Бизнес климатът в страната продължава да се подобрява

Правителството е насочило усилията си към изграждане на инфраструктура, регионално развитие и привличане на инвестиции

Прочетена: 48

Мирослав Еленков

„България става все по-добра по отношение на икономическото си развитие. Вече имаме над 6% износ повече, и то в иновативни технологии, машиностроене – в сфери, които не са в областта на услугите, а в реалното производство. Завод след завод се появява. Създават се хиляди работни места“. Това каза министър-председателят Бойко Борисов по време на откриването на Първия Пловдивски икономически форум, който се проведе в рамките на два дни под надслов „Комплексният контекст на растежа“. В него взеха участие и заместник министър-председателят Томислав Дончев, заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Лиляна Павлова, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на туризма Николина Ангелкова, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев, министърът на енергетиката на Сърбия Александър Антич, регионалният директор на Световната банка за страните от ЕС Аруп Банерджи, държавният секретар в Министерствто на външните работи на Румъния Джордже Чамба, представители на местната власт и бизнеса и др.

„Само преди няколко седмици излязоха новите проучвания, които показват стабилността. Това, което има България към днешна дата, е добра перспектива. 10% плосък данък и 20% ДДС – идеално за инвеститори. Безработицата е под 6%“, заяви премиерът Борисов и отбеляза, че външният дълг на страната е 25% от БВП и по този показател сме на трето място в Европа. „Мисля, че и в това отношение България е за пример. И то в бюджетен излишък. Умишлено го държим, за да имаме възможност да сваляме дълга, което дава по-големи перспективи за влизането в Еврозоната“, коментира той. Борисов подчерта още, че
се работи и за развитието на инфраструктурата в страната.

„Опитайте се да си представите как от Пловдив отивате през АМ „Струма“ до Солун за часове“, коментира Борисов.

Според вицепремиера Томислав Дончев България може да кандидатства за т.нар. чакалня за Еврозоната едновременно с присъединяването към Банковия съюз. Дончев коментира още, че
въвеждането на еврото ще увеличи доверието на инвеститорите и пазарите към България,
и добави, че най-важният ефект ще е политически.

Екатерина Захариева подчерта, че вече има консенсус за това, че Балканите са част от сигурността на Европа. По думите й успехът е постигнат благодарение на смелостта на балканските лидери и на България, която е поставила едновременно своя национален, но и общоевропейски интерес.

„Българското председателство бе възможност да погледнем на ЕС от различен ъгъл, защото когато трябва да говориш от името на целия ЕС, предизвикателството е голямо – трябва да бъдеш и равно отдалечен, и равно приближен към проблемите на държавите членки“. Това заяви министър Лиляна Павлова. „2018-а несъмнено е година на преосмисляне, в която въпросът за това, в каква Европа искаме да живеем, търси своя отговор. Преодоляхме едни кризи, а с последствията от други все още се справяме“, добави Павлова. Тя посочи, че по време на Българското председателство е имало няколко водещи послания. „За бъдещето на Европа – трябва да имаме визия, защото никой попътен вятър няма да ни помогне, ако нямаме такава. На следващо място е единството. Може би в Европа го приемахме за даденост, но след решението на Великобритания да напусне ЕС със сигурност преосмислихме това единство и оценихме в нова светлина значимостта му“, каза министър Павлова. На трето място тя постави синергията. „Буквално тя означава „работим заедно“. Тогава 1 плюс 1 ще е равно на 3, не само на 2, защото обединените усилия на държавите членки в една посока биха били по-ефективни“, посочи министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС.

Говорейки за бъдещето на Европа, Лиляна Павлова очерта 5 основни теми и добави,
че една от тях е
бъдещето на младите хора

и как да бъдат подкрепени. В тази връзка фокус се поставя върху европейските финанси. „По време на Българското председателство на експертно и политическо ниво многократно обсъдихме този въпрос. Предложената рамка от ЕК съдържа формулата, която да гарантира, че бъдещето на ЕС ще бъде решено с положителен знак“, каза Лиляна Павлова. Тя очерта темите сигурност и миграция като най-голямата тревога на европейските граждани. „Достатъчно сигурна ли е Европа? Всички ние сме призовани, всеки в своите компетенции, да намерим решение на този проблем. Решение, което изисква единство и мъдрост, непозволяващо вратата на популизма да бъде отворена“, добави министър Павлова. Тя информира, че Българското председателство е предложило модел за превенция и справяне с трудностите, свързани с миграцията.

„Търговските отношения – още една тема за бъдещето на ЕС. В условията на възраждане на протекционистични политики Европа трябва да има подходящите механизми да защити бизнеса си, но цената на това не бива да бъде търговска война“, каза още Лиляна Павлова и допълни, че дигитализацията е новата реалност. „Революция 4.0 е факт и Европа трябва да се адаптира, за да бъде по-конкурентна. Трябва да бъдат взети спешни мерки в тази сфера. Българското председателство направи много по отношение завършването на Единия цифров пазар като необходимо условие за стабилен икономически растеж“, посочи Павлова. Според нея, за да имаме преход към Общество 5.0, е необходимо да бъдем адекватни, поставяйки фокус върху новите модели на труд и професии, както и ефективно да решаваме социалните проблеми.

„Българският принос по време на нашето председателство е не само поставянето на темата за Западните Балкани високо в дневния ред на ЕС, но и създаването на разбирането, че регионът е една неизменна част от живота на Съюза“, каза още министър Павлова. В заключение пред участниците във форума тя заяви, че през последните месеци имиджът на България се е променил. „Показахме, че можем да сме двигател, затова трябва да бъдем по-уверени“, завърши министър Павлова.

„За последната година Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предприе решителни мерки за засилване ролята на регионалната политика като хоризонтална мярка, която да предопределя секторните политики, за да имат те конкретна ангажираност за развитие на районите, подобряване и синхронизиране на управлението на регионалното развитие и активно включване на социално-икономическия им потенциал.“ Това заяви инж. Валентин Йовев.

Той отбеляза, че
за преодоляването на проблемните области у нас е изготвена и утвърдена пътна карта за нови подходи.

Инж. Йовев акцентира, че е нужен по-устойчив териториален обхват на районите от ниво 2 във времето, за да бъдат те силни.

„МРРБ разработи три варианта за нов териториален обхват на районите от ниво 2 в България, които бяха предоставени за широко обществено обсъждане на национално и регионално ниво.

Предстои и промяна на законодателството, която ще доведе до изменения в основните законови и подзаконови актове, свързани с провеждането на регионалната политика, със стратегическите и планови документи за регионално развитие”, каза инж. Йовев. Той допълни, че се работи и по изготвянето на социално-икономически анализ на районите в страната, който да бъде използван за подготовка на бъдещите планови и стратегически документи.

„Всички тези стъпки са част от прилагането на нов модел, който да превърне районите от ниво две от статистически в действащи структурни единици, с увеличен и развит капацитет за прилагане на националната политика за регионално развитие”, подчерта зам.-министърът. По думите му държавната политика в тази сфера
трябва да създава условия за балансиран и устойчив интегриран прогрес на районите и общините,
насочен към намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Така ще се осигурят условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост на населението.

Според анализите, независимо от настъпилите видими промени в районите от ниво 2 по отношение състоянието на образователната, здравната и културната инфраструктура, развитието на туристическите атракции, изградените автомагистрали, обновяването на някои отсечки от пътната мрежа, инвестициите за интегрираното развитие на градовете все още не са достигнати необходимите темпове и през последните години се наблюдават все по-големи вътрешнорегионални и междурегионални различия.

„Водени са разговори с няколко фирми, които имат интерес за получаване на концесия на тунела под Шипка”, каза зам.-министър Йовев в отговор на въпрос на участници във форума, които подчертаха, че с изграждането на съоръжението ще се създадат по-добри условия за развитие на Южна България и област Пловдив. Инж. Йовев уточни, че тунелът е само част от проекта за връзка между Северна и Южна България без преодоляване на старопланински проходи. Другият важен участък от него е
обходът на Габрово, който е пред завършване.

В напреднала фаза са и проектите за обходните пътища на Казанлък и Шипка, обясни зам.-министърът. Според него изграждането на тунела под Шипка няма да е проблемно от техническа гледна точка, но за държавата ще е по-трудно, ако го строи само с бюджетни средства. По думите му въвеждането на ТОЛ системата ще генерира повече средства, които могат да позволят обекта да се завърши в бъдеще. По отношение на АМ „Струма”, която също е важна за бизнеса в Южна България, инж. Валентин Йовев коментира, че продължават действията по издаване на нужните документи и разрешителни, предхождащи строежа на трасето между Кресна и Сандански. „С бизнеса мислим и работим в една посока, без различия по отношение на инфраструктурата, като основна предпоставка за развитие”, каза Йовев.

„Работим и за въвеждане на децентрализация, като мярка за разтоварване на централната администрация от някои дейности. Тя ще е от полза при ситуирането на новите икономически зони, които ще се изграждат по места“, каза още зам.-министърът по време на дискусията.

Енергийният министър Теменужка Петкова запозна участниците с актуалното състояние на енергийната инфраструктура в Западните Балкани. „Интегрирането на страните от региона преминава задължително през изграждането на липсващата инфраструктура. Работим активно с колегите от Сърбия по реализацията на интерконетора между двете страни. На 17-и май в рамките на срещата на върха ЕС – Западни Балкани бе препотвърдена политическата воля за въвеждане на обекта в експлоатация през 2022 г. Продължава интензивната ни работа и по газовата връзка с Гърция, която е сред седемте приоритетни проекта за ЕС“, каза Петкова.

По думите й България е дала приноса си към развитието на Енергийния съюз по време на първото ни председателство на Съвета на ЕС.

Министър Николина Ангелкова заяви, че основната цел на ведомството, което ръководи, е превръщането на България в
устойчива целогодишна туристическа дестинация в топ 5 от Югоизточна Европа.

Тя подчерта, че за да се случи това, е необходимо хората, които развиват секторните политики, да работят в екип основно върху поддържането на добра и чиста инфраструктура, реформите в образованието и осигуряването на квалифицирани кадри.

Ангелкова отбеляза още, че основните пазари за България са страните от Европейския съюз, откъдето идват 69% от туристите, а в топ 20 са Украйна, Израел, Молдова. С перспектива са далечните пазари, като Китай, Индия, Япония, Южна Корея, САЩ, Близкия изток. Това според Николина Ангелкова е свързано с предлагането на съвместни туристически продукти със съседни държави и като пример посочи инициативата за общ балкански маршрут. Министърът добави, че е започнало разработването и предлагането на общи културни маршрути с фокус паметници на ЮНЕСКО, което ще спести средства за реклама.

През първото тримесечие на годишна база
данните показват нарастване на равнището на БВП в България с 3,6%,

при 2,4% за ЕС. Това заяви министър Емил Караниколов в изказването си. Той посочи, че усилията са насочени към подкрепа на растежа и поддържане на положителния тренд, като позитивни сигнали за това дават ръстът на брутния вътрешен продукт, на търговията и на бруто капиталообразуването. Той съобщи, че през януари – март на 2018 г. бруто образуването на основен капитал, като в тази статистика се включват всички инвестиции – чужди и вътрешни, нараства със 7% и за този период те са на стойност 4,4 млрд. лв. Икономическият министър подчерта още, че през май 2018 г. бизнес климатът в страната продължава да се подобрява, като общият показател се повишава с 2,1 пункта спрямо април и достига нов дългосрочен максимум от 2009 г. насам.

„Привличането на инвестиции е основен приоритет в работата на Министерството на икономиката, за да запазим растежа. Важни за нас са проектите на местни и чужди инвеститори, които създават средна и висока добавена стойност и работни места за квалифицирани специалисти“, подчерта той.

Министър Караниколов изтъкна, че по време на Българското председателство на Съвета на ЕС е поставен фокус върху основните фактори за развитие на индустрията в Съюза.

„Председателството изведе темата за европейската индустрия като водеща по време на заседанията на Съвета по конкурентоспособност. Работихме усилено за приемане на Заключения относно стратегията за промишлената политика на ЕС за конкурентоспособност, растеж и иновации“, завърши той.

По време на икономическия форум бе подписан и меморандум за сътрудничество между Българската агенция за инвестиции и Сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“. Целта му е да насърчи инвестициите в България, да ускори икономическия растеж и да постигне дългосрочно устойчиво развитие на икономиката, както и да мултиплицира водещия частен опит при структурирането и развитието на „Тракия икономическа зона“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 05.07.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.