Кохезионната политика e ключовият инвестиционен инструмент на Европа

И след 2020 г. тя ще продължи да поддържа и повишава конкурентоспособността, да развива регионите, да привлича частни вложения и да създава работни места

Прочетена: 47

„Политиката по сближаване на Европейския съюз е ключова за всяка държава членка, но и важна тема за Българското председателство на Съвета на ЕС, защото има пряко отношение върху развитието на Западните Балкани“. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на Конференцията на високо равнище, посветена на кохезионната политика на ЕС и перспективите за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г., която се проведе в София. В дискусията взеха участие европейският комисар с ресор „Бюджет и човешки ресурси“ Гюнтер Йотингер, Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент (ЕП), вицепремиерът Томислав Дончев, министрите на финансите – Владислав Горанов, на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков, и за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 – Лиляна Павлова, Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ към Европейската комисия (ЕК), представители на ЕК и ЕП, членове на Комитета на регионите, министри от държавите членки на ЕС и др.

В рамките на форума всички заинтересовани страни имаха възможността да отправят своите ключови послания за бъдещето на политиката на сближаване, включително в светлината на предложенията на ЕК за законодателен пакет в областта на кохезионната политика и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. Обсъжданията се проведоха в рамките на три панела: „Европейската добавена стойност на кохезионната политика“, „Новият бюджет на ЕС – предизвикателства и възможности за кохезионната политика след 2020 г.“, „Риск и цена от „не-кохезия“ на регионите“. Участниците в международната конференция се обединиха около тезата, че усилията за повишаването на конкурентоспособността на ЕС и намаляването на различията в развитието на европейските региони е нужно да продължат, а кохезионната политика трябва да запази ролята си на ключова инвестиционна политика на Съюза.

Премиерът Бойко Борисов подчерта, че само чрез интеграцията може да се гарантира стабилността, а едно от важните измерения на сближаването е подобрената инфраструктура и сътрудничеството в енергийната и дигитална свързаност. Той подчерта, че
кохезионната политика е най-важната за свързаността на Европа.

„Всичко, което сме направили през последните години за над 20 млрд. лв., е по програмите от ЕС. Това дава възможност за повече инвестиции, брутен вътрешен продукт и по-добра квалификация на хората, които упражняват труда си“, посочи министър-председателят. Друг акцент в изказването му беше бъдещото икономическо развитие на Балканите. По думите му транспортните коридори 4, 8 и 10 са изключително важни за региона. Според него само чрез изграждането на пътна инфраструктура, жп линии, летища и с добра енергийна свързаност ще се гарантира по-високо качество на живот на хората в региона. Премиерът Борисов допълни, че Европа има амбицията да работи и по въпросите, касаещи киберсигурността, дигиталната инфраструктура, общата европейска отбрана и миграционната криза.

Мнение, че кохезионната политика е нещо повече от секторна, изрази по време на форума вицепремиерът Томислав Дончев. „Започнахме да се справяме с младежката безработица, но имаме дълъг път пред себе си“, заяви той и допълни, че политиката на сближаване трябва да адресира всички предизвикателства. Дончев коментира, че задачата на България през следващата една година ще бъде да намери баланс по отношение на потенциалните ограничения в бюджета и необходимостта да се продължи растежът и развитието. „За да бъдем успешни, трябва да се реформираме както на национално, така и на европейско ниво. За това обаче е нужен финансов ресурс, ноу-хау и политическа воля и трябва да сме наясно какво от това не ни достига“, поясни той. В заключение Дончев акцентира, че е убеден, че страните членки на ЕС са амбицирани и повече от всякога се нуждаят от силна и ефективна кохезионна политика.

„Считаме, че 27-те държави членки заслужават ранно споразумение по МФР след 2020 г.“,
обяви Марк Льометър, генерален директор на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ към ЕК. Той обясни, че Комисията предлага нов инструмент, който ще стимулира сътрудничеството между европейските региони по конкретни иновационни проекти. По думите му ще се търси дългосрочно решение за справяне с мигрантския въпрос в рамките на кохезионната политика и основно в частта за социална Европа.

„Не трябва да забравяме, че европейските граждани поставиха условието да видят в бъдещите действия на ЕС мерки, които да гарантират сигурността, отбраната, борбата с промените в климата, конкурентоспособността и развитието на всички територии на Съюза“, акцентира Искра Михайлова, председател на Комисията по регионалното развитие (КРР) към ЕП. „Точно заради това следващото условие, което ние поставихме и се радваме да го видим изпълнено в предложената рамка, е включването на всички региони на ЕС в рамката на политиката на сближаване. Тя трябва да гарантира участието на всички и да позволява включването на нови механизми за партньорство между отделните региони и в областта на иновациите“, добави тя. „Мога да посоча още много елементи на близост между предложенията на ЕП и на ЕК за МФР и новия законодателен пакет. Има разлики, които са по отношение на числата основно. Ние настоявахме в две резолюции на ЕП да се запази нивото на финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика от периода 2014 – 2020 г.“, поясни Михайлова.

„Разбира се, приемаме голяма част от доводите на Комисията за решението за намаляване на средствата. Но дискутирайки продължаването на добавената стойност на европейската политика на сближаване, не можем да не отбележим, че балансираното решение за ресурсно обезпечаване е необходимо. Точно балансирано – подчертавам. Готови сме да преговаряме“, посочи тя и добави, че ЕП и конкретно КРР към ЕП е абсолютно мобилизирана да се справи навреме с предизвикателството да приеме необходимия пакет от законодателни документи в срокове, които са в пъти по-къси и кратки от тези, в които обикновено работи парламентът.

Михайлова подчерта, че

България е между страните, които демонстрират добър опит с финансовите инструменти.

„Темпът, с който увеличаваме общите политики на ЕС на фона на ресурса, който сме склонни да отделим, е относително бавен“, заяви министърът на финансите Владислав Горанов. Според него дебатът за бъдещето на кохезионната политика няма да е лесен, защото в момента исканията са да се запази сравнително ниската роля на преразпределение, а същевременно да се правят повече политики в ЕС централно. Финансовият министър обясни, че опитът политиката за сближаване да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в такъв за налагане на политики в отделните държави е добър, но трябва много внимателно да се използва. Той подчерта, че правилно се е запазил достъпът на всички региони до нея, защото обратният случай е криел много рискове. „Много държави членки, особено донорите, не са щастливи от така предложения проект, аз го намирам за балансиран и се надявам преди началото на програмния период да постигнем този компромис, при който всички ще са еднакво недоволни, както при всяка успешна сделка“, каза Горанов.

След края на първия панел на международната конференция на високо ниво се проведе и пресконференция на европейския комисар с ресор „Бюджет и човешки ресурси“ Гюнтер Йотингер и вицепремиера Томислав Дончев. „Събитието показва кои са зоните на съгласие и тези на напрежение. За нас е важно до края на Българското председателство, а и по време на следващото, да се работи зоните на съгласие по важните теми да станат по-големи, а тези на напрежение – по-малки“, каза Дончев. От своя страна еврокомисар Йотингер подчерта, че през изминалия месец ЕК е внесла предложението за бюджетната рамка след 2020 г., която ще определи облика на следващото десетилетие. Той допълни, че е важно да се чуе мнението на всички страни членки по въпроса за кохезионната политика. Според него тя остава най-важният инструмент, с който ЕС разполага, за да поддържа и повишава конкурентоспособността, да развива регионите, да привлича частни инвестиции и да създава работни места. Еврокомисарят засегна и темата с напускането на Съюза от страна на Великобритания и поясни, че поради това ще бъдат загубени между 12 и 14 млрд. евро приходи годишно.

„Намерението на ЕК е ясно – кохезионната политика заема 30% от общите средства и е най-ясният израз на солидарността в ЕС“,

отбеляза той. В заключение Йотингер добави, че през годините ЕС е натрупал опит, от който могат да се извлекат поуки. Поради тази причина се е предприело опростяване на правилата за политиката за сближаване. „Искаме да направим всичко възможно новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП ще бъде постигнато чрез развитие на инфраструктура и подобряване на образованието, както и чрез обновление на градските райони“, подчерта Йотингер.

Във втория панел на конференцията министър Лиляна Павлова акцентира върху факта, че кохезионната политика е един от основните приоритети на Българското председателство. Според нея форумът е продължение на усилията на страните членки, ЕК, ЕП, Комитета на регионите, управляващите органи, регионалните и местните администрации да могат да обменят своите виждания и идеи за перспективите пред нейното развитие в контекста на новите законодателни предложения на Комисията за следващия програмен период. Павлова подчерта, че конференцията дава възможност за анализ и преглед на направените предложения в повече дълбочина и да се навлезе в конкретика. „Това направи и Българското председателство – да бъдем динамични, да работим активно по всяка една от темите. А когато се касае за бъдещето на Европа, на европейския бюджет, за бъдещето на кохезионната политика, сега е моментът да влезем в детайлите и в спецификата“, заяви тя и добави, че обявеното предложение за бюджетна рамка след 2020 г. дава добра основа, върху която да се проведе дебат, за да може да се водят ползотворни преговори.

По време на панела важна част от разговорите бе насочена и към новостите по отношение на „Европейския социален фонд“. Също така бяха обсъдени възможностите за продължаване насърчаването на инвестициите чрез финансови инструменти и след 2020 г.

„Кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционен характер. Тя осигурява реална добавена стойност за гражданите на ЕС и е пример за работещ инструмент за намаляване на различията между регионите, посредством което гарантира успеха на европейския модел“, подчерта министър Павлова.

„За общините кохезионната политика е най-важната на ЕС. Тя осигурява реална добавена стойност за гражданите и е доказан пример за работещ инструмент, който намалява различията между европейските региони“,

заяви в началото на третия панел модераторът му кметът на община Габрово Таня Христова. Като представител на местните власти тя изрази мнение, че политиката за сближаване е от значение не само за слабите, но и за по-развитите региони на ЕС. Според нея те също се сблъскват с проблеми, които най-ефективно могат да бъдат решени благодарение на нейния инструментариум. „Ако искаме Европа да бъде по-сплотена, по-обединена и по-свързана, е нужно да имаме по-силна и по-видима политика на сближаване“, каза още Христова. Тя посочи, че развитието на селските региони също е от огромно значение, ако желаем да гарантираме, че ЕС защитава селските общности и стопанския сектор.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков представи вижданията си по темата, като информира, че предстои да се водят дискусии по много ключови въпроси, свързани с кохезионната политика, но е очевидно, че благодарение на гъвкавостта на предложения бюджет за периода след 2020 г. възможностите за развитие ще бъдат толкова много, че от всяка страна ще зависи как ще се придвижва напред. По думите му, ако постигнем синергия между секторните политики и териториалното развитие, ще успеем да направим повече с разполагаемия ресурс и ще подобрим стандарта и качеството на живот. Той информира също така, че у нас в резултат на кохезионната политика са реализирани мащабни инфраструктурни проекти, които са преобразили цели територии. От думите му стана ясно, че АМ „Тракия“ за 3 – 4 години се е превърнала в икономическа ос между София и Черноморието и е дала тласък в развитието на цяла Южна България. Нанков изрази мнение, че

кохезията е мощен инструмент за регионално развитие и намаляване на регионалните различия.

„Там, където я няма, където се изявява с по-слаби параметри, районите по отношение на модела „център – периферия“ и по всички социално-икономически параметри изостават в своето развитие“, допълни той и напомни, че критиките към кохезионната политика са свързани основно със съществуващите междурегионални различия и увеличаващата се уязвимост на голяма част от населението, младежката безработица, обезлюдяването на териториите. Министър Нанков подчерта, че независимо от усилията, които България полага, продължава да има социално-икономически дис­пропорции в развитието между отделните региони. Той даде като пример за последствията от по-слаба кохезия Северна България, която е с по-ниски социално-икономически показатели от Южна, в която е инвестиран целенасочено и последователно сериозен европейски ресурс. „Северна България заема 44% от територията на страната. В нея живеят 36% от населението, но се реализират само 2% от Брутния вътрешен продукт. Към 2016 г. чуждестранните вложения са под 10%, а националните – около 18%“, обясни той. Според него това е така, защото съобразяването на проектите с възможностите за еврофинансиране носи своите ползи и позитиви, но от друга страна ограничава възможностите за целенасочена регионална политика. „Това показва, че дори най-успешните модели трябва да се развиват и адаптират към променящата се действителност“, коментира Нанков.

„Новото законодателно предложение на ЕК за кохезионната политика след 2020 г. открива добри перспективи пред държавите членки“,
отбеляза той. По думите му новина е, че ще се прилага индивидуален подход към регионите и така средствата ще зависят не само от размера на БВП на глава от населението, но и от допълнителни критерии като миграционен натиск, безработица, младежка заетост и образование, изменение на климата. Това ще позволи инвестиции в интегрирани мерки, които са съобразени с местните особености, ще бъде насърчавано партньорството между общини, области и региони. Новата цел „Европа – по-близо до гражданите“ и въвеждането на по-гъвкав подход за многофондово финансиране ще дадат възможност за фокус върху спецификите, нуждите и потенциала на конкретните територии. По този начин важни регионални проекти, които съдържат елементи от различни секторни политики, ще могат да бъдат финансирани от разнообразни източници и фондове. От друга страна, засилването на децентрализирания подход на управление на програмите ще е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност.

За министър Нанков прилагането на подхода за многофондово финансиране по бъдещата оперативна програма за регионално развитие в периода 2021 – 2027 г. ще подпомогне изпълнението на комплексни мерки в целевите територии за решаване на ключови местни проблеми и нужди. Според него развитието на полицентричната мрежа от градове ще даде възможност за засилване на връзките между населените места и ще допринесе за подобряване качеството на живот на територията на цялата страна, а не на отделни нейни части.

Той каза, че през следващия програмен период ще се търсят начини за прилагане на многофондов подход и интегрирано въздействие, допълващи европейското финансиране при изпълнението на проекти и по-голяма гъвкавост при избора на теми за транснационално и трансгранично сътрудничество. Причина за това е, че само средствата от основния инструмент на кохезионната политика за подкрепа на граничните региони на ЕС – INTERREG, не са достатъчни за преодоляване на срещаните предизвикателства от българските гранични общини и области. „Ще се търси и вариант, при който комплексно да се постигат резултати за конкретен регион спрямо географските особености, природните дадености, икономическия потенциал, демографията и всички останали индикатори, върху които може да се въздейства“, обясни министър Нанков.

След изказванията се проведе дискусия по различните аспекти на предложената МФР след 2020 г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.06.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.