Европейските инвестиции до 2030 г. ще имат решаваща роля за жп транспорта « Строител | Строител

Европейските инвестиции до 2030 г. ще имат решаваща роля за жп транспорта

Подобряването на свързаността ще е ключово за икономическото развитие и за сближаването на регионите и на бизнеса

Прочетена: 90

Десислава Бакърджиева

„Решенията, които предстои да се вземат относно следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, ще имат ключова роля за развитието на жп транспорта в България. Структурните фондове, Кохезионният фонд и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) са основни източници на финансиране за подобряването на транспортните връзки в изоставащите региони на територията на Съюза. България много разчита на тази подкрепа, за да продължи изграждането на базовата жп инфраструктура. Нуждите от инвестиции в железопътния сектор са огромни и могат да бъдат посрещнати единствено когато усилията са обединени върху изпълнението на проекти от общ интерес“. Това заяви зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев при откриването на среща на високо равнище на тема „Подкрепа от ЕС за развитието на железопътния транспорт в България и Западни Балкани: настоящи възможности и бъдеща перспектива“.

Събитието се проведе в рамките на календара на Българското председателство на Съвета на ЕС в конферентната зала на Централна жп гара в София. Форумът бе организиран от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) в сътрудничество с Асоциацията на европейската железопътна транспортна индустрия (UNIFE). В него участие взеха още Андрей Новаков, член на Комисията за регионално развитие към Европейския парламент (ЕП), Филип Ситроен, ген. директор на UNIFE, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, Витория Алиата ди Вилафранка, директор на Дирекция „Административен капацитет и изпълнение на програмите II“ в ГД „Регионална и селищна политика“ на ЕК, инж. Галина Василева, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“), проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен” ЕАД, Жан-Луи Колсон, ръководител на отдел „Транспортни мрежи“ в ГД „Мобилност“ на ЕК, Матю Грош, европейски координатор на Трансевропейската транспортна мрежа (­TEN-T) за коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, както и представители на ЕК, на българското правителство и институции, публичния сектор и бизнеса. По време на конференцията бяха обсъдени

възможностите за инвестиции в жп сектора в България и Западните Балкани,

както и изпълнението на Четвъртия железопътен пакет и внедряването на ERTMS (Европейска система за управление на железопътния трафик) системи в жп транспорта. Друга тема на дебатите бяха настоящите и бъдещи възможности за научни изследвания и иновации в сектора.

„Централна гара София е обект, в който добре можем да видим резултатите от европейските инвестиции, и за това смятам, че провеждането на форума именно тук има голям смисъл. От съществено значение за българската страна е да продължи прилагането на грантове за реализирането на проектите за модернизация на базовата инфраструктура по Трансевропейската транспортна мрежа. Важно е да се изграждат и сухопътните връзки към страните от Западните Балкани. Разширяването на мрежата на запад от България, следвайки натоварените пътнически и товарни потоци в региона, ще подобри значително търговията и транспортната свързаност в Югоизточна Европа. Европейските фондове следва да продължат да предоставят осезаема подкрепа за проектите за TEN-T в периода до 2030 г. особено в по-слабо развитите държави членки и региони. В тях все още са нужни огромни усилия, за да се създадат липсващите връзки и да се отстранят тесните места в транспортните мрежи. Необходимо е също подобряването на процедурите на граничните преходи с оглед стимулиране на транзитните потоци“, почерта още Занчев.
Той съобщи пред участниците, че в периода февруари – март 2018 г. МТИТС е направило проучване относно необходимите инвестиции по видове транспорт, за подобряване на свързаността с държавите от Западните Балкани и за изграждане на коридорите от основната TEN-T мрежа, преминаващи през териториите на тези страни, а именно „Ориент/Източно-Средиземноморски“,

„Средиземноморски“ и „Рейнско-Дунавски“. Той посочи, че общият размер на средствата за изграждане на всички железопътни връзки в региона

възлиза на 43 млрд. евро,

като от тях до момента държавите са осигурили 8 млрд. евро. За България необходимите инвестиции до 2030 г. за изграждането само на жп коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“ са над 6 млрд. евро.

Велик Занчев изтъкна, че въпреки постигнатото през последните години по отношение модернизацията и рехабилитирането на железопътната мрежа, е необходимо да бъдат предприети редица мерки, насочени към повишаването на конкурентоспособността на сектора. Важна роля за това ще имат иновациите и научите изследвания. По думите му за повишаване на безопасността на жп транспорта трябва последователно да се внедряват ERTMS системи както по жп инфраструктурата, така и като оборудване на подвижния състав.

„Несъмнено предизвикателствата, пред които е изправен отрасълът, са големи. Провеждането на последователна политика за насърчаване развитието на железопътния транспорт, включително и чрез осигуряването на устойчиво финансиране на този изключително важен сектор, е необходимо условие за постигането на просперитет“, каза в заключение зам.-министър Занчев.

От своя страна Андрей Новаков посочи, че безвъзмездната помощ от европейските фондове няма да спре след 2020 г., но е много важно в следващия регламент петте фонда на ЕС да функционират правилно и да са насочени към бенефициентите, а не към бюрократите. „Процедурите трябва да са по-разбираеми и ориентирани към потребителите“, обясни той. Новаков бе категоричен, че

железниците в Европа трябва да са конкурентоспособни

на останалите видове транспорт. „Секторът не може да си позволи да изостава повече, необходим е подем. Инвестициите, нужни за завършване на TEN-T мрежата, трябва да бъдат осигурени, без значение дали с публично-частни партньорства или със средства от оперативни програми. Намираме се в период, в който ако ЕС не съумее да намери достатъчно финансиране за развитие на транспортната инфраструктура, вероятно страните, които имат нужда от такова, ще се възползват от инвестиции извън Европа“, допълни евродепутатът и подчерта, че чуждите вложения няма да осигурят работа на европейските фирми.

Новаков припомни, че на 2 май започват преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, а скоро след това – за регламента, който определя как ще работят петте фонда на ЕС. Той изрази надежда до няколко месеца да са налице първите резултати от преговорите. „Трябва да се разпределят 1 трлн. евро. Няма да е лесно, защото ЕС ще работи със 100 млрд. евро по-малко за седемгодишния период заради излизането на Великобритания от Съюза. Решение има. Увеличаване на вноските на страните членки, които заедно с таксата, която Великобритания трябва да заплати, ще са едно добро начало“, каза още Андрей Новаков.

В своето изказване Огнян Златев се фокусира върху стратегията за Западните Балкани. „За всички е ясно, че днес трудно можем да развиваме който и да е транспортен участък извън при­над­леж­ност­та му към международен коридор или мрежа. Инвестирането в инфраструктурна свързаност носи осезаеми ползи, които се признават от гражданите и бизнеса в ЕС и Западните Балкани“, коментира той. Златев припомни, че през февруари т.г. ЕК одобри финансирането на проекта за модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец в размер на 451 млн. евро. С отпуснатите средства ще бъдат модернизирани над 51 км железопътни линии и 5 жп гари, попадащи в обхвата на трасето, част от коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“. Това е най-мащабният железопътен обект в „ОПТТИ 2014 – 2020“.

