България пое председателството на Дунавската стратегия на ЕС

Приоритетите ни ще са насочени към постигане на икономически растеж чрез туризъм

Прочетена: 108

Мирослав Еленков,
Будапеща, Унгария

България пое официално от Унгария председателството на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион за една година. Това стана по време на шестия Годишен форум на Дунавската стратегия, който се проведе на 18 и 19 октомври в Будапеща. Мотото на тазгодишнaта конференция беше „За сигурен, свързан и проспериращ Дунавски регион“. Форумът откриха министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу. Страната ни бе представена от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която е и национален координатор на България за Дунавската стратегия.

„Никоя друга река в целия свят не минава през столиците на четири държави. И ако попитаме всеки един от кметовете на тези градове, те безспорно ще кажат, че Дунав е най-красивата река. Ние, унгарците, също ще го потвърдим. Ако цитирам реплика от един известен наш филм – „Дунав не трябва да остава без наблюдение, защото винаги тече“, заяви премиерът Орбан.

„За мен няма по-голям приоритет в региона от по-добрата свързаност, обхващаща сухопътния транспорт и условията за корабоплаване. Това е от съществено значение за отключване на пълния потенциал на Дунавската стратегия. В случая политическата ангажираност и координация играят изключително важна роля“, каза еврокомисарят Корина Крецу.

„България поема огромното предизвикателство, но и отговорността да ръководи паралелно две председателства от ключово значение за Европейския съюз – на Съвета на ЕС и Дунавското“, заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

В рамките на събитието
бяха дискутирани теми за енергийната сигурност, развитието на регионалната инфраструктура и подобряването на свързаността на между стра­ните.

Дунавският регион включва над 14 държави, девет от които са в ЕС. Той е дом на над 100 млн. души. Въпреки че страните се различават по отношение на икономическата си стабилност, регионът е с възможност за по-нататъшна интеграция и растеж. Той има важно положение, като свързва ЕС със съседните му държави, Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия, се отчита в стратегията. Дунав представлява важна транспортна ос и световно признат екологичен коридор. Държавите биха могли да извлекат голяма полза от по-нататъшното подобряване на сътрудничеството, например чрез изграждане на липсващите транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия с произход извън района и чрез справяне с демографските промени, или т.нар. изтичане на мозъци. Конкурентоспособността на региона би се подобрила значително от съвместни действия в областта на МСП, политиките за пазара на труда, образованието и сигурността.

Стратегията предоставя солидна интегрирана рамка, за да могат държавите и районите да разрешават въпроси, които не могат да бъдат разглеждани поотделно, а вместо това изискват транснационални подходи, проекти и изграждане на мрежи. Тя позволява по-тясно сътрудничество с цел подобряване на ефективността, влиянието и въздействието на политиките на европейско, национално и местно равнище, като се използват съществуващите програми и се създават полезни връзки между тях.

Дейностите за сътрудничество се основават на четири стълба:

свързване на региона, опазване на околната среда, постигане на благосъстояние чрез сигурност и изграждане на капацитет и укрепване на социално-икономическите аспекти. В рамките на всеки от тях конкретното партньорство е насочено към определени приоритетни области.

Една от задачите й е подобряване на навигацията и корабоплаването, като се премахнат пречките пред плавателността на реката и се увеличат превозваните стоки с 20% до 2020 г. Важен аспект в сътрудничеството между дунавските държави е и опазването на биоразнообразието и околната среда. Долното течение на Дунав например е най-слабо развитата икономическа зона, но биоразнообразието в него е съхранено в най-голяма степен, докато в горната част на реката са загубени 80% от видовете и местообитанията заради свръхиндустриализация.

Проблемът с управление на риска от наводненията също не познава държавни граници и трябва да се решава с общи усилия. Важна е и конкурентоспособността на региона, която може да се подобри чрез съвместни действия за подпомагане на малките и средните предприятия, създаване на клъстери, стимулиране на иновациите и изследователската дейност.

Дунавският регион е една от най-перспективните туристически дестинации в Европа, тъй като на територията му има уникални природни дадености, които могат да привличат посетители от цял свят. Това са например Трансгранични влажни зони, сред които езерата Кълъраш – Сребърна, Сухая – Комплекс Беленски острови, Бистрец – Остров Ибиша. На територията на България има 9 обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство: 2 природни и 7 архитектурни. Голяма перспектива има създаването на общи туристически продукти, общи културни коридори с цел запознаване с местни занаяти и производства.

