Европрограмите навлизат в решителен етап с 18% разплатени средства от общия бюджет

Основните проблеми пред усвояването са свързани с обжалвания на обществените поръчки и забавяне на верифицираните плащания

Прочетена: 83

Елица Илчева

От началото на програмен период 2014 – 2020 г. по програмите на ЕС в България са разплатени 4,255 млрд. лв., което е 18% от общия им бюджет. По Структурните фондове, Кохезионния и Европейския фонд за морско дело и рибарство на бенефициентите са предоставени над 3,277 млрд. лв. (18,7%), а по земеделския фонд за развитие на селските райони – над 978 млн. лв. (17,1%).

През 2018 г. изпълнението на програмите от ЕС навлиза в решителния си етап. Към момента са
договорени над 12,5 млрд. лв., или 54% от общата финансова рамка,

което поставя солидна основа за повишаване темповете на плащания към бенефициентите.

Данните бяха обобщени при разглеждането на Годишния доклад на Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2017 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за периода 2014 – 2020 г.
През 2018 г. се очаква тенденциите да се обърнат и от процес на договаряне да се премине към такъв на разплащания. Този момент ще бъде факт към средата на годината. Изпълнението на индикаторите към края на 2018 г. е базата, от която ще се разпредели така нареченият резерв за изпълнение.

Според Иван Иванов, директор на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерски съвет, България стои сравнително добре спрямо останалите страни в ЕС по отношение на цифрите, някъде в златната среда, между тези, които се справят много добре, и други, пред които има някои предизвикателства.

„През миналата година Европейската комисия потвърди като изпълнени всички предварителни условия, които България трябваше да спази, за да ползва средства от ЕС. Това на практика показва, че страната следва своя ангажимент и е привела в действие ключовите реформи, които й осигуряват достъп до европейско финансиране до края на програмния период 2014 – 2020 г. Средствата се инвестират спрямо първоначалното планиране, без да се налагат промени и спиране на финансирането за нереформирани сектори. От основна важност за управляващите органи е да бъдат постигнати етап­ните цели за 2018 г., от което зависи как ще бъде разпределен резервът след 2019 г. Разработени са сценарии за ускоряване на изпълнението, засилено използване на финансови инструменти и др.“, информира Иванов.

По думите му в бъдеще все по-важно и актуално става правенето на политики и правилното им насочване, защото „сами по себе си, дори и да имаме много добри цифри, ако не инвестираме в сектори, които са реформирани и с ясна стратегическа визия, няма да постигнем необходимите резултати“.

„По отношение на законодателството може да се каже, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е успял да внесе яснота в процеса и стабилност в системата. Общините са доволни, защото при обжалване в много от случаите печелят делата. Усилията са насочени основно към това да се опрости вторичният етап на изпълнение, да се изискват колкото се може по-малко документи на етап кандидатстване“, коментира Иванов. Според него голямата новина от този доклад е интегрирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в общия пул, като политическото й ръководство вече е видяло ползата от това целият инвестиционен ресурс да минава по едни и същи правила и през една и съща система не само от гледна точка на положителното по отношение на мениджмънта, но от това, че съответно ще се следва една и съща логика и така се облекчава работата на бенефициентите.

Оперативна програма
„Региони в растеж“ (ОПРР) е отличник в договарянето.

По ОПРР, където е фокусиран най-голям ресурс – над 3 млрд. лв., договарянето върви с изключително ускорени темпове – за 72% от средства са подписани договори, а в рамките на годината ще се отворят 100%. Към настоящия момент са разплатени 28%.

В края на март са обявени насоките за кандидатстване към 28 малки населени места, които могат да разчитат на мерките за енергийна ефективност в сградния фонд, многофамилни жилищни сгради и административни такива. Ресурсът е от 38 млн. лв. „По принцип това е сравнително малък от гледна точка на възможности за промяна на цялостния облик на тези по-малки населени места ресурс, но от гледна точка на защита на политиката на България да се фокусираме върху балансираното териториално развитие и върху малките населени места, не само върху големите градове, това е изключително голяма подкрепа за тези градове и един от позитивите на нашата политика за регионално развитие“, е мнението на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

По думите й основният фокус е към оптимизиране на процесите, така че да се постигне етапната цел към края на годината за сертифицираните разходи и тук е изключително важна ролята на общините.

„Все още имаме две приоритетни оси, които не са със стартирало изпълнение. Министерството на здравеопазването все още е с неподаден проект. Надяваме се в периода до май да го получим, за да можем и към края на годината да отчетем успешно постигнати резултати. Предизвикателството е много голямо, но мисля, че със съвместните усилия на бенефициента има възможност рискът да бъде преодолян в максимална степен“, заяви зам.-министър Николова.

Изпълнението на мерките за туризъм и тези, свързани с подкрепа на културно-историческото наследство, също е на фокус. Към настоящия момент се очаква Фонд мениджър на финансови инструменти в България да избере фонд посредниците, които да започнат и стартират реализирането на тази приоритетна ос чрез нисколихвеното кредитиране и съвместното финансиране с безвъзмездна финансова помощ.

По всички 12 трансгранични програми договарянето е над 50%. Април и май ще са критичните месеци от гледна точка на подаването на проектни предложения. Очаква се и подаване на нови предложения по сътрудничествата със Сърбия, Турция и Македония.

Новост е и механизмът за електронно подаване на предложения, който би трябвало да облекчи изключително много процеса.

По хоризонталните програми, каквито са „Балкани и Средиземно море“ и „Дунав“, които доскоро не бяха особено популярни, има натрупан капацитет на национално ниво, за да може да се върви към по-глобални макрорегионални проекти.

ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ под риск заради обжалвания

Една от най-трудните програми е ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). Тя е фокусирана върху шест големи проекта, зад които стоят над 90% от общия й бюджет.
Според инж. Галина Василева, ръководител на Управляващия орган на

ОПТТИ, в сравнение с края на миналата година към този период процентът на договаряне е с 20% повече, или 87%. Това обаче е благодарение на един-единствен контракт – за безвъзмездна финансова помощ за големия жп проект „Елин Пелин – Костенец“, зад който стои ресурс от над 300 млн. евро. „Формулярът е одобрен и от Европейската комисия, и от Управляващия орган имаме договор, но за съжаление там, където имаме осигурено финансиране, имаме огромен проблем с тръжните процедури. Проектите на всички оперативни програми имат този проблем, но в случая мога да изнеса впечатляващи данни – година и половина обжалване само на тръжната документация“, сподели инж. Василева. По думите й засега няма яснота какво ще се случва занапред. Оптимистичният вариант е изборът на изпълнител да приключи в рамките на 2018 г.. „Ако изгубим още една година, договорите и като цяло проектите ще излязат извън времето на допустимост – 2023 г., което за този период не е възможно. Да не говорим за финансирането, което вече предизвиква натиск и от Европейската комисия – да правим редуциране и готовност за фазиране, ако въобще има възможност в следващия период да се разреши фазиране. В началото на следващата година това трябва да е абсолютно ясно, защото само до края на 2019 г. може да се предлагат фазиране и значителни промени в програмите“, подчерта инж. Василева.

Предоставените от нея цифри сочат, че недоговореният ресурс до 100%, който остава, се дължи главно на другия голям проект на ОПТТИ – лот 3.2 на автомагистрала „Струма“. По думите й за него апликационната форма в рамките на тази година едва ли може да бъде одобрена, защото е в процес на подготовка.

Инж. Галина Василева е категорична, че в Закона за обществените поръчки е наложително да се инициират промени по отношение на сроковете за обжалване, защото за големите проекти една година резерв за обжалване се оказа недостатъчен.

ОП „Околна среда“ (ОПОС) се фокусира върху „Води“ и „Отпадъци“

Към края на март по ОПОС са обявени общо 29 процедури за малко над 1,6 млрд. лв., което представлява 47% от бюджета на програмата. Това съобщи Валерия Калчева, и.д. главен директор на Главна дирекция на „Оперативна програма „Околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на ОПОС.

В изпълнение са 59 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност малко над 860 млн. лв., или 25% от бюджета. Изплатените суми са 217 млн. лв., което представлява 6,3% от целия ресурс. Верифицираните и сертифицираните разходи са малко над 4%, или около 150 млн. лв.

През януари са обявени две нови процедури по ОПОС – едната за финансиране на Регионалния инвестиционен воден проект на територията на консолидирания оператор на „ВиК“ ЕООД – Смолян, другата – за подготовка и актуализация на вторите планове за управление на риска от наводнения. В рамките на първото тримесечие има четири нови договора за безвъзмездна помощ, а до края на април ще бъдат оценени и подписани още около 10 за близо 165 млн. лв. Ако тези контракти бъдат сключени в рамките на следващия един месец, общо договорените средства ще достигнат почти 30%, или над 1 млрд. лв.

Фокусът към момента е върху обявяване на по-голяма част от ресурса по Приоритетна ос 1 „Води“, като се планира към края на юни след съответните консултации и съвместна работа с Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се отвори водна процедура за изграждане на ВиК инфраструктура за 1,350 млрд. лв.

В рамките на тази ос 1 към днешна дата се изпълняват 22 проекта, 14 от които инфраструктурни с бенефициенти общини. Това са фазираните проекти от предходния програмен период – осем на брой, шест от които се очаква да приключат през 2018 г.

Другите две процедури са за ранни ВиК проекти – компонент 1 и компонент 2. По първия в момента в процес на изпълнение са три на общините Асеновград,

Добрич и Плевен. По втория се изпълняват проектите на Айтос, Приморско, Елхово и Чирпан. „При последните три от тях имаме известно забавяне, което се дължи на обжалване на тръжните процедури“, информира Калчева.

Според министър Нено Димов акцент за следващите няколко месеца е ускоряването на процеса на договаряне в рамките на Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ и постигането на етапните цели по рамката за изпълнение. „Опитваме се да контролираме риска, в това число активно комуникираме с бенефициентите, които изпълняват проекти в момента, така че да им се оказва регулярна помощ, подкрепа и напътствия, за да може нещата да се случват бързо, срочно и, разбира се, законосъобразно. Има обаче неща, които не можем да преодолеем – това е обжалването на обществените поръчки“, отбеляза Димов. И той подчерта, че силно се надява да бъде намерено адекватно решение на този въпрос, така че да не се нарушава правото на съдебна защита и в същото време да не се стопира изпълнението на важни приоритетни проекти.

По Приоритетна ос 4 – за превенция на риска от наводнения и свлачища, сега се изпълняват три проекта – един с бенефициент Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за установяване на шест центъра за подготовка и защита на населението от наводнения, както и така нареченият пилотен за създаване на система за следене на водите в реално време по поречието на река Искър.

Това, което е ново и тепърва предстои да стартира, е проект на община Луковит, одобрен в края на март за укрепване на свлачища.
20% напредък по ПРСР

В сравнение с данните към 31 декември 2017 г. по Програмата за развитие на селските райони е отчетен напредък с 20% в договарянето. Към 1 март разплатените средства са 17% от наличния бюджет, или около 500 млн. евро, информира зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева.

През 2017 г. няма обявени приеми, тъй като е осъществено преминаването към ИСУН с промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители. Към момента има активни 9 процедури по три подмерки, а за цялата 2018 г. са планирани 15 приема по 15 подмерки. При мярка 7, която касае публичните бенефициенти по първия проведен прием по подмярка 7.2 за реконструкция, рехабилитация на улици, пътища, културни и социални дейности, образователна инфраструктура, договарянето вече е приключило. Подадени са 938 проекта, но наличният бюджет стига само за 339. За 231 от тях за над 252 млн. евро вече са сключени договори. За 49 проекта във ВиК сектора има готовност за подписване на контрактите.

По подмярка 7.6 на ПРСР, по която се подпомага възстановяване на културното и природното наследство на селата, и по-специално местните поделения на вероизповеданията, не е приключило договарянето, тъй като има 5 жалби. Целият бюджет е 25 млн. евро. Подадени са 348 проекта, 73 са сключените договори за над 20 млн. евро.
ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ изостава сериозно

По ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се очаква през април и май да бъдат подписани договорите за „Изграждане и развитие на центровете за върхови постижения“, които са част от Приоритетна ос 1. Те са за 133 млн. лв., колкото са оценените проекти. 88 млн. лв. обаче вероятно няма да бъдат усвоени, тъй като няма предложения, които да отговарят на условията. Не са изплатени и средства, макар че до края на годината трябва да има изпълнение за близо 79 млн. лв.

Освен натрупаните закъснения по ос 1 има такива и от 2015, 2016, 2017 г. Към момента обемът на договорените средства по трите оси на програмата е едва 31%.
ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е разписана на 65%

Тази оперативна програма се предствя по-добре – разписани са 65% от бюджета й, а разплащането е достигнало 26%. Към края на април има над 1000 проекта в изпълнение, а 750 са успешно

приключили. Проблеми има в ос 3 „Енергийна ефективност“, където със сигурност ще бъде използвано правилото за усвояването на ресурса N+3.

Последно е обявена процедура през септември миналата година. От май предстои да се пуснат още няколко с надежда до края на 2018 г. да има над 95% договорен ресурс. Сред основните две, които предстоят, едната е от най-търсените, а именно за насърчаване на предприемачеството в малките и средните предприятия с предвиден бюджет 150 млн. лв.
Какво да очакваме в бъдеще?

На 2 май трябва да излезе проектът за бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС, като се предполага, че ще има съкращения на ресурса. Прогнозата е да има много силно обвързване на фондовете с т.нар. икономик гавърнанс. Терминът на практика е препратка към специфичните препоръки по страни и идеите за реформи, като дебатът според Иван Иванов от МС е „доста екзистенциален“. Има много сериозни постъпки да се намалява периодът за изпълнение, а като цяло се очаква по-сериозна финансова дисциплина.

„Голямото предизвикателство ще бъде засилването на капацитета за провеждане на политики – трябва да знаем какво искаме в отделните сектори, да сме сигурни, че те са реформирани и с много ясна визия“, е заключението на директора на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.04.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.