Големите транспортни проекти трябва да продължат и след 2020 г.

България ще насочи усилия към развитие на сухопътните си връзки със страните от Западните Балкани

Прочетена: 122

Свилена Гражданска

„Факт е, че финансирането след 2020 г. ще бъде трудно. Великобритания ще напусне ЕС, което означава по около 14 млрд. евро на година по-малко в бюджета през следващия програмен период.“ Това заяви Андрей Новаков, член на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент, който организира конференция „Инвестиции на ЕС в транспорта – гръбнакът на европейската икономика – перспективи след 2020“ с подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В него се включиха зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ангел Попов, директорът на отдел „Инвестиции в транспорта“ в Главна дирекция „Мобилност и транспорт“ в Европейската комисия (ЕК) Оливие Сила, Кристобал Милан де ла Ластра от Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA) към ЕК, ръководителят на Управляващия орган на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) инж. Галина Василева, изп. директор на Българската агенция по инвестиции Стамен Янев, директорът на Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) Мария Чакърова, инж. Мирослав Мазнев, експерт в Камарата на строителите в България, кметовете на Враца – Калин Каменов, на Банско – Георги Икономов, и на Сливница – Васко Стоилков, както и представители на Европейската инвестиционна банка и други.

Форумът се проведе в конферентната зала на Централната жп гара в София, обновена със средства от Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“. Модератор на събитието бе президентът на Асоциацията на европейската железопътна индустрия Филип Ситроен. „Нужно е политиците да бъдат убедени, че трябва да похарчат много средства за жп сектора след 2020 г. Но за да стане това, трябва да се изправим пред конкуренцията на другите отрасли, които също ще настояват за финансиране, като авиацията, пътния транспорт и т.н.“, каза Ситроен.

„Бюджетът на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) е 30,5 млрд. евро. Средствата са за транспорт, телекомуникации и енергетика“, обясни Новаков и допълни, че те са крайно недостатъчни. „За да подобряваме свързаност­та, ни трябва гаранция, че след 2020 г. всяка година през новия програмен период ще се отделят по 10 млрд. евро за пътища и жп линии. За довършване на Трансевропейската транспортна мрежа са необходими 750 млрд. евро. Това би създало 20 млн. нови работни места в ЕС. Имаме да свършим много в тази посока, трябва да наваксаме изоставането“, каза той. „Възможно е да увеличим двойно ресурса на МСЕ от средствата, които ще плати Великобритания, за да излезе от ЕС.

Допълнително финансиране може да се осигури от

бюджетни намаления по останалите пера на Механизма. Предлагам енергетиката и телекомуникациите да се прехвърлят по плана „Юнкер“. Това са сектори, които генерират печалби и спокойно възвръщат направените инвестиции в тях. Докато от пътищата и жп линиите невинаги може да се постигне доход, но те имат огромен социален ефект. Особено тук, в България знаем колко чувствителни са хората и с право“, поясни Новаков и подчерта, че предстои много работа по темата и че се надява идеята му да се реализира. Той представи и друго свое виждане за промяна след 2020 г. „В момента разглеждаме България като шест големи региона. София се развива много добре, но може да се получи така, че съгласно критериите на ЕС Благоевград,

Перник и Кюстендил да не получат средства за инвестиране, защото попадат в един район със столицата ни. След 2020 г. всяка област би трябвало да бъде сама за себе си. Нещо повече, когато влагаме пари за транспорт, предлагам освен Брутният вътрешен продукт на територията да се отчитат и безработицата, развитието на инфраструктурата, социалният индекс и колкото по-лоши са тези показатели, толкова по-малък да е процентът на съфинансиране от страна на областта. Транспортът е важен и трябва да инвестираме, но не можем да разчитаме на региони и общини, на които не им е по силите да си позволят дори 20% съфинансиране“, акцентира евродепутатът и даде за пример модернизацията на пътя София – Калотина. „От една страна, намирането на средства за реализацията на проекта изглежда български проблем. Не трябва да забравяме, че след като обектът се завърши, по него ще се движат не само български и сръбски тежкотоварни камиони, но и такива от целия ЕС, защото той ще помогне за по-добрата връзка между Бургас и Амстердам, затова е необходима европейската солидарност“, поясни Новаков и добави, че туризмът е като скачен съд към транспорта. По думите на евродепутата не е допустимо индустрия, която генерира 12 млн. работни места в ЕС, да бъде оставена без конкретна програма, която да я подпомага. „След 2020 г. наред с увеличеното финансиране за транспорт трябва да има бюджетна линия за туризма“, подчерта той.

„Има евродепутати, които ще попитат защо трябва да продължим да даваме на по-бедните региони. Ще им отговоря, че когато строим високоскоростни жп линии в България, по тях се движат немски влакове „Сименс“, когато се развива градската среда – купуваме автобуси от Франция, Полша и Чехия. Така се създава икономически ръст не само у нас, но и в останалите страни на ЕС“, заяви още Новаков. „Не може да третираме еднакво Враца и Хамбург. Ако единият регион е в състояние да съфинансира до безкрай европейските си проекти, другият – не е. Европейският съюз е длъжен да достига навсякъде“, каза евродепутатът Новаков.

„Общият размер на инвестициите, необходими за изграждане и модернизиране на транспортната инфраструктура в България за периода 2021 – 2030 г., възлиза на 7,3 млрд. евро“, съобщи зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ангел Попов и акцентира, че

4,7 млрд. евро ще са нужни за строителството на направленията от основната мрежа,

а 2,6 млрд. евро – за широкообхватната. „За да реализираме всички приоритетни жп проекти, трябва да осигурим финансиране в размер на 2,6 млрд. евро, а значително по-голяма е цифрата за пътния сектор – над 3,7 млрд. евро“, посочи той.

Зам.-министър Попов заяви, че пакетът за мобилността е една от най-важните теми за правителството и бизнеса, и фактът, че абсолютно всички български евродепутати са изразили подкрепата си към него, говори колко е важна тя за нашата държава. Той допълни, че Андрей Новаков също е пряко ангажиран с този въпрос и МТИТС ще очаква активна подкрепа от него и колегите му.
„Конкурентоспособността зависи от това доколко сме отворени и сме интегрирани към света, ето защо усилията на ЕС в областта на транспорта се фокусират върху гарантирането на добре свързани системи и имаме ясен хоризонт, който отива отвъд периода до 2020 г. Вече говорим за този до 2030 г., когато трябва да сме готови с обща мрежа, която ще включва абсолютно всички видове транспорт, в т.ч. авиацията“, заяви Оливие Сила, директор на отдел „Инвестиции в транспорта“ в ГД „Мобилност и транспорт“ на ЕК. Той информира, че по Европейските структурни и инвестиционни фондове за сектора има отделени 70 млрд. евро, а за изследователска дейност в отрасъла са определени 6 млрд. евро през програмния период 2014 – 2020 г. Сила допълни, че
трябва да се използват и възможностите по Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Той обърна внимание, че през следващите седмици ще бъде направен анализ на изпълнението на проектите по МСЕ, за да се види какво е постигнато през последните три години по Механизма. „На тази база ние можем да извлечем някои уроци, които ще бъдат важни за периода след 2020 г.“, поясни Сила и отбеляза, че МСЕ дава възможност да се изгради списък от проекти и от чакащи предложения, които да се реализират последователно. Почти целият пакет от средства на МСЕ е разпределен през първите 3 години на периода. „Дискутирайки с отделните държави, става ясно, че направеното от нас до момента се оценява доста положително. Отбелязват, че бюрокрацията в Механизма за свързване на Европа е ограничена, че се осъществява добър мониторинг. МСЕ е първата програма, която работи по правилото „използваш или губиш“. Идеята е, че след като средствата бъдат разпределени по проекти, може да стане така, че някои от тях да не са в състояние по една или друга причина да усвоят цялостното финансиране. Когато това се случи, парите се губят. Нашата работа е да изтеглим средствата навреме и да ги включим в инвестирането на нови цели“, обясни Сила.

Той напомни, че
за България в рамките на МСЕ е отделен пакет на стойност 400 млн. евро.

„Знаем, че тръжните процедури не само в България предизвикват затруднения. Нашата цел е предложенията да бъдат приключени успешно“, подчерта директорът на отдел „Инвестиции в транспорта“.

„Ясно е, че никой в момента не знае с какви средства ще разполагаме след 2020 г. Но в сектор „Транспорт“ трябва да гарантираме приемственост и продължение на големите проекти, за да можем да постигнем целите си през 2030 г. Предвиждаме още да опростим МСЕ там, където е необходимо. Заедно с големите проекти смятаме, че следва да се обърне внимание на тези, целящи намаляването на въглеродните емисии в отрасъла. Вече имаме успешни предложения в сферата. Чрез дигитализацията ще направим нашите транспортни системи много по-интелигентни. През следващите месеци ще говорим активно за финансирането след 2020 г.“, завърши своята презентация Оливие Сила.

Кристобал Милан де ла Ластра, началник-отдел INEA към ЕК, отбеляза, че вече 23 млрд. евро са насочени от Механизама за свързване на Европа към транспортния сектор, като вече са разпределили близо 21 млрд. евро. Голяма част от средствата отиват за жп сектора. У нас се реализират четири мащабни жп проекта – Костенец – Септември, жп възел „Пловдив”, София -Волуяк и София – Елин Пелин, и един пътен – модернизацията на София – Калотина.

Инж. Галина Василева посочи, че страната ни разполага с около 1,9 млрд. евро чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ за развитие основно на жп и пътна инфраструктура, интелигентни системи, въздушен и воден транспорт, включително подобряване на корабоплаването по р. Дунав. От 2014 г. България разчита и на 406 млн. евро от кохезионния пакет на МСЕ. Тези средства са договорени на 100% към момента предимно за жп проекти. „Успяхме да осигурим и частично финансиране за първите 15 км от Калотина до София. Надяваме се в бъдеще да се създаде възможност по Механизма за свързване на Европа да се подкрепят повече проекти в пътния сектор. Около 90% от бюджета на МСЕ за България са за жп обекти. По МСЕ се работи лесно, защото има ясни и точни правила по отношение на сроковете“, обясни инж. Василева.

След успешното завършване на проектите по

„ОПТТИ 2014 – 2020“ се очаква да се постигнат обновени 220 км жп линии и 6 жп гари, 70 км нови автомагистрали, 12 км метролинии и 12 станции. По МСЕ ще бъдат модернизирани 100 км жп линии и 9 жп гари. И по двете програми се финансират информационни системи, които управляват и дават данни за морския и речния трафик по Дунав. По МСЕ са осигурени средства и за два проекта, които са за подобряване на качеството на информацията в авиационния сектор.

„В България има последователност във вложенията през двата програмни периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Целта е да има изцяло завършен жп коридор от границата с Република Турция до тази с Република Сърбия“, обясни инж. Василева. Според нея проектите по TEN-T мрежата трябва да бъдат сред основните приоритети на държавите членки и след 2020 г. Те са предимно трансгранични, изграждащи липсващи връзки, премахват тесни места и създават оперативна съвместимост между отделните видове транспорт и интермодалност.

„За нас е важно да осигурим продължение на инвестициите, които вече сме направили през двата програмни периода и по МСЕ. Вложили сме средства в подготовката на проекти за след 2020 г. и сме готови да кандидатстваме с тях“, добави инж. Галина Василева и подчерта, че ще се продължи с модернизиране на базовата инфраструктура – жп линии и пътища, корабоплаването по р. Дунав. По думите й е изключително важно да се изградят сухопътните връзки на България със страните от Западните Балкани, но за целта са необходими огромни инвестиции.

Тя отбеляза още, че ЕК трябва да запази традиционните методи за финансиране, но в същото време да бъдат обмислени и допълващи източници на средства с конкретни критерии.

Мария Чакърова от НКЖИ заяви, че след 2020 г. приоритет ще е развитието на жп линията от моста на р. Дунав при Видин до Кулата с връзки с македонската и сръбската граница.

След конференцията участниците посетиха метростанция „Сердика“ и се запознаха на място с реалните резултати от европейските инвестиции в транспортна инфраструктура у нас.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.12.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *