Кръговата икономика – бъдещето на бизнеса

Дебатът по темата беше част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС

Прочетена: 76

Мирослав Еленков

„Кръговата икономика е реалност, към която трябва бързо да се адаптираме. Българското председателство неслучайно избра именно този подход и за лидерската среща на 16 май, за да покажем, че е важно в каква околна среда живеем“. Това заяви министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова при откриването на първия у нас форум „Кръгова икономика и чисти технологии“. Конференцията беше организирана от „Клийнтех България“ и се проведе под патронажа на Министерството на околната среда и водите. Събитието бе част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на ЕС. В него участваха и министърът на околната среда и водите Нено Димов, зам.-министърът на икономиката Александър Манолев, Любомир Пейновски, съпредседател на „Клийнтех България“ и член на УС на Камарата на строителите в България (КСБ). На форума присъстваха над 150 глобални лидери в сферата на кръговата икономика, предприемачи, инвеститори и експерти. КСБ бе представена от изп. директор инж. Мирослав Мазнев и прокуриста и главен редактор на вестник „Строител“, ПР на КСБ Ренета Николова.

Министър Павлова припомни, че европейските лидери на 28-те държави членки на ЕС са провели дискусията си в София около иновативна и рециклируема маса, която не оставя отпадъци и от която всяка част има и други приложения. „Към този затворен цикъл трябва да се стремим, ако искаме да се сравняваме с водещите икономики, когато говорим за дигитална Европа, за иновации и интелигентни технолигии, подкрепени от бизнеса и намиращи практическо измерение в бита ни“, каза още тя. По думите й за просперитета на гражданите е важно
качеството на околната среда.

„Теми като днешната ни показват къде трябва да бъдем утре. Искаме да имаме единна, конкурентна и модерна Европа, да получим обратната връзка от бизнеса и икономиката за това какво трябва да направим ние – политиците и институциите, и да затворим цикъла между нас. Да създадем условия той да заработи и на практика“, подчерта още Лиляна Павлова.

„Природата е перфектният пример за кръгова икономика. В нея думите отпадък и неполезно не съществуват“, заяви на свой ред министър Нено Димов. Той обясни, че в природата непотребното за един е важно за друг. „До момента човечеството мисли праволинейно – суровина, производство, продукт, употреба, отпадък. Едва от няколко години започнахме да разсъждаваме в някакъв вид кръг – как отпадъкът всъщност може да бъде суровина“, подчерта министър Димов. Според него, за да бъде постигнат устойчив ефект, трябва да се променят образованието и културата на всеки отделен гражданин. „Именно това е голямото предизвикателство – не в написването на определен закон, не в прилагането на конкретна иновация, които безспорно са много важни, а в това – от наслагваното от хилядолетия праволинейно мислене да минем към новото, което да бъде наша основа през следващите хилядолетия“, каза още Нено Димов.

Зам.-министър Александър Манолев съобщи, че през април е приключило набирането на проектни предложения по процедура

„Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите”

по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, която е с общ размер на безвъзмездната финансова помощ от близо 72 млн. лв. Чрез процедурата малките и средните предприятия от преработващата промишленост могат да получат финансиране за дейности, с които да намалят използването на суровини и да оползотворят отпадъците си. „През последните 10 години в България са инвестирани над 29 млрд. евро – много от тях в предприятия и производствени мощности. В този смисъл темата за кръговата икономика и за чистите технологии придобива все по-голямо значение“, информира още Манолев. Той посочи, че преходът към кръговата икономика в България е все още предизвикателство, но капацитетът на бизнеса за рециклиране се засилва. „Министерството на икономиката не е водещата институция, но ние се стремим да бъдем активен участник в този процес както със стратегически документи, така и с целеви бюджет за тяхното реализиране“, обясни зам.-министърът.

Манолев разясни още, че основен инструмент за провеждане на иновационната политика в нашата страна е разработената Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г. Тя дефинира четири тематични области, в които България разполага с капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното развитие, една от които е „Мехатроника и чисти технологии”. „В тези приоритетни дейности много се разчита на стартиращите предприятия в България. Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните пет години в у нас са създадени около 2000 стартъпа“, заяви Александър Манолев. Той акцентира, че тяхната роля е ключова в тези процеси, и допълни, че е осигурен и целеви бюджет от оперативната програма. „В изпълнение са 82 договора на стартиращи предприятия по процедурата „Разработване на иновации“ на обща стойност над 30 млн. лв., като близо половината от тях са в част „Мехатроника и чисти технологии”, посочи Манолев.

„Изключително съм развълнуван, че всички сме заедно на форума, организиран от „Клийнтех България“. Няма да крия амбицията си, че заедно искам да потърсим работещи решения, които да интегрираме не само в България, но и в ЕС“, заяви Любомир Пейновски. „Има участници от всички заинтересовани страни – министри, предприемачи, ръководители на браншови и работодателски организации, сред които КСБ и КРИБ. Това показва важността на темата и дава оптимизъм къде сме ние по пътя на кръговата икономика“, посочи той. По думите му тя означава
нов начин на живот и мислене, както и че се създават нови бизнес модели.

„Тя засяга всички. Положителното е че кръговата икономика вече съществува и се развива, макар и с малки стъпки. Светът се променя и в този смисъл България отново е в преход, но този път не е сама. Тя е с останалите страни членки на Съюза“, каза съпредседателят на „Клийнтех“. Любомир Пейновски посочи, че се надява, че това е начинът, по който ще запазим нашата планета за следващите поколения. „За да успеем в тази мисия, трябва да преодолеем предизвикателствата по пътя и да бъдем единни. Благодаря на министрите за инстутиоционалната подкрепа. Надявам се, че ще отстояваме идеите, които ще се родят на конференцията. Не знам дали кръговата икономика е най-съвършеният икономически модел на поведение, това ще покажат времето и резултатите. Убеден съм обаче, че това е кауза за всички, които искат да направят Земята едно по-добро и по-чисто място за живеене. Към момента друга алтернатива не съществува“, заяви Любомир Пейновски.

Форумът включи специализирани панели и интерактивни дискусии, които започнаха с представяне на институционалната рамка за кръгова икономика, преминаха през най-добрите бизнес практики и завършиха с „Иновационен диалог“ с участието на някои от най-значимите иновационни лидери в ЕС – шестте Общности на знанието и иновациите на Европейския институт за иновации и технологии. В рамките на събитието експерти от Министерството на околната среда и водите, от европейски институции и други държави представиха свои презентации, свързани с темата.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.05.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.