Кюстендил като строителна площадка

Инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ - Кюстендил: Националната програма за енергийна ефективност извади от кризата малките фирми

Прочетена: 103

Елица Илчева
Роза Никова, ОП
на КСБ – Кюстендил

В началото на последното тримесечие на 2017 г. и в средата на програмния период 2014 – 2020 г. строителите от Кюстендил заявяват, че надеждите за по-добри времена са все по-реални. Защото най-после се очаква да настъпи 2018 – годината на същинското строителство по европрограмите. Отчита се и раздвижване при бизнес и жилищните сгради в национален мащаб. Всички 38 фирми членове на ОП на КСБ – Кюстендил, излизат от кризисните години, което заедно със сключените договори и предстоящите търгове дава повод за оптимизъм.

По данни на Агенцията по обществени поръчки за първите 9 месеца на 2016 г. обявените процедури в областта са на обща стойност 46 365 706 лв., сключените договори са за 40 536 026 лв., от които вече са изплатени 10 401 514 лв. През настоящата 2017 г. за същия период обявените търгове са за 32 374 606 лв., подписаните контракти – 12 631 213 лв., а разплатените пари са 19 204 792 лв., в които влизат суми по договори и от предходната година. „Толкова милиони в областта не са влизали от години“, смятат от Областното представителство на КСБ в Кюстендил. И посочват, че тук средствата по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради не са допълнителни, а основни. При това регионът не е сред отличниците по саниране, а

обновените сгради в
Кюстендилско са около 70.

От бранша се надяват програмата да продължи и през следващата година, при това без промяна в условията за финансиране, защото всяко изместване на центъра би отблъснало собствениците на имотите в старите здания.

При обобщение на случващото се в областта е важно да се отбележи, че за първи път от доста години строителни машини стъпиха в с. Трекляно – най-малката община в България. Там се изпълни ремонт на единствената и най-натоварена 1,5-километрова улица, която минава през центъра. Освен това рехабилитацията се реализира не с чуждо финансиране, а със 150 хил. лв. от капиталовите разходи в бюджета на кметството. Фирмата изпълнител „Пътно поддържане – Кюстендил“ ООД направи цялостно преасфалтиране. На обекта работиха около 20 души и така бе спазено обещанието дейностите да приключат преди есенните дъждове и студовете.

Ремонтни дейности на републикански пътища и съоръжения предстоят и в община Невестино, известна с моста на Кольо Фичето. Финансирането тук е от държавния бюджет – 187 057 лв.
В миньорския Бобов дол, където стагнацията е факт поне от десетилетие, се хвалят с градежа на храм „Успение Богородично” в центъра, като основите са осветени още през 2005 г. от тогавашния патриарх Максим. Черквата е със застроена площ от 98 кв. м, камбанарията ще е висока над 10 м. Тя е разположена на една от най-оживените улици в Бобов дол и е изключително важна за хората, защото сега им се налага да палят свещи в параклис в покрайнините на града. Тук предстоящи са и три други проекта – „Основен ремонт и възстановяване на тротоари на улици“ за 153 585 лв., „Реконструкция на напорен тръбопровод и съоръжения от помпена станция яз. „Дяково“ до бъдеща ПСПВ Бобов дол“ на стойност 1 826 373 лв. и „Основен ремонт на асфалтови алеи на гробищен парк“ – 206 860 лв.

Малките общини Бобошево и Кочериново също имат планове за обновяване на общинска инфраструктура.

Стойността на поръчката за улична и пътна мрежа в Кочериново е 368 750 лв. В Бобошево са предвидени ремонти на улица и на фасадата на основното училище в града, на кметството в с.

Блажиево и на Културния дом и канализация на улица в с. Усойка. Общата прогнозна стойност е 65 100 лв.

В Сапарева баня ще правят резервоар за минерална вода и водопровод. Инвестицията е 658 084 лв.

Единствената община в областта, в която строителството е замряло, е гр. Рила, където няма нито една обществена поръчка.

В анализа на ситуацията не може да бъде пренебрегнат и фактът, че чуждестранните инвестиции, които по принцип са силен фактор за раздвижване сектора, са липсващи в целия регион.

В Кюстендил картините на мащабното строителство изпъкват около проекта по поречието на река Банщица в центъра, както и пространството пред галерията на Майстора. Предстоящите по-сериозни обекти се свеждат до санирането на сградата на общината или полицията, както и до ремонти в някои училища (подробна информация в карето). Но на фона на тежката стагнация и това си е успех. Жалкото е, че тук никой дори не говори за мащабни проекти в пътната инфраструктура, както в близката Благоевградска област. Не се очаква изпълнението на големи обекти и по линия на Министерството на околната среда и водите.

В Дупница един от основните проблеми е именно неизграденото сметище, за което предстои да се плащат солени глоби, но и няма надежда, че скоро ще се започне реализацията му. Градът, който допреди 20 години дърпаше икономиката на цялата област, сега няма дори проект за воден цикъл.

Не липсват рискове и притеснения. Подготвените кадри са кът на всички нива, а работна ръка са местните роми. Основната причина членовете на Областното представителство на КСБ обясняват с факта, че и в Кюстендил, и в съседните общини няма професионална гимназия, а и няма кандидати, които да искат да се учат за строители.

Инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил: Националната програма за енергийна ефективност извади от кризата малките фирми

Г-н Борисов, на Общото годишно отчетно събрание на Областното представителство на КСБ в Кюстендил сякаш се долови един оптимизъм сред представителите на бранша. Може ли да се каже, че има раздвижване в сектора, и на какво се дължи то?

Да, разполагаме с достатъчно показатели и данни, които ни подсказват, че вървим в положителна посока. Всички фирми имат работа. Миналата година компаниите започнаха ударно дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, а от средата на 2017-а старира реализацията и на проекти по Оперативната програма „Региони в растеж“. По-трудно се справят малките фирми. Някои от тях успяха да се включат като подизпълнители по санирането, като потърсиха възможности и в съседните области. Лошото е, че и сградното строителство е силно ограничено до построяването на някоя и друга къща или промишлено хале. Така че те разчитат на ремонти, преустройства, подмяна на покриви на съществуващи сгради, но тези дейности не могат да им донесат достатъчен доход.

Кои са най-големите обекти, по които се работи в момента в областния център?

Започнаха някои проекти за подобряване на енергийната ефективност в публичния сектор – учреждения, училища, болници и други. Един от значимите и забележими обекти е този, който се работи по „ОПРР 2014 – 2020“ за облагородяване на поречието на река Банщица в центъра на Кюстендил на стойност 976 000 лв.

Прави се и основен ремонт на сградата на ОДЗ „Зорница“, санират се детските градини „Славейче“ и „Слънце“. Сериоизен е и проектът за изграждане и възстановяване на зона за отдих около парк „Галерията“ – 2 348 000 лв.

Сградата на Областна дирекция на МВР – Кюстендил, ще бъде обновена с проект за 1 175 079 лв. Ще започне и цялостното саниране на общината със средства от „ОПРР 2014 – 2020“.

Какво е положението в съседните общини?

И там се работи. В Дупница започна облагородяването на най-големия жк „Бистрица”. Стойността на проекта е 5 626 434 лв. Пак там се прави укрепване с изграждане на 250 – 260-метрова подпорна стена на коритото на река Бистрица, която тече през центъра.

В Бобов дол напредва строителството на храма „Успение Богородично”. През май 2018-а се очаква да започне ремонтът на отсечката от с. Горна Козница до Бобов дол, около 25 км, със средства на Агенция „Пътна инфраструктура”. Преди година беше обновен участъкът от Кюстендил до Горна Козница.

Доволни ли сте на местно ниво от Националната програма за енергийна ефективност?

Санирането в Кюстендил е най-евтиното в България – средната цена е 116 лева на квадратен метър. От една страна, това сигурно е добре за изразходването на публичните ресурси, но от друга, тя определя и малка печалба за строителите, което води до постепенно декапитализиране на фирмите.

А защо работите на най-ниска цена?

Главната причина е, че много години в кризисните условия компаниите нямаха работа. Това ги принуди в желанието да спечелят обекта на всяка цена сами да занижават стойностите. Но дори и при тези условия програмата им позволи да се съвземат.

Кюстендилски фирми са санирали обекти за около 16 млн. лв. Други като обединения и подизпълнители са работили за обем от около 22, 3 млн. лв. За съжаление тази година не са провеждани тръжни процедури за нови сгради. Силно се надяваме програмата да продължи. Изплатените суми през 2017 г. от поръчките през 2016 г. са 17,6 млн. лв.

Колко са вече готовите жилищни блокове?

В Кюстендил са напълно завършени 36 блока, които са преминали през приемателна комисия. Една от местните фирми е изпълнила 6 от тях. В областта са обновени около 70 сгради. Всички строители успяха да се справят в срок със своите обекти и резултатът се вижда.

С колко са нараснали членовете на Областното Ви представителство тази година?

В момента имаме 38 членове, като новите са 4. Всички те са вписани в ЦПРС.

Какво Ви предстои като събития до края на 2017 г.?

Най-скоро е четвъртият поред спортен празник по тенис на маса за Деня на строителя, в който участват представители на различни отдели от КСБ. Честването е планирано за 27 октомври в Паркхотел „Кюстендил“.

През декември ще направим и една работна среща на тема „Перспективи и предизвикателства пред строителния бранш в област Кюстендил“.

А кои са акцентите в програмата за 2018 г., които бяха приети на годишното събрание?

Ще поставим на вниманието на компетентни обществени органи проблеми, отнасящи се до сектора. Планираме две работни срещи – „Състояние и развитие на строителния бранш в област Кюстендил“ и „Стратегическа координационна дискусия с представители на различни институции”.

Планирали сме да организираме и поне един семинар за „Актуални промени в Закона за устройство на територията “ или „Практически въпроси по прилагане на Закона за обществени поръчки“.

Имате предложения за промяна на Правилника на ЦПРС, който влиза в сила от 2018 г. Какви са те?

И на Областен съвет, и на Общото събрание бяха обсъдени промени, които касаят по-малките фирми в региона. При падане на показателя НПП предлагаме да не се променя обхватът на вписване на строителите, да се даде гратисен период – 1 година до обявяване на следващ годишен финансов отчет.

Да не се променя срокът за отчитане на декларирания опит на 3 г., а да остане 5-годишен. Като основания за това посочваме забавянето на стартирането на европейските програми в резултат на променливата политическа обстановка, което доведе до нарушен темп на работа и влошени финансови показатели през последния отчетен период.

Събранието Ви очерта и един проблем – липсата на кадри. Доколко е сериозен той?

Липсата е осезаема. Няма технически ръководители за обектите, нито работници на майсторско ниво. Знаете, че за да реагираме, през 2015 г. създадохме специално дружество на Камарата – „Строителна квалификация” ЕАД. А наличието на обучени хора е в пряка връзка с качеството на изпълнение на обектите. За да имаме квалифицирани работници, ние трябва да им плащаме, а за да го правим, трябва да имаме нормални тръжни цени. Обучението е важно и за задържането на тези хора в България. Строителството не е само машини и съоръжения, важно е и как се използват, тоест необходими са по-добро възнаграждение и отделяне на средства за обучение и квалификация на кадрите.

На Общото събрание инж. Кирилов предложи да направим среща в Македония за трансфер на работници. Не знам доколко сериозно Камарата ще погледне на това, но ние смятаме, че е важно.

В областния център няма строително училище, правили ли сте опити да бъде създадено такова, или поне да има някъде паралелка?

Въпреки кризата за кадри в строителството и индустрията през последните години масово се закриват паралелки в професионалните гимназии. Например в столичните училища само за 2016/2017 са заличени 25.

Причината може би е в липсата на информация за учебните планове. Не се знае и това, че в строителните училища също се учи достатъчно разширено чужд език. Останалите във времето обществени нагласи са една от причините родителите и основно децата да се насочват към общообразователната подготовка.

Колко са фирмите в региона с капацитет да изпълняват по-големи обществени поръчки?

Като големи компании в Кюстендил и Дупница могат да бъдат посочени 5 или 6. Пояснявам, че в областта приемаме за голяма фирма такава с оборот над 5 млн. лв.

Големите обекти в Кюстендил

Предстои:

• „Реконструкция и преустройство на общинска сграда в център за временно настаняване с. Лозно“, стойност – 269 300 лв.
• „Обновяване на административната сграда на общинска администрация“ („ОПРР 2014 – 2020“), стойност – 1 197 833 лв.
• „Обновяване на административната сграда на Областна дирекция на МВР“ („ОПРР 2014 – 2020“), стойност – 889 213 лв. Изпълнител е „Евростил МВР“ ДЗЗД, София.
• „Енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ („ОПРР 2014 – 2020“), стойност – 1 964 048 лв. Изпълнители са кюстендилските фирми „Пауталия стил“ ЕООД – 381 000 лв., „Рила“ – 396 800 лв., „ГДС-Руен“ ДЗЗД – 362 872 лв., „Булплан инвест“ ООД – 361 000 лв. и „Булплан инвест ООД“ – 444 000 лв.

Работи се по:

• „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на ДГ „Славейче“, ул. „Гладстон“ №17“, стойност – 110 000 лв. Изпълнител е „Булплан инвест“ ООД.
• „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на ДГ „Слънце“, ул. „Цар Симеон I“ №84“, стойност – 130 800 лв. Изпълнител е „Булплан инвест“ ООД.
• „Разширение на водопреносната мрежа за минерална вода от съществуващото водопроводно отклонение за стадион „Осогово“, стойност – 107 612 лв. Изпълнител е „Бул строй инвест“ ЕООД, София.
• „Природо-математическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – основен ремонт“, стойност – 2 195 603 лв. Изпълнител е „Руен Холдинг“ АД.
• „Второ основно училище „Даскал Димитрий“ – основен ремонт и въвеждане мерки за енергийна ефективност“, стойност – 657 322 лв. Изпълнител е „Булплан инвест“ ООД – 648 843 лв.
• „Изграждане на улица и благоустрояване на УПИ VIII, кв. „270” Кюстендил“, стойност – 199 915 лв. Изпълнител е „Рила“ ЕООД.
• „Изграждане и възстановяване на зона за отдих – парк „Галерията“, стойност – 2 471 937 лв. Изпълнител е „Рила“ ЕООД.
• „Обновяване на физическата среда по поречието на река Банщица“, стойност – 996 289 лв. Изпълнител е „Рила“ ЕООД.
• „Основен ремонт на сградата на ОДЗ „Зорница“, стойност 967 971 лв. Изпълнител е „Булплан инвест“ ООД.

Големите обекти в Дупница

Предстои:

• „Проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи на улица след подменяне на водопровод на ул. „Евтим Трайчев”, стойност – 297 504 лв.
• „Проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи на улици след подменяне на водопровод на ул. „Ропотамо”, ул. „Средец” и ул. „Велико Търново“, стойност – 73 333 лв.
• „Проект Интегриран градски транспорт на град Дупница“, („ОПРР 2014 – 2020“), стойност – 4 061 719 лв. Включва изграждане на нова улица и 13 спирки за автолиния на стойност 3 943 219 лв.

Работи се по:

• „Въвеждане на енергоспестяващи мерки в ЦДГ „Калина“ с Дневен център за деца с увреждания”. Включва инсталиране на фотоволтаична централа с панели. Стойността е 94 712 лв., а изпълнител е „ЕКСЕЛ 2005“ ЕООД, София.
• „Въвеждане на енергоспестяващи мерки в Обединено детско заведение (ОДЗ) №11 „Таушаница”. Стойност – 265 017 лв. Изпълнител „Ванев-Строй-Таушаница“ ДЗЗД с участници „Тарктур“ ЕООД, София и „Ванев Конструкт“, ЕООД София.
• „Изпълнение на СМР по проект „жк „Бистрица” – реконструкция на уличната мрежа, тротоарите, междублоковите пространства, съоръжения за игра на деца, съоръжения за младежи“, стойност – 4 480 197 лв. Изпълнител е „Нивел строй“ ЕООД.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.10.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *