Отчетоха успеха на Българското председателство на Съвета на ЕС

София бе домакин на пленарната среща на КОСАК

Прочетена: 53

Емил Христов

„Усилията на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха насочени към консолидиране на Европейския съюз около общи действия за приоритетните политики чрез ефективен диалог“. С тези думи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК). Двудневният форум се проведе в София и бе заключителното събитие от Парламентарното измерение на Българското председателство. На него присъстваха президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова, първият зам.-председател на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, председателят на Комисията по регионално развитие (КРР) към Европейския парламент (ЕП) Искра Михайлова, министърът на външните работи на Македония Никола Димитров, председателят на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин, делегации на комисиите по европейските въпроси на националните парламенти на държавите членки на ЕС, наблюдатели от страните партньори на Съюза и др.

В словото си Караянчева подчерта, че всички събития, на които българският парламент е бил домакин по време на председателството, са преминали основно през призмата на дебата за бъдещето на Европа. По думите й през изминалите шест месеца страната ни е успяла да постави основен акцент и да върне вниманието върху интеграцията на страните от Западните Балкани в Съюза. Тя изрази надежда постигнатата към момента подкрепа от националните парламенти и от ЕП да бъде адекватно отразена от правителствата и на предстоящия Европейски съвет. Председателят на НС посочи още, че в рамките на Българското председателство е постигнат значителен напредък и по отношение на съвместни действия за договаряне и приемане на ефективно законодателство в сферата на управлението на миграционните процеси и реформата в областта на убежището. Нов тласък е даден и за съвместни действия за създаването на ефективна отбранителна политика на Съюза. За Караянчева
важна част от политическия диалог за бъдещето на Европа остават въпросите за Многогодишната финансова рамка (МФР) през периода 2021 – 2027 г.

„От утвърждаването на Европейския стълб на социалните права в края на миналата година сме свидетели на активен политически диалог, който има за цел изграждането на по-приобщаваща, по-ефективно действаща и по-справедлива Европа“, завърши тя.

Приветствие към участниците отправи и президентът Румен Радев. Той сподели, че активното участие на националите парламенти в обсъжданията за бъдещето на Европа е ключово, тъй като то придава политическа легитимност на диалога. „Националните парламенти са важен канал за комуникация между европейските политики и националните институции и обществата“, посочи държавният глава.

За постиженията на Българското председателство на Съвета на ЕС Румен Радев заяви, че правителството е разработило точните приоритети и е показало кураж, като е избрало много трудната тема за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. По думите му не може да се говори за просперираща и стабилна Европа, без да гарантираме сигур­ност­та и стабилността на Западните Балкани.

„Българското правителство успя да управлява дневния ред на Европа, като показа устойчивост и организационни умения и разви една атмосфера на честен и отворен диалог“, подчерта още президентът. Според него в резултат от това за изминалите шест месеца страната ни е съумяла да генерира широк консенсус между държавите членки и европейските институции по много важни въпроси, които се нареждат на първите места в дневния ред на Европа.

„Aко не решим темите, свързани с интеграцията на Западните Балкани, миграцията и трафика, ще имаме огромен проблем в бъдеще“, заяви преми­ерът Бойко Борисов в речта си пред участниците на конференцията. Министър-председателят е на мнение, че държавите от Западните Балкани, които не са членове на Съюза, все още не са готови за присъединяване и имат да изминат дълъг път. Той обаче подчерта, че по време на Българското председателство са положени много усилия и има съществен напредък в това отношение. В словото си премиерът отбеляза и огромните усилия на България да има нулев миграционен натиск. „Предлагаме незабавна превенция, която да включва затваряне на външните граници на ЕС. Тази позиция аз ще защитавам на заседанието на Европейския съвет“, уточни премиерът.

„Необходимо е държавите на първа линия, ако трябва, да бъдат подпомагани“, посочи той и подчерта, че всеки, който иска да влезе в ЕС, независимо дали е икономически емигрант, или бяга от война, трябва да го направи през официален контролно-пропускателен пункт. „Да се види кои от емигрантите в ЕС могат да бъдат интегрирани, а останалите – да се върнат в държавите по произход“, смята още Бойко Борисов. В заключение той благодари на българския парламент за съдействието, активната работа и подкрепата към правителство по време на председателството.
Министър Лиляна Павлова изрази задоволство, че имаме пълна приемственост с Австрийското председателство. Тя посочи, че три от неговите приоритети напълно се покриват с тези, по които нашата страна е работила – сигурност и миграция, дигитална Европа и Западните Балкани. „Вярвам, че именно тази приемственост ще даде гаранция, че усилията, които полагаме, ще осигурят една сигурна, стабилна и обединена Европа, такава, от каквато всички се нуждаем“, допълни Павлова. Пред депутатите от националните парламенти на 28-те държави членки на ЕС тя отчете и постигнатите резултати по време на Българското председателство. Според нея
две от темите, по които страната ни безспорно е постигнала напредък, са Западните Балкани и миграцията.

Сред започналите у нас важни дебати през изминалите 6 месеца са обсъжданията за Многогодишната финансова рамка, и за бъдещето на Европа.

„И шестте събития от парламентарното измерение допринесоха за напредъка по заложените приоритети. Мога да кажа, че отчитаме резултати по всяко едно досие благодарение не само на екипите в работните групи, но и на добрата координация между всички институции, на доброволците и на българското общество“, каза министър Павлова.
Като един от трудно постигнатите успехи на Българското председателство тя изтъкна Споразумението за командированите работници, а като ключов за всички граждани предвид наближаващите избори за ЕП през 2019 г. – промяната в европейското изборно законодателство. „Предстои да намерим решение в дебата за автомобилния пакет и да защитим интересите на всички превозвачи в Съюза“, посочи още министърът.

За вицепремиера Екатерина Захариева председателството ще се запомни с думите бъдеще, шанс, европейска перспектива, свързаност на Балканите. Тя беше ключов говорител по темата „Интеграция и свързаност на Западните Балкани – нов стимул за политиката на разширяване на ЕС“.

Захариева подчерта, че договорът между България и Македония е дал позитивен тласък в целия регион, и посочи, че подкрепата за него сред македонските граждани е около 70%.

„Не можем да променим географията и историята, но можем да променим бъдещето си“, заяви на свой ред македонският министър Никола Димитров. Той допълни, че точно това е направено с подписването на договора с Гърция, с който страната му е инвестирала в приятелство. Димитров допълни, че Българското председателство е поставило Западните Балкани в светлината на прожекторите. По думите му миграционната криза през 2015 – 2016 г. е показала, че сигурността на този регион е неразделна част от общата европейска сигурност.

Във втория ден на конференцията основният акцент на разговорите беше кохезионната политика. Според вицепремиера Томислав Дончев
дебатът за кохезионната политика е дебат за бъдещето на Европа.

По думите му това е един изключително необходим за Съюза инвестиционен инструмент. „ЕС преживява криза на идентичността“, смята Томислав Дончев. Според него политиката, която не е разбираема от гражданите, няма как да бъде автентично подкрепена. За вицепремиера опростяването на правилата не е административен каприз, а е въпрос на достъп и подкрепа от страна на гражданите, както и на всички, които кандидатстват по финансови инструменти на държавите членки. „Разходването на средства трябва да бъде обвързано с реформи“, каза още той.

Директорът за бюджета, комуникациите и общите въпроси в Главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия Дана Спинант също подчерта, че кохезионната политика е неразривно свързана с бъдещето на ЕС. Тя посочи, че ЕК е направила предложение за балансирана и структурирана политика за сближаване, която следва да продължи да бъде политика за всички региони. Спинант счита, че по-голяма част от финансирането по политиката на сближаване ще продължи да се заделя за най-малко развитите региони и за тези в преход – около 86%. „В България вече има региони в преход, което показва напредък от присъединяването на страната към ЕС до момента“, добави Дана Спинант. По думите й ЕК предлага политика, която е по-добре синхронизирана с политическите приоритети на ЕС. Тя беше категорична, че целите, за които ще се изразходват средствата, са по-малко, но по-ясни. „Искаме да постигнем по-интелигентна

Европа, по-зелена, по-екологична, по-свързана и по-близо до гражданите. Предложената политика е по-гъвкава, предвижда се по нея да има междинен преглед, за да може при необходимост да се адаптира изборът на инвестиции“, уточни Спинант.

Тя подчерта още, че
ще има по-голяма гъвкавост за прехвърляне на средства от един фонд към друг и по-опростена процедура за прилагане на политиката на сближаване.

Директорът за бюджета, комуникациите и общите въпроси в ГД „Регионална политика“ информира, че опростяване е предвидено и за управляващите органи, и за бенефициентите. „Ще разчитаме на по-голям процент на национално съфинансиране“, каза Дана Спинант и подчерта, че трябва да се положат усилия за постигане на съгласие по предложенията на ЕК преди изборите за Европейски парламент.

Искра Михайлова посочи, че за ЕП и за Комисията по регионално развитие проблемите на бъдещата кохезионна политика са проблеми не само на днешния ден. Тя акцентира, че Европейският парламент вече година и половина работи, подготвяйки позицията си за предложенията на ЕК, и преди представянето на проекта за нова МФР ЕП е гласувал резолюции по два доклада – за бъдещата финансова рамка и за собствените ресурси и приходи на ЕС.

По думите й предложението на ЕК е много близко до очакванията и изискванията на ЕП и на КРР. „Ние настоявахме за по-гъвкав бюджет и го получихме, настоявахме за ориентирана към очакванията на гражданите кохезионна политика“, посочи тя. Михайлова сподели, че фокусирането върху 5 приоритета вместо досегашните 11 ще облекчи изучаването им. „Тези приоритети са свързани с очакванията на европейските граждани, те са близки до дневния ред на Европа и позволяват бъдещата политика на сближаване да бъде достатъчно ефективна и да дава европейска добавена стойност, която да позволи ясно разграничаване на постигнатото чрез подкрепата на ЕС“, каза Искра Михайлова.

„Българското председателство на Съвета на ЕС и неговото парламентарно измерение са истински успех“, отчете Франс Тимерманс. Според него дискусиите на пленарната среща на КОСАК дават възможност да се надгражда и са важна стъпка за повишаването на ролята на националните парламенти в процеса на взимане на решения в ЕС. „Само ако работим заедно по въпроси, които не могат да се решат от отделните държави членки, можем да получим подкрепата на гражданите на ЕС за европейския проект“, каза още първият зам.-председател.

„Ясно е, че няма как да се справим с проблема с миграцията, ако нямаме истински европейски решения, сигурността е въпрос, който може да бъде решен само на ниво ЕС, ако не подобрим функционирането на вътрешния пазар, няма да защитим гражданите си от рисковете и предизвикателствата на глобализацията“, заяви още Франс Тимерманс.

Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз завърши
с приемане на приноса и заключенията на форума.

„Имахме амбицията да покажем, че можем да водим ефективно Европейския съюз в първото за България председателство на Съвета на ЕС, заедно с това да покажем и самата страна, нейната природа, история, национален дух, достижения“, отбеляза Кристиан Вигенин. Той допълни, че форматът на КОСАК е много важен, а ключов за бъдещето на Европейския съюз е ангажиментът на националните парламенти и призова да се активизира обменът, за да има още по-голяма ефективност.

Вигенин съобщи, че във финалния документ на форума са отразени българските позиции, които миналата година са дефинирани като ориентири. В приетите заключения на делегатите се подчертават съществената роля на националните парламенти във функционирането на EС и голямата важност на доброто им взаимодействие с ЕП. Що се касае до принципите на субсидиарност и пропорционалност, участниците в срещата приканват Европейската комисия да подобри качеството на отговорите си по отношение на приносите на националните парламенти, както и да реагира ясно и навременно на техните възражения. Делегатите приветстваха и европейската перспектива за Западните Балкани със силен фокус върху свързаността на региона и подобряване на връзките му с Единния пазар на ЕС като стратегически централен приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС.

КОСАК изразява своята подкрепа за целите, задълженията и изводите от срещата на високо ниво ЕС – Западни Балкани в София и нейния интензивен дневен ред за по-добра и по-ефикасна инфраструктура и дигитална свързаност. Участниците в срещата призовават за контакти между хората и възможности за обучение, които да правят европейската перспектива по-достъпна, създавайки съществени ползи за гражданите и бизнеса в региона и ЕС. Те заявяват също, че въвеждането на дневния ред, приет в София, трябва да се запази като фокус на следващите председателства на Съвета.

КОСАК подчертава още, че е

важно всички региони да имат полза от кохезионната политика, като най-слабо развитите останат основната му цел,

и настоява за подобряване по отношение на дългите и сложни административни процедури, липсата на гъвкавост при управлението на проектите и процедурата по съфинансиране.

Друг извод от срещата е, че трябва да се подсили социалното измерение на ЕС, което е ключово, за да се гарантира, че гражданите на Съюза ще се идентифицират с него и ще виждат ползите му. КОСАК подкрепя силен и сигурен Европейски стълб на социалните права, който има за цел да насърчава и разширява съществуващи социални стандарти и принципи.

В края на самия форум Кристиан Бухман, ръководител на делегацията на австрийския Бундесрат, съобщи, че „Европа, която уважаваме” е мотото на Австрийското председателство. „Ние ще насочим вниманието към въпросите на сигурността и миграцията, увеличаване на конкурентоспособността, стабилността в региона и др.“, посочи той. „Австрийската делегация очаква с нетърпение през юли във Виена срещата на председателите на КОСАК и пленарния КОСАК през ноември“, заяви още Бухман.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 28.06.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.