Държавната пътна администрация на България навърши 135 години

2015 г. е една от най-успешните в историята й, а 2018 г. и 2019 г. ще са ключови за развитието на републиканската мрежа

Прочетена: 97

Десислава Бакърджиева

През 2018 г. държавната пътна администрация на България навърши 135 години. Като една от най-старите структури в страната институцията има солидна история, изпълнена с много успехи, които Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) продължава и в настоящето. Благодарение на работата и полаганите усилия на пътната администрация през годините сега България може да се похвали с близо 20 000 км републиканска мрежа, която се увеличава с всеки изминал ден с изпълнението на важни обекти с финансиране от Европейския съюз и държавния бюджет. Независимо от различните трансформации, през които преминава структурата, тя има ключова роля за страната от самото й създаване. Началото на пътната администрация се поставя на
3 април 1883 г. с Указ №267 на княз Александър I Батенберг.

С него се утвърждават Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища, Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища и Правилник за службата на кантонерите. Двата норматива са изработени от княз Михаил Хилков, който е ръководел Министерството на общите сгради, земеделието и търговията, към което са били и пътищата на държавата. Регламентирано е и финансирането им. С тези актове пътното дело в страната получава организирано и правно начало. По тази причина 3 април 1883 г се приема за рожден ден на българската пътна администрация.

Постиженията в развитието
на пътната мрежа

в различни периоди през изминалите 135 г. се дължат на политическите идеи и програми за прогрес на икономиката, конкретните представители на държавата в управлението и нейното политическо, финансово и социално състояние. При Освобождението на България през 1878 г. дължината на пътната мрежа е била 2 111 км, от които 1 300 км в Княжество България и 811 км в Източна Румелия. След Съединението през 1885 г. тя е достигала до 3 367 км. През 1908 г., когато е обявена независимостта на България, пътната мрежа вече е 7 710 км, от които 5 485 км – държавни, а 2 225 км – окръжни и общински. Увеличаването на дължината й продължава и през следващите години. В началото на Първата световна война през 1915 г. тя е 8 876 км., а в края й през 1918 г. – 10 150 км, от които 6 100 км са държавни, а останалите 4 050 км са общински. През този период от 30 години (1878 – 1918  г.) пътната мрежа е нараснала над 4 пъти. Освен това са приети и редица закони за развитието й, нейната класификация и финансиране, както и за задълженията и отговорностите на пътната администрация. Изтеглят се заеми и се изграждат пътищата: София – Банкя, София – Самоков, Враца – Мездра, Оряхово – Враца, Асеновград – Чепеларе, Пазарджик – Брацигово, Хасково – Кърджали, Варна – Шумен, Варна – Бургас, Бургас – Малко Търново, Русе – Силистра, много мостове и др.

В следващите 25 години (1919 – 1944 г.) мрежата се развива от 10 150 км до 22 195 км, от които 11 048 км са държавни и 11 147 км – общински. Още в началото на този период, през 1919 г., са приети два норматива – Закон за пътищата и Закон за трудовата повинност. Те регламентират приходите от пътния данък, кредитите и заемите, които България взема, глобите и таксите, които се разходват само за държавните пътища. Общинските се финансират от пътна тегоба, с регламентирани помощи от държавата и окръжните съвети, кредити, облог на предприятията в региона и др. Със Закона за трудовата повинност се дава

сериозен тласък на пътното строителство.

Добре организираната трудова повинност е основен строител на нови участъци, като част от тях са София – Мездра, Сливен – Елена, Троян – Кърнаре, Кричим – Девин и др. Във времето след Освобождението до 1934 г. конструкциите на пътните настилки са от ръчно подреден и заклинен основен пласт – калдъръм, от ломен камък и пласт от трошен камък, уплътнен с валяк. В последните десет години на тази 25-годишна фаза до 1944 г. се отбелязва увеличаване на автомобилното движение. Поради това с Указ 215 от 1934 г. се утвърждава Наредба-закон за пътищата. Текстовете на норматива поставят на здрава основа по-нататъшното развитие на пътната мрежа. Той определя сигурни източници за финансиране изграждането, ремонта и поддържането на отсечките. С него се слага край на различните деления, като се определят всички пътища за държавни и се класифицират като главни, първокласни, второкласни и третокласни. Годините 1919 – 1944 се характеризират още с доизграждането на международния път Калотина – Драгоман – София – Пловдив – Свиленград, като 95 км са с паважна настилка, а 50 км с бетонова. Освен това влизат в действие правилници за повишаване техническото ниво на пътното дело като за натоварване на пътни мостове, за изчисление на масивни мостове, за дървени и железни мостове, за каменно-паважни настилки, за извършване на земни работи при направа на пътища, за изпълнение на бетонови настилки. Правят се първите опити за полагане на асфалтови пътни настилки.
Следващият етап от историята, от 1945 г. до 1971 г., е белязан със започването на автомагистралното строителство. Тогава мрежата в страната нараства до 35 055 км, като държавни са 12 848 км, а общински са 22 207 км. През първите 10 години на периода се изграждат пътищата Русе – Велико Търново – Килифарево, участъци от София – Карлово – Бургас, проходите „Хаинбоаз”, „Витиня”, „Стражата” и др. През 1954 г. е въведен в експлоатация първият мост над р. Дунав между България и Румъния при Русе. Важна е и годината 1948-а, когато с постановление към Министерството на строежите и пътищата се създава първата проектантска организация „Пътпроект“, която през февруари 2018 г. отбеляза своя 70-годишен юбилей. По-късно на 13 март 1950 г. с Постановление №600 на Министерски съвет (МС) се основава Държавното строително управление „Пътни строежи“. Следва създаването на Главно управление на пътищата към МС с Постановление №922 от 24.12.1952 г. на Министерски съвет. В останалите години от този етап до 1971 г. са се формирали два ключови периода. Първият е от 1957 г. до 1971 г. Той се характеризира с няколко основни момента като обезпрашаването на основната пътна мрежа. Широко се внедряват

различни видове асфалтови покрития.

От 9 км асфалтови настилки през 1944 г. те нарастват на 8 283 км през 1964 г. и са построени 2 132 км пътища. Няколко ключови момента са записани и през 1959 г. Във връзка с ново административно деление на страната се структурират 27 окръжни пътни управления, а с постановления на МС се одобрява Указ за пътищата и се създава „Научноизследователски институт по пътища“. С Указ №445 на Народното събрание през 1962 г. България се присъединява към Конвенцията за движение по пътищата, подписана в Женева през 1949 г.
Вторият период от 1964 до 1971 г. остава в историята с модернизацията и цялостната реконструкция на основната пътна мрежа на страната. Обновени са редица важни обекти с интензивно натоварване. С трайни настилки са покрити 97% от главните и 85% от първокласните трасета. През 1969 г. са приети Главни насоки за развитието на пътната мрежа за периода 1970 – 1975 г. С

Разпореждане №239 от 19.05.1971 г. на МС се утвърждава

изграждането на автомагистрален пръстен

в страната с направления: София – Пловдив – Сливен – Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово – Шумен – Варна с обща дължина около 1 000 км. Рингът включва три самостоятелни магистрали – АМ „Тракия” с дължина 360 км, АМ „Хемус” – 430 км, и АМ „Черно море” – 110 км.

Развитието на автомагистралното строителство и качественото израстване на пътното дело в България обхваща 1972 – 1990 г. Главно управление на пътищата преминава от Министерството на строежите и архитектурата към Министерството на транспорта с ПМС №173 от 08.08.1973 г. Въвеждат се нови нормативи за проектиране на автомагистралите. През 1986 г. е открит най-трудният планински участък от АМ „Хемус” – Витиня – Правец с три тунела и 15 големи съоръжения. В края на периода, през 1990 г., дължината на държавната пътна мрежа е 36 922 км, от които 13 455 км републикански и 23 467 км четвъртокласни/общински. Автомагистралите в експлоатация са 274 км, пътищата с трайна настилка са 91,6%, а тези с асфалтова настилка са 87,5%. В средно и добро състояние са 84,5% от цялата мрежа.

През 1993 г. държавните строителни поделения на Окръжните пътни управления и на СО „Пътни строежи“ се преобразуват в еднолични дружества с ограничена отговорност със стопроцентова държавна собственост, работещи изцяло по Търговския закон, като след 1996 г. започва тяхната приватизация. През 1997 г. с промяна на Закона за пътищата Главно управление на пътищата преминава от Министерството на транспорта към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

През 2000 г. с Разпореждане №6 на МС на база дейностите по поддържане и текущ ремонт в Областните пътни управления са обособени 63 еднолични дружества с ограничена отговорност. Тогава пътната администрация подписва заемни споразумения със Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, програмите ФАР и ИСПА, с които се осигурява финансирането за модернизирането на обекти от транзитната пътна мрежа с европейско значение. Реализират се програмите „Транзитни пътища“ 1 и 2 – 1 349 км, както и някои други, чрез които се обновяват над 1 500 км. Въпреки това през 2000 г. 39% от пътната мрежа са били в лошо състояние. Дължината й е достигала 37 458 км, от които 19 435 км са републикански, а 18 023 км – общински. За изминалите 10 години (от 1990 г. до 2000 г.) автомагистралите се увеличават само с 50 км до 324 км.

През периода 2000 до 2010 г. Главно управление на пътищата се трансформира неколкократно като:

 Изпълнителна Агенция „Пътища”, обособена с Постановление 143/25.07.2000 г. на МС;
 Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” с ПМС от 08.08.2006 г.;
 Национална Агенция „Пътна инфраструктура” с ПМС от 08.08.2008 г.;
 Агенция „Пътна инфраструктура” с ПМС от 09.09.2009 г.

С финансиране по

Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“ („ОПТ 2007 – 2013“)

в страната са реализирани няколко ключови проекта. Доизградена е АМ „Тракия“, като в периода 2010 – 2013 г. са изпълнени лотове 2, 3 и 4 от автомагистралата. Със средства от ЕС се построяват лотове 1, 2 и 4 на АМ „Струма“ и АМ „Марица“. Приоритетен обект в „ОПТ 2007 – 2013“ е връзката на АМ „Хемус” със Софийския околовръстен път (СОП) – п.в. „Яна“. Други важни проекти, осъществени по оперативната програма, са път I-5 Кърджали – Подкова, обходните пътища на Враца, Монтана и Габрово (фаза 1), както и Западната дъга на СОП – участък 1.
Подемът на пътното строителство продължава и през изминалите пет години, като 2015 г. се определя като една от най-успешните, тъй като тогава се приключват проектите по „ОПТ 2007 – 2013“ и стартират дейности по обекти, включени в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“). От АПИ отчитат, че със средствата от ЕС автомагистралната мрежа се е увеличила с над 300 км и в момента е около 740 км.

В етап на строителство
по „ОПТТИ 2014 – 2020“

са лот 3.1 и лот 3.3 на АМ „Струма“. Със средства от държавния бюджет се изгражда нов участък от АМ „Хемус“ – от Ябланица до Боаза. По ОП „Региони в растеж“ се изпълнява рехабилитация и реконструкция на второкласна и третокласна републиканска пътна мрежа.

Очаква се 2018 г. и 2019 г. също да бъдат исторически за пътното строителство, тъй като ще бъде дадено началото на стратегически проекти като най-сложния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле – лот 3.2, отсечки от АМ „Хемус“, както и на Русе – Велико Търново, Видин – Ботевград и София – Калотина. Пътният сектор разчита през 2019 г. да бъде въведена и ТОЛ системата, с която годишните приходи ще са от порядъка на над 1 млрд. лв. Тези средства ще се инвестират в поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.04.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.