Експерти обединиха усилията си за по-безопасни пътища « Строител | Строител

Експерти обединиха усилията си за по-безопасни пътища

Техните предложения ще бъдат предоставени на компетентните институции и органи

Прочетена: 56

Мартин Славчев

Четвъртата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, която традиционно се организира от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ), се проведе в Хисаря. За пореден път събитието събра на едно място представители на държавната администрация, на български и европейски институции, на бизнеса, науката, неправителствени организации и други експерти в областта. На форума присъстваха над 250 участници от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Института по пътища и мостове, Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (ДОККПБДП), общини, областни пътни управления, Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Камарата на строителите в България (КСБ), пътни проектанти и консултанти, одитори по пътна безопасност, водещи, специалисти и експерти от

ББАПБ.

Събитието беше открито от председателя на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов, а сред гостите бяха председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Дончо Атанасов, инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ, Иван Иванов, член на УС на ББАПБ и УС на КСБ, инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“ към КСБ, инж. Стефан Стоев, член на УС на КСБ, ректорът на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков и др. Медиен партньор на форума бе в. „Строител”.

„Имам удоволствието за четвърти пореден път да открия станалата вече традиционна конференция, организирана от Сдружение „Българска браншова асоциация „Пътна безопасност”. На нея се събират специалисти, проектанти, почти всички началници на областните пътни управления, служители на МВР, представители на академичната общност, одитори по пътна безопасност. Форматът на събитието винаги е бил с по-голяма практическа насоченост“, заяви председателят на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов. „Форумът предоставя трибуна на различните обществени групи за свободен обмен на мнения по въпросите, касаещи безопасността на пътната инфраструктура в страната. Целта е всички ние да обединим усилия и идеи за постигане на по-безопасна пътна инфраструктура и да начертаем бъдещите планове за следващите години”, обясни той.

„Бих искал да приветствам организаторите на тази конференция. Тя може да бъде наречена още „За опазване живота и здравето на хората“. Отговорността за безопасността по пътищата трябва да бъде споделена между участниците в движението и проектантите, законодателите, производителите на моторни превозни средства, контролните органи и т.н.“, заяви инж. Алекси Кесяков, секретар на ДОККПБДП.

Инж. Светослав Глосов подчерта, че сред основите приоритети на АПИ е подобряването на пътната безопасност на съществуващата и на изграждащата се пътна инфраструктура, като за целта са създадени две нови дирекции – „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“ (ПБПДРПМ) и „Информационни технологии и системи“. Основната функция на ПБПДРПМ са анализи на данни за пътнотранспортни произшествия и на пътната инфраструктура, идентифициране на приоритетни участъци, създаване на участъкови карти, координация и подобряване на мерките за пътна безопасност, обясни инж. Глосов.

Конференцията се проведе в три отделни сесии. В първата бяха представени доклади за извършените проверки на законността на пешеходните пътеки по републиканските пътища, резултати и тенденции при инспекциите на пътната безопасност, избор на ограничителни системи по пътищата в зависимост от степента на опасност и системи и технологии за саниране и защита на стоманобетонните конструкции.

Във втората сесия бяха презентирани доклади за новата дирекция в АПИ ПБПДРПМ; иновации при управлението на трафика в София; анализ на ПТП и съвременни технологии в контролната дейност на Пътна полиция; отводнителни съоръжения за пътищата, отговарящи на изискванията за безопасно движение.

В третата сесия бяха представени доклади за проекта за нова Наредба за проектиране на пътища; прогнозиране на броя на ПТП в градска среда по косвени показатели за безопасност; приложения на данните от подвижна заснемаща система за подобряване на безопасността на движението; добри практики в осигуряването на безопасността на движението, показани на

международното изложение „Интертрафик 2018“ в Амстердам.

След проведената дискусия участниците в конференцията се обединиха около няколко предложения. Първото от тях е да се приведат пешеходните пътеки по републиканските пътища в съответствие с изискванията на Наредба №2 за сигнализацията по пътищата с пътна маркировка и на Наредба №18 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, като се проведат и съответните преброявания на пешеходците и трафика и се състави паспортизираща документация. Комисия да анализира резултатите от проверката и предложи изменения в нормативните актове. Второто предложение е да се направят изискваните от Наредба №5 от 2003 г. оценки на пътната безопасност на участъците с концентрация на ПТП и се набележат мерки за подобряването й. Според участниците във форума е нужно да се създадат предпоставки за по-широко приложение на технологиите за защита на стоманобетонните конструкции по линия на текущия ремонт, както и да се ускори структурирането на новата дирекция за безопасност на движението в АПИ.

Те се обединиха около това, че е нужно по-широко приложение на отводнителни съоръжения за пътищата, отговарящи на изискванията за безопасно движение, както и да се проучи възможността за прилагане на методиката за прогноза на броя на ПТП чрез косвени показатели на безопасността на движението.

Участниците смятат, че е нужно да се експериментира прилагането на данните от подвижна заснемаща система за оценка на пътната безопасност на пътя по методиката на EuroRAP.
Водени от желанието за подобряване на пътната инфраструктура в България и в изпълнение на Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата, приетите по-горе предложения от участниците в конференцията ще бъдат официално представени за разглеждане на съответните компетентни институции и органи.

Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на БББАПБ и член на УС на КСБ: Инвестициите в пътища са вложения в живота

Изключително сме благодарни на КСБ и на в. „Строител“, за партньорството и трибуната, която ни дават по темата „Пътна безопасност“, защото тя касае абсолютно всички граждани

Д-р Иванов, ББАПБ проведе Четвърта годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. Как премина тя и какви изводи могат да се направят след нея?

Искам да отбележа, че форумът се превърна в традиционна, изключително полезна трибуна за дискусия по проблемите на безопасността на движението по пътищата и по-специално на пътната инфраструктура и крайпътното пространство. В събитието взеха участие над 250 представители от МРРБ, МВР, МТИТС, АПИ, УАСГ, общини, областни пътни управления, пътни проектанти и консултанти, одитори по пътна безопасност, водещи специалисти и експерти. Конференцията премина в определено дискусионен дух в търсене на решение как пътната инфраструктура в нашата страна може да стане по-опрощаваща грешките на водачите на превозни средства, подпомагаща и защитаваща участниците в движението от смъртоносни наранявания. За това събитие безспорно нямаше други мнения, освен че е изключително полезно. Ще припомня, че някои проблеми, разисквани на предишните такива форуми, станаха причина за редица законодателни промени. Определено може да се заяви, че и на тазгодишното събитие бяха представени редица решения. Тук бих желал да отбележа докладите на двамата млади пътни специалисти, на инж. Иван Кацаров – „Обследване на потенциално опасни участъци“, и на инж. Иван Колелиев – „Практически приложения на мобилна система за лидарно заснемане за подобряване на пътната безопасност“, които отварят нова страница в изследването и оценката на безопасността на пътната инфраструктура и крайпътното пространство.

Кои бяха актуалните тенденции и иновативни технологии, представени по време на форума?

Вече споменах за подходите, презентирани от младите специалисти, които трябва да бъдат задълбочено проучени от съответните институции и да се търси тяхното приложение в практиката. По-нататък следва да се отбележи научно приложният характер на докладите. Направена бе оценка от директора на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура” към АПИ инж. Михаил Рашков на резултатите от проверките на състоянието на пешеходните пътеки у нас и голямото разнообразие, което съществува. От тук безспорно ще последва изменение на нормативната база. Конкретни решения по инспекциите по пътна безопасност на пътните знаци и маркировката докладва инж. Дафинка Пангарова. Инж. Николай Стоянов постави критично проблема за избора на обезопасителните системи в зависимост от степента на опасност. От името на началника на отдел „Пътна полиция” при Главна дирекция „Национална полиция” комисар инж. Бойко Рановски инспектор Мария Ботева представи анализ на пътнотранспортните произшествия (ПТП) и съвременни технологии в контролната дейност, осъществявана от ведомството. Задълбочен преглед и коментар направи проф. д-р инж. Румен Миланов от УАСГ по проекта за наредба за норми за проектиране на пътища. Инж. Светослав Глосов от УС на АПИ и почетен председател на КСБ изнесе доклад относно задачите на новата дирекция към агенцията – „Пътна безопасност и планиране на дейностите по републиканската пътна мрежа“. В докладите, съобщенията и дискусиите се търсеше отговорът по какъв начин пътната инфраструктура може да окаже влияние за опазване живота и здравето на хората, участващи в движението. В поставената тема „Популяризиране на най-добрите практики в областта на пътната безопасност – Опит от международното изложение Интертрафик Амстердам“ специално внимание бе отделено на политиката за безопасност в движението „Визия нула“, която е помогнала на много страни в Европа и света да постигнат висока степен на безопасност по техните трасета. Основният лектор на нея инж. Алекси Кесяков, секретар на ­ДОКБДП, сподели, че „Визия нула“ е приложима както на национално, така и на регионално и общинско ниво, и за всяко отделно населено място. Тя може би трябва да бъде обект на друг разговор, но тук бих желал да спомена една от нейните постановки, че при всяко тежко ПТП трябва да се търсят системните латентни грешки, направени значително преди инцидента, а не само нарушението или пропуска на конкретния участник. Във веригата от събития, довели до убийство и нараняване, трябва да се намери онова звено, където може да бъде прекъсната тази верига, за да няма повторяемост. Нагледно това би могло да се представи както на схема 1.

По какъв начин могат да се увеличат инвестициите за пътища в България? Какви европейски модели можем да заимстваме в тази насока?

Безспорно е, че инвестициите в пътища са вложения в живот. Изпълняваната програма за изграждане на автомагистрали и скоростни пътища ще доведе до ново качество на живота, до повече безопасност, по-бързо придвижване, по-голяма печалба. От 8 до над 35 години прекарваме на пътя при един 100-годишен живот и трябва да се стремим той да прилича на нашия дом. Инвестициите основно се определят планово от бюджета, но има редица други възможности за тяхното увеличаване. Например в Белгия голяма част от финансирането за осветление на магистралите се покрива от застрахователите и това е естествено приемливо, защото им намаляват разходите за катастрофи.

Какви са възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България? Кои са най-належащите проблеми за отстраняване?

Безопасността на пътната инфраструктура трябва да бъде част от проектите и да се изпълнява, когато се реализират нови и други инициативи, а не да се изключва за по-нататък поради недостиг на средства. Тук следва да се включат системно одитите и инспекциите и да се търсят латентните грешки, които групират катастрофите.

Относно възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура би могло да се отбележи, че челните удари, които са преобладаващи по първокласната и второкласната пътна мрежа, са произшествията с най-тежки последствия. За да се попречи те да се реализират, там, където настъпват, се разделят насрещните движения с предпазна ограда, тресящи полоси и др.

Струва ми се, че досега обръщахме основно внимание на всички компоненти относно пътя и не достатъчно на крайпътното пространство. Според мен жертвите и пострадалите при ПТП могат да бъдат чувствително намалени, ако безопасността на крайпътното пространство бъде изведена като една от основните теми както при проектиране и строителство на пътища и автомагистрали, така и при рехабилитации; превантивни ремонти и поддръжка на съществуващата национална пътна мрежа (републикански и общински пътища). Всеки четвърти загинал по пътищата е от произшествие на хоризонтални криви. Трябва да се обърне внимание и на кръстовищата.

Няма да се спирам на мерките, които могат да бъдат най-различни, за да се намалят грешките на участниците в движението и тежестта на нараняване, тъй като всеки експерт, който чете Вашия вестник, има виждане по въпроса. На този етап няма да споменаваме за обратните наклони, за неравностите, за коефициента за сцепление. Изключително важно е да има добра пътна маркировка, която да канализира движението, да води хората и да им помага да стигат дотам, закъдето са тръгнали.

И тук няма да сме точни, ако не отдадем заслуженото уважение към хората, които работят в сферата на пътната инфраструктура, за техния всеотдаен труд, при ограничени ресурси за създаване на условия за безопасно движение при най-различните за нашата страна метеорологични условия.

Какво е на дневен ред за ББАПБ през 2018 г.? Какви са приоритетите на организацията?

Всички членове на ББАПБ ще продължим неуморно да следваме основните цели, които са поставени още със създаването на Сдружението. Някои от тях са да обедини и координира фирмите, производители, доставчици и изпълнители на пътни принадлежности за обезопасяване на националната пътна мрежа, както и да работи и да участва в процеса за подобряване на безопасността на движението по пътищата с цел опазване на здравето и живота на хората. Ще продължи взаимодействието със законодателната и изпълнителната власт чрез аргументирани предложения за актуализиране на нормативната уредба и техническите изисквания, регламентиращи дейностите, свързани с пътната безопасност. Ще работим за повишаване на професионалната компетентност и квалификация на заетите в бранша чрез провеждане на обучения, обмен на положителни практики с други сродни сдружения и организации.

Ние сме изключително благодарни на в. „Строител“, както и на КСБ, за партньорството и трибуната, която ни давате по темата пътна безопасност, защото тя касае абсолютно всички граждани.

Още от раждането си ние ставаме участници в движението като пътници, пешеходци, велосипедисти, мотоциклетисти, водачи т.н.

Инж. Дончо Атанасов, председател на УС на АПИ: Подготвяме специална програма за повишаване на мерките за пътна безопасност през периода 2020 – 2027 г.

Подготвяме специална програма за повишаване на мерките за пътна безопасност за около 3 млрд. лв. през новия програмен период 2020 – 2027 г. Имам честта да Ви приветствам от името на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и от членовете на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за провеждането на една от най-важните браншови конференции за пътна безопасност. През последните години това е една от най-дискутираните теми в нашето общество. Смятам тази конференция за стратегическа, тъй като тя има за цел да обедини проектанти, изпълнители и всички, отговорни за поддържането на пътната инфраструктура у нас, така че да успеем да спасим повече човешки животи.

През последните години АПИ инвестира много средства в пътна безопасност с помощта на оперативните програми на ЕС. През 2015 г. на изградените нови магистрали са монтирани над 1200 км мантинели, пътни знаци и хоризонтална маркировка. Извършват се превантивни ремонти на 400 – 500 км пътища годишно. За съжаление в момента, в който приключи рехабилитацията на пътя, започват тежките произшествия. Трябва да обединим усилия за спирането или поне ограничаването им.

През 2008 г. инициирахме поставяне на мантинела в участъка от първокласния път I-9 Бургас – Созопол. Дотогава на тази отсечка ежегодно в катастрофи загиваха по 15 души. Според анализа за 9 години са спасени 120 – 130 човешки живота от предотвратени челни катастрофи в участъка.

До края на май т.г. всички пешеходни пътеки по републиканската пътна мрежа трябва да се приведат във вида, посочен в нормативната уредба и съобразно указанията на главния прокурор на България Сотир Цацаров.

Според анализа на пътните участъци най-много произшествия са съсредоточени в общо 55 километра, които трябва да бъдат допълнително обезопасени.

Инж. Павел Диковски, зам.-председател на Българска браншова камара „Пътища“: Явно е, че от подобни събития има ефект

Бих искал да поздравя организаторите и участниците в конференцията от името на УС на Българска браншова камара „Пътища“. Това събитие се превърна в символ, защото всяка година се събираме и дискутираме проблемите, свързани с пътната безопасност. Явно е, че от подобни форуми има ефект. Нека областните пътни управления и пътноподдържащите фирми, които отговарят за съответния район, да седнат заедно и да прегледат мрежата, за която отговарят. След това да набележат належащите въпроси, които трябва да се решат през тази пролет. По този начин ще можем да намалим броя на пътнотранспортните произшествия.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.05.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.