В тази връзка Жан-Луи Колсон посочи, че изпълнението на жп проектите в България се затруднява по различни причини. Основните проблеми според него са свързани с археологически обекти по жп трасетата и отчуждаването на земи, които бавят строителството. Колсон прогнозира, че това ще се промени в бъдеще, защото българската държава е предприела мерки в тази насока.
Темата за проблемите, с които се сблъскват страните членки, продължи Витория Алиата ди Вилафранка. „Реализирането на проектите е свързано с много трудности, затова ние насърчаваме нашите партньори да инвестират в институционален капацитет. Необходимо е и провежданите процедури за възлагане на обществени поръчки да са по-ефективни в държавите членки, защото именно от тях зависи успехът на даден проект. Освен това не бива да повтаряме стари грешки и просто да изграждаме една жп връзка, а да планираме бъдещите потребности и да се фокусираме върху мултимодалния транспорт. Държавите трябва да знаят как да използват правилно финансирането от ЕС“, заяви Вилафранка и похвали България, че използва европейските средства до 2020 г. основно за участъци от единствения коридор, свързващ Европа с Азия, и разширяване на метрото в София. Тя изрази опасения, че за следващия програмен период финансирането от наличния бюджет на ЕС за инфраструктурни проекти в България вероятно ще бъде по-малко и затова страната ни трябва да полага усилия в развитието на административния капацитет, за да използва безвъзмездната помощ максимално ефикасно.

Витория Алиата ди Вилафранка коментира, че в момента държавите от ЕС разполагат с 31,1 млрд. евро за жп транспорт,

осигурени от кохезионната политика на общността. „В Европейската комисия смятаме, че подобряването на жп свързаността е ключово за икономическото развитие и за сближаването на регионите и на бизнеса, без нея не може да се постигне устойчив растеж, затова е основна политическа цел в дневния ред на ЕС“, подчерта още Вилафранка.

Според Матю Грош сериозен проблем за българската жп инфраструктура е ниската скорост, която е под 210 км/ч. Той подчерта, че в България има тесни участъци, в които влаковете се движат с едва 16 км/ч. Грош бе категоричен, че сериозно внимание трябва да се обърне и на продължителността на изчакването на границите между държавите, които трябва да работят заедно за решаването на проблема.

Инж. Галина Василева представи силните и слабите страни на жп сектора в България. По думите й положителните са високата степен на изграденост, гъстота и електрификация на железопътната мрежа у нас. Друг позитив е, че българското законодателство в областта е напълно хармонизирано с европейското, като в същото време имаме отворен и либерализиран пазар. Като слаби страни тя определи лошото техническо състояние на съществуващата жп инфраструктура и неконкурентоспособната услуга за пътници и товари спрямо предлаганата от автомобилния транспорт. „За преодоляването на всички тези недостатъци е необходим голям финансов ресурс. От 2007 г. до сега България разполага с 1,3 млрд. евро за жп инфраструктура, които са от европейската солидарност. До момента всички вложени и изпълняващи се инвестиции се реализират по направлението на коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, каза инж. Василева. По думите й през настоящия програмен период страната ни ще изгради и модернизира 220 км от жп инфраструктурата и 6 гари по „ОПТТИ 2014 – 2020“, а по Механизма за свързване на Европа – 100 км и 9 гари. Проектите по МСЕ трябва да приключат до 2020 г., а по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ – до 2023 г. Ръководителят на Управляващия орган съобщи,

че част от тях се рискови,

изпълняват се по-бавно от предвиденото и няма да бъдат завършени в срок. Инж. Василева посочи, че е необходимо да се намери механизъм за довършването им – да бъдат фазирани, да се осигури допълващо финансиране или Европейската комисия да ни позволи да ги довършим след 2023 г. Тя обясни, че засега е твърде рано да се коментира кое е най-правилното решение.

„През България минава и европейският коридор „Рейнско-Дунавски“, който има голям капацитет, но не се използва достатъчно нито от нас, нито от страните от Западните Балкани. България е изолирана от страните от Западните Балкани заради липсващите връзки със Сърбия (бивш коридор 10) и Македония (бивш коридор 8), но тези отсечки са част от основната TEN-T мрежа. За нас е изключително важно посочените връзки да бъдат реализирани, за да си осигурим жп свързаност със съседните държави. Затова в следващия програмен период трябва да настояваме за финансиране за изграждането им, което ще струва около 1 млрд. евро. За направлението София – Драгоман към Сърбия са необходими 125 млн. евро, а за София – Гюешево, която ни свързва с Македония – 840 млн. евро. Имаме проектна готовност, но за момента нямаме пари. В следващите години трябва да продължим да инвестираме и в коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“. Имаме два проекта – единият е за модернизацията на съществуващото трасе Видин – София на стойност 2,3 млрд. евро, а другият е по линията Радомир – Кулата – за 800 млн. евро“, информира инж. Галина Василева.

По време на срещата сериозно внимание бе обърнато и на метрото в София, което в последните години се развива с европейско финансиране. Проф. Стоян Братоев подчерта, че столичната градска железница не само се изгражда по направление на основните пътнически потоци, но и
създава интермодални връзки.

Той обясни, че първата линия на метрото има станция на летище София, а друга спирка по трасето осъществява пряк контакт с жп гара Искър. При Централна жп гара София има метростанция, която е част от втория лъч. Проф. Братоев изтъкна, че подобна интермодална връзка се предвижда и на изграждащата се трета линия на подземната железница, която е разделена на 4 фази. „В момента със средства от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ се строят първи и втори етап, като и двата трябва да приключат през есента на 2019 г. За третата и четвъртата фаза нямаме осигурено финансиране, такова ще се търси през следващия програмен период. Първият етап е от жк „Красно село“ до бул. „Владимир Вазов“ и е с дължина 8 км и 8 станции. Това е централният участък от третия лъч. Общата стойност на проекта е 321 млн. евро, като той включва и изграждането на метродепо, и доставката на 20 влака“, обясни проф. Братоев. Той припомни, че реализацията му е започнала през 2016 г. и подчерта, че вече е в напреднал етап. Строителството е изпълнено на 60%, а в края на годината то трябва да достигне 80 – 90% и да стартират работите по системите за управление и функциониране. Изп. директор на „Метрополитен” ЕАД каза още, че тунелите се изпълняват с тунелопробивна машина, произведена в Германия, с която вече са построени 3 км. „Метростанциите се изграждат по т.нар. милански метод, само една е по тунелен метод. По график през лятото на 2019 г. ще започнат изпитанията и подготовката за въвеждането на обекта в експлоатация. Депото, което се прави за обслужването на третата линия и подвижния състав, също е изпълнено на 60%“, уточни той. По думите му вторият етап, стартирал през 2017 г., е достигнал 25% физическо изпълнение. Участъкът е с 4 км и 4 станции по направлението жк „Красно село“ – жк „Овча купел“ – Софийски околовръстен път (СОП)“. Стойността му е 101 млн. евро. „Последната спирка под СОП ще бъде свързана с нова жп гара. Така ще имаме интермодален възел, който ще осъществява прекия контакт между жп инфраструктурата и метрото, и пътуващите от това западно направление ще могат да се придвижват бързо и удобно“, посочи проф. Стоян Братоев и добави, че в бъдещото развитие на метрото са планирани още две връзки с жп инфраструктурата.

По време събитието стана ясно, че Четвъртият железопътен пакет ще допринесе съществено за развитието и ефективното функциониране на Единното европейско железопътно пространство. Експертите подчертаха, че чрез него ще се гарантират висока степен на безопасност, оперативна съвместимост, както и повишаване на конкурентоспособността на железниците. В Техническия стълб на 4-тия железопътен пакет са заложени съществени промени в европейското законодателство. Предвижда се Агенцията за железопътен транспорт на ЕС да бъде централен орган за издаване на сертификатите за безопасност и разрешенията за тип превозни средства и допускане до пазара. Тя ще изпълнява и функцията на системен орган за ERTMS и издаване на разрешения за въвеждане в експлоатация на системите за управление на железопътния трафик. Ще бъде въведено още обслужване на едно гише, което ще опрости административните процедури.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.04.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.