Със стратегията се цели тясно сътрудничество между страните, така че оптимално да се използват всички налични средства от ЕС. Дейностите намират подкрепа от различни финансови инструменти на ЕС – Европейските структурни и социални фондове, Европейското териториално сътрудничество, „Хоризонт 2020“, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия, Програмата за образованието, младежта и спорта, Програмата за култура и аудио-визуалния сектор, Механизма за свързване на Европа.

Председателството на България на Дунавската стратегия стартира от октомври 2017 г. и обхваща една година. В рамките му са планирани работни формати, които ще бъдат организирани в първото шестмесечие на 2018 г. Водещите събития са годишната конференция и срещата на министрите през октомври 2018 г. Ключов фактор за справяне с екологичните, социално-икономическите и демографските предизвикателства е и регионалният туризъм, затова развитието му като генератор на икономически растеж ще е във фокуса на Седмия годишен форум на Дунавската стратегия, който ще се проведе на 18 и 19 октомври 2018 г. в София. Очаква се на него широко да се дискутират възможностите за привличане на публични и частни инвестиции в туризма, както и използването на финансови инструменти.

Виктор Орбан, министър-председател на Унгария: Желанието ни е районът около р. Дунав да е зелен, безопасен и проспериращ и да е осигурено свободно придвижване

За нас, унгарците, е чест и гордост, че представителите на четиринадесетте страни от стратегията за Дунавския регион се събраха в Будапеща. Фактът, че има толкова много хора тук, е изключително показателен. Преди всичко, защото мисля, че регионалното сътрудничество играе важна роля за стабилността на Европейския съюз. Страните от Дунавската долина формират гладко действаща икономическа и културна единица, точно както винаги са го правили в мирните периоди през изминалите векове. Мотото на конференцията е „За сигурен, свързан и проспериращ Дунавски регион“. Това всъщност е кратко резюме на бъдещето, което искаме. Желанието на всички нас е районът около Дунав да е зелен, безопасен и проспериращ и да е осигурено свободно придвижване. Слоганът дефинира също четирите стълба, които идентифицирахме преди шест години, когато стратегията беше приета. Първият е взаимосвързаност през Дунавския регион, вторият е опазване на околната среда, третият е просперитет на областта, четвъртият е засилване на охраната и защитата. Двигателят на концепцията е Дунавската транснационална програма. През периода 2014 – 2020 г. тя предоставя общо 277 млн. евро, включващи средства от Европейския съюз и национално съфинансиране, осигурено от всяка участваща държава. Това не е малка сума, но тя далеч не е достатъчна и ни трябва много повече. Затова призовавам ЕС да увеличи финансирането, като и съответните страни – вноските си.
Първият стълб на Дунавската стратегия е взаимосвързаност. Има страни в региона, които са извън ЕС, затова няма как да подминем и темата за неговото разширяване. Дължим си един на друг да говорим честно и открито по темата. Говорейки като гражданин на ЕС, виждам, че най-проспериращите страни не желаят разрастване на Общността. Но всички ние искаме това да се случи и всяка една държава в Дунавската долина да бъде член на ЕС. И това трябва да стане възможно най-скоро. Надявам се също и шенгенското пространство да излезе от коматозното състояние, в което се намира. Докато това се случи обаче, е наш дълг да отворим възможно най-голям брой гранични пропускателни пунктове между страните от региона – и по-специално по отношение на онези, които са извън ЕС, и да свържем нашите държави с възможно повече пътища, железопътни линии, електропроводи, газопроводи и мостове. Всяка година в региона на Дунавската долина се транспортират приблизително 1,2 млрд. тона стоки, а хората извършват повече от 3,9 млрд. пътувания. Ако го сравним с цифрите за 2010 г., може да забележим драстично увеличение във всяко отношение, за това се нуждаем от инвестиции.

Вторият стълб на тази стратегия определя отговорността, която носим за екосистемата на Дунав, която е уникална в Европа. Защитата на качеството на водите на реката е само един от многото проблеми. Това не е единствено въпрос за страните, през които преминава тя, но и за тези, които са част от водосборния й басейн.

