Предстои да бъде публикуван проектът на жилищна стратегия до 2030 г.

Приоритетите в него са адекватното управление на старите сгради и изграждането на финансово достъпни домове

Прочетена: 155

Елица Илчева

Проектът на Национална жилищна стратегия до 2030 г. скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Това стана ясно по време на международната конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“, организирана от Habitat for Humanity Bulgaria. Във форума се включиха Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България, Минчо Бенов, национален директор на Habitat for Humanity Bulgaria, и др.

В рамките на събитието бяха разгледани темите за устойчивото развитие на съвременните градове в контекста на нарастващата урбанизация, климатичните промени и жилищните проблеми на тези територии, както и действията на общините за тяхното решаване.

„До 2030 г. трима от всеки пет души в света ще живеят в градовете.

Очаква се населението в бедните квартали на Земята да се удвои до 2 млрд.“, заяви националният директор на Habitat of Humanity Bulgaria Минчо Бенов при откриването на конференцията и отбеляза, че урбанизацията е тенденцията, която се променя най-много през последния век и може да е източник както на предизвикателства, така и на решения. Според него хората масово ще се преместят в градовете, за да търсят нова работа. И в момента един от всеки седем души на планетата обитава застроени и пренаселени градски територии с недостатъчна инфраструктура, електричество, вода и канализация. „Затова е наложително да се подобрят условията на живот в редица селища по света“, добави Бенов.

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова заяви, че бъдещето все повече е в новите технологии и в умните градове. „Трябва да разсъждаваме от гледна точка на всеки един човек, да бъдем дискусионно настроени и да коментираме открито проблемите, пред които е изправена държавата по отношение на градовете. Устойчивото градско развитие набира все по-голяма сила като комплексен подход за решаването на казуси, като например концентрацията на много хора на едно място“, отбеляза Крумова. По думите й градовете са системи, в които трябва непрестанно да се решават транспортни, екологични и естетични проблеми. „Не можем да спрем притегателната им сила, но сме длъжни да ги направим удобни за живот и за икономическо и личностно развитие на хората“, добави тя при откриването на форума.

По време на събитието Мартина Тодорова от дирекция „Жилищна политика“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи проекта на жилищна стратегия. По думите й в него е разработен нов модел на българската жилищна система, в който се търсят решения на проблемите. Сред тях са остарял и неподдържан жилищен фонд, риск от конструктивни нарушения в част от сградите, висока енергоемкост, нисък комфорт и нездравословни условия на обитаване. Проектът на стратегията включва целите на националната жилищна политика, финансиране на постигането им и отговорностите на заинтересованите страни – гражданите, държавата, общините, частния и неправителствения сектор. Тя се базира на два анализа на сектора, извършени независимо един от друг – от Световната банка и от Националния център за териториално развитие.

Обобщените изводи

В България делът на частните жилища е 98% и ускорено нараства. На 1000 човека у нас се падат 550 жилища и това е над средното ниво за Европа. Проблемът с енергийната ефективност е осъзнат и институционализиран в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС).

Също така съществуват регламенти за стопанисване на социалния жилищен фонд от общините и в сравнение с цялата страна големите градове имат развити пазари на домове. Голяма част от жилищата на хората са в сгради над 30 години и сред проблемите най-сериозен е ускорената деградация на фонда, която се дължи основно на липса на поддръжка. Освен това се увеличава броят на необитаваните – 30% са незаети, а в същото време 40% от населението е в пренаселени апартаменти. Отчетена е и ниска жилищна мобилност. По-малко от 5% от всички места за обитаване се предлагат под наем. Нараства и делът на собственици, които не могат да поддържат апартаментите си при сегашните пазарни условия.

Енергийно бедните домакинства са 50%. В документа е отбелязано, че младите нямат достъп до собствен дом и наем в обществен жилищен фонд, който е само 2,4%.

3 специфични цели

Именно тези набелязани проблеми диктуват задачите на проекта на стратегията, дефинирани в три основни раздела. Първата специфична цел е установяване на работещ механизъм за адекватно управление и поддържане на жилищния фонд. Тук мерките са свързани с техническите обследвания и паспортизацията, тъй като в момента голяма част от сградите са без документация или с частична такава, което възпрепятства поддръжката. За решаване на проблема общините ще имат възможност да кандидатстват пред държавата за финансиране чрез изготвени от тях жилищни общински програми, с които ще се подкрепят процесите.

Специфична втора цел е свързана с разширено възпроизводство на финансово достъпни жилища и подпомагане на уязвимите групи. Отчетен е проблемът с трайно нарастващия фонд от необитаеми домове, който авторите на документа са опитали да превърнат във възможност. Това се планира да става с данъчни стимули за хора, които притежават повече от едно жилище, ако отдават под наем неизползваемите си имоти на подпазарни цени на младежи и млади семейства. Включена е и подкрепа за изграждане, обновяване и ремонт на общински социални наемни домове и защитени такива, както и на подслони за бедни. За целта се планират политики за мобилизиране на междусекторни колаборации и специфични форми на публично-частното партньорство между общини, социални служби, неправителствени организации.

Специфична трета цел включва изграждането на рамка на националната жилищна система и създаването на добре работещ модел по европейски стандарт.

Според Тодорова въвеждането на стратегията ще доведе до промени в нормативната уредба. Предвидена е и широка информационно-образователна кампания за гражданите.

По време на форума беше представен стартът на проект за изграждане на къщи за по 15 хил. лв. в кв. „Изток“, Кюстендил, които ще бъдат предоставени след това на общината за социални жилища. Става въпрос за домове с малка площ от около 50 кв. м. „Изпълнението започна с изготвянето на подробен устройствен план на квартала, известен със значителен обем незаконно строителство. Подобни проекти бяха реализирани и в Пещера, и в Дупница. Ще изградим къщите в Кюстендил в полза на местната власт и в тях ще бъдат преместени семействата от най-опасните незаконни постройки“, съобщи Бенов.

Относно досегашната строителна програма на Habitat for Humanity Bulgaria той поясни, че сега се довършва вертикалната планировка в дворовете на къщите за безимотни хора, които вече са изградени в Костинброд. „Във Варна започнахме нов проект за предоставяне на социални жилища за семейства, останали без дом от наводненията в кв. „Аспарухово“ през 2014 г. Придобихме 8 апартамента, в които вече са настанени семейства от квартала. Те плащат символични наеми“, обясни Бенов и допълни, че проблемите с влошената достъпност на жилищата у нас се допълват от липсата на алтернативни модели за достъп до жилища – например строителство на домове на непазарен принцип, малък брой социални домове, чийто процент продължава да е символичен, както и от това, че не съществуват кредитно-спестовни механизми, които да осигуряват достъп до такива проекти.

Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: 25 общини ще строят къщи за бедни със средства от ЕФРР

До 2023 г. 25 общини трябва да изградят 500 социални жилища със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). За да се намали пренаселеността на големите градове, е редно да има повече облекчения за предприемачите, инвестиращи в обезлюдяващите се райони. За местните власти пък е важно да изучават модерните тенденции в градското управление, които да ни позволят да отговорим на очакванията на обществото. Устойчива община е тази, която разполага с добра, чиста и зелена среда, има ниска престъпност, силна икономика, предоставя равен достъп до качествени публични услуги и еднакви възможности за развитие през целия живот. Много е важно управите на градовете да обменят опит, за да се намерят пътищата за устойчиво развитие на местните общности.

Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: 44 хил. блока трябва да се обновят

„Нашите анализи сочат, че в страната трябва да се обновят почти 44 хил. жилищни блока, като с наличното финансиране по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) обхващаме само 2022 от тях“, посочи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова и допълни, че близо 7000 са регистрираните сдружения на собственици на многофамилни жилищни сгради в страната към днешна дата. В тях са включени около 1 млн. български граждани, които имат интерес да предприемат мерки за енергийна ефективност. Анализите сочат, че само от блоковете, санирани до 2017 г., са спестени над 157 килотона въглероден диоксид и 470 000 мегаватчаса електроенергия годишно. При завършване на всички 2022 сгради ще се пестят близо 1 млн. мегаватчаса електроенергия на година и двойно повече вредни емисии. Регистрира се и повишаване на температурата до 5 градуса в обновен апартамент, а сметките за отопление са намалели с 40 до 60 на сто. „Най-сериозно спестяване се отчита при домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво – дърва и въглища, които са и най-големите замърсители на въздуха през зимата“, каза Крумова. Ползите са и по отношение на увеличения топлинен комфорт на жилищата, а оттам и възможността за отопляване на повече помещения, което е пряко свързано със здравето на хората, енергийното спестяване, намалението на вредни емисии, подобряването облика на градовете, повишената стойност на жилищата, спестения финансов ресурс за собствениците, който се влага за други дейности, и т.н.

Зам.-министър Крумова обясни, че най-късно до средата на 2019 г. се очаква да приключат дейностите по всичките 2022 блока по НПЕЕМЖС. В рамките на настоящата програма се очаква да бъдат обновени общо около 11,5 млн. кв. м разгъната застроена площ, което представлява около 150 хил. жилища с близо 350 хил. души. По НПЕЕМЖС са били заети около 70 000 лица както от строителните фирми, така и консултанти, проектанти, инженери и производители на материали.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.06.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.