КСБ, БАВ и институциите обсъдиха реформата във ВиК сектора

Прочетена: 259

Екип в. „Строител“

За седма поредна година Камарата на строителите в България (КСБ), Българската асоциация по водите (БАВ) и вестник „Строител“ събраха експертите от ВиК сектора на Националната конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“. Форумът се проведе в зала „Средец“ на „София хотел Балкан“. Домакини на събитието бяха инж. Николай Станков, председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, и инж. Иван Иванов, председател на УС на БАВ.

Форумът бе открит от Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите, д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите, проф. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Сред гостите и участ­ни­ците в конференцията бяха Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите (КОСВ), Станислав Иванов, член на КОСВ и зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, Надя Данкинова, изп. директор на „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ“ ЕАД, проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“, инж. Благой Козарев, член на Изпълнителното бюро и на УС на КСБ и председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, инж. Любомир Качамаков, член на ИБ и на УС на КСБ, председател на секция „Високо строителство“ на Камарата и член на СД на „Вестник Строител“ ЕАД, Иван Иванов и Стефан Стоев – членове на УС на КСБ, председатели на Областни представителства на Камарата, членове на УС на БАВ, представители на общини и други. Форумът събра над 200 експерти от ВиК сектора.

Презентации направиха Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Светла Иванова, държавен експерт в отдел „Програмиране и планиране” в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, Ренета Колева, изп. директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), д-р Ивайло Касчиев, гл. директор на ГД „ВиК услуги“ в КЕВР.

„За седми пореден път успяваме да съберем елита на водния и строителния сектор с идеята да направим преглед на това какво е реализирано досега по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“), Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и другите допълнителни инвестиционни възможности за отрасъла и нещо повече – да изготвим планове за следващата година. През 2017 г. не можем да бъдем особено доволни от това, което се свърши като инвестиционна програма в отрасъла. Струва ми се, че тя беше малко по-добра от предходната година, но има много какво да се желае“, заяви при откриването на конференцията инж. Иван Иванов, председател на УС на БАВ, който бе и модератор на събитието. „Надеждата е, че през 2017 г. са заложени здрави основи за по-мащабни вложения през следващите години. Ясно е, че инвестиционните нужди за отрасъла са огромни и сме далеч от това да ги задоволим. Но смятам, че с добро планиране това може да се случи. Именно за тази цел сме поканили представители на институциите, които имат отношение към инвестиционния процес“, обясни той. Инж. Иванов повдигна и въпроса за намаляващия брой на качествените кадри. „Има много малък прием на студенти в специалност „Водоснабдяване и канализация“. Трябва да помислим всички заедно как да мотивираме младите хора да се заинтересуват от професията и да бъдат активни в кандидатстването“, добави той.

„Нашият сектор чака с нетърпение да се започне изготвянето на специализиран закон за отрасъл ВиК, който да даде по-голям фокус на проблемите и решенията в сектора“, поясни инж. Иванов и припомни, че БАВ е започнала инициатива, с която да подпомогне доброто изпълнение на проектите – контрол на качеството на материалите, които се влагат. „Твърдо сме решени да продължим да подпомагаме всички възложители – общини и ВиК оператори, за сме сигурни, че материалите, които се употребяват, са качествени. Инициативата е в помощ и за строителите, защото практиката показва, че те са най-потърпевши от това да получават некачествени материали, защото рискът от отстраняване на последствията остава за тях. От БАВ осигуряваме пълна прозрачност при осъществяването на тестовете“, допълни той.

„За мен е удоволствие да взема участие в откриването на Седмата национална конференция, организирана от КСБ и БАВ. Форумът се превърна в едно от най-значимите за водния и строителния сектор събития, което събира широк кръг от експерти – от най-високо ниво на държавната и местната власт, строители, проектанти, представители на консултантски фирми и вносители на материали. Това е свидетелство на нивото на конференцията“, каза инж. Николай Станков, председател на УС на КСБ, и допълни, че браншът очаква 2018 г. да е ключова за програмния период 2014 – 2020 г. и по-специално за обектите по ОПОС. Той посочи, че предстои стартирането на големите водни проекти. По думите му българските строителни фирми са натрупали сериозен опит през предходния период, както и Управляващите органи на оперативните програми. „Научихме много уроци, като например, че стандартизацията на тръжните документи е от изключително значение. Ще подчертая, че Камарата съвместно с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Управляващия орган на „ОПОС 2014 – 2020“ разработихме типови документи по програмата. Надяваме се, че те ще направят много по-прозрачни процедурите във ВиК сектора и ще допринесат за успешната реализация на предстоящите проекти“, каза инж. Станков.

„Разбира се, необходимо условие за успеха на програмата е завършването на водната реформа. Знаем и че средствата, нужни за развитие и управление на сектора, са много повече, отколкото са предвидените по европейските програми. Очакваме да чуем актуална информация за напредъка на реформата и за стратегията за финансиране на сектора от нашите гости, представители на ресорните министерства. Сигурен съм, че форумът ще е полезен за всички участници в процеса на модернизиране на водния сектор в страната“, акцентира председателят на УС на КСБ.
„Благодаря за поканата за участие в конференцията. За мен е чест за поредна година да съм част от това събитие и да можем заедно да коментираме развитието на отрасъла в България и финансирането му“, заяви Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. „Бих искала да направя веднага малка корекция, основната част от средствата за водната инфраструктура и за огромните нужди, които има секторът, идват през бизнес плановете на ВиК операторите, а не през ОПОС и ПРСР. Разбира се, това не трябва да ни плаши. Наша главна задача е заедно със строителния бранш и ВиК операторите да постигнем ефективното използване на ограничения европейски ресурс, за да можем да подпомогнем процеса на реновиране на огромната инфраструктура, която през последните трийсет години е била недостатъчно реконструирана“, каза Крумова и информира, че в България има над 90 хил. км ВиК мрежа и над 70 пречиствателни станции, като цифрата на последните съоръжения не е точна, защото някои от тях се нуждаят от реконструкция, а други са в процес на строителството и т.н. По думите й тези данни трябва да говорят за огромния обем съществуваща инфраструктура, която е необходимо да бъде поддържана. Крумова припомни, че в Стратегията за развитие на ВиК сектора е посочена цифрата от 12 млрд. лв. за постигане на съответствие в отрасъла. „Ще се присъединя към мнението на инж. Иванов, че до момента за жалост не можем да се похвалим с особено голям напредък по изпълнението на стратегията, но твърдя, че сме поставили на добра база развитието на сектора. Готови са стратегическите документи, а в момента се разработват и плановете. Имаме и бизнес плановете за новия регулаторен период. Всички тези обстоятелства трябва да ни дадат добра обосновка и рамка, в която да развиваме ВиК инфраструктурата и да направим отрасъла наистина ефективен и устойчив, самоиздържащ се“, подчерта Крумова.

„За мен е удоволствие да бъда част от този форум и да представя приоритетните политики на МОСВ. Специален фокус в програмата на правителството е интегрираното устойчиво управление на водите, осигуряващо преди всичко чиста питейна вода за населението, но и също така гарантиращо задоволяването на нуждите на икономиката – на енергетиката, на туризма, на селското стопанство, както и опазващо екосистемите и защитата на водите“, заяви Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите, и подчерта, че от първостепенна важност е опазването на водните ресурси на страната в качествен и количествен аспект. „Наш основен приоритет в тази връзка е подобряването на пречистването на отпадъчните и управлението на ресурсите на питейните води по възможно най-разходоефективен начин. Работата в тази сфера е насочена, разбира се, към изграждане на пречиствателни съоръжения, модернизиране на ВиК мрежата, по-ефективно използване на питейните води като ресурс“, добави тя. Николова припомни, че управлението на водите в Република България се осъществява основно с два типа стратегически документи – Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН). ПУРБ целят постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води и опазването им от замърсяване, като осигуряват устойчиво използване на ресурсите. ПУРН са насочени преди всичко към намаляване на неблагоприятните последици от наводненията чрез прилагане на мерки за предотвратяване, защита и подготвеност на населението. И двата стратегически документа съдържат различни по своя характер мерки, свързани с постигане на добро състояние на водите и осъществяване на изискванията на европейските директиви в областта. Изпълнението на тези задължения на страната ни се подпомага с финансовите инструменти по ОПОС и чрез ПУДООС.

„Нашите стратегически документи изискват усилия от компетентните институции, органи и организации, включително ВиК операторите и общините, за изграждане и реализиране на мерки, които да гарантират пестене на водния ресурс, строителство на пречиствателни съоръжения с цел опазване на качеството на водните басейни, проучване и реализация на нови съоръжения за водовземания, осигуряващи алтернативни или допълнителни питейни водоснабдявания, и т.н. Нужно е популяризиране на мерките за пестеливо използване на водите“, поясни Николова и добави, че предвидените мерки в ПУРБ са предимно насочени към изграждане на модерна и ефективна водоснабдителна инфраструктура, и разбира се, такава, която да осигурява събирането и пречистването на отпадъчните води. „Изпълнението на ВиК мерките, заложени в ПУРБ, е наша обща отговорност. Затова подобен форум е от изключителна важност както за приоритизиране на дейностите, така и за намиране на най-добрите решения, вкл. иновативните“, акцентира Николова и поясни, че от планирания общ ресурс от

2,3 млрд. лв. за мерки за сектор „Води“ по „ОПОС 2014 – 2020“

вече са стартирани 11 процедури на обща стойност над 800 млн. лв. Зам.-министърът припомни, че се работи активно по реализирането на т.нар. ранни и фазирани проекти с бенефициенти общини. Това са Асеновград, Плевен – Долна Митрополия, Добрич, Приморско, Чирпан, Елхово, Айтос, Враца, Варна – кк Златни пясъци, Банско, Видин, Тервел и Ямбол. Вече са приключени два от фазираните – пречиствателните станции на Шумен и на Раднево.

До края на годината ще бъде обявен и останалият ресурс от тази ос на „ОПОС 2014 – 2020“. Условието за финансиране е приемането на регионалните прединвестиционни проучвания, които идентифицират приоритетните вложения в сектора за агломерации с над 10 хил. е.ж. Ще бъде стартирана и първата пилотна процедура с бенефициент ВиК оператор – за консолидираната територия на област Смолян. През 2018 г. предстои финансиране на ВиК инфраструктура и в останалите 15 консолидирани района, вкл. София.

Николова подчерта, че не по-малко съществена е и процедурата, която ще подпомогне разработването на регионалните прединвестиционни проучвания за новоконсолидираните ВиК оператори. Това, освен че ще гарантира модерна екологична инфраструктура, ще осигури и финансова устойчивост на сектора. „Всеки от тези проекти е насочен към изпълнение на основните ангажименти, свързани с европейското законодателство, с две изключително тежки директиви – за пречистване на градските отпадъчни води и за питейни води. Надявам се с приключването на тези приоритетни инвестиции да сме осъществили задълженията си по европейското и националното законодателство“, каза тя.

Зам.-министърът отбеляза, че мерките, заложени в ПУРН, са изключително важни особено в контекста на климатичните промени и негативните явления, които за съжаление вече не са рядкост както на територията на България, така и на съседните ни страни. ПУРН са с шестгодишен период на действие до 2021 г. включително и обхващат дейности, като осигуряване на проводимост на речни легла и дерета при преминаване на висока вълна, реконструкция и поддържане на съществуващи защитни съоръжения, както и изграждане на нови. В тях са заложени ежегодно обследване на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, законодателни инициативи за намаляване на риска от наводнения, изпълнение на лесоустройствени мероприятия, както и обучение на населението за реакция при бедствия.

Николова обърна внимание, че Приоритетна ос 4 на „ОПОС 2014 – 2020“ е насочена към превенция и управление на риска от наводнения и свлачища. Предвижда разпределение на финансов ресурс както към изграждане на инфраструктура и подновяването й, така и за дейности, свързани с готовността на населението за реакция, и за осъществяване на национална система за информиране в реално време.

„Предвид промените, които настъпват в климата, са необходими нашите съвместни усилия, които да са насочени към отговор на измененията. Те изискват не само традиционни решения, но и екоиновативни, включително преразглеждане на нормативната база. Така че подобни форуми са изключително важни за поставянето на дискусията за необходимите промени в законодателство и в наредбите, които регулират териториално-устройственото планиране, проектирането и изграждането на ВиК сектора, включително и защитните съоръжения“, заяви Николова. „МОСВ е надежден партньор както на ВиК сектора, така и на останалите институции в намирането на решения, гарантиращи устойчивото управление и опазването на водите“, подчерта тя. „През следващата година се отваря ревизията на директивата за питейни води и специален фокус ще бъдат материалите в досег с питейната вода. Разчитам много на Вашия експертен опит по време на договарянето на директивата да успеем да придвижим това досие и да защитим интересите на сектора“, обясни зам.-министърът. „2018 г. ще е важна, защото МОСВ предвижда цялостна ревизия на законодателството в сектор „Води“, включително Закона за водите и подзаконовата нормативна база. През втората половина на 2018 г. ще разчитаме на Вашето партньорство и експертиза, за да изготвим качествени нормативни актове, които да отговарят на съвременните изисквания“, каза тя.

„За мен е удоволствие да Ви запозная с основните моменти по подмярка 7.2 на ПРСР. В края на 2016 г. беше отворен първият прием по нея. Тя е замислена с цел решаване на един от най-важните проблеми в национален мащаб, а именно обезлюдяването на селските райони. Имаме амбицията финансовата помощ по подмярката да допринесе за подобряването на социално-икономическото развитие на тези територии. Желанието ни е населените места да станат по-привлекателно място за живеене, за инвеститорите, за предприемачеството и бизнеса“, каза д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите, и допълни, че за да се постигне целта, трябва да се поддържа и да се стимулира икономическото, социалното и културното развитие на селата. „Нужно е да изградим липсващата и да реконструираме съществуващата техническа и социална инфраструктура, транспортните и комуникационните връзки. Това именно е в основата на създаването на оптимална жизнена среда в селските райони, за опазването на околната среда, създаването на достъпност и развитието на икономиката“, поясни тя.

По думите й нуждите от инвестиции в селските райони са големи. „Това го показват и цифрите от предходния прием по програмата. Обявеният бюджет беше 341 млн. евро за дейности, свързани със строителство и реконструкция на улична, пътна, водоснабдителна, социална, културна и образователна инфраструктура. Полученият брой заявления беше 925 с общ размер на инвестиционните разходи малко над 1 млрд. евро. Бенефициент на водоснабдителната инфраструктура по подмярка 7.2 са общините и ВиК операторите, като финансовата помощ е до 100% от общия размер на допустимите разходи за проекти.

Основните моменти по предстоящия прием на подмярка 7.2

Д-р Василева обясни, че на 25 октомври т.г. се е провел Комитет по наблюдение по ПРСР, на който е взето решение новият прием да бъде обявен с едно ограничение – община с одобрен проект по конкретна дейност през 2016 г. да няма възможност да кандидатства с проект за същата. Бенефициентите ще могат да подават по едно заявление за подпомагане за всяка допустима дейност, но не повече от три. Приемът ще бъде обявен с остатъчния бюджет по подмярката, който е около 100 млн. евро. Ще може да се кандидатства за строителство и реконструкция на улици, тротоари и съоръжения, ремонт, оборудване и обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони, общински сгради с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност, изграждане или обновяване на спортна инфраструктура и на площи за широко обществено ползване.

„Преди всичко искам да отправя думи на благодарност към организаторите на събитието – КСБ, БАВ и в. „Строител“, защото темата, която обсъждаме, е изключително важна. Тя се определя от една всеизвестна истина, че степента за цивилизованост на едно общество се оценява по качеството на услугите, които се предоставят на гражданите във ВиК сектора. Това в още по-голяма степен важи за страната ни като държава член на Европейския съюз“, заяви проф. Иван Иванов, председател на КЕВР. „Целта, която си поставят както правителството, така и другите държавни органи, като КЕВР, е да се осигури качество на ВиК услугите при цена, която е под прага на поносимост за българските граждани. За да се постигне това, е необходимо да бъде изградена съответната водна инфраструктура, за което пряка отговорност носят ВиК операторите. Отношение към решаване на проблемите на ВиК мрежата имат трите министерства, чиито представители са тук, както и нашата комисия“, допълни той. Проф. Иванов подчерта, че двете направления в работата на КЕВР – регулирането на дейностите в енергетиката и във ВиК сектора, са абсолютно равнопоставени. „КЕВР е независим от изпълнителната власт орган, но веднага искам да кажа, че ние работим в тясно взаимодействие преди всичко с МРРБ за решаване на проблемите, които неизбежно съпътстват одобряването на бизнес плановете на отделните ВиК оператори. Това е една от най-важните задачи във ВиК реформата“, каза той и добави, че през 2014 г. МРРБ и КЕВР с активното съдействие на Световната банка като консултант към министерството са започнали разработването на проекти на две наредби – за регулиране на цените във ВиК сектора и на качеството на ВиК услугите, които след обществени обсъждания, анализ и подобрения бяха внесени в Министерския съвет и приети в началото на 2016 г. По думите на проф. Иванов тези две наредби въз основа на Закона за водите и на Закона за ВиК услуги са гръбнакът на нормативната уредба, върху който се изготвят бизнес плановете на ВиК операторите. Веднага след приемането на нормативната уредба КЕВР е провел обучения и е дал практически указания на дружествата за нейното прилагане. В средата на 2016 г. ВиК операторите са представили бизнес плановете си, както и заявления за утвърждаване на цените на ВиК услугите, предоставяни от тях. „За да бъда напълно откровен, ще Ви кажа, че в по-голямата си част бизнес плановете бяха съпътствани от грешки, неточности, пропуски. КЕВР проведе много задълбочен и интензивен диалог с всички ВиК оператори и в резултат на това към момента в по-голямата си част ВиК операторите представиха наистина бизнес планове, които са в пълно съответствие с нормативната уредба, и те вече са приети от комисията“, обясни той. Сред тях са на най-големите оператори в области като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, както и др. с общо население, обхванато в тях, около 61%. В процес на разглеждане са бизнес плановете на ВиК операторите Добрич и Видин, с което обхванатото население на страната ще достигне 2/3.

„Ще отбележа, че предстои все още работа, която трябва да свършим съвместно с МРРБ, и съм изключително доволен от деловата атмосфера по време на нашите работни срещи през последните месеци“, подчерта председателят на КЕВР. Той поясни, че има две категории ВиК оператори, чиито бизнес планове все още не са разгледани и одобрени по две основни причини. Първо, за да постъпят в комисията, те трябва да минат за съгласуване със съответната Асоциация по ВиК. При другата група ВиК оператори има промяна на обособената територия поради окрупняване. Там е налице законова процедура, която трябва да се извърви, и регулаторът очаква това да стане през следващите месеци.

„Най-важната задача на КЕВР през 2018 г. е още през първите месеци на годината тези две групи ВиК оператори да внесат бизнес плановете си за окончателно разглеждане, за да могат да получат одобрение от комисията. Целта е през регулаторния период 2017 – 2021 г. всеки един ВиК оператор да работи по ясно разписан план, отговарящ на високите изисквания, поставени от КЕВР, и в същото време да има ясен хоризонт за всички разходи, които могат да се направят, включително и такива за поддържане на водната инфраструктура и за развитието й“, обясни той.
Проф. Иванов информира, че през 2018 г. Комисията планира да извърши проверка на всички ВиК оператори. Проверките през 2017 г. са показали, че по-голямата част от дружествата не представят пълни и точни данни за своята дейност и при тях трябва да се въведат ясни правила и норми за регулаторна отчетност. Председателят на КЕВР очаква това да се случи през предстоящата година.

„Няма да пропусна и въпроса за цените на ВиК услугите. Ще отбележа, че българският енергиен и воден регулатор е независим орган, който трябва основно да защитава обществения интерес. Това означава, че всяко предложение, което постъпва в КЕВР – бизнес план или за промяна на цени, се подлага на критичен анализ, защото трябва да се намерят решения, които да позволят на населението да заплаща предоставените ВиК услуги на поносима цена. Разбира се, ние се съобразяваме в много голяма степен с исканията на операторите“, сподели той.
„Уверявам Ви, че при приемането на решенията си за бизнес планове и за утвърждаване на цени КЕВР винаги търси и отчита икономическата обоснованост и защитата на обществения интерес и този подход ще бъде водещ и занапред. Подобни форуми дават духа и насоките за перспективите на сектора, тъй като водната инфраструктура е от огромно значение за България. Благодаря за Вашата изключителна ангажираност за решаването на нейните проблеми“, каза проф. Иванов.

„С организаторите на Седмата национална конференция работим от дълги години в партньорство. Към момента по „ОПОС 2014 – 2020“ са обявени 27 процедури на стойност над 1,5 млрд. лв., което представлява 44% от ресурса на програмата. Най-голямото перо и през този период е насочено към ВиК отрасъла. В изпълнение са 49 договора за 803 млн. лв.“, подчерта Светла Иванова, държавен експерт в отдел „Програмиране и планиране“ в ГД ОПОС на МОСВ.
„Благодаря за поканата. Нашият финансов ресурс е драстично по-малък на фона на средствата по ОПОС и ПРСР, но смело мога да кажа, че ние устойчиво и ефективно ги разходваме през последните 15 години във ВиК отрасъла и сектор „Управление на отпадъци и биоразнообразие“, каза Ренета Колева, изп. директор на ПУДООС. „Бюджетът, който е планиран за следващата година, ще бъде близо 80 млн. лв. и ще се разпредели съгласно решенията на УС и подадените заявления от общините“, поясни тя.

Д-р Ивайло Касчиев, директор на Главна дирекция „ВиК услуги“ в КЕВР, заяви, че основната цел на комисията е да приключи административните производства за одобряването на бизнес плановете и цената на всички дружества. „Надявам се, че изискванията по Закона за водите ще бъдат изпълнени в средата на 2018 г.“, поясни той.

След презентациите се проведе активна дискусия за следващите стъпки по ВиК реформите и очакваните проекти, които ще се реализират в отрасъла.

Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите: Изпълнението на предварителното условие за ВиК сектора
означава, че имаме средства да реализираме проектите

Поздравления на организаторите на конференцията. За седма поредна година сме заедно, за да коментираме въпроси, свързани с ВиК сектора. Според мен подобни форуми, дебати и дискусии трябва да бъдат провеждани по-често, защото безспорно реформата в отрасъла е една от най-тежките. Струва ми се, че повече трябва да бъде говорено за нея и да се обяснява на хората, защото виждаме, че някои от тях изразяват сериозни притеснения от резултатите от одобрението на бизнес плановете на ВиК операторите. Тук е и съществена ролята на самите ВиК оператори като движеща сила и тези, които реално реализират плановете.

Поздравявам трите нежни дами – представители на ресорните ведомства – Малина Крумова, Атанаска Николова и д-р Лозана Василева, защото на техните крехки плещи лежи реализацията на отговорни национални задачи. Поздравявам ги за това, че предварителното условие за ВиК сектора бе изпълнено, докладвано пред Европейската комисия и потвърдено от ЕК през август т.г. Това е знак, че ЕК подкрепя провежданата политика в сектора. Всички можем да разчитаме на реализацията на проектите по ОПОС и ПРСР, за които стана въпрос по време на форума. Безспорно като народни представители заедно със Станислав Иванов, член на Комисията по околната среда и водите и зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, поемаме ангажимента за разглеждане на законопроекта за ВиК отрасъла, когато бъде внесен, за да можем да го обсъдим и дано да влезе в сила възможно най-скоро. Това важи и за другите секторни документи в рамките на водния отрасъл.

С председателя на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов ще проведем съвместно заседание на двете комисии в началото на следващия месец, за да проследим напредъка по ВиК реформата.

Смятам, че трябва да се синхронизират изискванията към проектите, които се финансират с национални и европейски средства. Често сме говорили по темата, но за жалост все още не е налична унификацията и подчиняването на всички програми на принципите и логиката на икономиката в сектора. Това е въпрос, който стои на дневен ред и се надявам скоро да намери своето решение.

Инж. Аврам Радев, член на НКСВ: Много съм доволен от организацията на конференцията

Много съм доволен от организацията и провеждането на конференцията. Смятам, че трябва да се правят именно такива дискусии по въпросите, свързани с водния сектор в България. Да се очертаят проблемите и да се търсят начини за тяхното решаване. Защото без провеждане на конструктивен диалог ситуацията в бранша няма как да се подобри.

Подобни форуми могат да бъдат както в по-широк формат, така и в по-тесен кръг от специалисти под формата на кръгли маси.

Бих искал да използвам случая и от страниците на в. „Строител” да поздравя колегите строители, проектанти, инженери. Нека заедно да променяме България.

Иван Иванов, член на УС на КСБ: Срещата напипва пулса на належащите въпроси 

Възхищавам се на организаторите на конференцията, защото това е поредното подобно събитие, в което се напипва пулсът на належащите въпроси и проблеми.

Всички теми, които бяха дискутирани по време на форума, са основополагащи и жизненоважни за строителния бранш.

На конференцията се обсъди какво ни предстои до 2020 г. и как ще бъдат финансирани бъдещите проекти.

Инж. Красимир Стоянов, управител на „HTI България” ЕООД и член на УС на БАВ: Страхотно продължение на една добра традиция и пример за доброто сътрудничество между две браншови организации 

Седмата национална конференция, организирана от Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите, е страхотно продължение на една добра традиция и пример за отличното сътрудничество между две браншови организации. Мероприятието както обикновено премина на високо ниво. Но много по-важно е съдържанието на програмата и темите, които се дискутират.

Събраха се всички институции, които имат отношение към процесите в сектора. Похвално е, че видяхме представители на Комисията за енергийно и водно регулиране и Министерството на земеделието, храните и горите.

Провеждането на тази традиционна конференция е свързано не само с представянето на текущите задачи, които се изпълняват в отделните ведомства, които имат отношение към водния сектор, но също така е и платформа за дискусия, свързана с решения на проблемите и търсене на нови възможности. По този начин се подобрява комуникацията в бранша.

Инж. Данка Кирилова, председател на ОП на КСБ – Монтана: Изключително важно е да има комуникация между участниците в строителния процес

Всичко, което се обсъждаше по време на Седмата национална конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация по водите с медийното партньорство на в. „Строител”, е от голяма полза за фирмите от бранша. Освен това събитието беше интересно и за самите организатори, които получиха обратна връзка за евентуалните трудности, които могат да възникнат при бъдещото изпълнение на проектите.
Изключително важно е да има комуникация между отделните участници в строителния процес. За краткото време, през което съм председател на Областното представителство на КСБ в Монтана, разбрах, че това е ключово. Така че тези конференции трябва да продължат да се организират и в бъдеще.

Слиман Белхаддад, съветник по икономическите въпроси към Посолството на Алжир в София: Предстои подписване на споразумение между Алжир и България в областта на водния отрасъл

Считам, че провеждането на конференцията е изключително важно, защото тя дава информация за усилията на българското правителство по въпросите, свързани с водните ресурси, а също за превенцията от наводнения и всичко, което касае ВиК сектора.

Предстои подписване на споразумение между Алжир и България в областта на водния сектор. От тази гледна точка конференцията, организирана от КСБ и БАВ, е много навременна.

Нашата страна Алжир се сблъсква със сходни проблеми. Имам предвид необходимостта от модернизация на инфраструктурата в сектора, защото тя е доста остаряла. Също така имаме региони, където често стават наводнения, особено през зимния сезон. Подобно на България имаме проблем и с финансирането на ВиК проектите.

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Водната реформа е постоянно усилие

ВиК реформата е постоянно усилие и не може да се постигне с еднократни решения и действия. Нашата основна задача е ВиК услугата да отговаря на националните и европейските изисквания. Това не е никак лесно. Имаме огромен актив, строен през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Говорим за почти 90 хил. километра ВиК мрежа, над 6 хил. водоизточника, близо 70 пречиствателни станции за питейни води и много други по-малки водоеми. И макар водоснабдяването да обхваща 98% от населението, мрежата е изключително остаряла и амортизирана, често аварира с изключително големи загуби, което влошава качеството на услугата. Ние разполагаме с наистина огромен инфраструктурен ресурс, нуждаещ се от постоянна поддръжка. За да има чиста питейна вода във всеки дом, първо трябва да се погрижим инфраструктурата, чрез която се доставя водата, да бъде на необходимото ниво.

Постигането на съответствие с европейските изисквания поставя само по себе си изключително големи предизвикателства. Ангажиментите, които страната ни е поела по отношение на изпълнението на европейската директива за пречистването на градски отпадъчни води, в по-голямата си част все още не са изпълнени – нито за агломерациите с над 10 хил. е.ж. и още по-малко за агломерации в малки населени места между 2 и 10 хил. е.ж. Няма как да не отбележа, че държавата ни активно започна да инвестира в отрасъла едва в началото на предходния програмен период. Възможността това да се случи стана благодарение на отпуснатия европейски ресурс, който се яви животоспасяващ за ВиК сектора.

Всичко това обосновава

необходимите средства за инвестиции, които са определени във ВиК стратегията – около 12 млрд. лв.

Основната цел на реформата е устойчиво и ефективно развитие на инфраструктурата, така че ВиК секторът да се самоиздържа при социално поносима цена за потребителите. Това е трудно постижим, но необходим баланс, тъй като публичният финансов ресурс за поддръжката на тази инфраструктура е ограничен. Тук е мястото да кажа, че ние никога няма да спрем с реформата, защото винаги ще се стараем да подобряваме услугата. Ако това не се случва, няма как да очакваме потребителите да плащат за нея.

През 2009 г. ВиК реформата постави разграничение между собствеността на активите и предоставянето на услугата. Освен инвестиционните нужди ни предстои да изясним по един адекватен начин ролята на различните заинтересовани лица, участващи в осигуряването на ВиК услугите. Необходимо е общините, областните администрации, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), ВиК операторите, КЕВР, всички ние да знаем кой каква роля има по веригата на предоставяне на вода до хората.

Към настоящия момент по Оперативна програма „Околна среда“ предстои да бъдат финансирани 16 регионални пред­инвестиционни проучвания – в това число 14-те регионални прединвестиционни проучвания, които се подготвят по договори, възложени от МРРБ, пилотният проект на област Смолян и прединвестиционното проучване на Столичната община. Вече се работи по документацията за възлагане на обществени поръчки за онези обекти, включени в 14-те регионални проекта, за които има проектна готовност. Тук трябва да допълня, че амбицията е да започне тяхното реално строителство в средата на следващата година след провеждане на тръжни процедури. За останалите обекти, включени в 14-те обособени територии, предстои разработване на идейни проекти и в края на 2018 г. възлагане на обществените поръчки и стартиране на строителството към 2019 г. Досега проектите се изпълняваха от общините, но с реформата на сектора тази дейност се прехвърля към водните дружества.

Нашето желание е да балансираме изпълнението на проектите и те да не се струпват в края на програмния период, а строителството да се извършва постепенно и последователно. Вече се

подготвят за възлагане обществени поръчки, разбира се, като се използва типовата стандартизирана документация, която МОСВ изготви заедно с Камарата на строителите в България.

В момента активно се работи по ранните и фазирани водни проекти с изпълнители общините Асеновград, Плевен – Долна Митрополия, Добрич, Приморско, Чирпан, Елхово, Айтос, Враца, Банско, Варна – кк Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол. Пречиствателните станции на Шумен и на Раднево от фазираните проекти вече са готови.

ОПОС не бива да бъде основният финансов инструмент, а цената на услугата трябва да осигурява средствата за инвестициите в сектора. Това е смисълът на реформата и е ключовото, което реално е необходимо да постигнем, за да можем да имаме устойчив ефективен сектор, в който услугите да са на социално поносима стойност. За да постигнем съответствие, най-лесно щеше да бъде да качваме цените и да генерираме необходимия ресурс за изпълнението на поставените цели. Поради това, че водата е основно човешко право, не можем да правим това безконтролно. Затова от първостепенно значение е да работим в посока подобряване ефективността на операторите и качеството на услугата.

За пълноценното използване на ограничения ресурс е изключително важ­но да се уеднаквят правилата на различните източници на финансиране, особено на двата европейски инструмента за финансиране. Всички публични средства, които по своята същност са безвъзмездни, е необходимо да са подчинени на общата икономическа логика. Само така можем да постигнем оптимално бързо крайната стратегическа цел.

Именно това е смисълът на стратегията за финансиране на ВиК отрасъла, която се разработва в момента, и мерките предложени в нея. Ще подчертая, че целта на стратегията е да се постигне и оптимизация на срока, в който ще изпълним изискванията на европейските директиви.

Ключов момент в проекта на стратегия е предвиждането на т.нар.
социални водни помощи.

Те са условие, без което няма как да се случи устойчивото финансиране на сектора, тъй като ще позволят цената на водата да бъде обвързана с необходимите вложения, като същевременно се подкрепят уязвимите групи от обществото. В противен случай пътят към съответствието с европейските стандарти ще бъде прекалено бавен и стръмен. Още по-тромав е процесът на постигане на адекватна възвръщаемост на инвестициите, така че да се гарантира самоиздържане на сектора. Предвид тенденциите на намаляване на публичното европейско финансиране трябва адекватно да се подготвим и за момента, в който няма да има такова във ВиК сектора. В тази връзка усилията ни трябва да бъдат насочени и към привличане на частни средства за обезпечаване на ВиК инфраструктурата.

Другите мерки, които са свързани с постигането на ефективност във ВиК сектора, са в посока намаляване на разходите. За целта трябва да се правят правилно проектите и регионалните прединвестиционни проучвания, за да се гарантира, че няма да имаме завишени и преоразмерени мрежи и съоръжения. Там, където може да се използват по-ефективни решения, като например изграждането на лагуни вместо пречиствателни станции, тези по-подходящи варианти ще бъдат използвани.

Искам да спомена и още няколко неща, които са от много голямо значение. От една страна,
предстоят промени в законодателството

както в Закона за водите, така и в норматива за ВиК сектора. Важно е чрез тях да се гарантира обезпечаването на отрасъла. Друга важна цел е да се осигурят нови кадри и тук трябва да се работи в тясно сътрудничество с академичната общност и с ВиК операторите.

Ще завърша с това, че трябва да се променят и потребителските нагласи и поведение. Много често затрудненията, които идват при предоставянето на ВиК услугата, са поради факта, че гражданите прилагат неправилни практики – например част от тях поливат градините си с питейна вода, вместо да се възползват от системите на напоителните дружества. Това, от една страна, увеличава собствените им разходи, но от друга, създава необходимост от изграждане на по-мащабна инфраструктура, увеличавайки и разходите за нейната поддръжка.

Светла Иванова, държавен експерт в отдел „Програмиране и планиране“ в ГД ОПОС: Следващата година ще е ключова за ВиК отрасъла

С организаторите на Седмата национална конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“ работим от дълги години в партньорство. Моята презентация ще даде яснота кой подпомага изпълнението на водната реформа. ОП „Околна среда“ (ОПОС) е една от причините за провеждането на тази реформа, тъй като чрез нея се внасят много добри европейски ценности. Знаете, че през настоящия програмен период навлязоха за първи път предварителните условия, чрез които Европейската комисия поставя определени изисквания, за да може страната членка да получи финансиране.

За мен е удоволствие да видя колко ангажирано работят всички заинтересовани страни, за да могат да използват средствата по оперативната програма по предназначение и за да предотвратят санкциониране на държавата за неизпълнение на изискванията на европейските директиви, особено тази за пречистване на отпадъчните води.

Основните приоритети по ОПОС са подобряване на ВиК инфраструктурата, екологосъобразно управление на отпадъците, подобряване качеството на атмосферния въздух, опазване на богатото биоразнообразие на България, мерки за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища.

Бюджетът на „ОПОС 2014 – 2020“ е 3,5 млрд. лв.

От началото на програмния период на бенефициентите на програмата са изплатени над 158,9 млн. лв. (4,59% от бюджета на ОПОС), от които 63% са за междинни плащания, а останалите 37% са аванси. Изплатените суми съответстват на планираните суми и се извършват в срок, като стриктно се следи да не се допуска забавяне при възстановяването на извършените от бенефициентите разходи. Това се дължи и на фазираните проекти, но не значи, че не трябва да бъде ускорено сключването на договори, съответно изпълнението и верифицирането на средства.

Към момента по „ОПОС 2014 – 2020“ са
обявени 27 процедури на стойност над 1,5 млрд. лв.,
което представлява 44% от ресурса по програмата. Най-голямото перо и през настоящия период е насочено към ВиК отрасъла. В изпълнение са 49 договора за безвъзмездно финансиране на обща стойност 803 млн. лв. (23,2% от ресурса на програмата).

Пред ЕК са представени 10 сертификата и заявления за плащане по „ОПОС 2014 – 2020“ за 92,7 млн. лв., като плащанията се извършват средно за 1 месец (при срок за плащане от ЕК до 2 месеца). Сертифицираните пред ЕК разходи представляват 2,68% от бюджета на оперативната програма.

По Приоритетна ос 1 „Води“ са съсредоточени 2,3 млрд. лв. По нея са обявени 11 процедури на обща стойност 881 209 959 лв. Сключените договори са на стойност 628 776 948 лв. Фокус на тази приоритетна ос са не само инфраструктурни мерки, но и финансиране на цялостната реформа в отрасъла, както и в сектор „Води“. Поради тази причина имаме няколко процедури, които подпомагат ефективността в отрасъла с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и такива, които са в изпълнението на изискванията на рамковата директива за водите, за подобряване на мониторинга на водите. В това направление бенефициент е и Министерството на здравеопазването с проекти за модернизиране на апаратурата за извършване на изследвания за качеството на водите и разработване на нормативни документи. С ОП „Околна среда“ бяха разработени едни от най-важните документи като стратегията за ВиК отрасъла, подготовката на наредбите за изискванията и критериите към ВиК операторите, за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите.

В процес на изпълнение са 7 от т.нар. ранни ВиК проекти –

за общините Асеновград, Добрич, и Плевен – Долна Митрополия, Приморско, Айтос, Елхово и Чирпан. Предстои да бъдат подписани договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Пловдив и Тутракан. Реализират се и фазираните проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по „ОПОС 2007 – 2013“ с бенефициенти общините – Банско, Варна, Видин, Враца, Тервел и Ямбол. Вече приключиха първите два от тях – пречиствателната станция на Шумен и пречиствателната станция на Раднево. Осъществяват се и трите проекта в областта на регионалното планиране и укрепване на капацитета във ВиК сектора с бенефициенти МРРБ и Столичната община.

Очакваме внасянето на проекти на 15 нови консолидирани оператора извън първия пилотен проект на ВиК – Смолян, който е за 70 млн. лв. С него очакваме да видим дали изпълняваме правилно изискванията на Европейската комисия, както и на новата рамка в отрасъла за финансиране на инвестиции на територията на една област с бенефициент – отговорния за предоставяне на услугата ВиК оператор.

Бих желала да подчертая, че чрез проекта за обособената територия на Смолян и бъдещите, които ще бъдат внесени, очакваме да видим прилагане на реформата в отрасъла, как се изпълняват изискванията за възстановяване на ресурсните разходи и механизма за реинвестиране на част от приходите на операторите във ВиК инфраструктура, изискването за постигане на пълно съответствие в агломерациите съгласно законодателството. Да не забравяме темата и за типови образци за възлагане на строителство, които сме разработили с Камарата на строителите в България. Не на последно място проектите трябва да показват и определен принос – например за намаляване на загубите за вода. Тази тема придобива все по-голямо значение, така че при подготовката на проекти, както и при изпълнението им трябва да се обръща внимание на наредбата от 2006 г. за дефиницията – какво е загуба на вода.

Важно за успешната реализация е и доброто планиране, законосъобразното провеждане на обществени поръчки, навременната подготовка на проекта от оператора, неговото управление и изпълнение. В тази връзка е добре оператори и бенефициенти да концентрират усилията си за усвояване на ресурса по оперативната програма. В момента нашите проекти се финансират на база това, което демонстрира анализът „разходи – ползи за необходимост от инвестиция“, а на европейско ниво все по-важна става темата за по-голям принос на държавата за финансиране на разходите, така че е добре да се възползваме от предимствата на свободата на настоящия програмен период.

Следващата година ще е ключова за ВиК отрасъла, тъй като
предстои да бъде обявен и останалият ресурс по Приоритетна ос 1.

Условие за това е финализиране на работата по регионалните прединвестиционни проучвания, които ще идентифицират приоритетните вложения във ВиК инфраструктура в агломерации над 10 000 е.ж. на територията на 16 консолидирани ВиК оператора. С реализирането на тези проекти се цели изпълнение на изискванията на две ключови директиви на ЕС – Директивата за питейните води и Директивата за пречистване на градските отпадъчни води.

Партньорите в този процес – МРРБ и МОСВ, поддържат ангажимента си в случай, че реформата е в ход, тя да бъде подкрепена. Ще бъдат предоставени средства да бъде извършено добро планиране за финансирането за тези нови консолидирани ВиК оператори.

Нашите инвестиции се движат в една рамка. Рамката, наречена планове за управление на речните басейни, стратегията за ВиК отрасъла, регионалното планиране и регионалните инвестиционни проучвания, темата за загубите на водата. Рамка, с която заедно стигаме до целта – усвояване на ресурса и защита пред ЕК на необходимостта от допълнителен ресурс през следващия период. Заедно може да работим добре.

Ренета Колева, изп. директор на ПУДООС: Тази година 40% от ресурса ни са концентрирани във водния сектор

Финансовият ресурс на Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда (ПУДООС) е драстично по-малък на фона на средствата, които се осигуряват по оперативните програми, но смело мога да заявя, че ние устойчиво и ефективно го разходваме през последните 15 години с инвестиции в секторите „Управление на водите“, „Управление на отпадъците“ и „Биоразнообразие“. В тази връзка ПУДООС основно финансира проекти на общини по различни стратегии и програми в областта на околната среда. Предприятието осигурява безвъзмездни средства и за други екопроекти на местни администрации, свързани с основния предмет на дейност на ПУДООС. Отпускаме и безлихвени заеми, насочени не само към общини, но и към юридически и физически лица. Отделно от това финансираме и неинвестиционни дейности и проекти, способстващи за осъществяване на политиките на МОСВ.

От 2013 г.
приоритетите в сектор „Управление на водите“

са довършване на главни и довеждащи колектори до пречиствателни станции за отпадъчни води в агломерации с над 10 000 е.ж. в съответствие на изискванията на чл. 127 от Закона за водите и на канализационни мрежи – за агломерации над 2000 е.ж. Финансираме и доизграждането на малки водопроводни проекти по прекратени договори, в следствие решение на УС и на такива с приключено етапно финансиране със средства от ДБ и ПУДООС, по които остават по-малко от 50% за завършването на водопроводната мрежа.

Освен това има заделен ресурс за финансиране/съфинансиране на обекти, изпълнявани със средства по бившите програми ИСПА, ФАР и от ЕС. Тук е важно да отбележа, че този приоритет последните години привлича вниманието най-вече на общините и основните искания са във връзка с изпълнението на проектите, по които те имат осигурено финансиране от оперативни програми.

В момента междуведомствена работна група актуализира основните ни цели в сектор „Управление на водите“, които трябва да са съобразени с националната стратегия, с плановете за управление на речните басейни и със синергията, която искаме да постигнем между финансовите инструменти в този сектор.

В сектор „Управление на отпадъците“

субсидираме довършване на депа за твърди битови отпадъци или разширяване на съществуващи регионални депа, останали без финансиране по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. Новият ни приоритет е рекултивация на стари общински депа с прекратена експлоатация, които са обект на наказателна процедура срещу България за неизпълнение на Директива 1999/31/ЕО.

Единствено и само в това направление финансирането не е 100% грантово, а има и участие от страна на местните администрации със средствата, които са събрани по чл. 60 от Закона за управление на отпадъци, предназначени за рекултивация на депата. Стимулът тук е да дисциплинираме общините да изпълнят нормативните изисквания и с ограничения финансов ресурс да успеем да постигнем целите на директивата предвид стартиралата наказателна процедура срещу страната ни. И в този сектор осигуряваме средства за проекти, които се изпълняват по ИСПА,

ФАР, оперативни програми или
др. източници.

В сферата на биологичното разнообразие финансираме дейности, свързани с опазване на редки и застрашени видове, развитие на националната екологична мрежа в „Натура 2000” и повишаване на обществената информираност за ролята и значението на биоразнообразието за природните процеси и живота на хората. Инвестираме в националната кампания „Чиста околна среда“, която е с бюджет 3,5 млн. лв. Те са за проекти на стойност между 5 и 10 хил. лв., които са насочени към общини и малки населени места, училища и детски градини за изграждане на спортни съоръжения, облагородяване на междублокови пространства. Това са малки проекти, но са значими и видими и ние се гордеем от постигнатите резултати.

В периода 1 януари 2016 г. – 30 октомври 2017 г.
инвестициите от ­ПУДООС във ВиК сектора са 63 млн. лв.

За колектори и канализационни мрежи са отпуснати над 29 млн. лв. Изградени са над 46 км канализационна мрежа. За водопроводи са осигурени средства в размер на над 33 млн. лв. и са построени над 95 км мрежи, в това число и реконструкция на съществуващи.

В сектор „Управление на отпадъците“ вложенията на Предприятието възлизат на 48,2 млн. лв. Те са насочени към рекултивация на депа и изграждане на нови регионални системи. За първите са отпуснати над 19 млн. лв., като са рекултивирани 813 декара на 23 депа. С над 29 млн. лв. са направени 5 регионални системи за твърди битови отпадъци с капацитет 2 588 768 куб. м.
Тази година 40% от ресурса ни са концентрирани във водния сектор, което се равнява на 23 млн. лв. Отделно от това 27%, или средства в размер на 16 млн. лв., са предоставените на НДЕФ. 22%, или 13 млн. лв., са насочени в сектор „Отпадъци“, за биологично разнообразие са 6% – 3 млн. лв., а останалите 5% са инвестирани в други дейности.
Планираните разходи на ПУДООС за 2018 г. са общо 80 млн. лв.

Тези средства ще се използват за финансиране на екологични проекти и се разпределят съгласно решенията на УС на ­ПУДООС и подадените заявления. При нас целогодишно и регулярно постъпват искания от страна на общините, които се разглеждат, и ако те отговарят на приоритетите и критериите, се обсъждат на заседания на УС. За съжаление през тази година реално разходите ни са доста по-малко от планираните. Тази тенденция се дължи на липсата на проектната готовност на общините. Тя все още не е на необходимото ниво. Ние полагаме максимални усилия и правим регулярни срещи, даваме методически указания за това нещата да се случват и реално ресурсите да се използват целесъобразно всяка година. Обжалването на обществените поръчки също бави процеса на изпълнение. Надявам се в края на годината да постигнем 90% от планираните разходи.

Средствата ни за 2018 г. са разпределени по политики и програми. За политики за опазване на околната среда са предвидени 75 млн. лв. По бюджетна програма „Оценка на управление и опазване на водите“ инвестициите ще са в размер на 30 млн. лв., по „Интегрирана система за управление на отпадъците – опазване на земните недра и почвите“ – 40 млн. лв., „Съхранение, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетични ресурси“ – 800 хил. лв., и „Управление на изменение на климата“ – 450 хил. лв.

Целите, които си поставяме за следващата година, са изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕИО за пречистване на отпадъчни води от населени места, устойчиви инвестиции в екологична ВиК инфраструктура, закриване и рекултивация на всички нерегламентирани общински сметища, в рамките на ограничения финансов ресурс, обезвреждане и безопасно съхраняване на опасните отпадъци и повишаване на екологичното съзнание и подобряване на екологичната среда.

Д-р Ивайло Касчиев, гл. директор на ГД „ВиК услуги“ в Комисията за енергийно и водно регулиране: Петгодишните бизнес планове за регулаторен период 2017 – 2021 г. са одобрени в 14 области

През тази година започна настоящия регулаторен период 2017 – 2021 г., който се провежда по изцяло нова рамка, наредби, указания и правила. Имахме основателни причини да направим тази промяна. Първата е натрупването на 10-годишна история на регулирането на ВиК сектора и научените уроци. Втората е водната реформа, която се реализира от държавата и доведе до съществени промени в сектора.
Какво постигнахме в предходния период 2009 – 2016 г.? Резултатите не са толкова добри, колкото на всички ни се иска. Да, наистина в края на миналата година отчетохме някои подобрения, като намаление на авариите по ВиК мрежата, леко увеличение на канализационното покритие и подобрение на качеството на питейната вода. Няма промяна с голямата тема за загубите на питейна вода – нивата трайно продължават да са над 60%. Този сериозен проблем също доведе до промяната в нормативната и регулаторната рамка на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с цел да бъде адресиран по-ефективно.

ВиК реформата

Още през 2009 г. в Закона за водите бяха приети няколко ключови принципа – за обособени територии на ВиК операторите, въведе се изискването, че ВиК активите трябва да са публична държавна или общинска собственост – с малки изключения, както и създаването на нов орган – Асоциациите по ВиК (АВиК). Съответно АВиК трябваше да сключват договори с ВиК операторите като собственик на активите на местно ниво и да контролират инвестициите. До 2013 г. не бяха предприети реални действия тези промени да бъдат приложени на практика. Последваха изменения в Закона за водите през 2013 г. и 2015 г., които регламентираха как да протече процесът по описване на активите от ВиК операторите и общините, изготвяне на окончателни протоколи за разпределение на собствеността, изваждане на ВиК активите от балансите на операторите и общините и предаването им на АВиК. Регулаторният период беше два пъти удължен до края на 2016 г., за да може тези действия да бъдат изпълнени.

Асоциациите по ВиК бяха учредени през 2014 – 2015 г., а 2015 – 2017 г. бяха сключени договори между АВиК и регионалните оператори в 27 области (в област София-град вече има сключен договор за концесия). Окрупняването стартира през 2016 г. чрез присъединяване или отпадане на нови общини към регионалните АВиК в 10 области.

Още през 2014 г. КЕВР започна активна работа с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Световната банка в качеството й на консултант на МРРБ по изготвянето на проекти на изцяло нови наредби за регулиране на качеството и цените на ВиК услугите. Тези наредби бяха широко обсъждани и през 2015 г. бяха официално предадени от МРРБ в КЕВР, където бяха финализирани. В началото на 2016 г. Министерският съвет ги прие. След което КЕВР гласува пакет от указания по тяхното прилагане през новия регулаторен период 2017 – 2021 г.

В средата на миналата година бяха представени и
петгодишните бизнес планове (БП).

До момента в 14 области БП са одобрени, където живеят 60% от населението на страната – София-град, Смолян, Варна, Пловдив, Силистра, Кърджали, Русе, Перник, Монтана, Сливен и Шумен, Бургас, Враца и Ямбол. Последните три ще бъдат приети в края на ноември. Средното увеличение на цените в бизнес планове за 2017 – 2021 г. е от 15 до 18% за първата година.
В две области – Добрич и Видин, БП са в процес на разглеждане, а в три – Велико Търново, Търговище и Ловеч, бизнес плановете все още не са съгласувани в АВиК. Във Велико Търново процесът по окрупняване е приключил, ВиК операторът е представил БП. Чакаме да бъде съгласуван, за да започне процедура по неговото одобрение в КЕВР.

В останалите 9 области – Габрово, Кюстендил, Разград, Плевен, София-област, Хасково, Пазарджик, Благоевград, Стара Загора, административното производство по разглеждането на петгодишните планове е спряно, защото са взети решения за изменение на границите на консолидираните територии. Очакваме тези процедури да приключат, за да може дружествата да представят планове в КЕВР.

Искам да се спра на няколко много важни въпроса. От 2013 г. се сблъскваме с проблем по отношение на качеството на информацията, която ВиК операторите представят в КЕВР. Констатират се случаи, при които дружествата представят различни отчетни данни за един и същи период. Затова в пакета от указания по прилагането на новите наредби през новия регулаторен период изискахме дружествата да въведат определени регистри и бази данни, както и да внедрят стандарти за системи за управление. И от 2017 г. КЕВР оценява не само постигнатите нива на показателите за качество на ВиК услугите, но и качеството на предоставяната информация.

През настоящата година извършихме проверка на наличието на регистри и бази данни в 28 регионални ВиК оператора. За съжаление в масовия случай такива не се поддържат за активите, информацията е налична основно в счетоводни системи и в таблици в Ексел. Често няма регистри и на авариите – те отново са записани в Ексел или на хартиен носител. Подобно е положението и при статистиката за лабораторни изследвания на качеството на питейните и отпадъчните води и на утайките от ПСОВ. Така дружеството не може да прави обективен анализ на това какво се случва по места и да планира мерки за отстраняване на проблемите.

Приоритетите на Главна дирекция „ВиК услуги“ в КЕВР
за регулаторния период 2017 – 2021 г.

На първо място трябва да приключим административните производства по одобряване на бизнес плановете и цените на ВиК услугите за регулаторен период 2017 – 2021 г. Надяваме се, че в средата на 2018 г. всички изисквания на Закона за водите ще бъдат изпълнени и ще сме приключили разглеждането на БП. На всяко дружество, което има одобрен бизнес план, КЕВР ще одобрява и изменя цените на ВиК услугите. Такава процедура ще се изпълнява ежегодно. Ще провеждаме и стриктен контрол за прилагането на правилата за водене на Единна система за регулаторна отчетност, тъй като в момента дружествата могат да отчитат по различен начин своите инвестиции към Асоциациите по ВиК, а тези правила са единственият национален единен стандарт за отчитане на ремонтите и инвестициите във ВиК сектора.

Всяка година наша задача е да следим внедряването и поддържането на необходимите регистри и базите данни от страна на ВиК операторите, както и да анализираме и правим сравнителни доклади на постигнатите нива на показателите за качество на ВиК услугите и извършените инвестиции в публични ВиК активи.

Една от целите на КЕВР е въвеждане на възможности за електронно сезиране и намаляване на административната тежест. Идеята е дружествата и потребителите да могат да предоставят техните доклади, отчети или анализи по електронен път през страницата на комисията.

КЕВР ще работи за повишаване капацитета на ВиК операторите и на експертите в Комисията. След като ВиК операторите станат бенефициенти на проекти по „ОПОС 2014 – 2020“, заедно с тях ще преценим нуждата от актуализация на одобрените бизнес планове и там, където е необходимо, това ще бъде направено.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.11.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.