130 години Централна гара София

При пускането й в експлоатация през 1888 г. е била най-внушителната на Балканите

Прочетена: 34

Мирослав Еленков

Този месец се навършиха 130 години от официалното откриване на Централна гара София. Първоначално сградата е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е пусната в експлоатация през 1888 г.

След Освобождението Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция се задължават да построят на своите територии съответните жп участъци на международната трансбалканска железница Виена – Цариград. За страната ни това е трасето Цариброд – София – Вакарел. Преговорите между четирите заинтересовани държави започват от 1881 г. и продължават до май 1883 г., когато във Виена е подписана Четворна конвенция.

Непосредствено след това в Народното събрание на България се внася закон за построяването на железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Предприемачът Иван Грозев създава Българско акционерно дружество, което получава залог от Българската народна банка. Съгласно договора, жп линията трябва да бъде предадена за експлоатация в края на 1886 г., но заради събитията около Съединението и обявената война на България от Сърбия тя е завършена през 1888 г. На 7 юни линията е свързана със сръбските железници, а по-късно е въведена в международна експлоатация.

Откриването на международната линия, а заедно с това и
освещаването на Централна гара София става на
1 август 1888 г.,

когато по обяд пристига първият международен влак от Лондон и Париж (легендарният Ориент-експрес), който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.

По онова време гарата в столицата е най-внушителната не само за България, но и на Балканите. Сградата била едноетажна, дълга 96 м и широка – 12 м. В източната и в западната част била оформена с второ ниво, а в средата – със скромен висок свод над вестибюла, като второто ниво било съединено с часовникова кула, гледаща към Витоша. В зданието се помещавали всички служебни канцеларии, а за пътниците имало 3 чакални: първи клас – с червени кадифени канапета, втори – със зелени, и трети – с дървени пейки. В мазето било парното отделение и банята за персонала.

Плановата схема е била типична за този вид обекти – обширен централен вестибюл през два етажа и странични крила.
Външната архитектура е била с италиански ренесансови форми.

Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под часовник, е имало голяма камбана, а по-късно е поставен звънец. Първият звънец е съобщавал за продажбата на билети, вторият за качване на пътниците и сбогуване, а с третия се отбелязвало тръгването на влака.

За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница.

Влаковите локомотиви били обслужвани с дърва. Първият локомотив пристигнал в гара София на 6 ноември 1887 г. с цел да изпробва железния път. Името му е било „Катерина” и той поемал графика на влаковете в участъка София – Вакарел.

В първите години след откриването й Централна гара София е обслужвала около 26 400 пътници за 12 месеца, през 1895 г. – 82 000 човека, през 1900 г. броят им достига над 286 000, а през 1905 г. – над 415 000.

На 15 април 1974 г. сградата е напълно разрушена. На нейно място
е изградена нова по проект на арх. Милко Бечев,
която е открита на 6 септември 1974 г.

Следва 40-годишна експлоатация без саниране и основни ремонти на фона на огромен пътникопоток. Резултатът е силно амортизирани строителни елементи на сградата и остаряла дограма.

От покрива прониква дъждовна вода, нарушена е хидроизолацията под коловозите и в тунела има течове. Всичко това не само нарушава комфорта на пътниците, но и води до значителни енергийни загуби. През годините в комплекса са правени само частични ремонти за отстраняване на неизправности или за изпълнение на някои съвременни изисквания. Монтирани са ескалатори и асансьори за осигуряване на достъпна среда, изградени са комуникационен център и чакалня.

На 3 април 2014 г. е дадено началото на модернизацията

на гарата със средства от Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“, която приключи в началото на 2016 г. В обекта са инвестирани над 62 млн. лв. С реализацията на мащабния проект за рехабилитация на гаровия комплекс на Централна гара София е направена пълна реконструкция на съществуващото приемно здание и прилежащите му терени. Проектът подобри и функционалното разпределение на помещенията, търговския и експлоатационен потенциал на съоръжението. С европейското финансиране се прецизира предназначението на съществуващите обслужващи помещения, много от неизползваемите площи – като някогашния ресторант и кино залата, сега са търговски площи и зони за обществено обслужване. Изграден е модерен единен център за управление на движението на влаковете, мултифункционална спортна зала и др. Обособена е и зона със заведения за хранене, магазини и детски кът, подземен паркинг за служителите на гарата.

Реализирано е
ново интериорно решение и обзавеждане

в публичните общодостъпни зони на гарата, като са сменени настилките, облицовките, таваните, вътрешните и външните дограми. Положена е хидро- и топлоизолация. Направени са нови интериорни и екстериорни парапети.

По време на реконструкцията е направено саниране и усилване на част от носещата стоманобетонна конструкция, както и изграждане на нова в определени зони. Подменени са и всички морално остарели инсталации в сградата. Новите отразяват съвременните тенденции за технологичност и ефективност, както и покриват европейски и местни норми и стандарти. Днес гарата е не само с модерна ВиК мрежа, но разполага и със спринклерна инсталация и противопожарен водопровод между гаровите коловози. Направена е и нова тръбова и въздуховодна мрежа, както и абонатни станции, термопомпени агрегати с въздушно охлаждане на кондензатора, циркулационни помпи, регулираща и спирателна арматура, вентилационни камери, топломери/студомери. Реализирана е и система за сградна автоматизация BMS.

Изпълнителят на проекта, ДЗЗД „Обединение ГБС-Централна гара София“, е осъществил и архитектурно-строителни работи, свързани с
повишаване енергийната ефективност на гарата.

За намаляване на разходите на енергия през зимния и летния период е изпълнено решение с използване на допълнителен източник на топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници. Осъществена е фотоволтаична система върху покритията на 3-ти, 4-ти и 5-и перон. Слънчева инсталация за производство на топла вода за битови нужди е разположена върху площ от около 250 кв. м.

Рехабилитацията на Централна гара София е един от проектите, от които има видими резултати от европейските инвестиции.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.08.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.