Регионите и градовете от ЕС настояват за по-ефективна и опростена кохезионна политика след 2020 г.

Те предлагат 1/3 от бъдещия бюджет на Съюза да е заделена за развитие на районите

Прочетена: 111

Свилена Гражданска,
Брюксел

„Политиката на сближаване – основният инструмент на ЕС за инвестиции и солидарност, води до намаляване на различията, разпространяване на иновациите и постигане на устойчив растеж. Тя трябва да продължи да бъде стълб в бъдещото развитие на ЕС и не бива да бъде засегната от последиците от Брекзит или необходимостта да се финансират нови предизвикателства“. Това беше посланието на европейски и национални местни лидери и представители на гражданското общество, които се събраха в Брюксел, за да поставят началото на платформата #CohesionAlliance по време на Европейската седмица на регионите и градовете. Форумът се проведе от 9 до 12 октомври. В събитието взеха участие над 5000 експерти. Те имаха възможност да се включат в общо 130 семинара и да обменят мнения и опит по три основни теми – изграждане на устойчиви региони и градове, регионите и градовете като двигатели на промяната и споделяне на знанията за постигане на резултатите.

След като неотдавна Европейската комисия (ЕК) публикува нови доказателства за ефективността на политиката на сближаване на ЕС, изразяващи се в смекчаване на последиците от икономическата криза, стотици местни и регионални политици се срещнаха с национални представители и лидери от ЕС, за да обсъдят бъдещето на основния инвестиционен инструмент на Европа, който понастоящем е повече от 630 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г. Членовете на Комитета на регионите (КР) предлагат 1/3 от финансовата рамка след 2020 г. на Съюза да е заделена за развитие на районите, стана ясно от думите на председателя на институцията Карл-Хайнц Ламберц. Той заедно с европейския комисар по регионална политика Корина Крецу и председателя на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП) Искра Михайлова откриха Европейската седмица на регионите и градовете.

„Европа трябва да постигне резултати по въпросите, които са от най-голямо значение за гражданите, и затова бъдещият бюджет на ЕС трябва да бъде бюджет на хората, който да е в състояние да отговори на предизвикателствата на XXI век. #CohesionAlliance отразява простото убеждение, че с инвестиране в нашите общности, в отстраняване на регионалните различия и в подкрепа за социалната интеграция политиката на сближаване на ЕС представлява основното проявление на солидарност. Нужен е гъвкав амбициозен бюджет на ЕС със силна кохезионна политика за всеки регион и град“, подчерта Ламберц и добави, че в осемте месеца преди публикуването на проекта за многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. поддръжниците на #CohesionAlliance ще се стремят да се повиши осведомеността за това как политиката на сближаване на ЕС подобрява живота на гражданите в цяла Европа. Повече информация за платформата, изявления и документи, отразяващи различни позиции, могат да бъдат намерени на www.cohesionalliance.eu.

„Никога не трябва да се забравя, че
за периода 2007 – 2013 г. по линия на

политиката на сближаване беше предоставена финансова помощ на 121 400 стартиращи предприятия и на около 400 000 малки и средни фирми, за 94 955 изследователски проекта и 33 556 предложения за сътрудничество между МСП и изследователски центрове, за 41 600 дългосрочни работни места в областта на научните изследвания, за 1500 км подобрена железопътна линия в Трансевропейската транспортна мрежа и др.“, подчерта Ламберц. „За гражданите на ЕС политиката на сближаване е олицетворение на идеята за Европа, която предлага защита, по-специално от негативните последици на глобализацията. Също така не е случайно, че подкрепата им за нея непрекъснато нараства, както показва неотдавнашно проучване на Евробарометър от юни 2017 г., в което 78% от тях считат, че регионалните инвестиции на ЕС имат положително въздействие върху техния град или район. Тя остава една от най-атакуваните политики в контекст, в който в бъдеще се очаква драстично намаляване на многогодишната финансова рамка (МФР), по-специално като резултат от излизането на Обединеното кралство от ЕС“, добави той и подчерта, че

само КР не може да защити кохезионната
политика и
затова се създава #CohesionAlliance.

„Политиката на сближаване съществува преди всичко за хората, за подобряването на живота им. Ето защо съм щастлива, че #CohesionAlliance си е поставил за цел да обедини градове и региони, както и представители на европейски МСП, болници, училища и гражданското общество като цяло. Повече отвсякога Европа и нейните 500 милиона жители се нуждаят от силна политика на сближаване“, заяви комисар Крецу при откриването на форума и представи данни от седмия Доклад за сближаване. Той се подготвя на всеки три години и анализира настоящото състояние на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС. Според него икономическите различия между регионите отново започват бавно да намаляват, но растежът не е с едни и същи темпове в тях. Някои плащат цената на глобализацията, без да извличат никаква полза от този процес, като често пъти понасят значителни загуби и не са в състояние да преобразуват промишлеността си. Т.е. те ще имат нужда от по-нататъшна финансова подкрепа за насърчаване на създаването на работни места и провеждането на структурни промени.

Освен това в доклада се подчертава, че настоящите равнища на инвестиции са недостатъчни за постигане на целите до 2030 г. във връзка с дела на възобновяемата енергия и намаляването на емисиите на парникови газове. Поради това всички региони на ЕС ще се нуждаят от повече финансиране, за да постигнат декарбонизация.

В доклада е посочено, че за да запазят своите позиции в условията на глобализирана икономика, регионите трябва да се модернизират и да създават стойност. Тъй като в момента само няколко от тях в рамките на ЕС играят водеща роля, са необходими повече инвестиции в иновации, цифровизация и декарбонизация. В допълнение към финансирането трябва да бъде насърчавано създаването на ефективни връзки между изследователските центрове, предприятията и услугите.

В документа е отчетено, че някои региони са изправени пред масово изселване, докато много градове са подложени на натиск от страна на новодошлите, включително мигранти, търсещи по-добри перспективи. Въпреки че равнището на заетостта в ЕС достигна нова връхна точка, нивото на безработицата, особено сред младите хора, все още остава по-високо от това преди кризата. Борбата с безработицата и оказването на помощ на хората да развиват уменията си и да създават предприятия, съчетани с изключването и дискриминацията, ще изискват по-нататъшни инвестиции. Социалното сближаване в нашия Съюз в близко бъдеще зависи от това, се казва в документа.

Не на последно място в седмия доклад е обърнато внимание, че подобряването на работата на публичната администрация води до повишаване на конкуренто­способността и растежа и до оптимизиране на ефекта от инвестициите. Посочва се, че връзката между кохезионната политика и икономическото управление на ЕС може да се нуждае от подсилване, за да се подкрепят реформите с цел създаване на благоприятна за просперитета среда.

Еврокомисарят Корина Крецу подчерта, че в началото на 2018 г. ще започне провеждането на обществена консултация относно бъдещата политика на сближаване.
През май 2018 г. ще бъде представено предложението на ЕК за МФР.

По думите на председателя на Комисията по регионално развитие към ЕП Искра Михайлова ЕС трябва да се стреми към активна, ефективна, приобщаваща политика на сближаване за европейските граждани, което означава по-големи партньорства за изграждане на устойчиви градове и региони, подобряване на връзките между границите и различните територии, гъвкавост за справяне с нови предизвикателства; интелигентни и иновативни решения за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, опростяване на достъпа и изпълнението за всички участници.

„Основните принципи на бъдещите структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат добавена стойност, ефективност, опростяване, взаимодействие, прозрачност и видимост“, подчерта Михайлова.

По време на Европейската седмица на градовете и регионите бе проведена среща между членове на КР и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. На нея председателят Карл-Хайнц Ламберц представи обръщението на регионите към институциите на Съюза. В него се акцентира, че трябва да се възстанови диалогът с гражданите.
„Членовете на КР са важни посланици на Европа, които са най-близки до обикновените граждани“, заяви Туск и изброи различните предизвикателства, пред които е изправен Съю­зът – миграция, вътрешна и външна сигурност, Брекзит. „Нужна ни е силна и обединена Европа“, подчерта той.

След това представителите на КР дискутираха основните въпроси, които трябва да намерят отговори, за да продължи финансирането на кохезионната политика.
Напредъкът в прилагането на политиката на сближаване на ЕС и неговото бъдещо развитие бяха включени в дневния ред на съвместното заседание на Комисията по регионално развитие (КРР) на Европейския парламент и на Комисията по политика на териториално сближаване и бюджет (КПТСБ) на Комитета на регионите. Срещата беше по време на Европейската седмица на градовете и регионите.

В заседанието взе участие еврокомисарят по регионална политика Корина Крецу, която представи Доклада за сближаване. Тя отбеляза, че първоначалното забавяне на стартирането на оперативните програми изглежда вече е преодоляно в повечето страни и кохезионната политика е с нормално темпо на реализация. Според нея това се дължи на прилаганите мерки и реформи, формулирани в началото на програмния период. Сред тях са стратегии за интелигентно специализиране, които предоставят на всеки регион общи планове за мобилизиране на университетите, научните изследвания и бизнеса, за да се използва техният специфичен потенциал за растеж; предварителни условия, които налагат спазването на правилата на ЕС в ключови сектори, като околна среда, обществени поръчки и др.; интеграция на различни фондове и инструменти на ЕС за постигане на устойчиви проекти за градско и селско развитие. „Ще се борим да защитаваме същия размер на бюджет за кохезионната политика, какъвто е сега, но трябва да водим разговори какъв да е процентът на участие на държавите в него“, обясни Крецу.

С поглед към предложенията на ЕК за бюджета след 2020 г. местните лидери и членовете на ЕП подчертаха необходимостта от радикално опростяване на правилата и от по-голяма гъвкавост при разпределянето на ресурсите. Наред с това дебатът се фокусира върху риска, че свързаните с Брекзит съкращения и разходите за обща отбрана и контрол на външните граници могат да подкопаят ключовата роля на политиката на сближаване за намаляване на различията и разпространение на иновациите във всички европейски региони.

„Трябва да се стремим към проактивна, ефективна и приобщаваща политика на сближаване за гражданите“, заяви председателят на КРР Искра Михайлова и добави, че основните принципи на бъдещите структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат: добавена стойност, ефективност, опростяване, синергия, прозрачност и видимост. „Доброто управление чрез сътрудничество може да ни помогне да създадем по-силна, по-балансирана и единна Европа, изградена върху уважение, толерантност, свобода, права на човека и солидарност”, акцентира тя.

„Като Комитет на регионите настояваме за адекватно финансиране в бюджета след 2020 г.”, каза председателят на КПТСБ Петър Освалд. „Заедно трябва да сме сигурни, че гласът на хиляди МСП, болници, училища, университети, бизнес и културни организации ще бъде чут, когато става въпрос за вземане на ключови решения за следващия бюджет на ЕС“, заяви той и представи #CohesionAlliance.

Искра Михайлова, председател на КРР към ЕП: Трябва да направим 2018 г. изключително успешна за България в изпълнението на оперативните програми

Г-жо Михайлова, в Брюксел се проведе 15-ата поредна среща между градовете и регионите. С какво тя е по-различна от досегашните?

Тя се отличава, тъй като всички участници в нея говореха за бъдещето на Европа и на политиката на сближаване на ЕС. Регионите са фокусирани върху това, което ще се случи след 2020 г. Всички са притеснени. Те добре познават Бялата книга, предложена от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер, с петте сценария за бъдещето на Съюза. Дори седмият Доклад по политиката за сближаване, който прави преглед на постигнатото досега и определя направленията, в които се движим към момента, на практика се разглежда като стъпка в посоката след 2020 г.

Това насочване към бъдещето не измества ли темата за случващото се днес по отношение на кохезионната политика? Как се изпълняват оперативните програми?

Да, мъничко измества темата. Разговаряме каква да бъде политиката за сближаване, как ще я променим, но не трябва да забравяме, че тя се реализира в момента. Измества се фокусът, защото ние очакваме многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. да бъде предложена на Европейския парламент (ЕП) от страна на ЕК през май 2018 г. Това означава, че сега действащият ЕП няма да има време да разработи изцяло регламентите, свързани с програмите и с регулациите, касаещи периода след 2020 г. Този факт ни предизвиква да сме насочени повече към бъдещето на кохезионната политика. Нашето притеснение е, че ще оставим недовършена работа, но същевременно определено трябва да обърнем внимание на изпълнението в момента.
В седмия кохезионен доклад е отчетено, че България има над 40% договаряне и 13% разплащания от страна на ЕК, което не е достатъчно според мен. Смятам, че трябва да се забързаме. Много пъти съм казвала, че непременно трябва да намерим възможност да направим 2018 г. изключително успешна в изпълнението на оперативните програми, защото 2019 г. и 2020 г. ще бъдат обременени от недостига на финансов ресурс в ЕС. Затова разчитам, че ще се забързаме малко и у нас. В средата сме на класацията, не сме големите отличници, но не сме и изоставащи.
Общата картина в ЕС не е много обнадеждаваща. Късно започна прилагането на програмите. Бавно се раздвижва тяхното изпълнение. Имаме страни със само 20% договаряне от общия финансов ресурс, което не е добър знак.

Докъде стигна работата по регламента „омнибус“, с който се цели оптимизиране на кохезионната политика?

Това е тежко досие. Преговаряме. Имаме няколко точки, по които установихме определени различия. Позицията на ЕП е, че така наречената видимост, или възможността да се информира обществото за това, какво прави кохезионната политика, е много важна и ние искаме тя да бъде включена в промените. За наша изненада Европейският съвет не е на същото мнение. Неговият аргумент е, че изменението би довело до нови изисквания за бенефициентите и би затруднило прилагането на програмите. От ЕП сме убедени, че без това не можем да продължим в бъдеще. Видяхме толкова много примери как европейските граждани не знаят, че нещо е направено с подкрепата на кохезионната политика.

Имаме разногласие и по отношение на финансовите инструменти. От ЕП сме съгласни да ги комбинираме с грантове, но да не трансферираме пари от програмите към финансовите инструменти. Имаше предложение на ЕК при неизпълнение и свободен ресурс част от парите, които са за програмите, да се върнат към ЕК и да се използват като гаранции към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Това означава държавата член да трансферира средства, които са й предоставени, за да се развива ЕФСИ. По мое мнение тази опция трябва да се използва само ако средствата са насочени за същата страна. Засега позицията на ЕП и на Съвета е, че ние сме против трансферирането.

Доста напреднахме при опростяването и използването на по-опростени процедури при отчитане и одобряване на проектите. Имаме разногласия по т.нар. малки схеми по отношение на туризма и за културна инфраструктура. Някои страни изискват много високи тавани по тези проекти, други считат, че трябва да бъдем по-умерени. Тук очаквам по-ясна позиция от Европейския съвет. Напредваме добре по омнибуса, дори по-добре в сравнение с Комисията по бюджет и бюджетен контрол, и сигурно ще трябва да намалим темпото, за да се съобразим с общия ритъм на ЕП.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.10.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *