Проведе се XII годишна среща на местните власти

НСОРБ подписа споразумения за сътрудничество с Народното събрание и Министерския съвет

Прочетена: 119

Росица Георгиева

XII годишна среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), се проведе в кк Албена. В рамките на форума се състояха дискусии по проблеми, идентифицирани от кметовете, с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) и вицепремиера Томислав Дончев. Проведе се и официална пленарна сесия на тема „Партньорството между властите – ключ към успешно развитие“. В нея се включиха председателят на Народното събрание (НС) Димитър Главчев, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева, зам.-министри и други.

Сдружението подписа договори за сътрудничество с Народното събрание и с Министерския съвет. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков връчи Европейския етикет за иновации и добро управление на местно ниво на общините Банско, Бяла Слатина, Вълчи дол, Габрово, Горна Оряховица, Девня, Димитровград, Добрич, Кнежа, Павликени, Поморие, Русе, Самоков, Свищов, Смядово, Троян и Търговище. На сесията бяха раздадени и годишните награди на НСОРБ, с които сдружението отличи партньори, дарители, активни граждани и медии.

В своето приветствие председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов обобщи основните проблеми, с които се сблъскват в своята дейност местните власти. „Факт е, че както всяка община не може да решава проблемите си сама, така и ние трябва да работим в синхрон с централната власт, за да постигаме успехи. Показателно е, че днес законодателната, изпълнителната и местните власти са заедно, за да споделим нашите трудности, да вникнем в тях и да намерим най-добрите решения. За да работим ефективно, е нужна добра нормативна база. Всеки от нас е изпитал на гърба си последиците от приемането на неприложими законови текстове, от промени на парче. Един от нашите приоритети е да засилим взаимодействието с НС“, заяви инж. Панов. „Работим добре с ключови за нас министри – на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на финансите. Надявам се да се прекрати практиката да ни се възлагат ангажименти, които не са финансово и кадрово обезпечени. Техният брой е над 90. Надявам се да срещнем подкрепа за разширяване на общинските правомощия и подобряване на финансовата рамка“, каза председателят на УС на НСОРБ. „С представители на правителството изведохме няколко приоритета, които ни обединяват през следващите три години – въвеждане на е-управлението и намаляването на административната тежест, изграждане на кадрови капацитет, успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и подготовката на бъдещия програмен период след 2020 г.”, посочи още инж. Панов.

Разширяване на собствената приходна база и усъвършенстване на механизмите за разпределение на държавните субсидии,
поискаха от НСОРБ. Инж. Панов акцентира, че общините могат да се възползват от всяка предоставена им възможност. Като доказателство той посочи много успешно изпълнени проекти с европейско финансиране. Сред трудностите, с които местните администрации не могат да се справят без помощта на централната власт, е ресурсната обезпеченост за изпълнение на законово възложените отговорности. „Вече не е възможно нито един от нас да отговори на натиска на хората по отношение на състоянието на пътната мрежа. Общинската и държавната пътна инфраструктура са с приблизително еднаква дължина от 19 650 км. Но средствата, които се отделят за републиканските участъци, са 700 млн. лв., а за общинските – 50 млн. лв. Ние ще се борим приходите по това перо в бюджета за следващата година да бъдат увеличени”, подчерта председателят на УС на НСОРБ. Според него, ако за обновяването на едно трасе сега са необходими 1000 лв., след две години ще са нужни 10 хил. лв., ако то не се ремонтира.

Преодоляване на регионалните диспропорции,

поискаха още от НСОРБ. „Всяка година отлагаме целевата субсидия за обезлюдяващите райони на Северозападна България, за Странджа, Сакар и Родопите. Необходима е по-осезаема държавна подкрепа в тази посока”, категоричен е инж. Панов.

Намаляване на административната тежест

„40% от работното време на администрациите ни се отделя за изготвяне на справки и формуляри за различни министерства и държавни институции. В много случаи те не са свързани с компетенциите ни”, добави кметът на Велико Търново и акцентира, че е важно да се направи ревизия кое да отпадне или опрости, за да може да се осигурят по-качествени услуги за гражданите. Според него думата партньорство трябва да се запълни с реално съдържание и да се говори открито за проблемите, да се опитваме взаимно да се разберем, а не само да си прехвърляме отговорности.

„Ръководството на 44-тото Народно събрание си е поставило амбициозната цел да подобрява качеството на законодателството. При изпълнението на споразумението ни за сътрудничество бих искал да видя още по-активно включване на дневния ред на общините в законодателния процес, защото местното самоуправление е пространство за изграждане на доверие и развитие на демокрацията”, заяви председателят на парламента Димитър Главчев в обръщението си към участниците на форума. Той изрази увереност, че Народното събрание и НСОРБ заедно трябва да работят за нов, усъвършенстван и резултатен модел на взаимодействие на общините и парламента в интерес на просперитета на страната и всички граждани.

Вицепремиерът Томислав Дончев очерта основните приоритети и предизвикателства пред централната и местната власт. Според него проблемите, с които се сблъскват общините, вече не могат да се решават по традиционния начин, а трябва да се мислят иновативни и нестандартни решения. „Понеже мислех да не говорим по обичайните теми, смятах да пропусна въпроса за състоянието на националната инфраструктура. Но за да не помислите, че там инвестиции няма да има и не е приоритет, ще говоря за голямата цел в България – да няма изостанали от транспортна гледна точка анклави. След инвестициите, направени на Юг, големи региони на Север изостават. Ако от едно до друго място трябва да пътуваш 7 часа – за държава като България това е проблем не само за хората, но и за инвеститорите“, добави Дончев.

„Акцент през следващата година ще е Северът“,

посочи Дончев и допълни, че един от проектите, които трябва да се реализират, е АМ „Хемус”. „Трябва да се изградят поне 5 напречни връзки между Северна и Южна България – между Видин и София, от Русе на юг, поне 1, 2 или 3 връзки през Стара планина. Трябва да се изпълнят поне още 1 или 2 съоръжения над река Дунав”, подчерта вицепремиерът и обясни, че има пряка връзка между свързаността и благосъстоянието на хората.

По думите му по последни данни износът на страната е нараснал 6 пъти за 15 години. Очаква се още в рамките на тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да надхвърли 100 млрд. лв., а износът на стоки и услуги е на стойност повече от 65 млрд. лв. „Няма икономически фактор в страната, който да не се подобрява. На фона на тези добри параметри БВП на глава от населението в София е 17 хил. лв. Но имаме 5-6 области, където БВП на глава от населението е едва 6 хил. лв. Подобна разлика е недопустима”, беше категоричен Дончев и подчерта, че голямата задача е изравняването на икономическото развитие на столицата и останалите области от страната.

Вицепремиерът информира, че 45% от цялата финансова рамка по европейските фондове вече е договорена, а 14% са разплатени. При Програмата за развитие на селските райони числата са съответно 28% и 14%. Дончев поясни, че общините по оперативните програми са договорили 2,7 млрд. лв., а 600 млн. вече са им разплатени. „Доказахме, че с усвояването можем да се справим. Минахме през финансовите корекции и през разочарованието. Надявам се вече да сме много близо до точката на баланса.

Какво предстои?

Качеството на инвестициите – преди да го кажа на Вас, го казах на Камарата на строителите в България. Необходима е всеобща мобилизация, защото едно съоръжение, в което има дефицит на качеството, е проблем. На първо място, за Вас, на второ – за държавата. Всяко вложение, което е провалено, е проблем. Голямата задача е да се издигнем до ниво стратегическо мислене. Трябва да се мисли кои са инвестициите, които могат да обърнат процесите и да се търсят средства те да се реализират”, каза Дончев. Според него общините трябва да се откъснат от капана на нуждите. Той обясни, че 2020 г. европейските средства не свършват, тъй като настоящият програмен период ще се изпълнява до 2023 г. „Разговорите, че кохезионната политика изчезва след 2020 г. заради процесите в Европа нямат основание. Тя ще бъде различна и ще бъде обвързана с икономическото развитие, с факторите, които могат да реализират растеж”, каза Дончев и пое ангажимент от името на правителството страната да получи всичко, което заслужава. „Вие сте стоманените пръти, които държат къщата права“, заяви вицепремиерът.
Той подчерта, че един от приоритетите пред централната власт е развитието на е-управлението.

„Държавата има конкретен план за оптимизацията на 605 режима и услуги.

Голямата ни цел е да направим хартиеното удостоверение излишно“, каза Дончев и обясни, че е направен преглед на всички услуги и режими, които се предлагат от администрацията. „Имаме конкретен план за оптимизацията на 605 от тях. Само че трябва да се променят 100 закона и 200 подзаконови акта, за да отпадне хартиеното удостоверение. 70 закона трябва да се изменят за премахването на свидетелството на съдимост. Правим проверка и как се предоставят услугите – това няма да е кампанийно, а ще е процес“, допълни вицепремиерът. Той съобщи, че при проследяване на индикаторите на Световната банка по показателя doing business коя държава как се справя в България например едно разрешително за строеж се издава по-бавно спрямо Чехия, Словакия или която и да е друга източноевропейска държава. „Това означава, че има проблем. Дали ще започнеш да изграждаш фабрика за 1 или за 3 години, е важно. Започваме от законодателството. Трябва да си гарантираме, че, гонейки административната тежест от една страна, тя няма да се появи на друго място. Създадохме т.нар. Регулаторен борд, който ще реже опитите да се създават нови административни режими, които ще натоварват гражданите и бизнеса“, поясни Дончев. Той подчерта, че трябва да се мисли за редизайн на всички услуги.

„Към настоящия момент електронното управление се заключва в реализирането на проекти от една или друга администрация. Но после идва въпросът за интеграцията на една добра практика от една институция в друга“, заяви председателят на Държавна агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) Росен Желязков. Като голяма пречка той посочи това, че администрациите разполагат с различни системи за електронен документооборот. Към момента 22 общини са се включили в единна система платформа за документооборот, а други 80 са заявили желание да се присъединят. Той обясни, че електронният документооборот ще съществува известно време паралелно с хартиения. Но всяка местна администрация следва сама да анализира какви ресурси са необходими за дигитализирането на хартиените масиви от данни в общинските администрации. Това не трябва да се случва на базата на абстрактни критерии, а с приоритет следва да се цифровизират данните в първичните регистри, необходими за осъществяването на обмена на информация. Председателят на ДАЕУ припомни, че от тази година за първи път се извършва контрол по целесъобразност върху бюджетите и проектен контрол по отношение на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и на разходите за е-управление на ниво централни и териториални администрации.

„До този момент никой не знаеше колко ресурс се заявява и изразходва за ИКТ, нито каква част от този ресурс е предназначена за целите на електронното управление. В резултат огромната част от средствата са отделяни за хардуер, софтуер и лицензи, а минимална част от ресурсите са изразходвани за е-управление. От 2017 г. вече има контрол върху това доколко всеки проект и средства са предназначени за е-управление и са насочени към предоставянето на електронни административни услуги, а не за вътрешни канцеларски нужди“, коментира още той.

До средата на следващата година ще заработи порталът Egov.bg

и това ще позволи стандартизация на е-услугите. Във финален етап е разработването на модулите за е-връчване и облачната платформа за общински услуги. Той припомни, че един от големите проекти, които се реализират, е одит на информационните и комуникационните системи на всички структури. „Целта е да видим какво има в държавата и какви средства ще бъдат необходими за внедряване на е-управление, особено след 2020 г.“, добави Желязков.

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова дискутира с местната власт проблемите в жилищната политика, както и усвояването на европейски средства по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020“ („ОПРР 2014 – 2020“). Тя обясни, че от ведомството търсят възможности за балансирана регионална политика, за развитие на малките населени места, за намаляване дисбалансите. В рамките на МРРБ също така се извършват усилия за облекчаване на инвестиционния процес. „Зa изминалите месеци се постигна не малко по отношение на пътната инфраструктура, като успяхме да стартираме ключови проекти, например реконструкцията на Пловдив – Асеновград, на отсечката Слънчев бряг – Бургас, не малко обекти се стартираха в Северна България“, каза тя.

„Основният фокус за нас е „ОПРР 2014 – 2020“.

Нaд 65% от бюджета вече са договорени. Над 2 млрд. вече са в общините“, информира тя. Одобрените за плащане средства са 13% от бюджета, а верифицираните – 4%. Предстои сключването на договори за изпълнение на „Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020“. Подадени са 132 предложения, в процес на реализация са 99 договора. По процедурата за деинституционализация на грижите за деца в процес на оценка са 47 предложения за 29,3 млн. лв. Срокът за подаване на проектите е до 3 ноември 2017 г. В рамките на следващата година има 4 мерки, които ще бъдат обявени. Едната е свързана със спестения ресурс от приоритетната ос за малките общини. Мярката ще стартира през март 2018 г. с ресурс от 34 млн. лв. В нея могат да кандидатстват 28 града. Министерството на здравеопазването (МЗ) ще може да подаде заявление за над 163 млн. лв. за обновяване на Спешната помощ. През март 2018 г. ще бъде обявена мярката за социалните грижи за възрастните хора на стойност от 41,4 млн. лв. За развитие на туристическите услуги се планира отварянето на процедура за 98,5 млн. лв.

„По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) предстои довършване на всички здания с вече сключени договори и осигурено финансиране“, каза Деница Николова и припомни, че ще има дебат в НС за бъдещето на програмата. „В „ОПРР 2014 – 2020“ има мярка за подкрепа на санирането, апелът ми е по-големите общини да кандидатстват за финансиране по нея. Държавата има поет ангажимент по отношение на жилищната политика. НПЕЕМЖС е първият етап от изпълнението му“, обясни Николова и добави, че се обмисля
нарочен фонд за финансиране на проекти от водния сектор
за населени места, които не са обхванати от консолидацията по независещи от тях причини.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов се включи във форума „Общините и държавата – заедно за по-чиста околна среда”, част от годишната среща на местните власти. Той обясни, че през 2019 г. влизат в сила нови европейски екологични стандарти за битовите отоплителни уреди и трябва да се намери механизъм за прилагането им, така че те да доведат до максимален ефект върху намаляване на замърсяването на атмосферния въздух. Министър Димов призова кметовете да кандидатстват

за 111 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ за мерки за реализация

на общинските програми за чистотата на атмосферния въздух. Той отбеляза, че вече са закрити 96 от 113 депа, но остават три местни власти, които не са изградили навреме регионалните системи за управление на отпадъци. „Сега други общини поемат отпадъците им и не е справедливо всички да плащат цената“, обясни министърът и изрази увереност, че до края на годината общините ще закрият старите депа, така че да не се стигне до ефективни санкции по наказателната процедура срещу България. Димов информира кметовете и за новия подход за управление на европейската екологична мрежа „Натура 2000“, който въвежда териториалния принцип. „Отговорността за управление на зоните от „Натура 2000“ ще е на областните управители, но общинските власти ще имат основна роля за намирането на баланс между икономическото развитие, интересите на местните общности и опазването на околната среда“, подчерта министърът.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.10.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *