Нужна е дългосрочна инвестиционна програма за Северна България

Около това се обединиха участниците в Четвъртата международна конференция, организирана от КСБ и Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП

Прочетена: 162

Екип на в. „Строител“

Нужна е дългосрочна инвестиционна програма за Северна България. Около това се обединиха участниците в Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент. Съорганизатор и медиен партньор на събитието, което се проведе в Луковит, бе в. „Строител“.

Във форума участваха Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, Красимир Живков, зам.-министър на околната среда и водите, Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, инж. Светослав Глосов, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и почетен председател на КСБ, Корнелия Маринова, кмет на община Ловеч, Стамен Янев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции, Валери Белчев, член на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, областните управители на Монтана Росен Белчев, на Велико Търново – проф. д-р Лю­бо­мира Попова, на Русе – Галин Григоров, кметове и представители на общини. От страна на КСБ във форума се включиха инж. Благой Козарев, член на Изпълнителното бюро и на УС на КСБ, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“, Валентин Николов, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Мирослав Мазнев, изп. директор на Камарата, членовете на УС на КСБ Иван Иванов, д-р ик.н.

Николай Иванов и Любомир Пейновски, инж. Розета Маринова, член на УС на КСБ и председател на Комисията по професионална етика към КСБ, инж. Данка Кирилова, председател на ОП на КСБ – Монтана, инж. Димо Мирчев, председател на ОП на КСБ – Силистра, Валентин Кръстев, председател на ОП на КСБ – Видин. Поздравителен адрес до организаторите и участниците изпрати министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

По време на събитието бяха разисквани актуални въпроси относно регионалната политика на Европейския съюз, настоящи и бъдещи инвестиции в сферата на инфраструктурата, трансграничното сътрудничество, потенциала и перспективите за строителния бранш в Северна България, възможностите за развитие на района, за публично-частни партньорства, механизмите за използване на финансови инструменти.

„Благодаря Ви за присъствието и участието в тази изключително важна среща, която имам честта да организирам заедно с КСБ. Имам скромно съдействие за нея и се гордея с това, тъй като през последните години

заедно с Камарата успяхме да реализираме поредица от срещи, които са от голямо значение както за процеса на инвестиции в България, така и за ролята на КСБ в общия инвестиционен процес
и инвестиционната политика на страната“. Това заяви Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие (КРР) към Европейския парламент (ЕП). Тя припомни, че през различните години във форумите са участвали тогавашният генерален директор на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ към Европейската комисия Валтер Дефа, Вазил Худак, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор „Работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност“ Юрки Катайнен.

„По време на тези срещи очертахме основните направления, в които КСБ може да съдейства в процеса на взимане на решения за инвестиционната политика на България. Направихме изключително успешна дискусия в ЕП в Брюксел с представителите на КСБ, по време на която разговаряхме с вицепрезидента на ЕК с ресор еврото и социалния диалог, отговарящ също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза за капиталови пазари Валдис Домбровскис. Тя даде страничен оттенък на нашите обсъждания и ни позволи да разширим хоризонта на дебатите тук, в България по отношение на възможностите, които дава цялата комплексна политика на ЕС за инвестиции, водещи до промени, носещи европейска добавена стойност и променящи качеството на живот на европейските граждани“, подчерта Михайлова и добави, че форумът в Луковит е от друг тип. „Изключително много благодаря и на местните власти, на г-жа Корнелия Маринова, кмет на Ловеч, на проф. д-р Попова, областен управител на Велико Търново, за участието. Искахме да се ориентираме към Северна България. Тя включва три региона за планиране според картата към днешна дата. Когато говорим за бъдеще, ще чуем г-жа Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, и ще имаме възможност да коментираме това каква ще бъде съдбата на районите след 2020 г.“, обясни председателят на КРР и добави, че тези региони са сред т.нар. изоставащи. Тя припомни, че преди месец Световната банка е докладвала пред комисията свое последно проучване за влиянието на европейската инвестиционна политика върху регионите и отново е отчела, че в тях – не само тези в Северна България, но и в други части на Съюза, има три основни проблема, които могат да бъдат поставени в различен ред, но трябва да се при­е­мат комплексно. Единият е лошата инфраструктура. Вторият е ниското качество на предоставяните услуги за гражданите. Третият е свързан с качеството на образованието и връзката между него, професионалното обучение и възможностите за реализация на територията на тези области. Според анализаторите не е от значение как се подреждат тези показатели. „Винаги сборът е неприятен, ако те са с отрицателен знак. Днес ние се фокусираме върху един от тях – инфраструктурата и инвестициите в нея. Това е от компетентностите на КСБ и изключително много благодаря на Камарата за подхода, който последователно следва – не очаквания за някакви проекти, които да се случат и да бъдат анализирани, а активно участие в изграждането на политиката и създаването на възможности за реализация на обекти. Убедена съм, че не един проект може да реши бъдещето на даден регион, а комплексният подход и обща група от предложения, взаимосвързани в целите си, могат да променят качеството на живот на хората в Северна България. Много разчитам, че по време на срещата ще чуем позициите на всички участници. За мен ще бъде от огромна полза“, каза Михайлова и посочи, че в ЕП предстои да се дискутират както Многогодишната финансова рамка след 2020 г., така и новите регламенти за европейските структурни фондове по регионална политика. „Когато съм получила предложенията, вижданията, становищата на хората, които са активно ангажирани и отговарят за тези процеси в България, ще имам повече доводи, за да защитя една регионална политика, която да бъде тясно свързана с изискванията на конкретни територии в ЕС, в това число и за Северна България.

Благодаря Ви още веднъж за участието. Благодаря на зам.-министрите за любезното съдействие и най-вече на КСБ за ползотворното партньорство и добрите инициативи“,
заяви тя.

„За мен е огромна чест възможността да участвам в откриването на конференцията. Искам да благодаря на моите колеги от Управителния съвет на Камарата, както и на всички представители на централната и местните власти, които са тук“. Това каза инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, при откриването на Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“. „Позволете ми в началото да отправя специални поздрави към г-жа Искра Михайлова, инициатор и двигател на тази среща не само сега, но и от доста години. Искам да подчертая, че за четвърта поредна година Камарата и г-жа Михайлова съвместно организираме форуми по значими за бранша теми. За първи път обаче форумът е ориентиран към конкретен регион на страната – Северна България, и това съвсем не е случайно“, подчерта той. „Много политики и стратегии са изготвяни за региона. За съжаление без видими резултати.

Регионът остава един от най-слабо развитите в България и в Европа със сериозни демографски проблеми, ниско ниво на инвестиции, висок процент на безработица. Тази ситуация естествено се отразява негативно и върху строителния бранш в района“, обясни инж. Терзиев. „Целта на този форум е, първо – от председателя на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент г-жа Михайлова да чуем най-важното за приоритетите, заложени в новата Многогодишна финансова рамка (МФР) след 2020 г. Второ – очакваме да разберем от отговорните институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – какви са инвестиционните намерения за Северна България в сферата на пътната и екологичната инфраструктура, по отношение на енергийната ефективност и развитието на градската среда. Очакваме да чуем информация за конкретни проекти с графици за реализацията им. Трето – с нас са представители на Фонда на фондовете и Българската агенция за инвестиции – от тях очакваме информация както за това какви са инвестиционните възможности за Северна България, така и какви са възможностите за финансова подкрепа, от които могат да се възползват строителните фирми“, поясни инж. Терзиев.

„За нас като Камара е от изключително значение да работим за това пред бранша да има ясна дългосрочна перспектива между 7 и 15 години за предстоящите проекти в сектор „Строителство“,
да има предсказуемост на инвестициите, включително и чрез създаване на национални фондове. И това касае както цялата страна, така и планирането по региони. Нашата позиция е, че една такава дългосрочна политика, финансово обезпечена, ще даде възможност на бранша да планира своите технически и човешки ресурси, ще създаде условия за стабилност“, акцентира председателят на КСБ. „Конкретно за Северна България ние считаме, че би било добре да се помисли за изготвяне на цялостна дългосрочна програма за инфраструктурата, в това число и на финансирането й. Подобна програма би довела до съживяване на региона“, каза той. „Намирам организирането на конференцията, която събира представители на централната и местната власт и на строителния бранш, за добър знак за нашето общо желание да търсим заедно решения по актуалните за Северна България теми. Присъствието и ангажиментът на г-жа Михайлова показват и европейското измерение на необходимостта от развитието на регионите. Пожелавам ползотворна дискусия на форума и очаквам, че в края му ще излезем с градивни съвместни предложения“, заяви инж. Терзиев, председател на УС на КСБ.

„Имам честта и отговорността да представлявам на тази маса местната власт в един кръг от проблеми, които са от особено значение за всички жители на Северна България и общините ни. Много важно е, че тук има представител на АПИ – инж. Светослав Глосов. Няма как да говорим за инфраструктура без тяхното активно участие в целия този процес“, каза Корнелия Маринова, кмет на Ловеч, и добави, че е факт лошото състояние на инфраструктурата в Северна България, която значително изостава от Южна. „И ние самите си даваме сметка като избрани от хората, че няма по-голяма спирачка за икономическия растеж от недоброто й състояние. Затова сме изключително благодарни на г-жа Михайлова като председател на КРР към ЕП, на МРРБ, на МОСВ и на КСБ, че заедно обсъждаме един кръг от проблеми, решаването на които ще повиши качеството на живот на нашите съграждани“, подчерта Маринова. „Аз съм учител по образование. Както нашата азбука е в основата на една стройна система на всичко, което правим в живота си и творим, така много ми се иска инфраструктурата в един момент да представлява същата тази стройна система, и то в Северна България, и то по начин, който да позволява на всички наши съграждани да пътуват свободно и да се чувстват сигурни и уверени, защото движението е живот“, каза тя.

„С подадена ръка, с общи усилия, с визия за бъдещето – онова, което МФР ще начертае, и с новите условия в следващите програмни периоди ние наистина ще можем
с Ваша помощ – на строителите – да постигаме целите, с които сме се ангажирали пред нашите съграждани“,
поясни Маринова и приветства усилията на правителството на Република България за това, което се прави през този програмен период по ОП „Околна среда“, по ОП „Региони в растеж“. „Това, което се реализира през периода, ще подобри градската среда и инфраструктурата и ще бъде една голяма крачка, но все още недостатъчна. Нека да гледаме с перспектива в бъдещето“, каза кметът на Ловеч.

Зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков изнесе информация за инвестициите, направени по ОП „Околна среда 2007 – 2013“, и предвидените през програмния период 2014 – 2020 г. по програмата в Северна България. По думите му регионът не е забравен, за което говорят цифрите и фактите. По Приоритетна ос 1 „Води“ по „ОПОС 2014 – 2020“ към настоящия момент са сключени 24 договора за обща стойност 946 млн. лв. 17 от тях са инфраструктурни за 836 млн. лв., като те са получили безвъзмездна финаносва помощ за малко над 620 млн. лв.

Предстои скоро да бъде обявена процедура за изграждане на ВиК инфраструктурата. „Много ми се иска да кажа, че
от общите инвестиции приблизително 1/3 са насочени в Северна България както през изминалия програмен период, така и през настоящия.
Отговорността за привличане на средства е на бенефициентите – консолидираните ВиК оператори и общините“, добави той.

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, представи развитието на вече стартиралите проекти във ВиК инфраструктурата и информира за предстоящите, които трябва да бъдат обявени по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ и програмите за трансгранично сътрудничество България – Сърбия и България – Румъния в Северна България. Тя обърна внимание, че близо 1,6 млрд. лв. по „ОПОС 2014 – 2020“ са предвидени за инвестиции във ВиК за агломерации над 10 хил. жители. Крумова направи кратко представяне и на състоянието на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). По нея са стартирали дейности по 497 сгради, въведени са в експлоатация 267 обекта в Северна България. Общият размер на инвестициите по програмата в региона е близо 393 млн. лв., или почти 20% от общо определения финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв.

„Ние трябва да започнем да мислим за публичните инвестиции като нещо, което допринася за още вложения.

Поставяме акцент върху публично-частните партньорства, създаването на възможности за привличане на по-големи инвестиции, на по-голям капитал. Това е тенденция, която се засилва“, подчерта Малина Крумова.

По думите на инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ,
стратегически приоритет е доизграждането на АМ „Хемус“.

Той обясни, че в момента се изпълнява участъкът от Ябланица до п.в. „Боаза“, като са реализирани вече 15%. Скоро ще стартира и строителството на отсечката от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“ с дължина 16,3 км. Сред останалите приоритетни пътни проекти са АМ „Русе – Велико Търново“, обходът на Габрово, тунелът под връх Шипка, направлението Видин – Ботевград.
Стамен Янев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции, представи стимулите за вложения в Северна България. Той подчерта, че е от изключителна важност връзката на местно ниво между кметовете и областните управители. „Инфраструктурата е от важно значение за привличане на нови капитали в даден район“, подчерта той.

Пред участниците във форума Валери Белчев, член на УС на Фонда на фондовете, обясни, че
скоро ще бъдат определени финансовите посредници, които ще управляват фондовете за градско развитие по ОП „Региони в растеж“,
които са за над 350 млн. лв. Средствата са разпределени в три лота: един за Северна България на стойност 130 млн. лв., един за Южна – 135 млн. лв., и един за София – 87 млн. лв. Ще бъдат финансирани три типа проекти – енергийна ефективност, градско развитие и туризъм и културно-историческо наследство.

В края на конференцията Искра Михайлова, председател на КРР към ЕП, заяви, че по отношение на изпълнението на оперативните програми България се намира по средата спрямо останалите страни от Европейския съюз. По думите й 16 държави са поискали вече препрограмиране на своите програми, защото няма да изпълнят заложените цели. Тя съобщи, че след 2020 г. страната ни ще може да разчита на средства за екологична инфраструктура, градска среда, миграция и сигурност.

След това протече работна дискусия.

Красимир Живков, зам.-министър на околната среда и водите: 1/3 от средствата по ОПОС, както и през миналия програмен период, са насочени към Северна България

Ще се опитам да направя анализ от позицията на Министерството на околната среда и водите за процесите, които се случват по ОП „Околна среда“ – за инвестициите, направени през изминалия период, и какво предстои през настоящия.

Северна България не е забравена, за което говорят цифрите и фактите.

Но за нас е най-важно какви инвестиции ще има занапред, какво ще се реализира. Целта е едно по-добро качество на живот на хората в страната, конкретно в северната й част. Мисля, че процесите се случват. Там, където има изоставане, трябва да се навакса. Г-жа Искра Михайлова, председател на КРР към ЕП, каза, че проблемите в Северна България са идентифицирани. Важно е процесите по сектори да бъдат осъществени в срок, за да не можем да говорим, че Северна или Северозападна България са изоставащ регион.

По Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата на питейни и отпадъчни води и подобряване на качеството на атмосферния въздух“ на „ОПОС 2007 – 2013“
успешно са изпълнени 221 проекта с усвоена безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер на 2,4 млрд. лв. Реализирани са 40 инфраструктурни проекта. В Северна България са направени инвестиции за 800 млн. лв. Изградени или реконструирани са 50 пречиствателни станции за отпадъчни води. Общият брой жители, ползващи се от подобренията във ВиК сектора, са 889 хил., като 390 594 са в населени места, разположени в северната част на страната. Изградени са над 2600 км ВиК мрежа, от тях 1200 км са на територията на Северна България.

По Приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци“ по „ОПОС 2007 – 2013“ са финансирани 48 проекта. От тях 47 са изпълнени. Един в община Бяла, област Русе, е обявен за нефункционален, тъй като не са усвоени средствата и не е приключила процедурата по време на програмния период. Изградени са 19 регионални системи за управление на отпадъците. Девет от тях са в Северна България, като усвоената БФП е в размер на 213 млн. лв. Населението, което обслужват регионалните системи, е над 4 млн., от които над 1 325 300 са жителите от населените места, разположени в Северна България. Изградени са 19 депа – 9 от които в северната част на страната – Ботевград, Видин, Луковит, Плевен, Габрово, Велико Търново, Аксаково, Левски и Добрич. Направени са 9 претоварни станции. В резултат на проектите са рекултивирани и закрити общо 7 общински стари депа, като само две са в Северна България. Чрез средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са рекултивирани 23 депа в Северна България.
Проектите по „ОПОС 2014 – 2020“

По Приоритетна ос 1 „Води“ към днешна дата са сключени 24 договора на обща стойност 946 млн. лв. 17 от тях са инфраструктурни за 836 млн. лв., като те са получили БФП за малко над 620 млн. лв. По ос 1 са реализирани успешно три инфраструктурни проекта – пречиствателните станции за отпадъчни води на Шумен, Раднево и Банско. Общият брой на хората, ползващи се от тези обекти, е 167 хил. еквивалент жители. В процес на изпълнение са 14 проекта. Сред тях 9 са т.нар. ранни на общините Асеновград, Добрич, Плевен – Долна Митрополия, Приморско, Айтос, Елхово, Пловдив, Тутракан и Чирпан. Общата им стойност е над 561 млн. лв., като осигурената БФП е 413 млн. лв. Обхванатите жители са 853 416. Работи се и по 5 фазирани проекта за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по „ОПОС 2007 – 2013“ с бенефициенти общините Варна, Видин, Враца, Тервел (Ямбол е в Южна България), като общата им стойност е 275,5 млн. лв., и по „ОПОС 2014 – 2020“ са отделени 207,3 млн. лв. Общият размер на финансовата подкрепа за Северна България по Приоритетна ос 1 „Води“ към 23 май т.г. възлиза на 336 179 665,08 лв. Тук се включват 8 проекта за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води за Шумен, Тервел, Видин, Варна (кк Златни пясъци), Плевен – Долна Митрополия, Добрич, Враца и Тутракан. Ще се извърши ремонт и строителство на ВиК мрежи в петте общини – Добрич, Тутракан, Враца, Плевен – Долна Митрополия, Варна. Броят на жителите, които ще се възползват от подобрено водоснабдяване, е 184 818, а от проектите за отпадъчни води – 480 795 жители.

По Приоритетна ос „Отпадъци“ в процес на изпълнение са 15 инфраструктурни проекта за 108,6 млн. лв. От тях инвестициите, насочени в Северна България, включват изграждане на компостиращи инсталации, съоръжения за предварително третиране на отпадъците в Монтана, Оряхово, Троян и Разград. Общият брой жители, които ще се възползват от реализирането на тези проекти, е 247 хил., а размерът на безвъзмездната помощ в Северна България по тази ос към 22 май възлиза на 27,6 млн. лв.

Подписваме договор за проектиране и изграждане на компостираща инсталация за разделно събиране на зелени отпадъци с общините Берковица и Вършец. Дейността ни е насочена към изпълнение на целите на България за намаляване на депонираното количество отпадъци, преминаване към кръгова икономика, използване на отпадъците като ресурс.

По „ОПОС 2014 – 2020“ предстои да бъде обявена процедура за изграждане на ВиК инфраструктурата по Приоритетна ос 1 „Води“.

Бенефициенти по нея ще бъдат общините с население над 10 хил. еквивалент жители. В процес на изпълнение са регионалните прединвестиционни проучвания, като за Северна България се предвиждат инвестиции в Добрич, Балчик, Каварна, Албена, Силистра, Русе, Варна, Враца, Видин, Шумен. Ще се осъществяват проекти за подобряване на ВиК мрежата, изграждане и ремонт на пречиствателни станции. Предстои разработване на 6 нови регионални прединвестиционни проучвания за 23 млн. лв.

Благодарим за партньорството на Камарата на строителите в България и на г-жа Михайлова. Не се спирам на другите оси по нашата програма, ще спомена само, че по тази за превенция на свлачищата имаме вече подписан договор с община Луковит. Много ми се иска да кажа, че от общите инвестиции приблизително 1/3 са насочени в Северна България както през изминалия програмен период, така и през настоящия. Отговорността за привличане на средства е на бенефициентите – консолидираните ВиК оператори и общините. Важно е да се използват всички възможности, за да има инвестиции и проекти в различните сектори.

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Развитието на регионите изисква насърчаването на устойчиви публично-частни партньорства

Поставената тема на форума е изключително актуална. Не трябва да забравяме, че икономическото развитие на държавата не е просто статистика. Всички ние сме наясно, че Югозападна България е изключително добре развиващ се регион. Въпреки това и там има общини и населени места, в които хората страдат от същите проблеми като в Северозападна България или най-бедните общини от Североизточния регион. Затова е много важно да има целенасочена политика. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) стартира процес за ново райониране на страната, който е първата стъпка в тази посока. Имаме амбицията да изградим много по-стройна система на общински, областни, регионални, национални планове, които да дадат основата. Напълно съм съгласна, че политиката трябва да е интегрирана, комплексна, а не на парче. Когато се работи на парче, няма как да привличаме инвестиции.
В Европа има две тенденции. Едната от тях е средствата да бъдат ориентирани според резултатите. В този контекст ние имаме огромен интерес и важна задача да гарантираме, че инвестициите ще бъдат насочени в правилните места, така че да генерират допълнителен капитал, да развиват бизнеса, да създадат трудова заетост и да направят всеки един регион конкурентоспособен.

Другата тенденция е
съобразяването на инвестициите със спецификите на регионите.

Ние трябва да започнем да мислим за публичните инвестиции като нещо, което допринася за още вложения. Поставяме акцент върху публично-частните партньорства (ПЧП), създаването на възможности за привличане на повече инвестиции, на по-голям капитал. Това е тенденция, която се засилва. Поради тази причина е важно е да има целенасочена политика за развитие на регионите, включваща насърчаването на устойчиви ПЧП и формирането на фондове, които да привличат допълнителни финансови средства. Общините трябва да започнат да мислят по-глобално. В тази връзка забелязвам една трайна тенденция – всяка община, за да изпълни прединвестиционните проучвания във ВиК сектора, търси ПЧП, за да си осигури необходимите средства. Ресурсът е ограничен. Говорейки за води, няма как да не спомена, че близо 1,6 млрд. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) са предвидени за инвестиции във ВиК отрасъла за агломерации от над 10 000 жители. От тях 41% са насочени към Северна България. Това е, защото тези инвестиции са базирани на нужда. Не е важно какъв е процентът, а дали той отговаря на потребностите. На територията на Северна България в областите Видин, Враца, Русе, Добрич, Силистра, Варна и Шумен се предвижда да бъдат отделени близо 665 млн. лв. за изграждане и реконструкция на външни водопроводи, разпределителна водопроводна и канализационна мрежа, пречиствателни станции и други. Надявам се, че в най-скоро време ще можем да се похвалим със стартирането на проекти и в Ловеч и Монтана. Още веднъж искам да подчертая, че ВиК инвестициите са изключително важни.

Ако трябва да говоря в цифри, за 2017 г. са подписани споразумения за трансфер между МРРБ и общини
за ВиК обекти и дейности от Северна България на стойност 10,3 млн. лв.

За 2018 г. към настоящия момент са сключени споразумения с други 6 общини в региона, като тяхната стойност е за близо 5,5 млн. лв. През тази година са предвидени също за финансиране от бюджета от „ОПОС 2014 – 2020“ още 8 ВиК обекта. Говорим за подготовка и строителство на територията на 7 общини на стойност 2,9 млн. лв. Тук искам да добавя, че новият закон за ВиК предвижда да се създаде фонд, който да работи по подобие на оперативната програма на регионален принцип. Надявам се той да бъде достатъчно устойчив, за да може да се захранва с външно финансиране от структури като Европейския инвестиционен фонд и Световната банка. Иска ми се да успеем да реализираме тази инициатива, защото ще бъде от голяма полза за всички заинтересовани страни. Именно това е тази предвидимост на инвестициите, за която Камарата на строителите в България настоява от много време и на която ние също много държим.

Както за пътищата, така и за ВиК сектора предвид нарастването на нуждите се
изисква дългосрочно планиране не за 2 или 3 години, а за 40 – 50 г.

По отношение на ВиК инфраструктурата това е изключително важно. С промените в климата много по-често ще ставаме свидетели на феномени като засушаване и недостиг на вода, но и извънредни ситуации като наводнения, които ще създават тежест върху инфраструктурата. Поради тази причина трябва по-интегриран подход, включително и междусекторно интегриране. Ние имаме задължение като публични органи, правещи политиката, да започнем да мислим глобално за водния сектор. Един бъдещ обект не трябва да бъде само за водоснабдяване, но и за хидроенергетика и за поливане, а и за осъществяване на адекватни връзки, включително и в контекста на кръговата икономика, така че да имаме едно ефективно и устойчиво използване на този така ограничен природен ресурс.

Искам да кажа няколко думи и за другите програми, които МРРБ управлява. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) продължава да се изпълнява. На територията на Северна България са стартирали дейности по 497 блока. Въведени в експлоатация са 267 сгради.

Общите инвестиции по НПЕЕМЖС в Северна България възлизат на близо 393 млн. лв.
или над 20% от целия финансов ресурс на програмата, който е 2 млрд. лв. Най-много договори за целево финансиране са сключени в областите Варна – 57, Добрич – 53, и Габрово – 50.

В момента работим активно и за създаване и популяризиране на Националната жилищна стратегия. Имаме желанието да направим по-устойчив и дългосрочен модел за обновяване на жилищните сгради в България. Амбицията ни е да работим с 30-годишен хоризонт. За да я реализираме, ще е необходимо съфинансиране от собствениците на имоти, което предвиждаме да се увеличава с времето.

Разбира се, няма как да пропусна и ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. За Северна България са сключени 182 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност 717,7 млн. лв. за изпълнение на инфраструктурни проекти. Модернизирани са обекти на образователната инфраструктура, като техният брой е 160, от които 113 училища, 46 детски градини и 1 филиал на университет. Обновените обекти, свързани със социалната инфраструктура, са 54 бр. Ремонтирани бяха и 78 булеварда, улици и пешеходни зони, 19 площада, 6 подлеза, надлези и мостове. Създадени бяха 3 велоалеи, 19 парка и градинки и 10 междублокови пространства и детски площадки. Бяха подобрени линии на обществения транспорт с обща дължина от 104,9 км. До края на оперативната програма предстои да бъдат обновени спирки, монтирани 204 информационни табла и 50 светофара. В момента се рехабилитират второкласни и третокласни пътища, сред които

Варна – Добрич – Кардам, Търговище – Разград, Враца – пещерата Леденика и др.

В контекста на регионалното планиране са и програмите за трансгранично сътрудничество. Те подпомагат обмяната на опит и насърчават инвестициите. Техният обхват трябва да бъде разширяван все повече. За района на Северна България по двете трансгранични програми INTERREG – ИПП „България – Сърбия 2014 – 2020” и INTERREG V-A „Румъния – България 2014 – 2020” са финансирани 218 проекта на обща стойност от 237 млн. лв.

Инж. Светослав Глосов, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и почетен председател на КСБ: Доизграждането на АМ „Хемус” е стратегически приоритет за страната

За мен е чест да участвам в Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“. През 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) навърши 135 години, което я прави най-старата агенция в България. Тя работи активно за развитието на пътния сектор в страната. Приоритетите на АПИ са доизграждането на автомагистрала „Струма“, пътните проекти „Калотина – София“, „Видин – Ботевград“, „Русе – Велико Търново“ и довършването на обхода на Габрово. С изключение на АМ „Струма“, всички тези обекти се изпълняват със средства от държавния бюджет. Искам да подчертая, че

всички предвидени големи инфраструктурни проекти целят развитието на Северна България,

за да се постигне ефектът, последвал изграждането на аутобаните „Тракия“ и „Марица“. През годините винаги се е търсил начин двете части на България да се развиват паралелно. Още през 1971 г. Министерският съвет взима решение да се изгради магистрален пръстен, който да свързва направленията София – Пловдив – Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово – Девня – Варна. Това са 1000 км. За съжаление 50 години по-късно изпълнението на този проект е едва наполовина.

Ще започна по-детайлното представяне на важните за Северна България пътни участъци с АМ „Хемус“. Доизграждането на магистралата е стратегически приоритет, защото държавата е длъжник на тази част на страната по отношение на развитието на пътната инфраструктурата. Важно е аутобанът до Варна да се изгради бързо и това трябва да стане до 2025 г. Приблизителната дължина на АМ „Хемус“ е 420 км, като в експлоатация са 165 км. За цялостното доизграждане остават още 255 км. В момента се изпълнява участъкът от Ябланица до „Боаза“ – 9,3 км. За първите два месеца от стартиране на строителството са реализирани около 15%. В най-кратък срок предстои да започне и изграждането на отсечката от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“ с дължина 16,3 км. За този обект има изготвен проект, който ще бъде внесен за издаване на разрешение за строеж, така че очаквам в рамките на може би 2 месеца да започне същинската работа по него. И двата обекта са на инженеринг, тоест изпълнителят първо проектира, а след това строи. Планираме тази година да стартират и процедурите за избор на изпълнители и на строителен надзор за отсечката от Боаза до пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч с дължина 50 км. Тя е разделена на три подучастъка – Боаза – п.в. „Дерманци“ (с дължина 14 км и индикативна стойност 129 млн. лв. без ДДС), п.в. „Дерманци – п.в. „Каленик“ (18 км – 165 млн. лв. без ДДС) и п.в. „Каленик“ до пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч (18 км – 163 млн. лв. без ДДС). В момента се извършва проектирането, като целта ни е да бъде максимално оптимизирано трасето на магистралата в съответствие с релефа, през който ще премине. Това не е никак лесна задача, защото намирането на правилно трасе се оказа доста сложно. Въпреки всичко работим усилено по всичките части на магистралата. Общата индикативната стойност за тези три участъка е 457 млн. лв. без ДДС, които ще бъдат осигурени от държавния бюджет.

Отсечката на АМ „Хемус“ от пътя Плевен – Ловеч до I-5 Русе – Велико Търново също ще се реализира на инженеринг. Говорим за 85 км, които са разделени на 3 подучастъка. Процедурите за избор на изпълнители ще стартират тази година, а строителството им трябва да започне през 2019 г. Индикативната стойност на тази отсечка е около 700 млн. лв. без ДДС.

Следващият
стратегически проект в Северна България е автомагистрала „Русе – Велико Търново“.

Общата й дължина е 133 км. Тя започва от Русе при моста на р. Дунав и достига до Дебелец. С изграждането на тази магистрала и тунела под Шипка ще повишим безопасността на движение по транспортен коридор 9, както и връзките между Северна и Южна България. На 11 януари Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите одобри комбинирания вариант на трасе. За съжаление има обжалване на доклада по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и ще се наложи да изчакаме решението на съда. Много интересни са жалбите по този ОВОС. Единият жалбоподател се оплаква, че трасето минава близо до селото, а другият, че е далече от него. Амбицията ни е тази година да обявим тръжните процедури на инженеринг за участъците от Русе до обхода на Бяла (с дължина 40 км и индикативна стойност 283 млн. лв. без ДДС) и самия обход на Бяла (35 км – 265 млн. лв. без ДДС). Или общата дължина е 75 км, а индикативна стойност 557 млн. лв. без ДДС. В момента в тези две отсечки имаме доста висока концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП). Заради това ние трябва колкото се може по-скоро да изградим магистралата. В проекта на аутобана са предвидени 4 тунела по лявото платно и 2 по дясното, както и 22 моста и виадукта. За връзка с републиканските и общински пътища ще има 18 пътни възела, 12 селскостопански надлеза, 9 селскостопански подлеза и 8 площадки за отдих.

Обходът на Габрово е друг проект, по който АПИ работи,

като това е един от най-сложните ни обекти. До края на годината трябва да приключи изграждането, както и на 540 м тунел. Съоръжението ще е с една тръба и две летни на движение.

Изпълнява се по австрийски метод. Прокопани са 526 м и остават още 14 м за пробиването на тунела. Предвижда се нов уникален мост с дължина от 640 м. Той вече се строи по метода на конзолно конструиране. Това е генерална репетиция за изпълнението на бъдещото трасе на лот 3.2 на АМ „Струма“, където също ще има такива големи виадукти. Досега в България има само едно подобно съоръжение на АМ „Хемус“ при тунел „Правешки ханове“. Обходът на Габрово осигурява пътна връзка с бъдещия тунел под Шипка. Той ще подпомогне транспортните потоци в посока север – юг.

За строителството на
тунел под връх Шипка има интерес от страна на чужди инвеститори.

Ще бъдем щастливи, ако бъде реализиран под формата на публично-частно партньорство. На всички е ясно, че изграждането на подобно съоръжение ще облекчи движението, ще подпомогне връзките север – юг и ще увеличи пропускателната способност на пътя. Тунелът ще е най-дългият в България към момента – 3,2 км. Това е приоритетен проект в управленската програма на правителството.

Направлението Видин – Ботевград също е един изключително важен за района проект. Това е трасе с голямо струпване на тежки автомобили, с висока концентрация на ПТП и натоварен участък за преминаване. През март стартирахме обществената поръчка за избор на изпълнител на отсечката от Мездра до Ботевград с обща дължина 33 км. Участъкът е разделен на два лота, за да може изграждането да завърши по-бързо. През втората половина на годината ще бъдат обявени процедури и за 52 км от Видин до Ружинци. Трасето ще бъде разделено на три части – Видин до Димово, обходът на Димово и отсечката Димово – Ружинци. Целта е да се заобиколят големите населени места. В момента се работи и по останалите участъци от направлението. Цялото трасе е с дължина 167 км, а стойността е 1,6 млрд. лв. Целта ни е до 2020 г. да изградим и най-тежките отсечки. Финансирането ще бъде от държавния бюджет. Знаете, предстои внедряване на ТОЛ системата, която ще заработи следващата година. Очакваме да генерира средства за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура. Половината от приходите ще отиват за строителството на нови пътища, а другата част – за обновяването на съществуващите.

Говорейки за Северна България, искам да кажа, че в област Плевен през 2017 и 1018 г. са вложени 18 млн. лв. за подобряване на пътната безопасност. С 14,6 млн. лв. от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ се рехабилитират 12,8 км от пътя Плевен – Ловеч, както и 9,5 км от участъка Червен бряг – Чомаковци. Агенцията не е изоставила този регион. Работи се и по обходния път на Ловеч, финансиран със 17 млн. лв. по „ОПРР 2014 – 2020“.

Стамен Янев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции: В периода 2017 – 2018 г. БАИ е сертифицирала 12 проекта за 405,3 млн. лв. за Северна България

„Българската агенция за инвестиции (БАИ) е изпълнителна агенция към Министерството на икономиката. Имаме две основни задачи – да презентираме България като инвестиционна дестинация и когато има конкретни бизнес интереси, да ги подпомогнем. От изключителна важност е връзката на местно ниво между кметовете и областните управители. В последната година има сериозен инвеститорски интерес към Северна България. В този район в периода 2017 – 2018 г. БАИ е сертифицирала 12 проекта за 405,3 млн. лв. с потенциал да разкрият 1089 работни места“. Това заяви Стамен Янев, изп. директор на БАИ, по време на Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“.

Според Янев през последните 10 години към Южна България e имало по-голям интерес. Основната причина е, че там инфраструктурата е по-добре развита, което предполага наличието на повече работна сила. „Работната ръка е важен фактор. По последни данни безработицата в България е 5,3 – 5,5%. За сравнение в Чехия и Словакия тя е около 2%. Това може да се приеме като ефект, чрез който да привличаме повече инвестиции. Българското законодателство насърчава предприемачите, ако решат да правят вложения в регион с висока безработица. Някои инвеститори се насочват към Северна и Северозападна България, защото в тези локации с висока безработица имаме допълнителен данъчен стимул по отношение на производствените предприятия и икономическите дейности. Ако предприятията реинвестират печалбата си в тези райони, те могат да бъдат освободени от данъчно облагане. За последната година акумулираният ресурс по отношение на това освобождаване е в размер на 16 млн. лв. Според изискванията следва да се направи инвестиция в двоен размер на освободения данък. На тази база може да се очакват допълнителни 33 млн. лв., които ще бъдат ориентирани към Северна и Северозападна България. Тази насърчителна мярка се отнася повече за производствени фирми и тя е открита до 2020 г. Надявам се още компании да се възползват от нея“, сподели той.

„За успеха на една инвестиция от значение са работната ръка, ниските разходи и рискът, насърчителните мерки и достъпът до пазари. Но най-важното е да насърчим дадена инвестиция. Една възможност, която БАИ предоставя на предприемачите, е получаването на сертификат. От нея може да се възползва всеки – не само чуждестранни, но и български инвеститори. Класовете за сертифициране на инвестиционни проекти са А, Б и Приоритетен. Една от насърчителните мерки при Приоритетния клас е създаването на публично-частни партньорства. Тази възможност стимулира развитието на бизнес отношенията и това се отразява на общината, на района, разкриват се нови работни места“, обясни Янев. Той подчерта, че БАИ като цяло е фокусирана върху това да привлича високотехнологични производства в България. Секторите, набелязани от държавата като високотехнологични, се ползват с предимство и имат по-ниски финансови изисквания за получаване на сертификат. „Локацията на съответните инвестиционни намерения също е важен критерий за сертифициране. Целта е да има хармонизиране на районите, да няма разлика между големите и малките градове, да се стимулира развитието на всяка община и хората да повишават своя стандарт на живот“, каза още Стамен Янев.

„Като член на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“ („ОПИК 2014 – 2020“) бих искал да Ви информирам, че до края на юни тече процедура за подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия. До края на ноември ще бъде отворена процедура за развитие на иновационни клъстери, а в началото на 2019 г. ще бъде обявена друга за стимулиране внедряването на иновации в предприятията. Предстоят интересни процедури по „ОПИК 2014 – 2020“ и бизнесът може да се възползва от тях. БАИ е на разположение да предостави информация“, подчерта Янев. Той посочи, че в Северозападна България 16 общини са приели наредба за привличане и насърчаване на инвестициите, в която се определят условията и редът за издаване на сертификат за инвестиция клас В от съответните местните власти. „Администрациите могат да стимулират малки по размер вложения с общинско значение, като БАИ е на разположение, за да подпомога този процес“, заяви още Янев.

По време на проведената дискусия председателят на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент Искра Михайлова попита дали когато чужд инвеститор проявява интерес към България, той поставя въпроса за състоянието на инфраструктурата, която може да ползва. „Инфраструктурата е съществена част от цялостното решение по отношение на инвестиционното намерение. Това е първият и основен въпрос. С подобряването й се виждат и резултатите. Ние имаме частично изградена инфраструктура в Северна България. Към настоящия момент работим по три ключови инвестиции. Едната вероятно ще се реализира в Плевен. Втората е в Ловеч“, обяви Стамен Янев.

Според Янев инфраструктурата създава възможност за изпълнение на инвестиционни проекти. „Ако имаш добра инфраструктура, може да бъдеш мобилен, да приемаш работа на 50 – 60 км. Това създава по-добри перспективи за хората и бизнеса“, каза още изп. директор на БАИ.

Валери Белчев, член на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД: Общини и дружества трябва да започнат да подготвят проектите си, за да получат финансиране веднага щом Фонд на фондовете обяви кои са избраните посредници за Фондовете за градско развитие

„Фондът на фондовете беше упрекван, че говори в бъдеще време. За малко повече от две години успяхме да изградим капацитет за управлението на финансовите инструменти, съфинансирани от Европейските Структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Сега вече говорим в настояще, тъй като можем да кажем, че изпълняваме целите, които сме си поставили“. Това каза Валери Белчев, член на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, по време на Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“.

„Дейността на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД е да структурира финансови инструменти, да провежда прозрачни процедури за избор на финансови посредници, към които впоследствие крайните получатели да се обръщат, за да получат финансиране. С една дума, ние не работим директно с крайните получатели. Фонд на фондовете, представлява обособен в банкови сметки ресурс, обединяващ всички средства по финансови инструменти, съфинансирани от ЕСИФ, а „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” е дружеството, което управлява Фонда на фондовете“, сподели Белчев.

„В момента провеждаме процедура за избор на финансови посредници, които да управляват три фонда за градско развитие, с публичен ресурс над 350 млн. Средствата са разпределени в три лота: един за Северна България на стойност 130 млн. лв., един за Южна – 135 млн. лв., и един за София – 87 млн. лв. Ще бъдат финансирани три типа проекти – енергийна ефективност, градско развитие и туризъм и културно-историческо наследство“, добави той. „Очакваме проектите да бъдат част от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Историята показва, че този елемент може да бъде едно от предизвикателствата при управление на финансовите инструменти в определени райони – някои градове са били по-предвидливи при районирането и са включили по-голяма част от територията си в плановете. Това дава възможност повече проекти да попаднат в съответния допустим географски обхват. Очаква се финансираните проекти да изпълнят и някои други обществено значими критерии – като например намаляване на вредните емисии, отваряне на нови работни места и т.н. Проектите за туризъм и културно-историческо наследство са интересна част от целия ресурс. На територията на България съществуват около 200 обекта на културно наследство от национално и световно значение. Очаква се ние да предоставим ресурс, свързан с развитие на средата около тези обекти с оглед подобряване на туристическата инфраструктура, която съответно да допринесе за стимулирането на културния туризъм. За първи път тук се позволява административно да се случи смесване на ресурс от грантове и финансови инструменти. Проектните предложения ще се оценяват от гледна точка на справедливата им норма на възвръщаемост. На тази база ще се определя коефициентът на разпределение между грантовия ресурс и финансовия инструмент. Индивидуалният бюджет е доста сериозен. В състояние сме да осигурим кредити до 20 млн. евро за индивидуален проект за градско развитие и до 5 млн. евро за туризъм и културно-историческо наследство“, заяви Валери Белчев.

Той поясни още, че до средата на юни тази година ще се водят преговори с кандидатите за управление на средствата за градско развитие, а до началото на есента те трябва да подадат финансовите си оферти. Едно от изискванията към финансовите посредници е да добавят минимум 30% частен ресурс, като очакванията са да се постигне по-висок лостов ефект. „Една от характеристиките на финансовия инструмент е наличието на гаранционна част, покриваща процент от риска по раздадените заеми“, каза още г-н Белчев, като добави, че „Благодарение на Фондовете за градско развитие се очаква значително подобрение на градската среда и живота на хората, тъй като тези фондове се очаква да имат положителен ефект върху икономиката“. Г-н

Белчев завърши презентацията си и допълни, че

„…сега е моментът, в който общините и дружествата трябва да започнат да подготвят проектите си, за да имат готовност да кандидатстват веднага след като Фонд на фондовете обяви кои са финансовите посредници за трите фонда за градско развитие“.

Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към ЕП: Все повече проекти ще бъдат осъществявани, като се комбинират грантове и финансови инструменти

В края на миналата година в България пристигна на посещение делегация на Комисията по регионално развитие (КРР) към Европейския парламент (ЕП). Тогава коментирахме много бурно възможностите за прилагане на финансови инструменти и промените във финансовия регламент, т.нар. омнибус. Имаше колеги докладчици по него, които не бяха привърженици на финансовите инструменти. В България ние им показахме прилагането им по JESSICA – в лечебно заведение, в учебно заведение и за бизнес инкубатори. Резултатът бе, че благодарение на опита на страната ни с финансовите инструменти ние имаме напредък по промените на омнибус. Прие се, че те са работещи и стават все по-работещи в Европейските структурни и инвестиционни фондове. Все повече проекти ще бъдат осъществявани, като се комбинират грантове и финансови инструменти, които гарантират икономическата целесъобразност на предложението и защо не и понякога национално финансиране. Само така ние бихме могли да увеличим ресурса, който да влагаме в инфраструктура. В противен случай ще останем ограничени.

Засега ни е представен само проектът на ЕК за Многогодишната финансова рамка (МФР) за след 2020 г. Очакваме да получим предложенията за регламентите по структурните фондове и някъде до 10 юни всички законодателни предложения за след 2020 г.

За периода 2014 – 2020 г. мога да кажа, че според информацията, която получавам редовно от ЕК, България е в средната група в изпълнението на оперативните програми за 2014 – 2020 г. Средното за ЕС е 17%, а страната ни е 16%. Това ни кара да мислим, че се справяме добре в рамките на възможното, особено като се има предвид, че много късно започна прилагането на оперативните програми. Очевидно някои от тях, особено ОП „Околна среда“, ще имат най-активно изпълнение от края на тази година, т.е. предстоят да се обявят обществените поръчки тогава.

Ще има търгове и в началото на 2019 г. Това означава изпълнение на програмата в последните години на периода, което ще продължи по системата n+2. Повтаряме за съжаление опита от предходния планов период. Това ще донесе много голяма тежест върху строителния бранш, защото цялата отговорност за навременното, качественото и в срок изпълнение на обектите ще падне върху строителите.

ЕК преди месец представи анализ на бюджетното изпълнение на Европейските структурни и инвестиционни фондове през 2017 г. Документът е много интересен, окуражаващ, но заедно с това поставящ много въпроси, тъй като той засяга всички страни членки, в това число и България. Според него 2017 г. е с повишено ниво на плащания, но кумулативно всички те са 40,9 млрд. евро, което е доста малка част от бюджета на структурните фондове, който е над 350 млрд. евро. Това е добро изпълнение, като се имат предвид планираните разходи за 2017 г., тъй като всички страни са заложили плащания за всяка конкретна година. България е изпълнила 88% от планираните за 2017 г. Заложили сме доста ниско ниво и благодарение на това се справяме добре.

Средно за ЕС то е 80%, което означава, че сме малко над него. През 2017 г. приключи предишният програмен период 2007 – 2013 г. На 31 март 2017 г. бяха предадени окончателните отчети.

Благодарение на това в Европа има разплатени 3 млрд. евро за приключване на стария период. България е получила също и от тях. Това ни дава възможност да имаме добро ниво на разплащания, но общото забавяне в ЕС ни кара да бъдем много внимателни, говоря като цяло за КРР, защото има два риска. Единият е, който споменах по отношение на водните проекти – да се реализират в последните години при много сбити графици, при изключително тежки условия за изпълнителите и при голям риск за качеството и признаването на разходите. На второ място съществува много голям риск, ако се концентрират плащанията в последните години на периода, да се създаде недостиг от пари в ЕК, т.е. да не могат да бъдат възстановени всички извършени разходи. През 2014 г., когато се приключваше предишният период, този пакет неразплатени направени плащания беше в размер, който беше немислим за покриване – над 50 млрд. евро. ЕК се справи. Това обаче за строителния бранш е много голям риск. То означава предвиждане на национален ресурс за разплащане на обекти и предполага ритмичност. Когато става дума за изпълнението на програмите от този период, бих апелирала Камарата на строителите в България да настоява за ясни графици и предвидимост при плащанията и гарантиране на национален ресурс за покриването им при забавяне от ЕК. Това се налага, защото програмите се забавиха и в един период след 2019 г. всички ще ги изпълняват масово и ще искат плащания. Тогава средствата могат и да не достигнат. Това е риск, с който ние трябва да се съобразяваме и който е от голямо значение при изпълнението на проектите. Добрата новина е, че
българските управляващи органи са признати,
включително и за „Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020“, което означава, че нямаме право на отлагане. Всички проекти могат да тръгнат, стига да има предложения и желания за тях. Все още 4,8% от управляващите органи на ЕС не са одобрени. България се справя много добре, но в контекста на общото забавяне на Съюза.
16 страни членки са използвали правото си на препрограмиране. Те са преценили, че някои от програмите, договаряни през 2013 г., не могат да бъдат реализирани във вида, в който са предвидени. Сред тях са Белгия, Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Хърватска, Италия, Кипър, Холандия, Словения и т.н.

България не е в този списък и тя твърдо държи на изпълнението на оперативните програми така, както те са заложени. Това ние можем да го отчитаме като абсолютна предвидимост, което е добре за строителния бранш, но от друга страна бихме поставили въпроса, ако се появи някъде риск, има ли готовност да се препрограмира. Ако това трябва да се направи, е нужно да се случи сега – през 2018 г.

Подборът на проекти общо за ЕС е на ниво 45% от капацитета на оперативните програми. България е на същото ниво. Авансовите плащания за страната са 5%, междинните – 11%, а за ЕС са съответно 5,3% и 11,1%. Това е напълно нормално.

За периода 2007 – 2013 г. България има много добро изпълнение на програмите благодарение на усилията на строителния бранш в последните години.
Надхвърляме 90% от плащанията, остават само 2,6% неразплатени, за които се борим. Средно за ЕС процентът на неразплатените и непризнати плащания е 3,4%. България стои много добре по този показател.

Това, което казваме на всички страни членки – нужно е ускоряване и спешно препрограмиране, ако то е необходимо,
за да не се изгубят пари, както и опростяване на механизмите, за да можем да достигнем по-високо ниво на изпълнение. Трябва да се включи и ефективната употреба на финансовите инструменти, за да разширим обхвата на ресурса, който въвличаме при реализацията на публичните проекти. Това е абсолютно необходимо за сегашния период.

Проектът на МФР след 2020 г. бе представен в началото на май и буди много въпроси и разнопосочни становища както от политическите фракции в ЕП, така и от страните членки. Мога да кажа, че през 2015 – 2016 г. се чуваха много гласове, че няма никаква нужда от структурни фондове за инфраструктура. Те идваха от държави, които отдавна са решили проблемите си в сектора – Холандия, Белгия, Дания, Швеция. Това са страни, които поставяха под въпрос самото съществуване на структурните фондове. След това минахме през периода, когато се говореше за много скорости и тогава имаше идея да се създадат фондове, предназначени за нашите държави, които малко изостават. Това беше доста рисково за нас, защото щяхме да получим много ограничен ресурс и да се отделим напълно от останалата част на Съюза, което представляват различните скорости. В резултат на много дебати и усилия в ЕП и ЕК тази идея не се реализира. Мога да кажа, че тук има значение и Българското председателство на Съвета на ЕС, защото страната ни го пое в последните критични месеци преди публикуването на рамката и тя се ангажира с няколко големи инициативи, които показаха ясно отношение към това, дали има нужда от структурни фондове или не. Състоя се конференция на високо равнище в София на финансовите министри на ЕС, на която отново чухме позицията на Дания и Холандия. Но заедно с това създадохме един общ фронт с Португалия, Испания, Италия и Австрия, която е бъдещ председател на Съвета на ЕС, с държави, които застанаха на нашата позиция, че ние имаме нужда от структурните фондове. Председателството на България изигра положителна роля за това да имаме тази финансова рамка.

Предложението на МФР прехвърля решението за скоростите от ЕК към държавите членки. Дава един много широк кръг от опции – не разделя на стари и нови страни, всички са включени в програмите, въпросът е на капацитет и възможности, визия и на желание.

На второ място
проектът на МФР за след 2020 г. е много по-гъвкав.

Той позволява прехвърляне от едно перо в друго, комбинация на различните пера в бюджета. Дава се много силен фокус върху европейската добавена стойност. Когато става дума за инфраструктура, казвам категорично, че чрез грантове, т.е. безвъзмездна финансова помощ, ще бъдат подкрепяни само такива проекти, които имат отношение към общата европейска инфраструктура. Ако една магистрала не влиза в приоритетите на ЕС за определен период, говоря за АМ „Хемус“, тя няма да може да бъде финансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Но се отварят много други възможности. Тя може да бъде реализирана по други начини. Това разграничаване на европейската добавена стойност заедно с гъвкавостта на бюджета дава повече опции. Има по-големи ограничения за крайните бенефициенти, но това ще го видим при представянето на окончателните регламенти и наредбите и решенията на управляващите органи.

Има един спорен момент – връзката между помощта от структурните фондове и върховенството на закона. Това се предлага от ЕК и означава, че ако ЕС реши, че една страна не спазва върховенството на закона, може да спре структурните фондове към нея. Например Полша приема закон, който забранява абортите – ще се спрат структурните фондове. Унгария не зачита демократични ценностти и отново има спиране. Тук трябва да кажа, че всички политически сили в ЕП казаха, че това не може да стане, защото в крайна сметка ще страдат бенефициентите. За това, че едно правителство в Полша взима определено решение, фермерите там няма да получават помощ от ЕС или заради политиката на правителството на Унгария студентите от страната няма да могат да кандидатстват по програмата „Еразъм +“, общините няма да получават финансиране и т.н. Предложението на ЕК е доста авангардно и то е, че когато една страна е критикувана за неспазване на върховенството на закона, структурните фондове, предназначени за нея, минават на централно управление от Комисията. Това според колегите ще осигури крайният бенефициент да получи подкрепа, но ще лиши националните правителства от отговорност и от възможност да управляват тези средства. Това е един от въпросите, по който ще има много дебати. Очаквам позицията на Съвета.

Не на последно място
проектът на МФР се отличава с много опростена структура.

Ясно се виждат приоритетите и по тях за инфраструктура България би могла да очаква подкрепа в направленията: изследвания и иновации, сближаване и ценности, когато става дума за традиционното регионално развитие, природни ресурси – опазване на околната среда. Страната ни би могла да получи средства за инфраструктура и от фондовете за миграция и управление на границите, сигурност и отбрана и една доста разработена програма „Добросъседство и свят“ за трансгранични проекти със Западните Балкани. България е водеща, когато става дума за реализация на такава инфраструктура.

Предложението за МФР след 2020 г. дава възможност за използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана „Юнкер“. Той ще подкрепя проекти за енергийна ефективност, екологични, за ВиК обекти, предложения, които имат икономическа логика и биха позволили възвръщаемост на инвестициите.

За да имаме успешно развитие на инвестициите, на първо място ни трябва планиране, и то интегрирано. Някои от Вас могат да си спомнят периода, когато правихме стратегии за регионално развитие или когато разработвахме планове за развитие. Бяхме амбицирани да съчетаваме проектите и да ги свързваме. Сега като че ли минахме на етапа, когато правим фрагментарни проекти, за да усвоим пари. Без стратегическо планиране няма да се справим. Надявам се, че Камарата на строителите в България ще подкрепи такъв подход, защото той гарантира устойчивост и предвидимост. Само така можем да знаем какво ще се случва и кои предложения ще бъдат подкрепени и кои – не. Не всичко може и трябва да бъде реализирано с европейски ресурс, имаме частни инвеститори, финансови инструменти, потенциала на националните фондове.

С радост чух за бъдещия фонд за водния сектор от зам.-министър Крумова. Това би позволило комбиниране на ресурса и свобода за дейности от страна на области и общини и планиране на техните проекти. Има предложения, които не могат да бъдат подкрепени с европейски средства, не навсякъде са факт водните асоциации. Това означава ли, че хората в тези региони няма да получават добра услуга? Не. Те ще я получават, защото тя ще бъде подкрепена по друг начин, като, разбира се, това ще доведе до промяна на цената на услугата.
Проектите, които имат трансгранично естество, са от голямо значение за ЕС.

По-голямата част от предложенията, подкрепени от плана „Юнкер“, са такива. Те се случват в райони, където границата се използва не като препятствие, а като потенциал за развитие. Река Дунав е една от най-дългите граници в ЕС. Цяла Северна България граничи с нея и се обръщам към местните власти от региона да се включат в програмите, касаещи района около реката. Това ще бъде качествена крачка по отношение на използването на Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ в бъдеще. Тя ще бъде една от силните програми.

Очаквам с голям интерес съвместната работа с Камарата на строителите в България и съм убедена, че можем да създадем общо послание на базата на тази среща и на последващи дискусии в други региони и да предадем това послание на бранша, както и очакванията за бъдещи инвестиции в България.

Искра Михайлова: За мен е удоволствие да бъда сред организаторите на конференцията

В предходните издания на форума са участвали зам.-председатели на ЕК, директори на Европейския фонд за стратегически инвестиции и на Генерална дирекция „Регионална политика“. На събитието в Луковит се концентрирахме върху проблемите на Северна България. Участваха кметове, областни управители, представители на строителни фирми. Проведе се откровена дискусия. Повдигнаха се важни теми, по които трябва да се вземат решения.

По време на форума се открояваше желанието за стратегическо комплексно планиране на инвестициите на територията на Северна България. Посланието от страна на КСБ, на МРРБ, на МОСВ, областни управители, кметове и строители е именно да има такова стратегическо планиране, което да позволи предвидимост на инвестициите. По този начин ще има възможност за спокойна работа от страна на строителните фирми и реален ефект от реализираните проекти. Всичко това ще доведе до положителна промяна на качеството на живот в региона. Големите проекти трябва да бъдат обвързани с подкрепящи ги по-малки.

Когато говорим за голям обект, какъвто например е тунелът под Шипка, той трябва да бъде свързан със серия от други пътни проекти, както и такива в здравната, образователната, социалната инфраструктура, които да подкрепят подобна голяма инвестиция. Аналогичен е случаят с АМ „Хемус“. Тя сама по себе си не би могла да бъде ефективна, ако няма връзки с първокласни пътища, а те от своя страна с второкласни и третокласни.

Надявам се, че както и досега, КСБ ще бъде активен партньор на българското правителство в подготовката на периода след 2020 г.

Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ: Разбрахме какви са програмите и какви инвестиции ще бъдат направени

Това, което чухме по време на конференцията, е много полезно не само за КСБ, но и за цяла Северна България. Разбрахме какви са програмите и какви инвестиции ще бъдат направени. Това е изключително важно. От значение беше да разберем в какви направления правителството възнамерява да вложи средства за развитието на Северна България до края на програмния период – пътна инфраструктура, воден сектор, саниране на сгради.

Важно е да се развие пътната инфраструктура, за да може да се направи по-добра връзка между Северна и Южна България. Това е едно от основните неща, които всички очакват. Разбира се, и останалите инвестиции – за саниране, по ОПРР, също са от голямо значение. Около 30 – 40% от инвестициите по ОПОС се очаква да бъдат направени в Северна България. Трябва своевременно да бъдат излагани проблемите, които пречат за усвояването на тези средства. В тази връзка ръководството на КСБ проведе работни срещи с почти всички институции, които имат отношение към строителството. Сред най-належащите предизвикателства пред бранша е успешното реализиране на проектите по европейските програми. Това трябва да се случи плавно и своевременно.

Също така някои закони трябва да бъдат оптимизирани. Голям проблем пред бранша е липсата на квалифицирани кадри. Ако успеем да решим 2 – 3 от тези въпроси през 2018 г. би било прекрасно.

Красимир Живков, зам.-министър на околната среда и водите: Благоустрояването на региона е главната цел, насочена към подобряване на качеството на живо

Четвъртата международна конференция „Инвестиции и инфраструктура в Северна България“ беше изключително успешна. Искам да изкажа благодарност на г-жа Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент, както и на Камарата на строителите в България и в. „Строител“. Форумът беше много навременен, защото тук дискутирахме всички въпроси и проблеми, които стоят на дневен ред пред Северна България в различните сектори и в рамките на програмния период 2014 – 2020 г. За нас е важно какви са потребностите на хората, а също и какви са даденостите, за да може да има развитие по отделни програми и съответно резултати.
Разбира се, благоустрояването на региона е главната цел – инвестициите във ВиК проекти и околна среда, които са насочени към подобряване качеството на живот.

Инж. Светослав Глосов, член на УС на АПИ и почетен председател на КСБ: Инвестициите ще изравнят Северна с Южна България 

Конференцията е много добро начинание, започнато от КСБ със съдействието на г-жа Искра Михайлова. Четвъртото й издание е посветено на Северна България, защото това е най-неразвитият район на страната. Важно е областните управители, кметовете на общини и представителите на строителния бранш да видят какви намерения има държавата за развитието на региона.

Всички теми, които се обсъждаха по време на събитието, бяха от голямо значение – както пътната, така и ВиК инфраструктурата. Правителството е насочило инвестициите в тези сектори, за да може Северна България да се изравни с Южна. Виждате какво развитие има южната част на страната след изграждането на АМ „Тракия“ и създаването на индустриалните зони. По този начин се привлича и работна ръка, на която може да се осигури добър стандарт на живот. Убеден съм, че с развитието на пътната инфраструктура това ще се случи и в Северна България.

Основните пътни проекти, които ще помогнат за прогреса на северната част на страната, са АМ „Хемус“, връзката между Русе и Велико Търново, както и участъкът Видин – Ботевград и връзката с АМ „Хемус“, а от там и с останалите автомагистрали.

Корнелия Маринова, кмет на община Ловеч: Важно беше да се постави акцент на състоянието на Северна България

Добрите отзиви, които бях чувала за предишните издания на конференцията, ме мотивираха да участвам сега. Видях на практика това, което очаквах – пълно представяне на всички програми, които са в процес на реализация, както и онова, което предстои в бъдеще. Благодарение на това събитие, организирано от КСБ, г-жа Искра Михайлова и в. „Строител“, може да се направят прогнози, които да сбъднат очакванията на хората от бранша. Ние, представителите на общините, също сме особено заинтересовани тези прогнози да се реализират. Защото хората по населените места сме реалните ползватели, а с изпълнените проекти ще се повиши качеството на живот.

Всички теми, които бяха коментирани по време на конференцията, са изключително важни. И инвестициите във водния сектор, и тези в пътна инфраструктура, и в енергийна ефективност. Това са все въпроси, касаещи жителите на общините, а и всички наши сънародници.

Важно беше да се постави акцент на състоянието на Северна България, защото тя изостава значително и на практика в момента не е толкова привлекателно място за инвестиции. Само тогава, когато подобрим състоянието на инфраструктурата, броят на инвеститорите ще се увеличи.

Смятам, че вече стартиралите проекти в региона трябва да бъдат реализирани в оптимални срокове. Трябва да има целенасочена инвестиционна програма. Подкрепям идеята да има национален фонд, с който да се подпомагат инвестициите в стратегически обекти. Това е особено важно за водния сектор. За областите като община Ловеч, които нямаме консолидиран ВиК оператор, трябва да се намери решение, за да може да се направят предпроектни проучвания и да се вложат достатъчно инвестиции. Качеството на питейната вода и доброто състояние на ВиК е от първостепенно значение.

Бих искала да поздравя ръководството на КСБ и за визионерската политика, която провежда. Ние, общините, разчитаме изключително много на тяхната активна роля в подготовката на кадри, в осигуряването на качествени строители, както и в това да имаме комуникация и взаимодействие. Имаме нужда от добри изпълнители, които да реализират обектите на високо ниво.

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Една от важните теми на форума бе бъдещата рамка за финансиране на европейско ниво

Прави впечатление, че с всяка следваща година тази конференция се превръща във все по-важен дискусионен форум, на който се обсъждат актуалните предизвикателства пред строителния бранш. Разбира се, темите са фокусирани предимно върху инвестициите, но на това събитие говорихме за много по-интегриран и комплексен подход по отношение развитието на регионите. Това изисква развитие и на човешкия капитал, и на услугите.

Една от важните теми, които бяха дискутирани по време на форума, е бъдещата рамка за финансиране на европейско ниво. Структурните фондове ще се фокусират върху това да се търси максимална ефективност при изпълнението на инвестициите. Това е изключително важно и от гледна точка на държавния ресурс, тъй като той е силно ограничен, а в същото време трябва да покрие различни сектори и отрасли. Ако искаме наистина да постигнем добро икономическо и социално развитие, да задържим младите в България, трябва да разпределим този ресурс по начин, който да постига максимални резултати.

Основно за развитието на Северна България е да се осигури адекватна инфраструктура – пътища и ВиК. Важните проекти, върху които МРРБ се фокусира, са завършването на АМ „Хемус“, участъците Русе – Велико Търново и Видин – Ботевград, както и двата тунела „Петрохан“ и „Шипка“. По отношение на ВиК инфраструктурата имаме седем области, които вече са с изготвени предпроектни проучвания. В тях са определени приоритетните инвестиции по отношение на населените места. Ще бъдат взети под внимание и нуждите на по-малките райони.

Бих искала да благодаря за честта отново да бъда гост на този форум. Надявам се да ме поканите и в бъдеще.

Живко Недев, изп. директор на „Хидрострой“ АД: Пътната инфраструктура е кръвоносната система на всяка икономика

Смятам, че е изключително полезно КСБ да провежда подобни мероприятия. Давам много висока оценка на форума, предвид участниците и информацията, която получихме за проектите у нас и за актуалните политики на Европейския парламент. Темите на конференцията бяха разпределени в няколко панела. Лично за мен най-голям интерес представляваше пътната инфраструктура. Знае се, че тя е кръвоносната система на всяка икономика. Затова е важно да бъде завършена АМ „Хемус“, както и участъкът Велико Търново – Русе. По този начин ще се създадат условия за развитие на регионите, за инвестиции и за публично-частни партньорства.

По организацията и отразяването на събитието работи екип на в. „Строител“: Румен Добрев, Калоян Станчев, Момчил Михайлов, Мартин Славчев, Емил Христов, Росица Георгиева, Свилена Гражданска, Ренета Николова

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.05.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.