Секторите „Икономика“ и „Управление“ са важна част от дългосрочната Визия за развитието на София

Предприемачеството е основен двигател на градската икономическа екосистема

Прочетена: 127

Росица Георгиева

В предишен брой на вестник „Строител“ Ви представихме заключенията в част от докладите, на базата на които ще бъде подготвен първоначалният вариант на дългосрочната Визия за развитието на София и крайградските райони до 2050 г. Припомняме, че документите са разработени от над 50 експерти след направени проучвания в седем направления, които включват основните теми, свързани с живота и развитието на града. След като първо се спряхме на секторите „Транспорт” и „Околна среда”, в настоящия брой ще Ви запознаем с „Икономика” и „Управление”. Останалите сфери са „Градска среда“, „Идентичност и култура“ и „Хора“, които ще Ви представим в следващ брой.

По време на работата си в
направление „Икономика“

специалистите са обърнали специално внимание върху иновациите и развитието на предприемачеството като основен двигател на градската икономическа екосистема. Изследвани са достъпът до ресурси и потреблението им, балансът с опазването на природното и културното наследство, подобряването на качеството на живот. Друга основна тема е развитието на туризма в София като инвестиции, добри практики и маркетингови стратегии. В доклада за този сектор се разглеждат също така трудовите пазари и енергийната обезпеченост на града, както и бъдещето на иновативна енергетика.

Изведените наблюдения по отношение на предприемаческата активност са, че тя е на ниско ниво. Отчетено е, че съотношението на инвестиращи публични към частни средства е в полза на инструменти, ползващи европейско и национално финансиране. Друг извод е, че едва 15,6% от стопанските субекти в Столичната община (СО) имат експортен потенциал, т.е. могат да се търгуват извън страната, а това поставя бариера пред растежа. Сред по-важните констатации са и необходимостта от обучения за потенциални предприемачи, които все още не са стартирали бизнес, както и от по-активно участие в дейностите на София Тех Парк. В документа се посочват и ниското ниво на комерсиализация на научноизследователската и развойната дейност и неравнопоставеният достъп до нови изследвания за различни по големина стопански субекти.

Анализаторите препоръчват Столичната община да разработи масирана информационна и маркетинг кампания за повишаване на осъзнатостта от ползите на предприемаческата и иновационната дейност, както и създаване на състезателни инициативи. Администрацията трябва да оказва подкрепа при осъществяване на взаимовръзка между учени и предприемачи, както и на мероприятия за обучения за развитие на бизнес умения за учени. Трябва да бъде намерен начин за подпомагане на разширяването на обхвата на съществуващите обучителни програми по предприемачество. Така те ще достигнат до по-голям кръг хора, като се постави акцент върху младежката инициатива, както и върху трансфера на знания и умения от успешни предприемачи към потенциални такива.

Туризъм

Този сектор носи значими икономически ползи за София. Приходите от международен туризъм в столицата през 2016 г. са 3283 млн. евро, или 3,4% от директния Брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. През последните години градът привлича посетители от цял свят, като гости на София най-често са граждани на други европейски държави – Италия, Испания, Великобритания, Германия, Гърция и дори Латвия, но не липсват и такива например от азиатските държави. Най-голям дял от чуждестранните туристи се заема от Германия, Гърция, Великобритания, Италия и Израел. Посетителите са най-удовлетворени от възможностите за забавления, разглеждането на историческите обекти и запознаването с културния живот в столицата. Расте вниманието и към планинския и зелен туризъм, но все още развитието на това направление не отговаря на потенциала на София. Същият извод може да бъде направен за приключенския, религиозния и СПА туризма. Бизнес туризмът показва сезонен характер. Прави се констатация, че има и нов вид – младежки/развлекателен, който в последните 2 години се налага като печеливша тенденция. Според анализаторите тя следва да бъде стимулирана по правилен и устойчив за града начин, като се има предвид и че е обвързана с увеличаването на полетите от и до нови дестинации от и до летище София на нискотарифни авиокомпании.

Интересен факт е, че през 2016 г. столицата е оглавявала класацията за най-евтин еднодневен бюджетен престой. Данните показват, че туристите предпочитат да остават в града средно около 2 дни, като голяма част от пристигащите за пръв път предпочитат да отсядат в ниска категория хотели и апартаменти под наем.

С оглед увеличаването на икономическите ползи от туризма в София възможни посоки за развитие са повишаване на броя гости с нощувка в града и удължаване на средния им престой; привличане на нови или увеличаване на вече активни и икономически перспективни пазари; по-приоритетното развитие на бизнес туризма в столицата, който е сред значимите за хотелиерския бранш и също включва по-платежоспособни посетители извън най-силните туристически сезони.

В рамките на
тема Енергетика

в направление „Икономика“ са извършени проучвания по три ключови подтеми – Енергийна ефективност (ЕЕ), Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и Енергийна обезпеченост (ЕО). Докладчиците посочват, че Столичната община има реалната възможност да оформи визия за дългосрочно развитие на енергетиката на територията си чрез провеждане на последователна, качествена и прозрачна политика. Първите стъпки вече са положени с „План за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община 2012 – 2020 ” от 2012 г. Основните препоръки към администрацията на СО са: използване на опита и провеждане на дискусии с неправителствения сектор; систематизиране на наличната информация за енергопроизводствената и енергопреносната мрежа, за общински и жилищни сгради и третичен сектор; прозрачност и леснодостъпност на данните; изграждане на единна общинска система за енергиен мениджмънт под ръководството на специално звено в рамките на общината.

Пазарът на труда

е изключително комплексна тема, която в България се управлява в голяма степен на национално ниво. Местната власт няма сериозен ресурс и правомощия да предприема мерки. Анализът на пазара на труда в област София показва много ниско ниво на безработица и сериозен глад за кадри в редица сектори. Доминира търсенето на служители за позиции без или с ниска квалификация за търговски обекти, заведения и транспортни компании. Също така има относително високо търсене на работници в областта на услугите с висока добавена стойност, като информационни и комуникационни технологии и международни центрове за услуги. Специалистите отчитат, че захранването на пазара с кадри се осъществява чрез миграция на хора от останалата част на страната към София и чрез образователната система. „Докато при миграцията движеща сила е търсенето и предлагането на работа на чисто пазарен принцип, при образователната система пазарната ориентация е все още в своя начален стадий на развитие. За постигане на качествена промяна е необходимо изготвяне на първоначална стратегия за икономическото развитие в следващите 15 – 20 години и след това създаване на стратегия за перспективите на пазара на труда, която да отговаря на желаното икономическо развитие“, посочват те.

Направление „Управление“

е обединяващо звено на всички задачи за изследване на градското планиране и осъществяване на градските политики. Работата по него обхваща анализи върху процесите в администрацията, развитие на човешките ресурси и капацитет, управление на територия, капитал и други общински активи, механизми за планиране и анализ на данни. Проучена е и комуникацията с гражданите по отношение на прозрачност, информираност и включване.

В доклада са разгледани общинските приходи и разходи и тяхното изменение през последните 7 години. Анализирано е и нивото на задлъжнялост на Столичната община, което макар да нараства, остава в приемливи граници. Изводът е, че това не застрашава финансовата стабилност и съответно постигнатия кредитен рейтинг. Професионалистите считат, че важна част от финансовото управление е съсредоточена върху външното възлагане за извършване на услуги, доставки или строителство спрямо действащата нормативна уредба – Закона за обществените поръчки (ЗОП) и вътрешните правила и актове на общината. Основното перо, по което се възлагат обществени поръчки, е за строителство, като всяка година без изключение общината харчи минимално 50 млн. лв., а сумата достига дори над 400 млн. лв. в пиковата 2013 г. Разходите за доставки и други услуги са чувствително по-ниски, като немалък брой търгове са под праговете, определени от ЗОП, които допускат директно възлагане. „Допълнително се наблюдава и сравнително ниска конкуренция при значителен обем поръчки. През 2016 г. при възложени 305 броя за 110 от тях е имало само по един кандидат, т.е. при 36% от тръжните процедури не е било възможно да се осъществи конкурентен подбор в търсене на по-добра цена или условия“, се посочва в документа.

Друго направление, което е проучено, е процесът по изготвянето на бюджета на Столичната община. От текстовете става ясно, че цикълът на бюджетния процес на практика продължава през цялата година, като изготвянето на самата финансова рамка започва в средата на предходната. Основен момент е капиталовата програма, която се обсъжда през октомври в рамките на комисиите на Столичния общински съвет (СОС) и между ресорните съветници и се финализира ноември. Като особено добра практика се отбелязва високото ниво на прозрачност в процеса на приемане и отчитане на общинския бюджет. В същото време е констатирано, че няма оценка на ефикасността на разходвания публичен ресурс. „Липсата на такава затруднява контрола по същество върху разходите и предполага отделните направления да се занимават индивидуално с тази дейност. Това не позволява оптимизация на ресурсите и затруднява приоритизирането на нови проекти. Основна цел на администрацията е да обезпечи своите процеси в съответствие с основните принципи на доброто управление, така че да осигури ефикасно и ефективно предоставяне на публични услуги и провеждане на политики за гражданите“, коментират експертите.

Управление
на територията

Този ресор заема както голяма част от административните услуги, предлагани от Столичната община и районните кметства, така и голяма част от правомощията, които нормативно са вменени на местната администрация. При изследването са проучени издаването на строителните разрешения и контролът по строителството. Разгледани са възможностите на администрацията да контролира частните инвестиционни намерения съобразно приетата градоустройствена политика на СО. Проучени са процесът и участниците при издаването на разрешения от гледна точка на нормативната уредба. В доклада се посочва, че липсват законови възможности, които да позволяват на главния архитект да взима решения по целесъобразност. Анализиран е и процесът по контрол на строителството и отговорните страни, като е идентифицирана липсата на лесно достъпна и удобна информационна система за следене на незаконни строежи. Отделено е внимание и на проблемите с проследяване на собствеността и са направени препоръки за промяна на процеса по вписване в кадастралната карта. Професионалистите посочват още, че приемането на устройствените планове често е свързано с трудности.

В документа са разгледани и критерии за изпълнение и приоритизация на реализацията на Общия устройствен план (ОУП) и по-големи подробни устройствени планове (ПУП). Експертите препоръчват изпълнението на ОУП да се обособи в рамкова програма, която да бъде максимално независима от цикличността на местните избори.

Темата за
дигитална
трансформация

в доклада е обхванала основни аспекти в управлението и развитието на вече съществуващата дигитална инфраструктура, информационни системи и прилежащи електронни компоненти. При изследванията са използвани методи, като срещи и запитвания към служители на СО, посещения на IT инфраструктурни обекти, онлайн проучвания. Направени са анализи, свързани с дигиталната инфраструктура, процесите за поръчка на софтуер, регистри на източници на данни, електронни услуги и платформи, както и донякъде тяхното интегриране по ресори. Събраните данни са показали множество възможности за подобрения и необходимост от сериозни инвестиции в сферите, свързани с информационни технологии, е-услуги и информационна сигурност. „Съществува необходимост от дефиниране на стратегия за дигитализация, която да даде посока за централизирането на съществуващата IT инфраструктура и развитие на информационните системи и електронни услуги, предлагани от общината, както и интеграцията й с отделни структури и ресори. Тя трябва да включва бъдещи цели и стъпки за дигитализация и изграждане на Е-Община, която да предоставя ефективно обслужване и възможност за лесно ориентиране, намиране и използване на информацията със свободен достъп към гражданите в различни направления“, отчитат докладчиците. Едно от главните предложения за подобрение в документа е свързано със създаването на постоянно независимо звено, което да съставя, контролира и имплементира бъдещата стратегия за дигитализация в дългосрочен план, а не само за определен период от време. В документа се уточнява, че дейностите на това независимо звено не се отнасят само до бъдещи технологии и проекти, които са нужни на общината, за да подобри нивото на услугите си, а също и до дефинирането и изграждането на изисквания, политики и процеси, които са свързани с качеството и контрола на вътрешните IT процеси и системи. „Често срещана практика в добрите примери от чужбина е създаването на централно звено Chief Information Office, което да отговаря за дигитализацията на общината“, подчертават специалистите.

Комуникацията
с гражданите

е ключов елемент на доброто управление, който също е засегнат в доклада. Осигуряването на условия за добра комуникация е важно от гледна точка на постигането на обществено съгласие по обществено значими теми, затова е обърнато внимание на информационното обезпечаване на гражданите, диалога между общината и хората, както и на сигналите от страна на жителите на града.

Изводът е, че Столичната община инвестира много в информационното обезпечаване и във въвличането на гражданите в процесите на вземане на решения, но процесите и каналите за комуникация, които СО и СОС използват, трябва да се подобряват и оптимизират в бъдеще.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.03.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.