България очаква 8% повече средства за кохезионната политика след 2020 г.

Местните власти от ЕС обсъдиха бъдещата Многогодишна финансова рамка

Прочетена: 54

Елица Илчева

За местните и регионалните органи е неприемливо ограничаване на средствата за кохезионна политика, а увеличаването на съфинансирането ще затрудни част от общините. Кметовете са и против предложенията за намаляване на средствата за Обща селскостопанска политика (ОСП). Около това се обединиха изказванията на участниците в конференцията „Последиците от дългосрочния бюджет на ЕС за периода след 2020 г. за местните и регионалните власти“. Събитието бе част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС и се проведе по инициатива на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В него участваха Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент (ЕП), вицепремиерът Томислав Дончев, Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството, инж. Даниел Панов, председател на НСОРБ и кмет на Велико Търново, и др.

„Задачата по предстоящите преговори по проекта на Многогодишната финансова рамка (МФР) след 2020 г. е нелека, защото с него се очаква да намерим отговор на много въпроси“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев и добави, че гласовете, одобряващи сегашната политика на сближаване, и тези, искащи реформи, не са обезателно взаимно изключващи се. Той изрази убеденост, че без кохезия нямаше да имаме тази Европа, която имаме днес, и напомни, че в ЕС живеят около 7% от населението на планетата, концентрирана е една четвърт от световната икономика и 50% от социалното благоденствие. „Но все още разликите в развитието на отделните региони са над 10 пъти. Същевременно сме поставени под сериозен натиск заради проблеми, като миграцията, необходимостта да засилим общата отбрана и сигурност, вълната от популизъм, възраждането на крайните националистически въжделения“, добави Дончев.

Карл-Хайнц Ламберц, председател на Комитета на регионите, изтъкна, че МФР е от ключово значение за европейския проект и въпросът не е само в цифрите, защото Съюзът е много повече от машина, която разпределя пари. По думите му, ако се съкрати обемът на кохезионната политика, това ще спре социалното сближаване.

„Работата по предишната МФР (2014 – 2020) и законодателството към нея отне 30 месеца, което забави с три години реализацията на проекти в някои страни членки“, припомни Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент. Сега по думите й ЕП трябва да реагира в рамките на девет месеца до следващите избори.

„Парламентът е мобилизиран и имаме намерение още преди лятната ваканция да сме определили всички докладчици и да започнем работа по законодателните пакети“, заяви Михайлова.
Според Хорхе Нунес Ферер, представител на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), ако оттук-насетне общините разчитат само на безвъзмездна помощ от европейския бюджет за проектите си, това ще доведе до губене на усилия и пропуснати възможности. За следващия програмен период Ферер препоръча да се прави най-добрата комбинация от европейско и национално финансиране. „Въпросът не е колко е бюджетът, а как се използва“, каза той и припомни, че вноските на държавите членки в европейския бюджет ще нараснат, а Brexit също влияе.

„ЕС преживява огромни промени в начина, по който подкрепя проекти. Европейският инвестиционен фонд ще бъде все по-активен, както и националните банки за развитие, което означава, че реалните вложения, които са гарантирани от ЕС, ще се увеличат. Средствата, които намаляват заради Brexit, са по-малко от тези, които се мобилизират по различни начини. В бюджета се търси опростяване, тъй като в последните 17 години бюрокрацията се увеличи 7 пъти“, обясни експертът.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова даде ясен знак за това колко важни са фондовете от ЕС, като информира, че
за настоящия програмен период 2014 – 2020 г. София е успяла да привлече 1,2 млрд. лв.
европейско финансиране за реализация на 50 проекта. От 2007 до 2013 г. пък е изпълнила други на обща стойност 3 млрд. лв., 2 млрд. от които са били безвъзмездно европейско финансиране, а

1 млрд. от собствения си бюджет. Само за третата линия на метрото са привлечени 320 млн. евро безвъзмездна финансова помощ, а с построяването й ще се намалят вредните емисии с 93 хил. т годишно. Кметът Фандъкова посочи, че е важно да продължи кохезионната политика, защото това са проекти, които достигат до гражданите.

„Основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза – политиката на сближаване,
представляват много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави членки, въпреки че то все още е нейна характеристика. Тя е мощен инструмент за регионално развитие с потенциал за насочване на ресурсите към постигане на целите на ЕС и за подобряване на административните практики и култура в цяла Европа“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и допълни, че бъдещата политика на сближаване ще продължи да играе ролята на силна и пряка връзка между ЕС и неговите региони и градове. Според него новият кохезионен пакет носи редица позитиви за регионалната политика. Един от тях е засилването на териториалното измерение на политиката на сближаване чрез новата интегрирана цел „Европа по-близо до гражданите“. По думите на министъра положително отражение ще даде въвеждането на по-гъвкав подход за многофондови инвестиции – многофондово финансиране и дори многофондови програми, които дават възможност за регионализиране на вложения и фокус върху спецификите и нуждите на конкретните зони. „Има засилване на децентрализирания подход на управление на програмите, което също е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност“, обясни той и посочи, че през двата програмни периода, в които страната ни получава средства от еврофондовете, регионалната политика на България е съобразена с европейското финансиране и с целите на кохезионната политика. Това е довело до видими резултати в нашите градове и региони, но въпреки това продължават задълбочаващите се социално-икономически диспропорции в развитието на районите.

„Ние предвиждаме известна промяна в подхода на териториално ниво, която да е в унисон с този на европейската кохезионна политика и новите регламенти“, посочи Николай Нанков и напомни, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) започна дебат за ново райониране на страната с цел по-устойчиви региони. Разглеждат се и варианти за оптимизиране на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие. Една от следващите стъпки е и промяна в нормативната уредба на национално ниво. Работи се и по изготвянето на социално-икономически анализ на районите в страната, който да бъде използван за подготовка на бъдещите планови и стратегически документи.

„Разчитаме на активното съдействие от страна на НСОРБ и останалите ни партньори, с които трябва да работим в тясно сътрудничество, с оглед осигуряване на оптималните условия за успешното планиране и програмиране на новия програмен период, за да успеем да защитим наистина полезни и ефективни оперативни програми, чрез които да продължим насърчаването на полицентричното балансирано териториално развитие на страната“, каза министър Нанков. „Управляваната от МРРБ ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ е може би програмата с най-пряко изражение и измерение на кохезионната политика. Стана ясно, че през следващия програмен период 2021 – 2027 г. за България се предвижда увеличение с 8% на средствата по кохезионната политика. Това ще допринесе за постигане на поставената цел за по-високи доходи и по-добър стандарт на живот на българските граждани“, коментира той.

Българските общини обаче са притеснени от приоритетите, условията и критериите на бъдещата кохезионна политика. Според тях, от една страна, силно ограничени ще бъдат възможностите за инвестиции в базова инфраструктура (пътища, водопроводи и др.), а от друга – съфинансирането от страна на местните власти се очаква да бъде не по-малко от 30%.

Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ, сподели и за съществуващия в България дисбаланс между права и отговорности. Припомнено бе, че местната власт отговаря за 70% от публичните услуги, които трябва да организира и предостави с по-малко от 25% от публичните средства. Относно т.нар. интегрирани инвестиции мнението на НСОРБ е, че трябва да се засили и междуобщинското сътрудничество. Стана ясно обаче, че подобен подход не е заложен в програмния период след 2020 г., който отново се планира на основата на секторни, а не на териториални политики.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.06.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.