Третият стълб в документа е целта за увеличаване на просперитета на страните от региона, който е най-разнообразният на Стария континент. Но колкото и да е голяма разликата между Западна и Източна Европа, можем да кажем, че от 2012 г. насам растежът е по-бърз в региона на долината на р. Дунав, отколкото където и да е другаде в Европа. Това е добро постижение, което създава самочувствие, но все още не е достатъчно. Ние, които живеем тук, знаем твърде добре, че в тези територии има огромен неизползван потенциал. Най-очевидният и полезен инструмент за оползотворяването на възможността за икономически растеж, който съществува в региона, е разширяването на ЕС и присъединяването на страните, които все още не са членки на Общността.

Ще посоча Сърбия като конкретен пример.

В заключение бих искал да кажа няколко думи за факта, че четвъртият стълб на тази стратегия има за цел да засили сигурността в региона. Днес това включва три паралелни въпроса: безопасността на храните, енергийната сигурност и миграцията. В този момент най-голямата заплаха за нас, най-големият риск за сигурността се поражда от съвременното масово движение на населението, както го наричаме в Унгария. Онези, които са искали да заемат място в Европа, винаги са идвали през този маршрут, а Унгария е последната линия на защита – порталът към Запада. Може би няма да изненадам никого, ако кажа, че вярваме, че това, което наблюдаваме, не е случайно събитие, а кампания с ясно изразена цел. Ние сме в този бизнес твърде дълго, затова не мислим, че може да има толкова много съвпадения по едно и също време. Убедени сме, че съществува план, който има за цел да създаде смесени общества на Европейския континент. Знаем как действат тези неща: на първо място тестват устойчивостта на нашите граници, а след това канализират нови групи от различни религии в Европа. Конфликтът става неизбежен и следващото нещо, на което ще бъдем свидетели, е, че новодошлите ще са мнозинството. Това са прости исторически факти и не трябва да заравяме главите си в пясъка, за да избягаме от тях. Ще сме много по-добре, ако посрещнем нещата такива, каквито са, и говорим открито за тях. Трябва да създадем разумни планове за управление на ситуацията.
С тези теми за размисъл предавам председателството на Дунавската стратегия на ЕС на България. Сигурен съм, че то ще е в добри ръце.

Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Ще търсим по-голямо взаимодействие между страните

Дунавската стратегия е създадена, за да осигурява по-добър стандарт и качество на живот на хората по поречието на р. Дунав. Предвид това, че 14-те държави, участващи в нея, обединяват население, което е 1/5 от цялото на ЕС, това създава предпоставка за финансиране на различни проекти и за търсене на възможности за по-добра свързаност между регионите. В хода на нашето председателство ни предстои една основна роля – да поемем пътя за това как да направим координацията между държавите още по-добра и да търсим по-голямо взаимодействие между тях.

По време на председателството ни основната тема, върху която ние ще се фокусираме, е икономическият растеж чрез инвестициите в туризъм и културно-историческо наследство. Тази основна цел ще води линията на нашите дискусии, за да има своето финално измерение на годишния форум, който се предвижда да бъде проведен в София през октомври 2018 г. Чрез нея ние търсим начини да подобрим възможностите за България да се утвърди като елитна туристическа дестинация, която има своето място, най-вече с културно-историческото си наследство. Това е още един начин, чрез който да покажем държавата ни по най-добрия начин пред света.

Към настоящия момент стратегията се финансира чрез Дунавската транснационална програма. Тя има своя фокусиран бюджет, който изпълнява различните цели и приоритети. В рамките на тази програма има определен ресурс от 1,5 млн. евро, който е за подкрепа на стартиращи проекти, за да могат да развият своята идея до етап на реализация. В тази посока България е подала предложения в областта на туризма и отбраната. Надявам се, че в хода на следващата година те ще имат реално измерение и ще получат своето първоначално финансиране, за да се развият в по-голям мащаб и съответно да започне същинското им изпълнение. За нас е изключително важно това, че сме съкоординатори по темата туризъм, защото това ще ни подкрепи в процеса на дебатите и дискусиите, които ще водим, за да изведем културно-историческото наследство и туризма като една основна тема и фокус за развитието на регионите по поречието на Дунав.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.11.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *