4,320 млрд. евро са необходими за гарантиране на жп свързаността между България и Западните Балкани

Страните от региона обсъждат възможностите за осъществяване на инфраструктурни проекти

Прочетена: 75

Свилена Гражданска

Темата „Западни Балкани“ бе една от основните по време на приключилото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Сред акцентите беше инфраструктурната свързаност на страните от полуострова. По този повод бе проведен форум в София, на който бяха представени проектите, които в момента се реализират или предстои да стартират, за да се осигури по-добра връзка между държавите. В него участваха министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, министърът на транспорта и съобщенията на Македония Горан Сугарески, Пал Лекай, министър на инфраструктурата на Косово, Ангелина Живкович, държавен секретар по транспорта и морските въпроси на Черна гора, както и представители на Световната банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Съвета за регионално сътрудничество.

„За да изгради страната ни всички приоритетни железопътни направления до 2030 г., са необходими инвестиции на стойност 4,320 млрд. евро“, заяви министър Ивайло Московски. Той обясни, че

4,147 млрд. евро от средствата ще са за предложенията по „основната“ TEN-T мрежа,

а останалите 173 млн. евро ще се използват за модернизация на жп направлението Карнобат – Синдел, което е 123 км и е част от „широкообхватната“ жп мрежа. Трябва да се достигне скорост 130 км/ч. Периодът за изграждане е 2018 – 2022 г. По думите му това трасе има съществено значение, тъй като свързва двете най-големи морски пристанища у нас – Варна и Бургас. Ивайло Московски посочи, че най-сложният за изпълнение участък и поради тази причина най-скъп е жп линията Видин – София, като индикативната стойност на инвестициите там е 2,31 млрд. евро. Той е разделен на две: Видин – Медковец за близо 451 млн. евро, предвиден да се осъществява през периода 2022 – 2027 г. Втората част е Медковец – Руска Бяла и Руска Бяла – Столник за 1,863 млн. евро, която е заложена за реализация от 2022 до 2034 г. Министърът добави, че друга важна жп линия, част от коридора Ориент/Източно-Средиземноморски, е София – Кулата, като нейната стойност е 1,22 млрд. евро. Проектът е разделен на три: София – Перник за 204 млн. евро за периода 2023 – 2026 г., Перник – Радомир – 155 млн. евро от 2023 до 2025 г., и Радомир –

Кулата – 865 млн. евро от 2022 до 2027 г.

По направлението към Сърбия Ивайло Московски представи проекта за модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман – сръбска граница, който също е част от „основната“ TEN‑T мрежа и е идентифициран от Съвета на ЕС като приоритетен трансграничен участък. Жп трасето е разделено на два отделни лота Волуяк – Драгоман с 35 км, и Драгоман – граница със Сърбия – 15 км. Той изтъкна, че за реализацията на цялото предложение са необходими 132 млн. евро. Трасето е предвидено за изпълнение през 2022 – 2025 г.

За осъществяване на жп свързаността с Македония Московски обяви, че вече се работи по проект „Техническа помощ за модернизация на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – македонска граница“. Прогнозната стойност за изграждането на жп линията Радомир – Гюешево – македонска граница е 477 млн. евро. Тя може да бъде разделена условно на участъците Радомир – Кюстендил с дължина 53,82 км, Кюстендил – Гюешево – 34,15 км, Гюешево – граница с Македония – 2 км. Изпълнението е планирано за периода 2022 – 2027 г. Министър Ивайло Московски отбеляза още, че тези инвестиции не са рискови, а проектите ще спомогнат изключително много за сигурността и развитието на региона.

„Страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път към ЕС, като паралелно с това се осигури и тяхната транспортна свързаност, за да имат достойно място и бъдеще в обединена Европа. На Балканите им трябват модерни нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища. Това е, което се очаква от нас и за което трябва да търсим различни възможности за финансиране, като по всеки един от тези важни проекти може да започне работа веднага“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай

Нанков и подчерта, че
интермодалният Коридор номер 8 е жизненоважен като пряка връзка между Адриатика и Черно море.

Той посочи, че на територията на страната ни през следващите четири до пет години трябва да се наблегне на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до АМ „Струма“. Около 400 млн. евро е недостигът за участъка, за който няма осигурен ресурс по линия на европейската солидарност и ще се разчита на собствени средства и на подкрепата на международните финансови институции. „Хубаво е, че колегите от другите страни също работят по Коридор 8“, акцентира той.

На българска територия остава да се построят не повече от 32 км от Коридор 10 от София до границата със Сърбия и в момента търговете за избор на изпълнител са в напреднал етап. Министър Нанков обясни, че има частично финансиране от Механизма за свързване на Европа, а останалите вероятно ще бъдат от бюджета. Два ключови проекта на територията на България обхваща Коридор номер 10. „През тази година ще приключи изграждането на 30 км от АМ „Струма“, посочи той и подчерта, че за строителството на най-скъпия и най-сложен участък от нея – през Кресненското дефиле, са необходими около 420 млн. евро. „За него се търси съфинансиране – вероятно от републиканския бюджет през бъдещото въвеждане на ТОЛ системата, но оставаме отворена вратата и за международните финансови институции“, добави той.

Стартирани са процедурите по изграждането и на друга част от коридора – направлението между Видин и Ботевград. В следващите месеци се очаква да бъдат обявени поръчките за пътя Видин – Ружинци. Участъкът от около 52 км ще бъде разделен на три: Видин – Димово, обход на Димово и Димово – Ружинци, като целта е да се заобиколят големите населени места. Припомняме, че на 22 март 2018 г. бе обявен търг за избор на изпълнители на отсечката Мездра – Ботевград, която е 33 км. Лот 1 е от км. 174+800 до км. 194+122, а лот 2 – от км. 161+367 до км. 174+800. Отсечката ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока с габарит 20 м. Трасето ще следва съществуващия път, като се развива по нов терен в участъците, обхождайки селата Люти дол, Типченица, Новачене и Скравена. Ще бъдат изградени и ремонтирани редица съоръжения – над жп линията Мездра – София, мостове над р. Искър, Малата река, Калница, Бебреш, Рударка, както и пътен възел при село Новачене. Пресичанията на републиканските и общинските пътища ще се осъществяват чрез кръгови кръстовища „Мездра“, „Дърманци“, „Ребърково“, „Люти дол“, „Скравена“ и „Ботевград“. Предвидено е построяването на селскостопански надлези, площадки за отдих и т.н. На обхода на с. Люти дол ще бъдат изградени два тунела, с дължини

съответно 490 м и 340 м.

За участъка от път I-1 (E-79) Мездра– Ботевград, лот 1 от км. 174+800 до км. 194+122, индикативната стойност на поръчката за допълнително проектиране и строителство е 123 000 000 лв. без ДДС. Срокът на изпълнение е 1096 дни, от които 180 дни за проектиране и 916 дни за строителство.

За отсечката от път I-1 (E-79) Мездра – Ботевград, лот 2 от км. 161+367 до км. 174+800, индикативната стойност е 178 800 000 лв. без ДДС. Срокът на изпълнение е 1096 дни, от които 180 дни за проектиране и 916 дни за строителство.

Направлението Видин – Ботевград (167 км) е приоритетен проект в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството до 2022 г., тъй като с цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост 2 ще се осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. С осъществяването на проекта транзитният трафик ще бъде изведен от населените места, с което ще се повиши безопасността на движението и ще се ограничи вредното въздействие на шума и замърсяването на околната среда от интензивния тежкотоварен трафик.

Министърът на транспорта и съобщенията Горан Сугарески представи текущите и планираните проекти в областта на пътната и железопътната инфраструктура в Република Македония, като акцентира на вложенията в развитието на коридори 8 и 10. „Тези инвестиции ще осигурят подобряване на свързаността. Установяването на конкурентна и сигурна Трансевропейска транспортна мрежа в Македония като част от Европейската транспортна мрежа е цел към пълноправното ни членство в ЕС“, заяви той и добави, че Македония планира да реализира обекти за над 1 млрд. евро. Той информира, че

през април е пусната в експлоатация магистралната отсечка Демир Капия – Смоквица, част от Коридор 10.

Участъкът е дълъг 28 км, а инвестицията за изграждането му е 218 млн. евро. Средствата са осигурени като безвъзмездна помощ от ЕС – 70 млн. евро, и заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и ЕИБ. Отсечката има по три ленти за движение във всяко платно, два тунела, всеки над 1 км.
През юни стартира работа по изграждане на автомагистрала от Куманово до границата с България, т.е. участъкът Ранковце – Крива Паланка. Той ще бъде 23 км. Инвестицията възлиза на над 58 млн. евро. Със строителството на пътя от Ранковце до Крива Паланка и допълнително до граничния пункт Деве баир, ще се завърши изграждането на Коридор 8, т.е. от Кафасан през Струга, Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово, Ранковце, Крива Паланка и Деве Баир. По думите на министър Сугарески този коридор, свързващ Черно и Адриатическо море, има много важна роля в ускоряване на икономическия растеж в Македония.

В момента се реконструират магистралите „Скопие – Тетово” и „Кичево – Охрид”. Работи се и по проект за строителство на магистрала „Кичево – Гостивар”. Предвижда се разширение на магистрала „Гостивар – Тетово” и ще се реконструира участъкът Струга – Кафасан.

Заложено е да се ремонтира изцяло съществуващият път от Куманово до Крива паланка и Крива паланка до границата с България, като се добави трета лента. Изграждането на магистралата „Кичево – Охрид“ е достигнало над 50%, проектът е за 374 млн. евро., а изпълнението на АМ „Миладиновци – Щип“ е на 80%, като за нея са отделени 800 млн. евро.

Продължава строителството на жп линията Битоля – Кременица с дължина 16 км, в която ще се вложат 17,2 млн. евро.

От тях 6 млн. евро са безвъзмездни средства от ЕС и 11 млн. евро се осигуряват от бюджета на Македония. Министър Сугарески подчерта, че това е най-значимият проект в региона Пелагония, защото след тридесет и две години тази част на Македония ще бъде свързана с железопътната линия с Гърция. Осъществяването на обекта е стратегически приоритет на правителството, което според министър Сугарески ще укрепи района. Ще се осигури бърз достъп с железопътната линия от района на Пелагония до пристанище Солун и ще се свърже с Коридор 4 към Турция. „Фокусирани сме в изграждането и на жп линията към България. Интензивно преговаряме за предоставяне на финансови средства и за такава към Албания. С това общите инвестиции в железниците ще достигнат около 1 млрд. евро. Нашата цел е да предоставим бързи и функционални линии по коридорите 8 и 10, нови и алтернативни маршрути за компаниите“, подчерта министър Сугарески.

„Трите важни предизвикателства, с които се сблъскваме при реализацията на обектите, са подготовката на качествени проекти, намирането на финансиране и успешното осъществяване на строителството. Убеден съм, че в сътрудничество с международните финансови институции тези трудности в близко бъдеще ще бъдат преодолени“, подчерта той. Пред журналисти след форума Сугарески заяви, че е разговарял с косовския министър на инфраструктурата, и са обсъдили изграждането на магистралата „Скопие – Прищина”. Двамата са се споразумели, че тази връзка е необходима, за да подобрят икономическите отношения между страните си.

„Географското положение на Косово и фактът, че сме затворена територия без морски излаз, обуславя важността на развитието не само на инфраструктурата у нас, но и също така и необходимостта от интеграцията й със съседните страни и района. В този контекст приоритет на правителството ни е интеграцията в регионалната транспортна мрежа, което включва развитието на направленията от магистрали 6 и 7 успоредно на Трансевропейските коридори и модернизацията на жп отсечките“, заяви при представянето на проектите на страната си министърът на инфраструктурата Пал Лекай. „Вложенията в инфраструктурата се смятат за основен двигател за икономическото развитие на Косово и транспортната мрежа ще бъде разработена и управлявана ефикасно, ефективно и стриктно в съответствие с международните норми и стандартите за безопасност“, подчерта той. По думите му 78 км от магистрала 7 „Морина – Прищина” са готови. Оставащата част между Беси до Мердаре – 28,6 км, се планира да се построи в рамките на сътрудничеството с международните финансови институции ЕИБ и ЕБВР.
Магистрала 6 в отсечката Прищина – Кани и Елезе е с дължина 62 км. След пускането в експлоатация на първите 36 км продължава работа с пълни обороти в останалите участъци. Планирани са да бъдат завършени до края на 2018 г. „Правителството на Македония е поело ангажимент да продължи работата по оставащата част до Скопие“, подчерта министър Лекай. Стартирали са дейности по проекта за магистрала „Прищина – Бар”, който се финансира от държавния бюджет, на стойност 88 млн. евро. Това трасе е свързано с основните пътни направления на Югоизточна Европа.

Освен стратегическите проекти за магистралите Министерството на инфраструктурата продължава да работи по предложението за строеж на национален път Е9 Прищина – Пея, частта Киеве – Захак. С помощта на ЕИБ и ЕБВР неговото изграждане се очаква да стартира в края на тази година.

Специално внимание ще се обърне на модернизацията на жп отсечките с подкрепата на ЕБВР и ЕИБ чрез договори за заем и инвестиционни субсидии от ЕС. През 2018 г. ще започне цялостна рехабилитация на железопътния Коридор 10. Този проект ще бъде реализиран в три фази – граница с Македония – Фуше Косове, Фуше Косове – Митровица и Митровица – граница със Сърбия. Очаква се дейностите да приключат през 2023 г.

Сред най-важните трансгранични проекти е тунелът с Черна гора, който се очаква да съкрати пътя от Пея до Беране в съседната държава. „Той има подкрепата на нашите две страни и в момента търсим финансиране“, подчерта министър Лекай.

„Основна цел е да свържем пътната и жп системата ни с тази на останалите страни от региона“, заяви Ангелина Живкович. Тя посочи, че държавата й получава техническа подкрепа от ЕС за развитието на Адриатическо-йонийския коридор, който минава през територията на страната. Живкович подчерта, че се работи за публично-частно партньорство на черногорските летища Подгорица, Тиват и Беране.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.07.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.