446 договора за 1,983 млрд. лв. са сключени по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020”

Обявени са 12 процедури на стойност 2,344 млрд. лв.

Прочетена: 91

Емил Христов

Към 20 декември 2017 г. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) са сключени 446 договора с общ размер 1,983 млрд. лв., или 65,7% от бюджета й (3,018 млрд. лв.). Открити са 12 процедури за безвъзмездна финансова помощ (БФП) за 2,344 млрд. лв., или 78% от бюджета на „ОПРР 2014 – 2020“. Това съобщиха за вестник „Строител“ от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Данните на ведомството сочат, че по Приоритетна ос (ПО) 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ в процес на изпълнение са 99 проекта за над 1 млрд. лв. По ПО 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“ те са 170 за над 171 млн. лв. В рамките на Приоритетна ос 3 „Регионална образователна инфраструктура“ в изпълнение са 58 проекта на стойност над 219 млн. лв.

По ПО 5, процедура „Подкрепа за деинституционализация на грижите за деца“ са сключени 20 договора за над 11,5 млн. лв. за изпълнение на проекти в подкрепа на процеса на деинституционализация на грижите за деца чрез замяна на институционалния модел на грижа с грижа в семейството или в близка до семейната среда в общността.

По ПО 7 „Регионална пътна инфраструктура“ в процес на реализация са 25 проекта за над 378 млн. лв. Бенефициент е Агенция „Пътна инфраструктура“.

От МРРБ съобщават още, че по Приоритетна ос 8 „Техническа помощ“ на „ОПРР 2014 – 2020“ са приключили 8 проекта на стойност 328 456,47 лв. Те са за подобряване на административния капацитет на общини – опорни центрове в периферните райони. Основните дейности, които са извършени, са свързани с обучения на общинската администрация (екипите за управление) в сферата на енергийната ефективност с цел изпълнение на проектите по Приоритетна ос 2 на програмата.

„Актуална процедура за предоставяне на БФП към момента е „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020”, която е с общ бюджет 1 643 775 426,34 лв. Конкретните бенефициенти са общините на 39-те града от първо до трето йерархично ниво от националната полицентрична система, като за всяка в Насоките за кандидатстване е определен конкретен бюджет. Проектни предложения се подават текущо от бенефициентите в срок до 31.05.2019 г.“, обясниха от министерството.

През декември 2017 г. и следващата 2018 г. ще се обявят следните 4 процедури по „ОПРР 2014 – 2020“:

✓„Регионална здравна инфраструктура“ – Процедурата е по Приоритетна ос 4 и е с общ бюджет 163 502 132,68 лв. Тя ще се обяви в рамките на декември 2017 г. Обхваща спешните отделения на 34 лечебни заведения, 27 центъра за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 170 филиала. Бенефициент е Министерството на здравеопазването с проект „Подкрепа на системата за спешна медицинска помощ“.

✓„Енергийна ефективност в периферните райони – 2“ – по ПО 2 е с индикативен бюджет 34 млн. лв. Процедурата ще бъде проведена чрез конкурентен подбор, като е планирана за обявяване през март 2018 г. Допустимите кандидати са 28-те общини на малки градове от 4-то ниво на националната полицентрична система;

✓„Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания“ – по Приоритетна ос 5 с общ бюджет 41,3 млн. лв. Процедурата е планирана за обявяване през март 2018 г. Допустимите кандидати ще бъдат определени в Насоките за кандидатстване в съответствие с Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа;

✓„Развитие на туристически атракции“ – по Приоритетна ос 6 с общ бюджет 98,5 млн. лв., е планирана за януари 2018 г. Допустими кандидати са Министерството на културата, общини, институции на вероизповеданията и техни местни поделения, които са юридически лица.

Като напредък от МРРБ отчитат и подписаното Финансово споразумение между Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ и „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за управление на ресурс от близо 370 млн. лв. Предвижда се с тези средства да бъдат подкрепяни чрез нисколихвени заеми проекти, генериращи приходи в сферата на градския транспорт и градската мобилност, енергийната ефективност в еднофамилни жилищни сгради и студентски общежития, спортна, културна инфраструктура, както и интегрирани проекти в сферата на туризма – културно-историческо наследство с национално и световно значение. Очаква се до септември 2018 г. да бъдат избрани три финансови посредника – Фонд за градско развитие (ФГР) за град София, ФГР за Северна България и ФГР за Южна България, с което ще се даде възможност на проектните инициатори да подават своите предложения.

Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР: Изпълнението на оперативната програма навлиза в своята най-съществена фаза

Изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж“ навлиза в своята най-съществена фаза – реализацията на проектите и постигането на заложените цели и индикатори по нея. Засега темповете на усвояване са добри, 26% от договорения ресурс вече са разплатени, но все още предстои по-ключовата фаза, в която трябва да покажем фактическите резултати от вложените средства. Като реалист съм наясно със съществуващите рискове по постигане на целите, свързани със сектор „Здравеопазване” и социалните мерки, но считам, че с полаганите от мен и целия екип ежедневни усилия, с подкрепата на нашите бенефициенти – общини и министерства, които са и с основните ангажименти към момента по изпълнението, ще успеем в рамките на 2018 г. да договорим целия ресурс по програмата и ще достигнем заложените цели. Немалък принос очакваме и от средносрочната оценка на „ОПРР 2014 – 2020“ в рамките на първото полугодие на 2018 г., тъй като чрез нея ясно можем да очертаем и бъдещите управленски решения, както и преговори с ЕК, които ни предстоят.

ОП „Региони в растеж“ остава основният инструмент за подкрепа на секторни политики в тяхното териториално измерение – инвестиции към общини. Същевременно, отчитайки наученото и постигнатото, а и с поглед към бъдещето, няма как да не отбележим, че периодът до 2020 г. носи със себе си и посока на промяна. Тя ще започне от подхода към регионалната политика, която следва да е основополагаща при формиране на стратегията за инвестиции по една бъдеща програма за развитие на регионите. Новости се очакват и по отношение на ресурсите, с които ще разполагаме, както и в структурата за управлението им.

И към момента всички анализи показват, че регионалната политика следва да бъде изведена като хоризонтален приоритет за всички секторни политики, ако искаме да постигнем намаляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните дисбаланси.

Всички виждаме разликите в икономическите, социалните и демографските показатели между Северна и Южна България, между Северозападен регион, Северен централен район и останалата част от страната. Затова приоритет през 2018 г. е да създадем предпоставките за полагане на солидни основи за една дългосрочна регионална политика. При приемственост тя може да изведе териториите ни на по-високо ниво на развитие, което ще даде възможност и за по-висок стандарт, и за по-справедлив начин на живот за хората.

По отношение на инструментите за изпълнение и в частност бъдещите програми след 2020 г. с фокус върху развитие на регионите тенденциите са за все по-голямо концентриране на ресурси в проекти, стимулиращи ръста на икономиката и потенциала на конкретна територия. Ще продължи разширяването на обхвата на механизмите за изпълнение – интегрирани инвестиции в градовете, водено от общностите местно развитие и интегрирани териториални инвестиции на регионално ниво. Трябва да се намерят начини за постигане на по-тясна обвързаност между програмите за европейско териториално сътрудничество (трансгранични, транснационални и междурегионални) и секторните програми. Ще се търси възможност за отчитане на интегрираните инвестиции в тяхната цялост чрез композитен индикатор, който ще показва какви са ефектите от вложените ресурси за подобряване на качеството на живот и стандарта на хората на конкретна територия.

В Министерството на регионалното развитие и благоустройството ни очаква поредна динамична, изпълнена с предизвикателства и много работа година. Надявам се обаче 2018 г. да ни донесе удовлетворение от вложените усилия, защото министър Николай Нанков, аз и екипът не ги пестим. Най-голямото удовлетворение идва, когато заедно с кметовете открием поредната пътна отсечка, реновирана детска градина, училище или парк, видим усмихнатите лица на децата, които влизат в новите обекти, и хората, които ни благодарят за това, че им осигуряваме стъпка по стъпка по-добър начин на живот.

Накрая искам да пожелая една успешна нова година, здраве за всички, повече доброта между хората, топлина във взаимоотношенията и вяра, че всички заедно работим за едно по-светло бъдеще за нас и нашите деца!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.12.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *