Градската среда е ключова тема за дългосрочната Визия за развитието на София

Експерти са проучили състоянието на жилищния фонд, инженерната инфраструктура и архитектурната достъпност в столицата

Прочетена: 156

Росица Георгиева

В предишни броеве вестник „Строител“ представи основните заключения на четири от общо седемте доклада, на базата на които ще бъде подготвен първоначалният вариант на дългосрочната Визия за развитието на София и крайградските райони до 2050 г. Припомняме, че документите са разработени от над 50 експерти след направени проучвания в седем направления, които включват основните теми, свързани с живота и развитието на града. След като Ви запознахме със секторите „Транспорт” и „Околна среда”, „Икономика” и „Управление”, сега се спираме на останалите три – „Градска среда”, „Хора” и „Идентичност и култура”.

Направлението
„Градска среда”

изследва съществуващия към момента жилищен фонд, архитектурната достъпност и състоянието на подземната инфраструктура в столицата. Експертите са проучили техническата информация за сградите – местоположение в града, площ, брой етажи, конструкция, функция, застроена площ, вид собственост, категория на земята, класификация на имотите и площта. Анализът на събраните данни показва, че 36% от софийските жилища са в панелни блокове. Над 96% от жилищния фонд имат масивна стоманобетонна конструкция – панелна или масивна, а едва 4% са с полумасивна и паянтова. По данни от 2016 г. в Столичната община (СО) има общо 609 858 жилища, като 82 464 от тях са едностайни, 249 790 – двустайни, 208 369 тристайни, 47 499 – четиристайни, 10 928 – петстайни, и 10 808 с шест и повече стаи. „Доказателство, че София расте, но не старее, е анализът на възрастта на зданията в града. Над 26% от жилищния фонд са под 22 години, близо 50% са под 32 г. и само 4% са наследени отпреди 1919 г.”, посочват специалистите. Според тях са интересни и цифрите, свързани с новото строителство. По данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2017 г. на територията на СО са издадени 201 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради, 3 – за административни здания, и 38 – за други, които ще бъдат разположени върху обща разгъната застроена площ от 422 967 кв. м.

Сред проблемите, дефинирани в доклада, са серизоният процент на необитаемите жилища в столицата и недостатъчният брой на социалните апартаменти, както и необходимост от подобряването на сегашното състояние на панелните сгради. В документа се припомня, че в Народното събрание (НС) има внесени предложения за промени на Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО), като основен акцент е регулирането на максималната височина на сградите в смесените многофункционални зони от Общия устройствен план. Тези изменения на нормативната база отговарят на препоръките на урбаниста Ян Геел, а именно запазване на визуалните коридори към планината Витоша. Така в южните квартали на града до Софийския околовръстен път ограничението за кота корниз ще е до 75 м, в зоните в Подвитошката яка ще е до 15 м, а за центъра – 50 м. Предстои приемането на промените в ЗУЗСО на второ четене в НС.

Темата за
достъпност и равнопоставеност

на градската среда е една от приоритетните в обхвата на Визията за София. Анализът на експертния екип сочи, че всяка година в града стартират нови проекти за възстановяване на зоните за отдих, реконструкция и рехабилитация на пешеходните алеи, тротоари и велоалеи, спортни площадки и технически съоръжения за хора с увреждания. „След 2011 г. се работи усилено за осигуряване на достъпност до метрото. Във всички 34 метростанции има асансьори, като в новоизградените 27 станции са осигурени минимум по два входа с асансьори. Най-голяма стъпка в посока създаване на цялостно достъпна среда в София е Стратегията за достъпна градска среда, приета от СОС през 2017 г. Според нея няма да се издава Акт 16 на сгради, които нямат съоръжения за достъпност за хора с увреждания”, подчертават професионалистите.

Инженерната инфраструктура

е важна част от градската среда, затова за целите на визията са проучени характеристики на различните видове мрежи и съоръжения – водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, телекомуникации, топлоснабдяване и др. В документа е описано, че питейна вода за София се черпи от язовирите „Искър“ и „Бели Искър“, витошки водохващания и алтернативни източници. Първото съоръжение осигурява около 80% от територията на общината чрез довеждащите водопроводи към пречиствателните станции за питейни води (ПСПВ) „Бистрица“ и „Панчарево“. Алтернативен водоизточник при проблем с водоподаването от яз. „Искър“ е бент „Кокаляне“. На територията на СО има отделни райони, водоснабдявани от местни водоизточници, като например с. Мърчаево, с. Клисура, около Драгалевския манастир и др. София има и отделна система за водоснабдяване на промишлени обекти. Тя е с обща дължина около 53 600 м и започва от бент „Панчарево“, преминава през в.з. Лозето, кв. „Горубляне“ и кв. „Дружба 2“. Системата захранва Промишлена зона „Гара Искър“ и ТЕЦ „София-Изток“, ТЕЦ „София“ и предприятия в кварталите „Лев Толстой“, „Свобода“ и „Илиянци“.

По-важните констатации по отношение на питейната вода са, че е необходимо извършването на проучвателни дейности за осигуряване на нови водоизточници и изпълнение на рехабилитация на ПСПВ „Панчарево“, за да бъде приведена в добро техническо състояние. Други препоръки в доклада са да се реализира проект за водоснабдяването на с. Кокаляне и с. Панчарево от Рилския водопровод и свързването на с. Клисура към водоснабдителната система на Банкя. Посочва се и нуждата от реконструкция и оптимизиране на системата за водоснабдяване на промишлени обекти. Специалистите са констатирали още диспропорция между изграден обем резервоари и обслужвано население. За кварталите и селата в крайградската част съществуват съоръжения със застроен обем около 23 960 куб. м. По данни на „Софийска вода“ АД реално въведените в експлоатация и работещите резервоари са с общ обем 16 500 куб. м. Експертите посочват, че трябва да се изготви конкретна програма за възстановяване и пускане в експлоатация на четирите резервоара, които не работят към момента – „Под Симеоново“, „Красно село“, „Под Бояна“, „Княжево“.
Територията на СО се водоснабдява чрез 3 водопроводни пръстена, като е изграден и дубльор на трети ринг. Цялата мрежа на водоснабдителната система „София“ е 3765 км.

Общата дължина на
канализационната мрежа

(включително главните колектори), поддържана от ВиК оператора, е около 1660 км. „В централната градска част тя е с малка проводимост и подлежи на реконструкция. Много от ревизионните шахти работят като разпределителни, което по време на дъжд позволява пренасочване на екстремни водни количества. След 1998 г. са инвестирани значителни средства за реконструкция на канализацията в централната градска част във връзка с доизграждането на метрополитена и ремонти на транспортни обекти. Трасето на метрото наложи съществена реконструкция на канализацията не само по бул. „Тодор Александров“, но се изградиха и нови канализационни подколектори по бул. „Христо Ботев“, в района на площад „Възраждане“ и др.“, е записано в документа. За останалите жилищни територии се посочва, че канализационната мрежа е построена или подлежи на доизграждане, а за южните територии и Подвитошката яка тя не е изградена поради промени в устройствените планове, липсата на приемници и големите инвестиции, необходими за изграждане на инженерната инфраструктура. Канализационната система в околоградския район на София също е недоизградена, няма и съоръжения за третиране на отпадъчни води. „Околоградският район на СО включва 3 града – Банкя, Бухово и Нови Искър, и 34 села, в които трябва да се насочат средства и усилия за подобряване на този тип услуга, която е основополагаща за осигуряване на нормални условия за живот“, смятат експертите. Те допълват, че за периода 2006 – 2009 г. има изготвени 15 инвестиционни ВиК проекта за околоградските райони. СО има и инвестиционни проекти за канализация на кварталите „Суходол“, „Драгалевци“, „Манастирски ливади – изток”, „Кръстова вада – изток”, „Витоша – ВЕЦ Симеоново”, „Бояна“, „Киноцентъра” и др. Тези проекти са подкрепени и с конкретни действия от Столичната община за осигуряване на финансиране.

В документа сериозно внимание се обръща и на пречиствателните станции за отпадъчни води, и на канализационните помпени станции (КПС). На територията на СО е изградена една ГПСОВ „Кубратово“ и две локални – ПСОВ „Войняговци“ и ПСОВ „Брезовица“ в ПП „Витоша“. Съществуващите канализационни помпени станции са в северните и източните части на града – КПС „Бенковски“, КПС „Нови Искър“, КПС „Илиянци“, КПС „Горубляне“. Изводът за тези съоръжения е, че ПСОВ са съвременни и с достатъчен капацитет, а за КПС – да се строят такива, където е необходимо, заедно с доизграждането на канализационната система.

Откритите речни корита

също са били обект на проучване. „Те са пряко свързани с естествените водни течения, които от своя страна са природна даденост, оказваща съществено влияние и благоприятни условия за развитието на града. Реките обаче могат да се превърнат в сериозна заплаха и затова защитата от наводнения при речни разливи е изключително важна“, коментират професионалистите.
Всички реки, протичащи през територията на СО, са притоци на р. Искър, която тангира с източната граница на града и продължава на север, разделяйки Софийското поле на две почти равни половини. Болшинството реки в централната част на столицата са коригирани, но с цел превенция от наводнения, осигуряване възможност за развитие на инфраструктурата и подобряване условията на живот на населението в доклада се посочва, че трябва да продължи изграждането на корекции на участъци от р. Владайска, р. Суходолска, р. Гнилянска, р. Драгалевска, р. Михайловска и др. „За подобряване техническото и експлоатационното състояние на съществуващите корекции е необходимо регулярно да се извършват основни ремонти на участъци от реките Владайска, Перловска, Боянска, Банска, Суходолска, Слатинска и др.“, се констатира още.

Темата „Хора”

също ще е част от визията за бъдещето на столицата, като тя е обхванала областите лично и професионално развитие, изграждане на общности, участие и равнопоставеност, качество на живот в София и крайградските територии. Мегаполисът се отличава със значителен брой хора с висше образование (39,6%), но голяма част от тях не могат да си намерят работа по специалността или избират професия с по-ниски изисквания. В тази връзка се препоръчва висшите учебни заведения и бизнесът да продължават да се сближават. Според анализаторите самото висше образование следва да се разглежда в цялост на ниво държава, докато в София решенията да се взимат от самите университети. Те посочват, че е нужна и допълнителна информация за процесите и организациите, свързани с ученето през целия живот. „Необходимо е въвличането на държавата, за да се оцени по какъв начин националната политика може да повлияе в дългосрочен план върху възможностите за личностно и професионално развитие чрез висше образование и учене през целия живот върху живота в столицата“, заключва още екипът, работил по документа.
Като цяло обаче се установява, че пазарът на труда се отличава с много ниска безработица, висока заетост и намаляващ брой преминаващи през Бюрата по труда. Експертите подчертават, че динамиката на пазара на труда зависи до голяма степен от икономическите условия в страната, от бизнес решенията и от заявените инвестиционни намерения.

Идентичност и култура

При изследване на тази тема са проучени голям брой публикации за миналото на града, истории на отделни сгради, институции, знакови обекти, многобройни спомени и пътеписи, юбилейни публикации за наследството и културната памет на града, „забравени истории от София“ и др. Отделно е разгледан и масив от данни с чисто информационен и рекламен характер – културни програми на организации и институции, за фестивали, театри, галерии, туристически брошури и дипляни. На базата на тази информация са формулирани два вида препоръки – принципни и такива, които трябва да бъдат осъществени в следващите стъпки на Визията за София.

В първата група влиза извършването на антропологично изследване за това какво различни групи софиянци мислят и разказват за своя град във всекидневието си. Предлага се да се проучат разликите и приликите между администрации, райони, квартали, махали, локални места, места на среща и пр. Трябва да се изследват графити културата и нейният принос към общата софийска култура. Според експертите трябва да се потърси и систематичен контакт с Националния статистически институт и да му се възложи допълнително събиране на данни за града – да се изискат и анализират изследователски материали, получени от университетските центрове и съответните катедри чрез дипломни работи, дисертации, свързани с изследвания в сферата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.03.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.