Създават Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай

София беше домакин на Седмата среща на върха „16+1“

Прочетена: 65

В Националния дворец на културата в София се проведе Седмата среща на държавните и правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. България беше избрана за домакин на формата „16+1“ в конкуренция с Чехия и Хърватия по време на Шестата годишна среща на върха. „16+1“ е инициатива на Китайската народна република, насочена към засилване и разширяване на сътрудничеството с 11 държави членки на ЕС и пет балкански страни. Това са Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Бивша югославска република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

Срещата на лидерите у нас беше посветена на темата „Задълбочаване на откритото и прагматично сътрудничество за приобщаващ просперитет“. Престижното международно събитие в София даде възможност за активизиране на отношенията между всички участващи страни. В тазгодишната рамка България и Китай определиха

четири потенциални приоритетни области за икономическо сътрудничество за 2018 г. – високи технологии, инфраструктура, селско стопанство и туризъм.

Конференцията беше официално открита от министъра на икономиката Емил Караниколов. В нея участие взеха премиерът Бойко Борисов, председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян, унгарският министър-председател Виктор Орбан, вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Лиляна Павлова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, министърът на туризма Николина Ангелкова, депутати и други.

В приветствието си министър Емил Караниколов подчерта, че впечатляващото присъствие на форума на представители на бизнеса от Китай и страните от Централна и Източна Европа е доказателство за нарастващия интерес и потенциала за развитие на още по-мащабно партньорство между компаниите от тези държави и реализирането на повече съвместни проекти. Той изрази мнение, че събитието е много добра основа за България да развие сътрудничеството си с азиатската страна в областта на високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, смесените предприятия, селското стопанство, инфраструктурата и транспорта, енергетиката, туризма и други.

По думите му положително за бизнеса е и участието на над 500 представители на български компании от различни сектори, които търсят партньори от Китай. „Благодарни сме за активната политика и практическите действия, които китайската страна предприема за насърчаване на китайските компании да разширяват своето присъствие в региона“, завърши Караниколов.

„Форматът „16+1“ цели укрепването на Европа“, заяви на свой ред министър-председателят Бойко Борисов. Той допълни, че подобни инициативи са полезни както за държавите членки на ЕС, така и за страните от Западните Балкани. Премиерът акцентира върху възможността

Китай да помогне на по-изостаналите страни в региона

да настигнат в развитието си останалите държави в ЕС. „Благодарение на китайската подкрепа могат да бъдат финансирани проекти, за които еврофондовете не достигат“, допълни Борисов. Той посочи още, че приоритетът на Българското председателството на Съвета на ЕС – Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, остава на дневен ред в Съюза. „Имаме големи възможности. Западните Балканите не могат да се разглеждат отделно”, сподели Бойко Борисов и заяви, че проектите за свързаност засягат и държавите от Централна и Източна Европа.

„Имаме рядък шанс. Китай гледа много положително на тези процеси и всяка страна има възможност да увеличи брутния си вътрешен продукт, изграждайки своята транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура“, подчерта министър-председателят. Той коментира още, че когато няколко държави се обединят около един проект, реализацията му би могла да стане много по-лесна.

Председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян посочи, че за страната му е важно Европа да бъде силна. „Китай насърчава колективното финансиране на проекти и се надява да предложи конкурентни проекти при равни стартови условия, съобразно европейските изисквания“, подчерта той. Ли Къцян акцентира, че за родината му е изключително важно отварянето на пазара в Европа и ще работи за намаляването на митата за внос, за да се насърчи глобалната търговия. Той наблегна и върху факта, че Старият континент е важен за мира. По думите му силните позиции на Съюза ще стимулират другите световни сили да търсят по-сериозна синергия и ще насърчават демокрацията в международните отношения, както и по-свободната търговия и икономика.

Във втората част на Седмата среща на върха „16+1“ разговорите продължиха с представянето на идеята за

създаването на Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай (Global Partnership Centre of CEECs and China),

който ще оказва помощ и ще намира решения при съвместните проекти. „Страните от „16+1“ трябва заедно да направят послание за отвореност. Чрез създаването на един общ център за глобално партньорство, в контекста на глобализацията, държавите от „16+1“ ще проучат как сътрудничеството на Китай може да отговаря на правилата на ЕС“, заяви Ли Къцян. Според него по този начин китайските инвеститори и предприятия ще знаят какви норми трябва да следват и ще са наясно с рисковете. Той е на мнение, че проектите за сътрудничество могат да се развиват по-бързо и по по-зрял начин, но за целта всички трябва да положат усилия това да се случи. „Искам да помоля премиера Борисов да поеме водещата роля за създаването на такъв център, а Китай ще осигури финансирането на инициативата“, подчерта Ли Къцян.

От своя страна българският министър-председател заяви, че Global Partnership Centre of CEECs and China ще подпомогне за

навлизането на китайски компании, участието им в търгове и процедури в рамките на ЕС,

за да не се стига до наказателни процедури и провалени сделки. По-късно стана ясно, че премиерът Бойко Борисов е предложил министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова да поеме организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център.

В изказването си на пленарното заседание в НДК Бойко Борисов посочи още, че партньорството между България и Китай се основава на традиционно приятелство, взаимно уважение и желание за разширяване на сътрудничеството с реализирането на конкретни проекти. „Такива биха били изграждането на автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, както и рехабилитацията на жп линията Русе – Варна – проекти, залегнали в платформата за свързаност на ЕС и Китай“, отбеляза Борисов. Той допълни, че има очаквания за позитивно развитие и по други български проекти, които имат значение и за регионалната свързаност, като транспортните коридори 4, 8, 10 и вертикалните коридори с Румъния, Украйна, Унгария, Словакия и Чехия. „Имаме големи възможности в това отношение“, каза премиерът Борисов.

Според него по-сериозното присъствие на Китай като инвеститор и стратегически партньор в България би изиграло положителна роля и би дало тласък на икономическия растеж.

По време на Седмата среща на върха „16+1“

бяха подписани и 18 документа за сътрудничество на Китай със страните от ЦИЕ.

Единият е Съвместна декларация за насърчаване на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ в областта на електронната търговия и изложението на земеделски продукти между

Министерството на земеделието и селските райони на Китай и Министерството на земеделието, храните и горите на България. Договорът беше подписан от Хан Чанфу, министър на земеделието и селските райони на Китай, и Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите. Вторият парафиран документ е Програма за съвместни действия в периода 2018-2020 на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа. Той бе подписан от Ху Хуайбан, председател на Китайската банка за развитие, и Стоян Мавродиев, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие.

Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян изразиха удовлетворение от постигнатите резултати по време на конференцията „16+1“ и съпътстващите срещи. Двамата подчертаха важността на договореностите в София – ангажираността на китайската страна към проекта АЕЦ „Белене“, участието на Китай в реализирането на инфраструктурни проекти, съгласието за създаването на Глобален център за партньорство на държавите от ЦИЕ и Китай и подписаните документи за насърчаване на икономическото и търговското сътрудничество. „Успяхме да постигнем големи резултати не само в двустранните ни отношения. Срещата на върха на „16+1“ също дава тласък за сътрудничество на едно по-високо ниво“, заяви Ли Къцян. Той още веднъж подчерта, че подобни конференции като тази в България имат за цел да заздравят единството в Европа.

В рамките на Седмата среща на върха „16+1“ се проведоха и четири тематични панела. В този, посветен на инфраструктурата, участие взе инж. Джани Антова, началник-отдел „Международна дейност и управление на проекти“ в Камарата на строителите в България. Инж. Антова представи работата на строителните фирми и състоянието на сектора. „През 2017 г. строителството в България бележи ръст от 11,7% в сравнение с 2016 г. Данните показват перспективи за развитието на отрасъла, най-вече благодарение на увеличаващите се инвестиции в инфраструктура“, сподели тя. В изложението си инж. Джани Антова подчерта още, че българските строителни компании са се доказали през годините като способни да изграждат големи обекти.


КНР има интерес да инвестира в различни сектори у нас

„Прегледът на китайското икономическо присъствие в нашия регион показва, че китайските инвестиции в съседните страни са многократно по-големи, отколкото в България. Искаме да наваксаме това изоставане и да привлечем големи китайски инвеститори в енергетиката и транспортните инфраструктурни проекти, но и да следваме нов всестранен подход.“ За това призова президентът Румен Радев по време на срещата си с министър-председателя на Китайската народна република (КНР) Ли Къцян на „Дондуков“ 2.

Президентът открои положителната тенденция за увеличаване на стокообмена между България и Китай, изрази надежда за ускоряване на процедурите за внос на български земеделски продукти в Китайската народна република и отбеляза, че в икономическото партньорство все още има голям неизползван потенциал. „Китай е наш първостепенен партньор. В условията на атаки срещу принципите на пазарната икономика, Китай се превърна в стожер по отстояването на тези принципи“, каза държавният глава. „Ние държим на нашето приятелство през всички тези години и вярваме, че то трябва да се укрепва, защото е основа за бъдещи ползотворни контакти. Удовлетворени сме, че имаме отлични политически отношения, базирани на взаимно доверие и уважение“, допълни още президентът.

От своя страна министър-председателят Ли Къцян изрази интереса на Китайската народна република за бъдещи инвестиции у нас в областта на промишлеността, информационните технологии, енергетиката, транспорта, културата, образованието и научните изследвания, както и за създаването на пряка въздушна линия между България и Китай, която да спомогне за увеличаването на броя на туристите от двете страни.


Туризмът формира около 10% от европейския БВП

„Китайските туристи ще нарастват с по 5,1% всяка година до 2023 г., което показва колко сериозен е потенциалът на този пазар и колко трябва да сме активни в промотирането в Китай на възможностите за туризъм у нас“. Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова при откриването на дискусионния панел за възможностите за сътрудничество в сферата туризма, който се проведе в рамките на срещата „16+1“.

От думите на министъра стана ясно, че около 10 млн. посетители от азиатската страна са пътували в Европа през 2016 г. „Миналата година китайските посетители в България са над 26 хил., като се отчита нарастване от 41,2 на сто в сравнение с година по-рано“, каза още тя. За януари – май 2018 г. китайските туристи в страната ни са 8234 и се наблюдава увеличение от 4,1% спрямо същия период на предходната година.

„Туризмът е водещ фактор за развитието на световната икономика и сред основните сектори, допринасящи за увеличаването на брутния вътрешен продукт. През 2017 г. около 500 млн. посещения са реализирани в Европа, с което туризмът формира около 10% от европейския БВП“, подчерта Ангелкова. Тя поясни, че отрасълът създава 12% от работните места.

По време на събитието стана ясно, че създаването на специализирани туристически продукти и маркетингова кампания са част от стратегията на ведомството да привлече повече китайски туристи в България. Министърът обясни, че се работи по създаването на т.нар. Балкански маршрут, който е специално предназначен за популяризиране на възможностите за туризъм в региона. Той е съвместен проект между 11 страни от Балканите, сред които е България. Министърът припомни, че идеята за Балканския маршрут беше предложена и обсъдена по време на срещата на министрите с ресор туризъм от страните от ЕС през февруари в София.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.07.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.