През 2018 г. АПИ ще стартира търгове за стратегически проекти

Сред тях са 50 км от АМ „Хемус“, участъци от АМ „Русе – Велико Търново“ и пътят Видин – Ботевград

Прочетена: 455

Ренета Николова

„През 2018 г. основните задачи пред Агенция „Пътна инфраструктура“ са свързани с продължаването на строителството на автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, на Околовръстния път на София, както и стартирането на проектите „Калотина – София“, „Видин – Ботевград“, „Русе – Велико Търново“, разширяването на пътя Бургас – Слънчев бряг, довършването на обхода на Габрово и модернизацията на тунелите по TNT мрежата у нас“. Това заяви инж. Светослав Глосов, член на Управителния съвет на АПИ и почетен председател на Камарата на строителите в България. Той бе специален гост на заседанието на Разширения УС на Камарата и представи пред ръководството на организацията стратегическите пътни проекти на Агенцията за годината. По думите му през следващите месеци АПИ ще обяви търгове за редица инфраструктурни обекти. За три отсечки от АМ „Хемус“ с обща дължина от 50 км се планира да стартират обществените поръчки за избор на изпълнител и строителен надзор. Това са Боаза – п.в. „Дерманци”, п.в. „Дерманци” – п.в. „Каленик” и от п.в. „Каленик” до пресичането с пътя Плевен – Ловеч.

„Автомагистралата ще се реализира изцяло със средства от републиканския бюджет и целта при проектирането й е максимално оптимизиране на трасето в съответствие с релефа, през който ще премине“, обясни инж. Глосов. Той съобщи още, че предстои АПИ да възложи на инженеринг отсечката от пътя Плевен – Ловеч до пресичането й с I-5 Русе – Велико Търново, която е 85 км. Целта е през 2019 г. да започнат дейностите по нея.

Друг стратегически обект е АМ „Русе – Велико Търново“. Планира се през тази година Агенцията да стартира тръжните процедури на инженеринг за участъка от Русе до обхода на Бяла и самия обход на Бяла. Общата им дължина е 75 км, което е повече от половината трасе на автомагистралата.

Ключов проект за Северозападна България е пътят Видин – Ботевград. През 2018 г. започват търговете за избор на изпълнители за строителство и надзор за два участъка от Видин до Ружинци – 52 км, и от Мездра до Ботевград – 33 км.

Специален гост по време на разширения Управителен съвет на Камарата на строителите в България, провел се на 31 януари т.г. в Стара Загора, бе инж. Светослав Глосов, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и почетен председател на КСБ. На заседанието той представи подробна информация за стратегическите инфраструктурни проекти на АПИ през 2018 г. В днешния брой на в. „Строител“ публикуваме презентацията на инж. Глосов.

„За мен е чест и удоволствие да Ви представя стратегическите пътни проекти на Агенция „Пътна инфраструктура”, заяви инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ, в началото на презентацията пред разширения УС на Камарата. „През 2018 г. основните задачи пред АПИ са свързани с продължаване на строителството на автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, на Околовръстния път на София, както и със стартирането на проектите „Калотина – София“, „Видин – Ботевград“, „Русе – Велико Търново“, разширяването на пътя Бургас – Слънчев бряг, довършването на обхода на Габрово и модернизацията на тунелите по TNT мрежата у нас“, подчерта той и допълни, че
задача №1 е продължаване изграждането на АМ „Струма“ в най-сложния й участък през Кресненското дефиле,
а именно лот 3.2. „Знаете каква беше битката през годините да се избере трасе. Предстои ни сериозната задача за изграждането на лот 3.2. Целият лот 3 е 61,6 км. Той е разделен на три части – 3.1, 3.2 и 3.3. В 3.1 е обособен като отделен обект тунелът при „Железница“, чиято реализация пък е разделена на още три – тунела, пътния участък преди него и моста след него“, обясни инж. Глосов. Трасето преди тунела е 720 м, мостовото съоръжение е 620 м и 2 км е дължината на тунела. 250 млн. лв. без ДДС е индикативната стойност на целия проект. Членът на УС на АПИ припомни, че е в ход тръжната процедура за тези три подобекта. Обществената поръчка е на инженеринг. В момента комисията разглежда документите на 28-те участници. „Да се надяваме, че няма да има обжалвания на търга и през тази година ще можем да стартираме реализацията на обектите“, информира той.

„През миналата година работихме сериозно за подготовката на проекта на лот 3.2 и благодаря много на всички експерти от Камарата на строителите, които ни подкрепиха с експертизата си. Построяването на пътя през Кресненското дефиле е национална кауза и вярвам, че заедно ще се справим. Успяхме да утвърдим проекта за трасе през дефилето, а преди седмици бе възложено и изработването на Подробен устройствен план – парцеларен план за лот 3.2. Одобрена е Оценката на въздействието на околната среда“, съобщи инж. Глосов и добави, че има жалба от екологични организации. Той поясни, че в следващите месеци предстои да стартират тръжните процедури за избор на изпълнител и на строителен надзор, за да може през 2019 г. да започнат дейности по изграждане на обекта.

Инж. Глосов отбеляза, че напредва реализацията на лот 3.3 между Кресна и Сандански. Очаква се до края на годината обектът да бъде готов, което е с около 6 месеца предсрочно. „По договор той трябва да е завършен през следващата година, но изпълнителят е поел ангажимент това да стане през октомври т.г.“, подчерта членът на УС на АПИ и каза, че има да се решава проблем за връзката при Кресна с лот 4. „Смятам, че това обаче ще бъде решено“, посочи той и припомни, че в края на август м.г. е направена първата копка и на другия участък от АМ „Струма“ от Благоевград до Крупник. Там също работата върви в график.

По думите на инж. Глосов
АМ „Хемус“ е другият основен приоритет.

Към момента има договорени за изпълнение два лота. През тази година ще започне строителството на 26 км от АМ „Хемус“. Предстоят първите копки на участъците Ябланица – Боаза и Белокопитово – Буховци. „По-бързо ще стартира отсечката Ябланица – Боаза. Там са почти приключили отчуждителните процедури. С другия участък имаме някои дребни проблеми, свързани с отчужденията“, добави той.

За три отсечки от „Хемус“, с обща дължина 50 км, за които миналата година беше възложено проектиране, за да се избегнат сложните съоръжения, се планира през 2018 г. да стартират процедурите за избор на изпълнител и строителен надзор. Това са отсечките Боаза – пътен възел Дерманци, пътен възел Дерманци – пътен възел Каленик и от Каленик – до пресичането с пътя Плевен – Ловеч. „Ако търговете минат без обжалване, има шанс през 2018 г. да започне изграждането и на тези 50 км“, подчерта инж. Глосов и посочи, че автомагистралата ще се реализира изцяло със средства от републиканския бюджет и целта при проектирането й е максимално оптимизиране на трасето в съответствие с релефа, през който ще премине. По този начин се избягва направата на сложни и големи съоръжения, които не само оскъпяват строителството, но и в бъдеще ще увеличат многократно разходите за нейното поддържане.

Предстои АПИ да възложи на инженеринг отсечката от пътя Плевен – Ловеч до пресичането с път I-5 Русе – Велико Търново,

която е 85 км, за да може през 2019 г. да започне изграждането на обособените три участъка. „Поели сме ангажимент до 2025 г. АМ „Хемус“ да бъде изцяло построена и работим последователно и с хъс, защото пътищата сами по себе си не правят бизнес, но създават условия за инвестиции и развитие“, подчерта членът на УС на АПИ. Той посочи, че на старите участъци от „Хемус“ се предвижда през тази година да продължи ремонтът на тунелите „Ечемишка“ и „Витиня“ в тръбите за София, тъй като привеждането на съоръженията по TNT мрежата в съответствие с европейските директиви е друга важна задача пред екипа на пътната агенция. Планира се в тях да бъдат изградени системи за безопасност. През пролетта ще стартира процедура за проектиране и извършване на ремонтно-възстановителни дейности на двете тръби на тунел „Топли дол“. Дейностите ще се извършат през 2019 г. „Много е сериозно положението и с виадуктите по АМ „Хемус“. Има съоръжения, които са в предаварийна ситуация. В момента на някои от тях се извършва авариен ремонт. Те не са рехабилитирани повече от 30 години. Хубаво е за тях да остане документация, за да се знае в бъдеще какво е правено, а не както сега да няма нищо, което да гледаме“, обясни инж. Глосов и припомни, че през м.г. стартира процедура за разработване и внедряване на интелигентна транспортна система на АМ „Тракия“ и на тунел „Траянови врата“. Проектът временно е блокиран заради жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, но се очаква скоро да има решение и търгът да продължи. Предвижда се в тунела да бъде изградена уникална за България интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти (Automatic Incident Detection – AID). Тя ще позволи чрез система от подвижни бариери да се управлява и пренасочва трафикът в една от двете тръби, така че при настъпване на инцидент в едната трафикът да се прехвърля по другата. В съоръжението ще бъде монтирано LED осветление, електронни информационни табели, светофарни уредби, хоризонтална и вертикална сигнализация, метеорологични станции при порталите на съоръжението и др.

На АМ „Тракия“ ще бъдат поставени 40 бр. електронни информационни табели (Variable message signs),

по 20 бр. във всяка посока. Чрез тях шофьорите в реално време ще се информират за възникнало събитие на пътя. С изпълнението на проекта за първи път ще бъдат монтирани и камери за измерване на средна скорост и мониторинг на трафика на определени участъци от АМ „Тракия“. Целта е повишаване безопасността на движение и спазване на ограниченията на скоростта. Друга новост е поставянето на сензори за претегляне на моторните превозни средства в движение (Weigh in motion). Това ще позволи да се филтрират претоварените превозни средства и да се даде възможност за повече на брой, по-бързи и по-ефективни проверки. По този начин значително ще се намали износването и увреждането на пътната настилка и съоръженията на автомагистралата.

През т.г. за „Траянови врата“ ще стартира процедура за изграждане на системи за безопасност, която ще включва дейности, невключени в поръчката за интелигентната система, като по този начин ще я допълни. Работите ще се извършат през 2019 г.

Друг важен проект е „Калотина – София“,

който ще се реализира със средства от републиканския бюджет и с финансиране чрез Механизма за свързване на Европа на ЕК. Общата дължина е 48 км. Реализацията му е разделена на три участъка. През м.г. стартираха тръжните процедури за избор на изпълнители на строителството на две от отсечките, които са с обща дължина 31,5 км. Това са Калотина – Драгоман и Драгоман – Сливница. Общата им индикативна стойност е около 258 млн. лв. – 141,7 млн. лв. за Калотина – Драгоман, 117 млн. – Драгоман – п.в. Храбърско. Инж. Глосов припомни, че офертите са отворени в началото на януари – на 9 и 10 януари. И за двата участъка са постъпили по 12 предложения. По думите на члена на УС на АПИ в процедурата участват почти всички големи пътностроителни компании у нас, както и чуждестранни фирми. Ако няма обжалване и има подписани договори, още през тази година може да започнат строителните работи. Предвижда се уширение на съществуващия път, а в отделни участъци ще бъдат подобрени геометричните му елементи. Отсечката ще бъде с по две ленти за движение в посока и лента за аварийно спиране. При 12-и километър ще бъде изграден вход-изход от първокласния път към интермодален терминал Драгоман. Ще бъдат построени 10 големи съоръжения, две от които са при пътните възли Калотина и Драгоман. Третият участък п.в. Храбърско – София ще бъде по изцяло ново трасе, което ще изведе трафика извън София по Северната скоростна тангента. Той ще бъде с дължина 16,5 км. В момента отсечката е на етап проектиране и изготвяне на подробен устройствен план.

Друг стратегически проект е
АМ „Русе – Велико Търново“ с обща дължина от 133 км.

„На 11 януари Висшият експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите одобри предложения комбиниран вариант на трасе с изпълнение на габарит А27. Има подадени жалби. Много е оспорван участъкът, но според нас е най-подходящият“, подчерта инж. Глосов. Бъдещата автомагистрала ще започва от Русе при моста на р. Дунав и ще достига до Дебелец. „С изграждането й и на тунела под Шипка в Стара планина ще повишим безопасността на движението по коридор №9 и ще скъсим значително времето за пътуване между Северна и Южна България“, добави Светослав Глосов и поясни, че се планира агенцията през тази година да стартира тръжните процедури на инженеринг за участъка от Русе до обхода на Бяла и самия обход на Бяла. Те са с обща дължина 75 км, което е повече от половината трасе на автомагистралата.

„Един от най-сложните проекти, които се изпълняват в момента, е обходният път на Габрово. Работи се доста сериозно по него. Очакваме до края на годината той да бъде завършен“, поясни членът на УС на АПИ и добави, че напредва строителството на големите съоръжения. Прокопани са 500 м от 540-метровия тунел на обхода, остават само 40 м до неговото пробиване. Работи се по горното строене на уникалния 640-метров мост, преминаващ над долината на р. Синкевица, кв. „Чехлевци“ и кв. „Войново“, който се прави по метода „конзолно бетониране“. Мостът над р. Паничарка, с дължина 21 м, и този над бул. „Трети март“ – 197 м, са с положена неплътна асфалтова настилка. 130-метровият мост при 14-и километър е завършен до пътна плоча. „Това е генерална репетиция за лот 3.2 на АМ „Струма“, където голяма част от мостовете ще бъдат изпълнявани по тази технология“, подчерта инж. Глосов.

Според него след завършването на първата фаза от обхода на Габрово другата важна задача е изграждането на тунела под връх Шипка, защото с прокопаването му ще имаме най-краткия път за връзка между Северна и Южна България. В момента АПИ разработва разширения идеен проект и се разглеждат възможностите за финансиране.
Ключов проект за Северозападна България е пътят Видин – Ботевград,

който е с обща дължина 167 км. Тази година се очаква да стартират тръжните процедури за избор на изпълнители за строителство и надзор на два участъка от Видин до Ружинци – 52 км, и от Мездра до Ботевград – 33 км.

„Видин – Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната програма на АПИ и МРРБ до 2022 г., тъй като с цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост II ще се осигури бърза и удобна връзка с автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”, акцентира инж. Глосов и добави, че участъците Видин – Ружинци и Мездра – Ботев­град ще се финансират със средства от републиканския бюджет. След приключването на тръжните процедури и подписването на договорите ще започ­нат дейностите. Предвижда се това да бъде в началото на 2019 г.
Отсечката Видин – Ружинци ще бъде по нов терен и ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока и аварийна лента. Ще започва от четирилентовия обходен път при Дунав мост II. Новото трасе ще се отделя от I-1 на около 500 м след пътния възел с II-14 за Видин – Връшка чука. Участъкът ще преминава източно от Новоселци и Слана Бара, а след това между Дунавци, Търняне и Синаговци. Продължавайки към Димово, трасето ще се насочва на изток от Ивановци и ще пресича път III-141 между гара Срацимир и с. Срацимирово. След това ще продължава между с. Вълчек и съществуващата жп линия Видин – София. Участъкът ще пресича сегашния път I-1, ще обхожда гр. Димово от запад и отново ще преминава през I-1. Продължавайки към с. Ружинци, новото трасе ще минава на юг от първокласния път между селата Медовница и Орешец. След това отново ще пресича I-1 и, изнасяйки се на север от I-1, ще завършва преди с. Ружинци при км. 58+128.

В участъка Видин – Ружинци ще има 7 пътни възела, чрез които новото трасе ще се свързва с пътната мрежа и с населените места в региона. Това са: пресичаният с II-12 за връзка с гр. Видин и гр. Брегово и с II-14 за връзка с гр. Видин, с Войница, гр. Кула и ГКПП Връшка чука; п.в. Видин – при отделяне от околовръстния път на гр. Видин; п.в. Дунавци – при пресичането с път III-1413 за връзка с гр. Дунавци и Синаговци и Грамада; п.в. Кула – при пресичането с път III-141 за връзка с гара Срацимир и с. Срацимирово и от там към Грамада; п.в. Макреш – при пресичането с път за с. Вълчек и от там за връзка с път III-1403 към Макреш, като той ще се ползва и за връзка с гр. Димово; п.в. Бела – при пресичането с път I-1 за връзка с гр. Димово, Скомля и Бела.

Отсечката Мездра – Ботевград ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока. Трасето ще следва съществуващия път, като се развива по нов терен в участъците, обхождайки селата Люти дол, Типченица, Новачене и Скравена. Ще бъдат изградени редица съоръжения – над жп линията Мездра – София, мостове над р. Искър, Малата река, Калница, Бебреш, Рударка, както и пътен възел при село Новачене. Пресичанията на републиканските и общинските участъци ще се осъществяват чрез кръгови кръстовища „Мездра“, „Дърманци“, „Ребърково“, „Люти дол“, „Скравена“ и „Ботевград“. Предвидено е построяването на селскостопански надлези, площадки за отдих и т.н.

Довършването на магистралния пръстен около София също е сред приоритетите на АПИ. След изграждането на Западната дъга и Северната скоростна тангента остават само два участъка, които не са с автомагистрален габарит – това са отсечките от „Младост“ до АМ „Тракия“ и от „Бъкстон” до АМ „Люлин”. „Предстои през т.г. да стартираме търг за проектиране и строителство на участъка от пътен възел Младост до АМ „Тракия“. Отсечката е в напреднала фаза на проектна подготовка. Проектът ще се изпълнява със средства от републиканския бюджет“, обясни инж. Глосов.

Разширяването на 16 километра от първокласния път I-9 Слънчев бряг – Бургас в участъка Поморие – Ахелой е също сред основните приоритети на агенцията за тази година. Той се изпълнява като три отделни проекта – изграждане на обходи на Поморие и Ахелой, които ще бъдат ново строителство, и реконструкция на съществуващия участък Поморие – Ахелой с построяване на второ платно. Изграждането на обхода на Ахелой и реконструкцията на пътя Поморие – Ахелой стартираха почти едновременно в края на м.г. Предстои след приключване на отчуждителните процедури да започне реализация и на обхода на Поморие. „С изпълнението на тези проекти ще се повиши безопасността на движение по основната черноморска пътна артерия, трафикът ще бъде изведен извън населените места и огромните задръствания, които всяка лято стават, вече няма да ги има, защото не може от София до Бургас да стигаш за три часа и половина, а малко над 20 км, колкото са между Бургас и Слънчев бряг, да се изминават за още час и половина“, подчерта инж. Глосов.

През пролетта ще стартира поръчка за изготвяне на разширен идеен проект на АМ „Черно море“. Индикативната стойност, необходима за изграждане на 95-километрова магистрална отсечка, е 723 млн. евро. С реализацията на проекта ще завърши изграждането на магистралния пръстен на страната и ще се свържат основните направления в Северна и Южна България.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.02.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.