КЕВР одобри Десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2018 – 2027 г.

За дейностите, които ще се реализират през първите три години, са предвидени 458 763 хил. лв.

Прочетена: 74

Свилена Гражданска

На 25 юли т.г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри Десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2018 – 2027 г., който преди това беше подложен на обществено обсъждане. В документа е направено описание на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ, основните входно-изходни точки от газопреносната система и др. Според „Булгартрансгаз“ ЕАД, предвидените за периода 2018 – 2027 г. инвестиции ще допринесат за повишаването и гарантирането на техническата сигурност, безопасност и надеждност на газовата инфраструктура, както и изпълнение на изискванията за опазване на околната среда, за посрещане на очакваното нарастващо търсене на ресурса в страната и региона.

Планирани са вложения за реконструкции на преносните мрежи, включващи и съществуващите компресорни станции, в линейната инфраструктура, в газорегулиращи и измервателни станции и подземно газово хранилище „Чирен“ (ПГХ „Чирен“). Предвидено е строителство на обекти, необходими за повишаване ефективността на експлоатацията. Заложени са средства и за оптична кабелна мрежа. Освен това през следващите десет години ще продължи работата, свързана с осигуряване на възможност за развитие на конкурентен пазар и за диверсификация на източниците и пътищата за доставка на природен газ, и в резултат – по-голяма енергийна независимост. Ще се полагат усилия и по отношение на това, местните търговци да имат достъп до природен газ на различни цени и възможност за създаване на регионална газова борса, в т.ч. спот пазар, чрез реализация на необходимите съоръжения за свързване на съществуващата газопреносна инфраструктура с бъдещите трансевропейски газови коридори и с проектите от Южния газов коридор – Трансанадолски газопровод (TANAP), Трансадриатически газопровод (TAP), както и други. Гарантирането на сигурността на доставките на ресурса за страната ще се осъществи чрез вложения в изграждане на междусистемни връзки за осигуряване на свързаност с други газопреносни мрежи и инвестиции за разширяване на подземното хранилище за съхраняване на природен газ. Друга основна цел е гарантиране на достъп до природен газ на общини и крайни потребители. Това ще стане чрез разширение на съществуващите газопреносни мрежи и строителство на газоизмервателни и газорегулиращи станции. Предвид дългосрочния период на планиране на вложенията, включването на проекти, за които в настоящия момент не е взето окончателно инвестиционно решение, както и на такива, чието развитие е свързано с изпълнение на други международни проекти в газовия сектор, планът е структуриран в 3 основни групи, в които са дефинирани конкретните обекти, график за тяхната реализация и очакван размер на средствата. В първата попадат инвестиции, за които вече е взето решение и които са предвидени за осъществяване през периода 2018 – 2020 г. (Таблица № 1). За тях през 2018 г. са отделени 154 867 хил. лв., за 2019 г. – 160 258 хил. лв., а за 2020 г. – 143 638 хил. лв. Във втората група са записани такива, чието изпълнение е в зависимост от развитието на международни проекти, реализирани на територията ни за периода 2018 – 2027 г.: „Присъединяване на Междусистемна газова връзка Гърция – България (IGB) към националната газопреносна мрежа“ в периода 2019 – 2020 г., „Свързване с националната газопреносна мрежа на Междусистемна газова връзка България – Сърбия (IBS)“ през 2019 – 2020 г., „Междусистемна газова връзка Турция – България (ITB)“ през 2018 – 2022 г. В третата група са проекти за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ в периода 2018 – 2027 г., за които все още не е взето окончателно инвестиционно решение, но са налице намерения за тяхното осъществяване. В нея са включени: „Преоборудване на горивните системи на 4 броя ГТА тип ТНМ 1304/11 с нискоемисионни горивни камери“ през 2019 – 2020 г., „Мероприятия по изграждане на очистни съоръжения (пускови и приемни камери) на газопроводни отклонения за Плевен и Пазарджик“ през 2018 – 2020 г., газов хъб „Балкан“ през 2018 г., разширяване на капацитета на ПГХ „Чирен“ през 2020 – 2024 г.
Средствата, заложени в

Инвестиционната програма за периода 2021 – 2027 г.,
включваща задължителни дейности за осигуряване на капацитетни възможности на мрежите, са 117 750 хил. лв. за 2021 г., 65 250 хил. лв. за 2022 г., 38 804 хил. лв. за 2023 г.,
40 960 хил. лв. за 2024 г., 42 189 хил. лв. за 2025 г., 43 454 хил. лв. за 2026 г.,
46 416 хил. лв. за 2027 г.

В десетгодишния план е отбелязано, че към 2018 г. липсва необходимата инфраструктура – междусистемни връзки, съответно достъп до терминали за внос на втечнен природен газ, чрез които да се диверсифицират газовите доставки за страната. Този проблем стои и пред редица други държави в региона и е ключова предпоставка за ускореното строителство на планираните междусистемни връзки на България с Турция, Гърция и Сърбия, доизграждането на инфраструктурата с Румъния и свързаността със значими трансгранични проекти, както и с проектите от Южния газов коридор. „Булгартрансгаз“ ЕАД определя създаването на газоразпределителен център у нас – хъб „Балкан“, като проект, който съществено ще повлияе върху пазара. Той получи подкрепа и одобрение от Европейската комисия (ЕК), а през ноември 2016 г. се подписа Меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и словашкия газов оператор Eustream, чрез който се разглежда възможността за координирано развитие на проекта за газов хъб в съответствие с проекта Eastring (транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници). В него са отразени намеренията за гарантиране сигурността на доставките на природен газ в региона на Централна и Югоизточна Европа и оказване на подкрепа за присъединяването и на други заинтересовани страни в процеса на развитие. За реализирането на хъб „Балкан“, а и за гарантиране на сигурността на доставките и покриването на сезонните колебания при търсенето на този ресурс, „Булгартрансгаз“ ЕАД предвижда да разшири ПГХ „Чирен“.

През юли 2017 г. дружеството е подписало Меморандум за разбирателство с азербайджанската нефтена компания SOCAR, във връзка с бъдещото разширение на преносната мрежа и възможностите за транспортиране на допълнителни обеми азербайджански природен газ (извън договорените от Шах Дениз II) от Южния газов коридор, през територията на България, до други европейски пазари. За обезпечаване на енергийната сигурност е и сключеният през юли 2017 г. Меморандум за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор между „Булгартрансгаз” ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния), имащ за цел анализирането на възможността за изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура, осигуряваща двупосочен пренос на ресурс до транзитните държави и до европейския пазар от Гърция, през България и Румъния, до Унгария.

„Булгартрансгаз“ ЕАД посочва, че реализирането на планираните в страната и региона инфраструктурни проекти ще доведе до стабилна интеграция на газовия пазар, ще осигури свързаност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улесни достъпа до източниците от Южния газов коридор. Ще бъдат създадени и благоприятни условия за диверсификация.

Изграждане на регионален газов хъб в България – „Балкан“

Концепцията за реализиране на газоразпределителен център (хъб) на територията на страната е основана на идеята в определена реална физическа точка в района на Варна да постъпват от различни източници значителни количества природен газ за последващо транспортиране, като в същото време там се организира и място за търговия, където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. В полза на реализацията на предложението са стратегическото географско разположение на България, добре развитата съществуваща газова инфраструктура за пренос и съхранение и проектите за строителство на междусистемни връзки с Турция, Гърция и Сърбия, както и доизграждане на инфраструктурата с Румъния. Концепцията за газов хъб „Балкан” включва в себе си няколко ключови елемента, които в своята съвкупност формират проекта: нови източници на природен газ; оптимално използване на съществуващите газопреносни мрежи и ПГХ „Чирен“; модернизация и разширение на инфраструктура; нова инфраструктура за газовия хъб. Във връзка с необходимостта от провеждане на детайлно предпроектно проучване, е одобрено безвъзмездно съфинансиране на стойност 920 500 евро по Mеханизма за свързване на Европа (МСЕ) за „Предпроектно проучване за проекта

газов хъб „Балкан“. На 15 март т.г. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и избрания консорциум ДЗЗД

„АФ-ЕМГ Консулт“ е подписан договор за изготвяне на предпроектното проучване. Стойността на контракта е в общ размер на 2 327 437 лв. В рамките му ще бъдат анализирани целевите пазари, търсенето и доставката на природен газ. Очаква се предпроектното проучване да приключи през втората половина на тази година. Резултатите от него ще бъдат представени пред заинтересованите страни в рамките на Втората инвеститорска кръгла маса. Те ще послужат като основа за вземане на решения относно реализирането и изграждането на газовия хъб „Балкан“.

„Eastring – България“ e подпроект на Eastring,

който трябва да се развива съвместно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. „Булгартрансгаз“ ЕАД е ангажирано с реализацията на участъка от Eastring у нас. В рамките на първия етап от проекта (капацитет 570 GWh/ден) на територията на страната ни се предвижда да се изгради газопровод ДУ 1400 с дължина около 257 км от входно/изходна точка на българо-румънската граница до входно/изходна точка на външна граница на ЕС на територията на България, както и строителство на нови компресорни мощности 88 – 90 MW. За етап 2 (капацитет 1140 GWh/ден) се планира допълнително строителство на компресорни мощности. Заложена е възможност за свързване на Eastring с мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД с входно/изходен капацитет 200 GWh/ден. Предстои провеждане на предпроектното проучване за Eastring, което получи финансовата подкрепа от 1 млн. евро по МСЕ.

През 2017 г. компанията Eustream подписа договор за реализацията на анализа.

Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгар­транс­газ“ ЕАД в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница

В периода 21 юли – 21 август 2017 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД изпълни пазарно проучване относно търсенето на добавен (нов) капацитет, Open Season, Фаза 1 (необвързващи прогнози за търсенето на добавен капацитет към/от съседните пазарни зони), на проекти за развитие и разширение на газопреносната инфраструктура към всички съседни пазарни зони. В резултат на него е изчислено, че максималният дневен капацитет, заявен на входната точка от Турция е 567,84 GWh/d, а от българо – сръбската граница – 357,672 GWh/d. С реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската ще се постигне сигурност на доставките на ресурс за България, както и за съседните балкански страни и региона, и откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места. Проектът е в ранна фаза на развитие. Очакваната година на въвеждане в експлоатация на всички подобекти е 2022 г.

Междусистемни връзки

В края на 2016 г. е пусната в експлоатация реверсивната междусистемна връзка „България – Румъния“ (IBR), която осигурява свързване на националните газопреносни мрежи на двете държави. С финализирането на проекта е постигната диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Румъния чрез използване на планираните нови входни точки с Турция и Гърция и значителния свободен капацитет на газопреносната мрежа. Предложението е изпълнено съвместно от „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Трансгаз“ С.А. Същевременно, за осигуряване на пълния проектен капацитет на доставките от Румъния към България е необходимо строителство на компресорна станция на територията на северната ни съседка, с цел уеднаквяване на налягането в газопреносните мрежи на двете страни.

Междусистемната връзка „Турция – България“ (ITB) касае развитието на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз“ ЕАД и BOTAS, Турция. Чрез проекта ще се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите, като по този начин се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията. ITB представлява нов сухопътен газопровод с дължина от около 200 км (приблизително 75 км от които на българска територия), с капацитет от 3 млрд. куб. м /г. За изпълнение на прединвестиционното проучване през 2015 г. е получено безвъзмездно финансиране в размер до 190 000 евро по МСЕ. През 2016 г. е извършено цялостно проучване на осъществимостта на проекта, избран е вариант на трасе и са определени основните параметри. През 2017 г. е проведена техническа среща между „Булгартрансгаз“ ЕАД и BOTAS, Турция, на която са били приети заключенията от предпроектното проучване. Предстои да бъде обменена допълнителна техническа кореспонденция за окончателно уточняване на параметрите и стойността на предложението на територията на Турция. Очакваният срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на ITB е 2022 г.

Междусистемната реверсивна газова връзка „България – Сърбия“ (IBS) има за цел свързване на националните газопреносни мрежи на двете държави. По данни от техническия проект, дължината на трасето София – Димитровград – Ниш е около 170 км, от които на българска територия около 62,2 км, а мястото на включване на газопровода към газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД е в района на Нови Искър. Проектният минимален годишен капацитет на връзката е около 1,8 млрд. куб. м, а максималният е 3,2 млрд. куб. м. Заложено е строителството да бъде подкрепено от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“. Очакваният срок за въвеждане в експлоатация на строежа е края на 2022 г.

В документа е заложена и Междусистемната газова връзка Гърция – България (IGB). Според актуалния график на проекта IGB се очаква да бъде въведен в експлоатация в началото на 2020 г.
Увеличаване на капацитета за съхранение на природен газ

Проектът за разширение на ПХГ „Чирен“ се състои в поетапно увеличаване на капацитета на газохранилището – по-големи обеми съхраняван газ, респективно – повишени резервоарни налягания и постигане на по-големи дебити при добив и при нагнетяване. През май 2016 г. са приключили дейностите по наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура.

Предстои да бъдат изпълнени 3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Предвижда се те да приключат през втората половина на 2019 г. Резултатите от тях, както и от останалите извършени анализи, ще служат като основа при определянето на окончателния вариант за разширение на ПГХ „Чирен“ и на следващите стъпки, свързани с проектиране и строителство на наземни и подземни съоръжения. Очаква се изграждането, както и въвеждането в експлоатация, да са приключили до края на 2024 г.

Планира се проучване на възможностите за изграждане на ново газово хранилище. То би могло да обслужва не само националния, но и регионалния газов пазар след предвиденото строителство на новите междусистемни връзки със съседните страни. Съоръжението може да бъде изградено в подходяща геоложка структура – в изтощени газови находища (на сушата или в морето), в солни тела (каверни) или във водоносен пласт.

Развитие на мрежата чрез строителството на газопроводни отклонения, които са в ход
„Булгартрансгаз“ ЕАД посочва, че в момента са в процес на изграждане следните газопроводни отклонения: „Разлог – Банско“, „Панагюрище – Пирдоп“, газопроводно отклонение до Свищов, както и газопроводно отклонение с автоматична газорегулираща станция (АГРС) до Сопот и Хисаря, което е в етап на проучвателни дейности.

Сред основните проекти за реконструкции и разширение на съществуващата газова инфраструктура са:

 модернизация на съществуващите системи за автоматично управление на газокомпресорни агрегати и общостанционна система на компресорни станции (КС) – КС „Вълчи дол” и КС „Полски Сеновец”;
 изграждане на очистни съоръжения (пускови и приемни камери) по газопроводни отклонения Девня, Бургас, Димитровград и Перник;
 изграждане на Транзитен газопровод за Турция (лупинг) в участъка КС „Лозенец” – очистно съоръжение „Недялско“ (част от първа фаза на проект за модернизация, рехабилитация и разширение на съществуващата газопреносна инфраструктура);
 подмяна на Преносен газопровод в участъка общостационна система (ОС) „Беглеж“ – кранов възел (КВ) „Дерманци“ – КВ „Батулци“ – КВ „Калугерово“;
 подмяна на Преносен газопровод в участъка ОС „Вълчи дол –ЛКВ Преселка“;
 реконструкция на газопроводно отклонение „Враца 1“ с подмяна на участъци и изграждане на приемна камера при ПГХ „Чирен” чрез изместване на съществуващата камера при ГРС „Враца”;
 увеличаване капацитета на газопроводно отклонение „Търговище“;
 основни ремонти на газотурбинни двигатели и планови ремонти и инспекции на ГТКА (газотурбокомпресорни агрегати);
„Булгартрансгаз“ ЕАД обяви поръчка за
проектиране и изпълнение на три строежа чрез интегриране на 4 броя нискоемисионни ГТКА. Първият включва реконструкция на КС „Петрич“ с изграждане на 1 нов ГТКА, вторият касае обновяване на КС „Лозенец“, където ще бъдат реализирани 2 нови ГТКА, а третият – ремонт на КС „Ихтиман“ със строителство на 1 нов ГТКА. Индикативната стойност на търга е 77 782 000,48 евро без ДДС. Срокът за подаване на оферти е 11 септември т.г.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.09.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.