НСОРБ отчете успешна 2017 г. и представи приоритетите си за 2018 г.

През изминалата година е подобрена макрорамката за финансиране на общините

Прочетена: 150

Росица Георгиева
Свилена Гражданска

През 2017 г. с усилията на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) е подобрена макрорамката за финансиране на общините, осигурени са повече средства за образование, социални услуги и за администрацията. Това отчете председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново инж. Даниел Панов на 31-вото Общо събрание на сдружението, което се проведе в София. В началото форумът отбеляза 140 години от Освобождението на България от османско владичество. Почетен гост на тържествената част беше президентът Румен Радев, а в работата на Общото събрание участие взеха вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, евродепутатът Андрей Новаков, изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева, зам.-председателите на УС на НСОРБ и кметове на Троян и Кърджали – Донка Михайлова и Хасан Азис, както и над 400 делегати от 211 общини. Събитието откри кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, която бе домакин на срещата.

„Поставената тема на Общото събрание „Актуални проблеми и бъдеща визия за общинските проекти” е важна, защото ние администрациите сме отговорни за подготовката на необходимите проекти, които да продължат развитието на населените места. Разработваме такива както с местно, така и с еврофинансиране”, каза Йорданка Фандъкова. Тя поздрави сдружението за неговата роля за изработването и защитата на единни позиции. „Общините имаме общи приоритети и предизвикателства. От опит знаем, че решението на големите проблеми, пред които сме изправени, не може да стане отделно само в една община“, посочи Фандъкова. По думите й същинското предизвикателство пред кметовете и местните общински съвети са

мерките за ограничаване на промените в климата,
опазването на околната среда и подобряване на качеството на въздуха.

„Всички местни власти разработват проекти за насърчаване на използването на градския транспорт, защото това е една от ефективните мерки за намаляване на трафика и вредните емисии. В

София през последните години е обновена голяма част от тролейбусния парк, от автобусите, закупени са нови трамваи. Работим по прилагането на мерки за борба със замърсяването от конкретен замърсител – фините прахови частици. Вече сме инициирали въвеждане на стандарт за горивата, върху който Министерството на околната среда и водите работят, и очакванията ни са за следващия отоплителен сезон той да бъде факт”, посочи още кметът Фандъкова.

След това Силвия Георгиева представи отчет за изпълнението на бюджета на НСОРБ за изминалата година, както и финансовата рамка за 2018 г. Тя обясни, че планираните приходи за 2017 г. са изпълнени на 92%, а разходите – на 94%. Георгиева подчерта, че неизпълнението в постъпленията се получава от несъбран членски внос от местни власти, размерът на който през 2018 г. остава непроменен. Планират се 2,6 млн. лв. приходи и 1,9 млн. лв. – разходи. „Ще насочим усилията си за подобряване на изравнителните механизми, по които средствата от централния бюджет се разпределят за общините, така че да бъдат адресирани най-адекватно към проб­лемите на големите, средните и малките населени места. Продължава и активната работа по общинските европроекти”, каза още Георгиева.

В изказването си инж. Даниел Панов подчерта, че
по настояване на НСОРБ е осигурен ресурс за инвестиране в образователната инфраструктура.

„Над 400 училища и детски градини ще бъдат обновени с европейски средства. По наше предложение беше договорено и увеличаване на цените на клиничните пътеки, по които основно работят общинските болници. За нас е важно да ги запазим, защото тези заведения оказват здравна помощ за над 2,5 млн. души”, посочи инж. Панов. Той информира още, че предстои разработване на примерна методика за изчисляване на таксата „битови отпадъци” на базата на количеството, като НСОРБ се ангажира с подробен анализ, който ще бъде представен и на Министерството на финансите (МФ) за разглеждане. Председателят на сдружението отчете още, че за тази година с 15% са се увеличили средствата за делегираните дейности на общините, с 6,5% повече са капиталовите разходи, а парите за местни дейности са повишени с 5%.

„За мен е удоволствие и чест не просто да бъда сред представителите на местната власт, а да съм сред носителите на бъдещето. Бъдещето на България е в единението и съзиданието. НСОРБ успя в един тежък период на разединение да постигне успех – да обедини всички 265 общини в едно ефективно тяло“, заяви на свой ред Румен Радев. Държавният глава подчерта уникалността на НСОРБ като организация, която събира в себе си широка експертиза и предлага ефективни механизми. „Вие сте най-близо до хората и техните проблеми. Вие сте тези, от които обществото очаква помощ и решения. Ползвате се с моята подкрепа, но времето е динамично и трябва да се действа в съответствие с новите предизвикателства. Сигурен съм, че децентрализацията на общините няма алтернатива“, заяви президентът. По думите му

децентрализацията на общините е европейският модел,
който движи прогреса в много държави. „Трябва да има много ясни механизми за нейната реализация“, допълни Румен Радев.

Програмата за дейността на организацията за 2018 г. представи Донка Михайлова. „Една от задачите през тази година е свързана с регионалното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това ще се изрази чрез организиране на три срещи на високо ниво. Ще продължи дейността по обучение на общински служители в различни направления, която среща голяма подкрепа от представителите на местните власти”, заяви тя. Михайлова подчерта, че е много важно да започне откровена и смислена дискусия с МФ за това как средствата за капиталови разходи и за целеви субсидии се разпределят между отделните общини. „Имаме известна тревога от това, че на този етап са неясни критериите за разпределение, поради което имаме волята като УС да дискутираме с Министерство на финансите безспорните критерии. На този етап и ведомството декларира такава готовност. Смятаме, че по този начин ще превъзмогнем усещането за несправедливост сред определени общини”, добави тя.

Хасан Азис акцентира върху темата за електронното управление в частта за
предоставянето на електронните услуги от общините.

По думите му в настоящия момент има дис­ба­ланс по отношение на напредъка за предоставянето на електронните услуги от централната власт и на тези от местната власт. „Този дисбаланс трябва да бъде коригиран и предоставянето на електронните услуги трябва да бъде процес, който да бъде координиран на всички нива на управление в страната”, посочи Хасан Азис.
Вицепремиерът Томислав Дончев продължи темата за актуалното състояние на процедурите по въвеждане на електронното управление, което според него се изгражда стъпка по стъпка.

„Средно по една услуга се електронизира на месец“, заяви Дончев и подчерта, че сред приоритетните в момента трябва да е електронният обмен на информация между самите администрации. По думите му 109 общини са реални участници в този процес, 38 са готови за тестовете, за да се включат, а 8 са подали заявление. „Това е малко повече от половината местни власти у нас, което е абсолютно недостатъчно“, допълни той и обясни, че в момента се търси допълнителен ресурс за дигитализация на наличните архиви, като се работи заедно с общините и държавната администрация. „Истинското електронно управление предполага служебно начало, проверка по електронен път, което може да се случи само ако всичките ни регистри са в електронен вид и са четими от останалите институции“, каза Дончев. „Искрено се надявам, докато се случи електронното управление, да се повиши качеството на предоставените услуги на гише. Не трябва да забравяме, че по различни данни 30-50% от гражданите не използват интернет“, поясни вицепремиерът.

Той отчете, че към момента
текущото изпълнение на оперативните програми е добро,

като пред страната ни не съществуват тежки предизвикателства. „Като темп на осъществяване на заложените цели и на финансово изпълнение се движим значително по-добре от другите държави членки, но рискове винаги има“, подчерта Дончев и информира, че по критерий плащания по кохезионен фонд заедно с Европейския фонд за регионално развитие в най-лошия случай сме на 7-о място, а за Европейския социален фонд – между 4-а и 5-а позиция. „Показателите ни са добри, което не е без значение и за репутацията ни. По-големите предизвикателства през текущия период са други – устойчивостта и качеството на изпълнение на проектите“, коментира той и обърна внимание, че най-големият въпрос е какво ще се случи след 2020 г.

„Не е вярно, че европейските пари свършват след 2020 г., но ще бъдат тежки преговорите за бюджета. Той ще е по-малък, като една от причините ще е Брекзит. В момента тече дебатът дали след оттегляне на Великобритания да плащаме повече, дали да свиваме разходите, или да правим комбинация между първите две“, каза вицепремиерът. „Искам да подчертая, че Брекзит не означава автоматично по-малко пари за България. Средствата се разпределят по формула. Какво ще се съдържа в модела за изчисляване все още не е ясно, защото ЕК не го е представил. Формулата досега включваше БВП“, обясни той.

„Има желание в ЕК и от нетните донори получаването на средства да се обвърже с извършването на реформи, със състоянието на държавността в дадената страна, още по-конкретно казано – на правосъдната система“, информира Дончев. „Това не е тема за България, а за други членки. Но тенденцията е ясна – отива се в посока радикални реформи. Ще има много по-голямо обвързване на парите за кохезионната политика с изискванията към държавите членки“, подчерта вицепремиерът и обясни, че у нас се планира създаване на държавен орган, който да следи законосъобразността в работата на администрацията, включително и местната – назначаване на лица, изисквания за заемане на длъжността, законосъобразност на една или друга процедура. Все още не е решено коя институция ще поеме тези нови функции.

След вицепремиера Дончев министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков заяви, че към общините отличници по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) ще бъдат преразпределени средства от инвестиционните програми на по-бавните местни власти. Нанков съобщи, че към момента заради бързата реализация на договорите шест общини са постигнали заложените междинни индикатори по „ОПРР 2014 – 2020“, а други 13 имат възможност да постигнат заложената етапна цел. Министърът каза, че сред отличниците са Бургас, Хасково, Казанлък, Кюстендил, Димитровград, Свищов, Габрово и Панагюрище. Той предупреди обаче, че 20 общини са в риск, защото са с нулево изпълнение към момента. По тази причина Николай Нанков призова местните власти за максимална мобилизация за осъществяване на проектите и разплащане на средствата по тях. По думите му забавената реализация е по обективни причини, но предупреди, че това ще доведе до редуциране на инвестиционните им планове. Регионалният министър посочи, че с НСОРБ е договорено срокът за отчитане на междинните индикатори по програмата от страна на общините да бъде краят на септември т.г. Нанков подчерта, че финансовият ресурс няма да бъде загубен на национално ниво и ще остане в рамките на „ОПРР 2014 – 2020“, но ще бъде разпределен към местните власти, които са успели да изпълнят заложените индикатори. „Средствата ще се използват за еднотипни дейности. Ако една община закъснее по процедурата за образователна инфраструктура например, предвиденият ресурс ще бъде насочен към другите местни власти, но за същия тип проекти“,

поясни той и отчете, че
към момента са договорени 72% от общия бюджет на „ОПРР 2014 – 2020“.

„До средата на годината очакваме да бъдат договорени всички средства по програмата на 100%“, информира министърът и каза, че за да се постигне тази цел и ОП „Региони в растеж“ да стане първата с изцяло договорени средства, предстои да бъдат обявени още три процедури – втора фаза за енергийна ефективност в периферните райони, за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания и за развитие на регионален туризъм.

В момента се изпълняват 401 договора с общини и това са инвестиции в модернизация на градския транспорт, в подобряване на градската среда, енергийна ефективност, обновяване на образователната, социалната и пътната инфраструктура. „Важно е проектите да бъдат реализирани качествено, в интерес на хората, защото ключовият бенефициент от гледна точка на ползване на резултатите от тях са жителите на общините“, подчерта той.

„Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради ще има бъдеще и ще трябва да продължи, но с по-строг контрол, включително и от страна на Дирекция за национален строителен контрол“, каза още министър Нанков.

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заедно с Атидже Алиева-Вели – зам. изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, представиха напредъка по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

„И след 2020 г. ще има финансиране на земеделските райони, защото всяка по-съществена редукция на средствата означава, че определени сектори няма да са конкурентни на световния пазар“, заяви министър Порожанов и добави, че министерството заедно с ДФЗ организира кръгли маси, на които се канят всички имащи договори с фонда, за да се дадат насоки по отношение на провеждането на процедурите по ПРСР. Той подчерта, че се отваря прием по мярка 7.2 за 100 млн. евро, като това ще е първият, по който документите ще се приемат чрез ИСУН 2020.
Вели посочи, че по първия прием по 7.2 в ДФЗ през 2016 г. са постъпили 938 проекта с обща стойност над 1 млрд. евро. От тях 343 проекта за общо 392 млн. евро. ще бъдат финансирани, след като бъдат направени проверките за допустимост. Вели припомни, че от фонда са изготвили анализ, в който обобщават най-често допусканите грешки по Закона за обществените поръчки, които правят възложителите при подготовката и провеждането на тръжните процедури, финансирани по ПРСР.

Последната дискусия бе с Андрей Новаков, член на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. „Моето мнение е, че трябва да използваме у нас повече програмите, които са на директно подчинение на Брюксел. „Творческа Европа“ например е с 2 млн. евро за меки мерки и може да осигури средства за фестивали и т.н. За да може да имате достъп до всички 400 покани за проекти, преди две години разработих платформата „Еврофинансирай“. Там информацията се обновява в реално време, така че ще можете да видите всяка програма, която се управлява от Брюксел, всеки ден каква покана има“, обясни Новаков.

По думите му програмният период след 2020 г. ще е последният, който ще е седемгодишен, след това ще бъдат 5+5 години. „Трябва повече да работим с финансови инструменти“, подчерта Новаков.

Обявяват втори прием по четири подмерки на ПРСР за 137 млн. евро

Предстои обявяването на втори прием на проекти по т.нар. общински подмерки на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Те са четири и са с общ ресурс 137 млн. евро. Това стана ясно по време на национален дискусионен семинар по изпълнението на общинските проекти по ПРСР. Форумът се организира от НСОРБ, съвместно с Управляващия орган на ПРСР и Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). Събитието откриха изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева и зам. изп. директор на ДФЗ Атидже Алиева-Вели. В рамките на работната среща се включиха експерти от ДФЗ и Министерството на земеделието, храните и горите, които отговаряха на въпросите на представителите на общините, свързани с допустими дейности, срокове за подаване на проектите и други.

Подмерките са 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура”, 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития”, 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития” и 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти”. Най-много средства, 100 млн. евро, са предвидени по подмярка 7.2, които ще бъдат разпределени в 7 направления. 50 млн. евро са за обновяването на улици и тротоари. 10 млн. евро ще бъдат вложени в изграждане и/или реновиране на площи за широко обществено ползване. Същата сума (10 млн. евро) е предназначена за изпълнението на проекти за реконструкция, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предлагат публични услуги. За обновяване на основните и средните училища са заделени 7,5 млн. евро. Толкова са и парите (7,5 млн. евро) за строителство на закрита спортна инфраструктура в училища (физкултурни салони), а за открита (площадки) – 10 млн. евро. С 5 млн. евро ще може да бъдат ремонтирани и детски градини.

По подмярка 8.3 са предвидени 12,6 млн. евро. Максималният размер на разходите по един проект за целия период на изпълнението му е 1,5 млн. евро. Сред допустимите дейности са изграждане на противопожарна инфраструктура, обособяване или подобряване състоянието на хеликоптерни площадки, водоизточници, наблюдателни и горски пунктове, както и закупуване на комуникационно, лабораторно и друго специализирано оборудване, средства за наблюдение и др.
Ресурсът по подмярка 8.4 е 6,4 млн. евро. Те ще бъдат вложени в проекти, свързани с почистване на площите на пострадалите от пожари гори, почвоподготовка, презалесяване и други дейности.

За подмярка 8.6 има 18 млн. евро. С тях ще се подпомагат дейности за изграждане, придобиване или подобряване на състоянието на сгради или други материални активи, закупуване на нови машини и оборудване за първична преработка на дървесина, на недървесни горски продукти и др.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.03.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.