Приключи втората стъпка от разработването на Визията за София до 2050 г.

Извършени са проучвания на всички налични данни за развитието на града в седем тематични области

Прочетена: 160

Росица Георгиева

Приключи втората стъпка от разработването на дългосрочната Визия за развитието на София и крайградските райони до 2050 г. В тази част от процеса над 50 експерти извършиха проучвания на всички налични данни от значение за бъдещето на града в седем тематични направления – „Хора”, „Идентичност и култура”, „Градска среда”, „Околна среда”, „Транспорт”, „Икономика” и „Управление”. Работата на екипите завърши с изготвянето на доклади, които съдържат заключения за състоянието на седемте области, като са представени само констатации без конкретни препоръки за това как да бъдат отстранени слабостите. В следващите месеци предстои допълване на информацията, както и анализ на вече събраните данни, на базата на които ще бъде подготвен първоначалният вариант на визията на София до 2050 г. В няколко последователни броя вестник „Строител” ще представи съдържанието на докладите, като първо ще се спрем на секторите „Транспорт” и „Околна среда”.

В направление
„Транспорт”

е проучена градската мобилност в столицата. Анализите са групирани по теми и подтеми, свързани с начините на придвижване в рамките на града, със състоянието на транспортните артерии и средства. Определени са и проблемите, които трябва да намерят своето решение във визията.

Пешеходна свързаност

Немалка част от градските разстояния могат да бъдат изминати пеша. Увеличаването на този тип придвижване в населените места може да допринесе за намаляване на задръстванията с автомобили, по-чист въздух и по-здравословен начин на живот. Установено е, че 12% от жителите на столицата достигат редовно пеша до работното си място. Около 30% от всички придвижвания в града се извършват по този начин. В същото време състоянието на тротоарите и обществените пространства не благоприятства пешеходното движение, а на много места има физически бариери. Констатацията на специалистите е, че съществува изразен конфликт между пешеходното, автомобилното движение и паркирането. Пешеходните зони и маршрути не са в достатъчна степен обвързани и интегрирани един с друг, считат още те.

Велосипедно движение

Установено е, че на велосипедното движение се падат едва 1,8% от всички всекидневни пътувания в София. Основна причина за ниския процент е, че съществуващата мрежа от трасета, алеи и маршрути не е в достатъчна степен интегрирана, обвързана, удобна и безопасна. Освен това липсват достатъчно елементи на допълващата инфраструктура – велостоянки, паркинги, възможности за краткосрочно наемане на колела или за прекачване с метро и др. Друг проблем е чистотата на въздуха в столицата, който възпира гражданите от всекидневно използване на колело в градска среда. Експертите посочват, че е необходимо продължаване и подкрепа на усилията на Столичната община за развитие на този тип транспорт в София, тъй като велосипедното движение е изключително добра алтернатива за придвижване в градска среда и допринася за намаляване на задръстванията, за по-чист въздух и едновременно с това осигурява по-здравословен начин на живот.

Обществен транспорт

Развитието на бърз, удобен, достъпен и ефективен градски транспорт като алтернатива на масовото придвижване с личен автомобил е единственият начин за трайно и устойчиво намаляване на задръстванията в столицата. Такъв е изводът за обществения транспорт в София, който е с най-голям дял в превоза на пътници – 37%. Като цяло обаче е отчетен спад на процента в разпределението на пътуванията, което дори метрото, привличащо все повече хора, не успява да компенсира.

От доклада става ясно, че маршрутната мрежа на масовия градски транспорт в София има достатъчна плътност, която е съпоставима с развитите европейски градове. Според експертите проблем е ниската средна скорост на движение на трамваи, тролейбуси и автобуси. Недостатъчен е делът на обособените трамвайни трасета, а релсовият път и контактна мрежа са в лошо състояние. Липсва приоритизация на обществения транспорт в светофарно регулираните кръстовища. Необходимо е преструктуриране и оптимизиране на автобусните линии, така че да допълват нововъведените в експлоатация участъци на метрото. В документа се казва още, че за да се осигури повече комфорт за пътниците, е важно да се обновява паркът.
Автомобили и улична мрежа

Делът на автомобилното движение в София постоянно нараства през последните 25 години, сочат данните. Причините за това са комплексни, но една от главните е увеличаване на степента на моторизация. По-големият брой лични автомобили води след себе си до проблеми с трафика и паркирането. Степента на моторизация в София е над 500 автомобила на 1000 жители и вече надхвърля показателите на много европейски градове. Констатирано е, че зоните за платено паркиране в София играят много положителна роля за регулиране на престоя на автомобили в централните части на столицата и с времето техният обхват трябва да се увеличава. За първостепенната улична мрежа е установено, че не е построена в пълния си обхват и профил и съответно нейната гъстота е все още недостатъчна и плътността на потоците в определени участъци е голяма поради липса на алтернативи. Второстепенната улична мрежа в някои райони също е недоизградена, а в местата, където е завършена, е в лошо състояние. Част от буферните паркинги при Бизнес парк София и при ул. „Бели Дунав“ се пълнят и функционират много добре, но други – при бул. „Джеймс Баучер” и бул. „Цариградско шосе”, не са толкова ефективни. Затова в доклада е записано, че поне при три от съществуващите метростанции е целесъобразно изграждането на буферни паркинги. Анализът показва още, че използването на електрически автомобили е рядко срещано, но, от друга страна, има доста положителни нагласи към тези превозни средства. Специалистите са убедени, че изграждането на мрежа от зарядни станции ще повлияе положително на интереса към електромобилите. Необходими са и допълнителни финансови (данъчни) стимули.

Железопътните превози

Жп транспортът е един от най-екологичните и поради тази причина той се възражда в Европа. В София се намира най-големият жп възел в страната, който включва гари, междугария, депа, бази, индустриални клонове и разтоварища, но вътрешноградските железопътни превози са незначителни или потенциалът им не се използва. Препоръката за този вид транспорт е Столичната община да инициира съвместно с Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ – Пътнически превози“ и други отговорни институции дискусия и предложения за промяна в организацията на движение на влаковете за извършване на повече вътрешноградски и крайградски железопътни превози.

Въздушен транспорт

Въздушният транспорт играе основна роля в международната свързаност на града, региона и страната като цяло. Данните сочат, че за последните 10 години в София има повишение в броя на самолетните движения, на обслужените пътници и товари. Навлизането на евтините авиокомпании на пазара е довело до значително увеличение на пътническите полети от и до летище София и ръст на международния туризъм в града. Столичният аеропорт е и основен пункт на износа от страната. Специалистите считат, че са необходими провеждането на дебат и съставянето на анализ за бъдещето на съществуващите летища в района на столицата – с. Доброславци, Божурище, с. Мусачево. В по-дългосрочен план трябва да се направи проучване и прогноза за нуждата от ново международно летище в района на София.

Докладът в направление
„Околна среда“,

определя текущото състояние на столицата и крайградските райони в различни аспекти. Изследват се водните ресурси, климатът, дивата природа, отпадъците и други.

Въздух

Според статистиката основните източници на замърсяване, което е с пик през зимния сезон, са битовото отопление и транспортът.

„Наличните данни за емисиите на вредни вещества и качеството на атмосферния въздух са достатъчни за определяне на мерки, които да доведат до подобряване на състоянието на компонента, но в същото време има липсваща информация, което може да доведе до погрешно определени приоритети, и оттук – риск от пренебрегване на важни източници на замърсяване (например нерегламентираното изгаряне на отпадъци)“, е записано в документа. По отношение на качеството на въздуха в затворени помещения изводът е, че с изключение на забраната за пушене на закрито темата не е дискутирана активно и липсва информация, чрез която да се търси връзка между въздуха в затворени помещения и здравето на населението. Правени са пилотни проучвания на национално ниво единствено за съдържанието на радон в сгради.

Водни ресурси

Водните ресурси са от ключово значение за развитието на Столичната община. Според проучванията водата, подавана за питейно-битови цели, е с трайни отклонения по няколко показателя – желязо, алуминий, мътност, което налага предприемането на мерки от ВиК оператора, а Столичната община следва да бъде в активна позиция до отстраняването им. Констатацията в този раздел е, че е необходимо да продължи доизграждането и реконструкцията на ВиК инфраструктурата за повишаване на качеството на подаваната питейна вода.

В доклада е разгледано и богатството на София от минерални води. Експертите са се запознали и със стратегическите документи, които определят ясна политика на общината за управлението на този ресурс. Коментарът им е, че реализацията на тази политика изисква публичност и допълнителни предпроектни проучвания за опазване и възможно най-ефективно оползотворяване на минералните находища.

За речните корита е записано, че те биха могли да се възстановят в естествения си вид с оглед подобряване на тяхната привлекателност и използване на рекреационния им потенциал. Там трябва да се работи за възстановяване на естествените им функции на хабитати за редица видове. Дъждовната вода също е определена като ресурс, който не се използва ефективно, и следва да се проучи възможността това да се промени.

Климат

Столичната община разполага с актуална стратегия за адаптация към климатичните промени, приета през 2017 г. Основните предизвикателства обаче тепърва предстоят, според екипите, работили по визията. Те считат, че следваща стъпка е изготвяне на план за действие, в който да се определят времевите и финансовите рамки на изпълнение на конкретни действия. „Важно е да се направи комплексна оценка на въздействието на последиците от прилагане на различни стъпки за приспособяване към климатичните промени с цел създаване на устойчив процес на трансформация. Ангажирането на гражданите в този процес е ключово условие за постигане на устойчиви решения и резултати“, заявяват специалистите.

Вредни физични фактори

В това направление са изследвани шумовото и светлинното замърсяване, електромагнитните лъчения и радиационният фон. Данните за шумовите нива в столицата са, че стойностите им са трайно високи над допустимите норми, като това важи за последните 10 години. Столичната община разполага с план за действие с последна актуализация от 2014 г. В процес на разглеждане е и предстои да се приеме актуална стратегическа карта за шум в околната среда на София. Шумът в производствени предприятия се следи и контролира от Министерството на околната среда и водите, а в градска среда – от Министерството на здравеопазването (МЗ).

Мониторингът и контролът на радиационната обстановка са разпределени основно между две институции – Изпълнителната агенция по околна среда и Национален център по радиобиология и радиационна защита към МЗ. Събраната информация показва, че не се наблюдават отклонения от естествените фонови нива, но липсват систематични данни за стойностите на радон в затворени помещения.

Темата за светлинното замърсяване е нова за България, като липсват данни за изследване и контрол върху него както на национално, така и на общинско ниво. В тази връзка анализаторите смятат, че е удачно процесът да започне с проучване на нормативните решения и стандарти, възприети по света.

Отпадъците

В доклада акцентът е поставен на битовите, строителните и опасните отпадъци. Заключението е, че основното предизвикателство, което следва да се преодолее, е анонимността. Поради това най-належаща е промяната в модела на събиране както на смесените битови отпадъци, така и при разделното събиране. Друга констатация е, че има необходимост от повишаване ефективността на контрола върху спазването на изискванията по отношение разделното събиране на отпадъците при източника, както и предотвратяване на нерегламентираното им изхвърляне и изгаряне. Като инструмент за насърчаване на разделното събиране в домакинствата е записано въвеждането на такса битови отпадъци, съобразена с количеството на реално генерирания смесен боклук. Провеждането на широка обществена кампания за спазването на изискванията и най-вече информиране за ползите (икономически, за околната среда и здравето на хората) от разделното изхвърляне на отпадъците в домакинствата също ще има важна роля.

Геоложка основа и минерално разнообразие

Експертите са проучили данните за свлачищата, сеизмичната активност, добива на полезни изкопаеми, геоложката основа и минералното разнообразие на територията на София. Те подчертават, че обследването на свлачища и сеизмична активност са свързани с потенциален риск от значителни щети и загуба на човешки животи, а в същото време са трудно предсказуеми. „Поради тази причина мониторинговите и превантивните дейности са основен инструмент за намаляване на риска и негативните последствия от проявлението им. Високата сеизмичност на Столичната община е значим фактор, който да се вземе предвид при създаването на визията. Повишено внимание заслужават също рекултивациите на урановите мини поради дългосрочния ефект на радиационното замърсяване“, допълват специалистите.

Почви и земеползване

Тук са разгледани 7 подтеми – замърсяване, ерозия, вторично уплътняване на почвите, запечатване на почвите, заблатяване, почвено плодородие и земеползване. Типът и разпространението на почвите в общината са проучени добре. Дейностите за превенция, контрол и възстановяването им са урегулирани с нормативни документи на национално ниво. Въпреки това има коментар, че липсват изследвания и мониторингови схеми, които да следят ефективно различните видове замърсявания и деградационни процеси на почвите. Като предизвикателство е очертано замърсяването на почвите с тежки метали и органо­хлорни съединения в източната и североизточната част на общината. Поради това се посочва, че са необходими допълнителни проучвания и данни за получаване на цялостна картина за актуалното състояние на почвите и тяхното плодородие.

Зелена система

София притежава всички необходими дадености, за да бъде богато озеленен и поддържан град, осигуряващ комфорт на своите обитатели, но липсват актуални данни за публичните пространства, стопанисвани от дирекция „Зелена система“, е записано в документа за „Околна среда“. Липсва информация за местоположението, типа на зелената система, площта, дейностите по поддържане и благоустрояване, изразходваните средства през годините, за собствеността на така наречените зелени клинове на София, както и данни за зони с градско земеделие. Препоръката в тази връзка е да се обърне внимание на градското земеделие на територията на общината, като се потърсят начини чрез нормативни, управленски и други инструменти да се подпомогне неговото развитие. „От първостепенно значение са обстойното събиране, обработване и дигитализиране на данни от обектите на зелената система. Има необходимост и от проучване на възможността за реализиране на зелените клинове“, се казва още в документа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.02.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *