Кой гостува на страниците на вестник „Строител“ през 2017 г.

Прочетена: 137

Десислава Бакърджиева

През 2017 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха изключително интересни личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения влияят върху развитието на строителния сектор. Традиционно публикувахме интервюта с членове и лидери на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), вицепремиери, министри, зам.-министри, народни представители, ръководители на управляващи органи на оперативни програми, изпълнителни директори на държавни агенции и компании, посланици, председатели на браншови организации, кметове, ректори на висши училища, директори на професионални гимназии, международни експерти от различни сфери, и разбира се, с представителите на централното и областните ръководства на Камарата на строителите в България (КСБ).

Сред най-значимите разговори през годината бяха тези със зам.-председателя на ЕК с ресор „Работни места, растеж, развитие и конкурентоспособност“ Юрки Катайнен, еврокомисарите по регионална политика Корина Крецу, по транспорт Виолета Булц и по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела, председателите на Комисията за регионално развитие на ЕП Искра Михайлова и на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц, вицепремиера Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, на околната среда и водите Нено Димов, за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова, на младежта и спорта Красен Кралев, и разбира се, с Кйетил Тонинг, избран за президент на FIEC от 2018 г. С някои от събеседниците ни Ви срещахме често, като част от интервютата бяха ексклузивни за в „Строител“.

Всички наши гости ни информираха за политиките на България и ЕС, съобщаваха ни за предстоящите законодателни промени и за всички важни теми, касаещи строителния бранш. Още в първия брой за 2017 г. кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова разказа какво предстои по отношение на реализацията на Инвестиционната програма на София по „ОПРР 2014 – 2020“ и за поетапната подготовка на проектите, включени в нейния обхват. Съобщи за читателите ни какви ще са мащабните пътни ремонти и как ще продължи строителството на третия лъч на метрото през 2017 г. Фандъкова не пропусна да благодари на КСБ за подкрепата, оказана за ремонта на 81 ОДЗ „Лилия“ в район „Възраждане“. „За първи път Камарата избра да инвестира в общинска детска градина. Беше направен ремонт на покрива на сградата”, подчерта Йорданка Фандъкова. Тя беше наш специален гост и през септември, когато ни информира за изпълнението на мащабната програма за цялостна рехабилитация на основни булеварди и изграждане на улици.

Във втория брой за годината Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България, съобщи, че през март у нас ще заработи звеното, което ще консултира проектите по плана „Юнкер“. „Аз съм оптимист и се надявам през 2017 г. действително да видим големи български проекти, свързани с иновации и инфраструктура, финансирани по плана „Юнкер“, си пожела Златев. В бр. 2 наш специален гост беше Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦПКОП). „Ние винаги сме разглеждали КСБ като един добър пример за подреден бизнес. Ако един бранш иска да си помогне, той трябва да си изработи ясни правила и стандарти. КСБ доказа на практика, че се бори срещу сивия сектор и корупционните практики. Експертизата на Камарата бе особено ценна, когато работихме заедно срещу нередностите при процедурите по обществените поръчки”, сподели Николова, която продължи да ни запознава с дейността на ЦПКОП през цялата 2017 г.

Изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) доц. д-р Гинка Чавдарова също подчерта пред официалното издание на КСБ колко е важна ролята на Камарата за успешното изпълнение на проектите, реализирани с европейско финансиране. „През 2017 г. ще увеличим интензитета на контактите си с КСБ. Общините ще стартират много проекти и ще има много работа за строителите, на които разчитаме. Добрият диалог ще бъде много важен и за тях, и за нас. Заедно трябва да постигнем устойчивостта на проектите.” В същия брой, трети за годината, инж. Илиян Терзиев даде първото си интервю като зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София. „През 2017‑а можем да очакваме реален старт на строителството по оперативните програми. Важно е, че ще продължи и националната програма за саниране. Знаете колко „за” и „против” имаше около нея, но тя е нещо много ценно. Ако ние я реализираме както трябва – ще даде много добър ефект в бъдеще. Да не говорим и за визията на градовете, която ще бъде променена, както и за ефекта от реализираната енергийна ефективност”, коментира инж. Терзиев. В това издание във връзка с приключването на работата на 43-тото Народно събрание (НС) Ви представихме първата част от разговорите ни с председателите и зам.-председателите на основните парламентарни комисии, касаещи сектор „Строителство”. Станислав Иванов, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, и Иван Вълков, зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения (КТИТС), ни информираха за свършеното в законодателството през 2015 и 2016 г. Иванов заяви, че за този период са приети промени в четирите най-важни нормативни акта, които са от изключително значение за опазването на околната среда.

По думите на Вълков КТИТС е работила по промени в Закона за движение по пътищата, в Закона за автомобилните превози, в Кодекса на търговското корабоплаване и в Закона за електронния документ и електронния подпис. „Разгледахме и Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура“, бе равносметката на Иван Вълков. Във втората част темата продължихме с Найден Зеленогорски, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) в 43-тото НС, и с неговия колега Петър Кънев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. Зеленогорски отчете, че КРПБМС е приела промени в редица закони в интерес на гражданите и инвеститорите, а Кънев посочи, че един от акцентите в работата на оглавяваната от него комисия са били промените в Закона за туризма.

„Строителите, изграждащи метрото, трябва да са със самочувствие, че правят нещо изключително полезно, уникално не само за София, ние виждаме отзивите на чуждите специалисти, които ни посещават. Няма метрополитен, който да е без проблеми в света, но общото становище е, че Софийското метро е на едно много високо ниво по отношение на оборудването, на самото оформление и на поддръжката. Това е повод за гордост, строейки, нека го правят със самочувствие, че правят нещо добро”, каза проф. д-р. инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, в първото си интервю във в. „Строител” за годината. В следващо ексклузивно участие съобщи, че обявяват поръчка за проектиране на отклонението на метрото към „Слатина.“
В края на януари Н.Пр. Кшищоф Краевски, извънреден и пълномощен посланик на Полша в България, ни разказа за родината си. „Полша предоставя отлични условия за инвестиции и развитие на бизнеса. Отворени сме към всички възможни рационални форми на сътрудничество с нашите български партньори”, обяви той.

В първата седмица на февруари Ви изненадахме с три много интересни личности. Една от тях бе европейският комисар по регионална политика Корина Крецу. „Камарата на строителите в България представлява строителния бизнес, който е един от двигателите на икономиката и е ключов за изпълнението на кохезионната политика. Ето защо аз желая на Камарата и на вестник „Строител“ успех тази година в планирането и изпълнението на проекти за пряка полза на българската реална икономика и на обществото“, каза тя. С инж. Галина Василева, ръководител на УО на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, коментирахме съдбата на АМ „Струма“. Тя подчерта, че довършването на магистралата зависи от навременните и адекватни действия на българските власти. „Наложително е строителството на лот 3.2 да започне през 2018 г.”, бе категорична тя. Третият интересен гост в бр. 5 беше инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП – Бургас. „За мен КСБ е кауза, на която съм отдаден”, сподели той и допълни, че една от битките на КСБ трябва да е срещу рецидива „най-ниска цена“. По-късно през годината той ни разказа за строителството на „Арена Бургас“. „Залата ще е една много красива постройка, която ще допринесе за облика на нашия бързоразвиващ се град. „Арена Бургас“ ще е НДК на Източна България“, подчерта той.

През 2017 г. наш редовен събеседник беше главният архитект на София арх. Здравко Здравков. Първия разговор с него проведохме веднага след среща с ръководството на КСБ. „Коментирахме възможностите за публично-частни партньорства с акцент изграждане на подземни паркинги в терени общинска собственост”, съобщи той. В друго интервю с него обсъдихме Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО). „Промените в ЗУЗСО ще регламентират строително-инвестиционния процес в София“, коментира той. В същия брой шести започнахме да Ви представяме новите председатели на Областните представителства на Камарата, като стартирахме с Владимир Кехайов от ОП на КСБ – Смолян. „Ще работя за подпомагане повишаването на квалификацията на кадрите в бранша в региона и стриктно спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Това, което ще целя като председател, е ефективност в работата на ОП на КСБ – Смолян”, посочи той. Специален гост в бр. 6 беше проф. д-р арх. Борислав Борисов, който предпочете изданието на КСБ за първото си интервю като ректор на ВСУ „Любен Каравелов, за да представи приоритетите си. „Сътрудничеството ни с Камарата на строителите в България е традиционно, ползотворно и измеримо във всяко едно отношение. И тази традиция за мен ще бъде изключително важно не само да я запазя, но и да я развия в бъдеще”, акцентира проф. Борисов, с който Ви срещнахме в още няколко броя през годината.

На 17 февруари във в. „Строител” излезе отново първо интервю на служебния министър на околната среда и водите Ирина Костова. „Всички задачи могат да се решат при наличието на експерти”, сподели Костова и информира, че към този момент са обявени 20 процедури по „ОПОС 2014 – 2020” на стойност над 1,4 млрд. лв. И не спряхме дотук с работата на служебния кабинет – веднага след това разговаряхме с вицепремиера по европейските фондове Малина Крумова. „Амбицията ни е целият бюджет на оперативните програми да бъде договорен през 2017 г.”, каза Крумова и не пропусна да спомене, че инициативата на КСБ за възстановяване на с. Хитрино показва хуманно и социално отговорно отношение.

„КСБ и Българската агенция за инвестиции (БАИ) биха могли да си взаимодействат при подготвяне на инвестиционни проекти, които да бъдат представени за финансиране по плана „Юнкер“. Това каза изп. директор на БАИ Стамен Янев в интервю за в. „Строител”, което даде след първата си работна среща с председателя на КСБ инж. Николай Станков, в която участие взе и инж. Николай Чомаковски, член на УС на КСБ.

Интригуващ събеседник през годината беше Искра Михайлова, председател на Комисията за регионално развитие към Европейския парламент. В десети брой тя подчерта, че е изключително важно за строителния бранш и за местните власти да стартират обществените поръчки от новия програмен период. „2017 и 2018 г. трябва да са ударни за договарянето по оперативните програми“, сподели тя в бр. 27. „През 2018 г. България трябва да е още по-активна в усвояването на европейски средства“, отново акцентира Михайлова в коледния брой.

Продължихме да държим високо нивото с личности като Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК. „Използването на финансовите инструменти не е самоцел, а средство за реализиране на политиките на ЕС по по-ефективен начин. ЕФСИ има интересни възможности за проекти, насърчаващи енергийната ефективност и устойчивостта“, обясни Катайнен. Публикувахме за читателите си и интервю с Виолета Булц, еврокомисар по „Транспорт“. По думите й близо 700 млрд. евро са необходими, за да се завършат приоритетните TEN-T коридори до 2030 г.

„Автомагистрала „Струма“ е проект по TEN-T, който се реализира в няколко обособени позиции. Българските власти си сътрудничат тясно с ЕК и съм убедена, че те ще намерят приемлив за всички страни вариант за изграждане на лот 3.2 на АМ „Струма“.” В първото си интервю за българска медия Карл-Хайнц Ламберц, председател на Комитета на регионите, заяви: „След 2020 г. ни е необходима силна и ефективна кохезионна политика. Очаква се ЕФСИ да мобилизира повече от 225 млрд. евро.“ Интересна информация ни сподели и Кармену Вела, европейски комисар по „Околна среда, морско дело и рибарство“, който бе впечатлен от работата на КСБ. „Камарата на строителите в България може да бъде ключов партньор. Ние разчитаме на нея да поддържа активен диалог с българските компетентни власти, заинтересовани страни и широката общественост. Богатият опит на КСБ в строителния сектор ще помогне на компетентните органи в страната да вземат информирани решения по стратегически инвестиции”, допълни Вела.

Гордост за изданието са и интервютата с Кйетил Тонинг, избран за президент на FIEC от 2018 г. „Надявам се, че КСБ ще бъде движещата сила за държавите от Централна и Източна Европа в рамките на FIEC“, заяви той.

Николай Нанков ни гостува веднага след като встъпи в длъжност министър на регионалното развитие и благоустройството. „Често ще се срещаме с ръководството на КСБ и в. „Строител“. Камарата е ценен партньор и ще продължим да развиваме добрите си взаимоотношения. КСБ и МРРБ са взаимно свързани величини за постигане на качествено строителство. Нито ние можем без строителите, нито те без нас“, акцентира регионалният министър в първото от поредицата интервюта, които даде за в. „Строител“ през 2017 г.

Интервю, в което министър Нанков прави равносметка на изминалата година и очертава приоритетите за 2018‑а, публикуваме в настоящия новогодишен брой.

Следващият министър от кабинета „Борисов 3“, който Ви представихме, беше Красен Кралев – на младежта и спорта. „Трябва да се създадат законови възможности за привличането на повече инвестиции в спортната инфраструктура. Бих се радвал да осъществим контакт и да имаме съвместни инициативи с КСБ.“

Последва среща с Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „Наближава критичен момент за лот 3.2 на АМ „Струма“ и ако не започне строителство, може да загубим средства. Камарата е основен партньор на държавата в дискусиите за развитието на транспортната инфраструктура“, бяха думите му.

През юни министърът на околната среда и водите Нено Димов ни съобщи, че са обявени 25 процедури за над 1,5 млрд. лв. по „ОПОС 2014 – 2020“. „Високо оценявам и изказвам благодарност на КСБ за съвместната работа по изработването на стандартизирани докумети за проектите по ОПОС за пречиствателни станции и ВиК мрежи“, каза още Димов. И вицепремиерът Томислав Дончев изтъкна доброто си сътрудничество с КСБ. „Искам заедно с Камарата да търсим решение на проблема с необоснованите обжалвания по Закона за обществените поръчки. Ще продължим работа не само по типовите договори за сектор „Строителство“, а и по други теми, по които можем да си бъдем взаимно полезни. Това за мен е един от най-добрите модели на адекватно сътрудничество между държавата и браншова организация“, допълни Дончев. Ролята и партньорството на КСБ бе важна част и в разговора ни с Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. „България може да зададе плана за действие и стъпките за разширяването на ЕС към Западните Балкани. КСБ има своя позиция по приоритетите, които касаят строителния бранш – финансовите инструменти, кохезията и политиките, свързани с конкурентоспособността на икономиката и растежа. Очакваме да формулираме това становище в контекста на председателството заедно, така че продължаваме да работим в духа на досегашното прекрасно партньорство.“

Специален гост в последния брой за годината е генералният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ инж. Красимир Папукчийски.

За екипа на в. „Строител“ бе важна и работата на 44-тото НС. Първият депутат от него, който Ви представихме, бе Искрен Веселинов, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. „Сред основните ни приоритети е опростяването на правилата в инвестиционния процес. Безспорно за Северна България приоритет трябва да бъде изграждането на АМ „Хемус“ и скоростният път Русе – Велико Търново“, каза Веселинов. С приоритетите на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения ни запозна нейният председател Халил Летифов. „Надявам се с корекциите в Закона за движение по пътищата да успеем да спасим много човешки животи. В последните години ЗДП е един от най-дискутираните закони в парламента, а промените в този нормативен акт са над 70“, коментира той. Промените в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) коментира Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите. „С предложените промени в ЗООС се цели осигуряване на „бърза писта“ при обжалвания на обекти с национално значение. Такива са магистралите, първокласните пътища, съоръженията от железопътната и пристанищната инфраструктура, газопреносната система“, обясни Василева. „Темите доходи и балансиран подход към отношението труд – капитал са изключително важни. В регионалната политика по време на Българското председателство на ЕС е желателно да има два основни приоритета – Западните Балкани и Черноморската зона“, подчерта инж. Петър Кънев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. При откриването на есенната сесия на парламента се срещнахме с тогавашния председател на 44-тото Народно събрание Димитър Главчев. „През започващата парламентарна сесия ни предстои усилена работа. Очакваме в Народното събрание да бъде внесен антикорупционният закон“, обяви той и не пропусна да подчертае, че ще продължи активно да си партнира с КСБ.
В началото на септември седмица пред провеждането на общественото обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“ наш събеседник бе проф. Карлос Делгадо, президент на Международната асоциация по инженерна геология и околна среда от 2010 до 2014 г. С него коментирахме кой е най-добрият вариант за преминаване на АМ „Струма“ през района на Кресна. „Изграждането на дълъг тунел в сеизмичния район на Кресненското дефиле е твърде рисковано, опасно и може да доведе до екологична катастрофа. Източният вариант Г10,50 e най-доброто решение за лот 3.2 на АМ „Струма“. Мнение по темата за „Строител“ дадоха и кметовете на Симитли Апостол Апостолов и на Кресна Николай Георгиев, които бяха убедени, че местният бизнес ще пострада, ако АМ „Струма“ изцяло се изтегли над града. Тяхната теза беше, че единствено Г10,50 гарантира, че магистралата въобще ще се случи. „Ще завършим трасето на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле“, категоричен бе инж. Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ в специалния брой на вестника за Седмия дискусионен форум „Строителството през 2018 г. – перспективи и предизвикателства“. В него Ви представихме още министър Ивайло Московски, който поздрави организаторите и участниците в събитието от страниците на изданието на КСБ, а Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, съобщи, че към 20 септември договорените средства по „ОПРР 2014 – 2020“ са достигнали 61%.

Темата за лот 3.2 на АМ „Струма“ продължихме и с инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ. „Източният вариант Г10,50 за лот 3.2 на АМ „Струма“ е единственият, който може да бъде реализиран в рамките на „ОПТТИ 2014 – 2020“, каза той.

Като официално издание на КСБ почти във всеки брой присъстваше представител на Камарата, за да следим и информираме за дейността и развитието на браншовата организация. Инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Варна, посочи, че ще насочи усилията си към засилване ролята на Областните представителства и за подобряване на квалификацията на кадрите. „През 2018 г. ще продължим да работим в режим на отчитане на промените, които ще се появят след приемането на измененията на Правилника, и в същото време ще трябва да се разработи необходимият софтуер за пълно електронно обслужване на вписаните в ЦПРС строители“, съобщи доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС. Няма как да не споменем и интригуващия ни разговор с инж. Любомир Качамаков, председател на секция „Високо строителство“ към КСБ, член на ИБ и на УС на КСБ. „Изготвяме анализ на актуалното състояние на сградното строителство в страната. Разбира се, в дневния ред на секцията е и засилване на сътрудничеството с вестник „Строител“, на страниците на който ще представяме дейността ни“, подчерта инж. Качамаков. „Пътната безопасност трябва да бъде изведена като приоритет в транспортната политика“, заяви в едно от интервютата си д-р ик.н. Николай Иванов, член на УС на КСБ и председател на УС на ББАПБ. Инж. Розета Маринова, член на УС на КСБ и председател на Комисията по професионална етика (КПЕ) към КСБ, също ни запозна с работата на структурата. „Сред основните приоритети на КПЕ през 2018 г. е да подготвим и предложим за приемане промени в Кодекса за професионална етика”, категорична бе тя. Инж. Благой Козарев, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ и член на ИБ и на УС на КСБ, сподели мнението си с нас по различни теми, като една от тях бе ВиК секторът. „Утвърждаването на типовите документи в строителния бранш е от огромно значение. Необходимо е да се увеличи ефективността на ВиК операторите“, бяха думите му. Инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“ към КСБ, също отговори на въпросите ни. „Качествен контрол при изпълнение на строителството не може да се осигури при нереално ниски стойности. Прилагането на критерия „оптимално съотношение качество/цена” би довело до реална ангажираност на специалистите“, коментира инж. Зарев.

Важна задача за изданието бе да представя приоритетите на ОП председателите през цялата 2017 г. „Ще работя активно за разширяване дейността на Областното представителство”, обеща инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил. Георги Стоянов, председател на ОП на КСБ – Сливен, подчерта, че след промените в Устава членовете в Областното представителство са се увеличили двойно. „Желанието за членство в ОП на КСБ – Сливен, показва, че фирмите имат доверие в нас“, допълни той. Инж. Любомир Шербетов, председател на ОП на КСБ – Велико Търново, бе категоричен, че щом строителството тръгне нагоре, това ще се усети и в цялата икономика. „Областните представителства трябва да бъдат по-полезни на своите членове“, обяви още той. „Само обединени сме силни“, бяха думите на инж. Любомир Келчев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик, който заяви още, че вестник „Строител“ се е утвърдил като официалния орган на КСБ. „Камарата на строителите в България е организация, която работи за обединяването на всички фирми в бранша“, бе мнението на инж. Данка Кирилова, председател на ОП на КСБ – Монтана. „Нашата цел е да утвърдим добрия имидж на професията. „Строител“ е един от малкото вестници, които показват доброто в страната”, бяха крилатите фрази на инж. Росен Дудушки, председател на ОП на КСБ – Враца. Инж. Димо Мирчев, председател на ОП на КСБ – Силистра, бе категоричен, че една от основните политики на Областното представителство е привличането на нови членове в КСБ. „През настоящата година браншът разчита основно на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради”, сподели Богомил Петков, председател на ОП на КСБ – Габрово. Подобни бяха думите и на Петър Байкушев, председател на ОП на КСБ – Благоевград.

Няма как да не споменем, че първото интервю на Цонка Дрянкова в качеството й на главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ бе за в. „Строител“. „До края 2017 г. ще обявим процедури за почти целия ресурс на ОПОС. Най-голям интерес се наблюдава по отношение на Приоритетна ос „Води“ във връзка с изграждането на ВиК инфраструктура, както и в „Отпадъци“, и в „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“, т.е. там, където бенефициенти са общините“, каза тя. Разговаряхме и с началника на Дирекцията за национален строителен контрол арх. Иван Несторов веднага след като зае този отговорен пост. Първо пред в. „Строител“ той сподели, че основната му задача ще е превантивният контрол в инвестиционния процес. „Планирам среща с ръководството на КСБ“, обеща арх. Несторов.

В полезрението ни беше и инж. Даниел Панов, председател на НСОРБ и кмет на община Велико Търново. „Съвместните проекти на старата столица с КСБ за опазване на архитектурното наследство са пример как с общи усилия могат да се решават важни проблеми”, подчерта той.

През 2017 г. попитахме Ерик Жан-Баптист, зам.-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж, как вижда бъдещото развитие на София. „Акцент в развитието на София трябва да бъде реновирането на централната част. С обновяването на някои обществени пространства може да се създаде една атрактивна картина, която да обрисува столицата Ви по най-добрия начин“, бе мнението на френския специалист.

Ето и някои други интересни цитати от събеседниците ни през 2017 г.:
Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: „Ще разработим устойчив модел за финансиране на Националната програма за саниране.“

Александър Манолев, зам.-министър на икономиката: „Индустриалните зони могат да бъдат катализатор за навлизането на инвестиции в регионите.“

Андрей Новаков, член на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент: „Очаква се бюджет 2018 г. на ЕС да е най-големият досега.“

Евгени Крусев, зам.-кмет на Столичната община с ресор „Транспорт и транспортни комуникации“: „С КСБ сме добри партньори и заедно осъществяваме редица инициативи, сред тях е изложбата „София – където строителството среща историята с бъдещето.“

Доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“: „Международни специалисти ще участват при изработването на проекта за площад „Света Неделя.“

Йоана Христова, зам.-кмет по „Зелена система, екология и земеползване“ към Столичната община: „През 2018 г. се очаква да стартира търг за изпълнител на третата фаза на интегрираната система за отпадъците на София.“

Албена Атанасова, зам.-кмет на Столичната община по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания”: „Продължаваме обновяването на базите за социални услуги.”
Елен Герджиков, председател на Столичния общински съвет: „Програмата ни за 2018 г. по отношение на обновяването на инфраструктурата е амбициозна.“

Иво Маринов, директор на Общинско предприятие „Туризъм“ към Столичната община: „Продължаваме усилено работата за промотиране на София като туристическа дестинация.“

Арх. Любомир Георгиев, ръководител на екипа, изработил насоки за съставяне на Визия за София: „Визията за София трябва да е готова за Деня на столицата през 2018 г.“

Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ: „Подкрепяме проекти по програми, които не сме финансирали досега.“

Зорница Даскалова, изп. директор на Агенцията по вписванията: „С цел намаляване на административната тежест работим за въвеждането на единната входна точка.“

Илия Караниколов, изп. директор на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД: „Финансовите инструменти предполагат по-голяма частна активност.”

Росен Желязков, председател на Държавна агенция „Електронно управление“: „Административната тежест у нас се равнява на 26 млн. човекочаса ефективен труд на година.“

Радостин Радков, председател на Административен съд София-град: „Очаквам, че ще бъдат осигурени средства за ремонта на бившата сграда на СРС и тя ще стане новият ни дом.“

Цветана Герджикова, директор на ГД „Структурни фондове и международни образователни програми“ в МОН: „75% от бюджета на ос 1 на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” са за строителство и модернизиране на научни центрове.”

Камелия Георгиева, изп. директор на Националния доверителен екофонд: „Преосмисляме инициативата ни за внедряване на мерки за ЕЕ в публичните сгради с цел по-голяма резултатност.“
Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация: „Продължава работата на КЗД по повишаване на обществената информираност за европейските и националните политики и законовите инструменти в борбата с дискриминацията в различни сфери на обществения живот.“

Арх. Валерия Ботева, ръководител проект – гл. координатор на Проект „Красива България“ при МТСП: „Стартира кампанията за набиране на предложения за 2018 г.“

Инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“: „Най-важната тема за пътния бранш е въвеждането на ТОЛ системата. В продължение на 15 години транспортната инфраструктура е системно недофинансирана, затова над 40% от нея са в много лошо състояние.“

Инж. Иван Иванов, председател на УС на Българската асоциация по водите: „Необходим е специализиран закон за ВиК отрасъла, който да регулира взаимоотношенията в сектора.“

Арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камарата на архитектите в България: „Електронното копие на проектите ще улесни инвестиционния процес.“

Инж. Иван Каралеев, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: „С КСБ имаме традиционни добри връзки. Винаги във всички мероприятия съвместно с Камарата уточняваме и решаваме различни задачи, които са свързани със сектора.“

Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи: „Една от основните цели е защитата на строителните предприемачи при строго и ясно спазване на закона и обществения интерес.“

Инж. Адриана Спасова, председател на УС на Българското общество по строително право: „За строителния сектор е нужно въвеждане на института на мълчаливо съгласие.“
Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители: „Най-много дела при съдебните изпълнители образува бизнесът – компаниите и търговците, след това са гражданите като потребители, банките като кредитор остават на 4-то място.”

Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика: „Запазват се очакванията за цялостен ръст на строителната продукция през 2017 и 2018 г., като според нашите прогнози през следващите две години тя ще се увеличи съответно със 7,8% и 9%.”

Бранимир Ботев, гл. изп. директор на Европейски институт за стратегии и анализи: „България трябва да направи много сериозна крачка за повишаване на правната култура на своите граждани.“

Доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей: „Добре е да си припомним пътя към свободата.“

Проф. д-р Сашо Пенов, декан на Юридическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски“: „През 2017 г. отбелязваме 125-ата годишнина на Юридическия факултет.”

Проф. д-р инж.-икон. Даниела Тодорова – ректор на ВТУ „Тодор Каблешков“: „Ще се опитам да усъвършенствам образователните услуги чрез обвързване на бакалавърските и магистърските специалности с ефектите от негативните демографски тенденции, сериозната конкуренция между висшите училища и с потребностите на трудовия пазар.“

Проф. Румен Миланов, Факултет по транспортно строителство, УАСГ: „Най-големият проблем за пътната безопасност е системата на поддържането, а основната причина – липсата на средства.“
Проф. д-р инж. Петър Стефанов, катедра „Пътища“ към Факултета по транспортно строителство в УАСГ: „Осигуряването на нормална проходимост на пътищата при зимни условия е комплексен и сложен процес, който изисква познания в различни направления.“

Петър Холаковски, изп. директор на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД: „Ние продължаваме с реализацията на нашите инвестиционни планове, работим за подобряване на качеството на услугите, обмисляме и нови проекти, тоест не спираме да осъществяваме ежедневните си дейности професионално и отговорно, защото осъзнаваме, че клиентите ни – домакинства, институции и бизнес, разчитат на нас и на нашия професионализъм.“

Адв. Валентина Бакалова, Софийска адвокатска колегия: „Нужно е да се реформира процесът по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти.“

Отец Василий, началник „Стопански дейности“ към Светия Синод на БПЦ: „Великден е в центъра на целия църковен календар.“

Националният селекционер Димитър Пенев: „Изграждането на нова инфраструктура ще повиши нивото на спорта у нас.“

И през 2018 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.12.2017. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.