Публично-частното партньорство е ключово за развитието на пътната и водната инфраструктура

Възможностите и перспективите за реализиране на ПЧП в България бяха обсъдени на международна конференция в София

Прочетена: 52

Емил Христов

„Трябва да се търсят допълнителни възможности за привличане на инвестиции при реализацията на проекти, които са важни за обществото, особено в пътното строителство, което у нас е недофинансирано.“ Това заяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев, който откри Международна практическа конференция – уъркшоп, на тема „Възможности и перспективи за развитие на публично-частното партньорство (ПЧП)“ в Резиденция „Бояна“. Двудневното събитие бе организирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Целта на форума беше да представи международния опит в областта на ПЧП, както и да се обсъдят предизвикателствата и възможностите за по-широкото му приложение в контекста на бъдещи инвестиционни процеси в България. В конференцията участваха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова, председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ ) инж. Светослав Глосов, членът на УС на АПИ инж. Веселин Давидов, представители на Business Advisory Board (BAB) към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ООН), на министерствата на околната среда и водите, на финансите, на Столичната община, на работодателски и браншови организации, асоциации и неправителствени структури в областта на ВиК и пътната инфраструктура, финансови и образователни институции. Камарата на строителите в България (КСБ) беше представена от инж. Любомир Качамаков, член на Изпълнителното бюро (ИБ) и на УС на КСБ, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на FIEC, и инж. Джани Антова от „Международна дейност и управление на проекти“ в КСБ. Модератори на събитието бяха съветникът на министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Николай Станков и Иво Кацаров, директор „Търговски дружества и концесии“ в МРРБ.

В първия ден на форума основна тема на разговорите беше възможността за привличане на инвестиции при реализацията на инфраструктурни проекти, които са важни за обществото. По

думите на зам.-министър Йовев

чрез различни форми на ПЧП може да бъдат изграждани магистрали, тунели, мостове, пречиствателни станции,
за които не са предвидени средства в държавния бюджет или от европейските фондове.

„Такива проекти са неизградените участъци от автомагистрала „Хемус“ с дължина около 250 км, тунелът под връх Шипка, АМ „Русе – Велико Търново“, скоростният път Видин – Ботевград, който е част от Трансевропейски коридор 4, АМ „Черно море“, тунелът под прохода Петрохан. Прогнозният размер на инвестициите в тези проекти е над 3 млрд. евро“, каза още той. Според инж. Валентин Йовев у нас няма много примери за реализирано ПЧП в пътното строителство и ВиК услугите. За него една от причините е, че тази тема не е била приоритет за българските правителства и тя е станала важна едва преди няколко години. Зам.-министърът припомни, че през ноември 2017 г. Народното събрание прие изцяло нов Закон за концесиите, който транспонира в българското законодателство Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. „Чрез този нормативен акт до голяма степен се уреди и публично-частното партньорство в страната. Според новите правила всеки икономически оператор може да изпълнява строителство или да предоставя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги“, коментира инж. Йовев и допълни, че това може да стане чрез дългосрочно договорно сътрудничество между един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори, от друга, за извършването на дейност от обществен интерес при постигане на по-добра стойност на вложените публични средства и при разпределение на рисковете между партньорите.

Според зам.-министър Йовев България може да използва най-добрите европейски и световни модели и добри практики в ПЧП. „По този начин ние ще избегнем възможността да повторим грешките на другите“, подчерта той и изтъкна, че е необходимо по-често да се организират подобни форуми, на които да се съберат всички заинтересовани организации. Инж. Валентин Йовев е

убеден, че в България има необходимата политическа воля

за създаване на трайни партньорства между държавата и общините, от една страна, и бизнеса, от друга,

като мярка за развитие и модернизиране на инфраструктурата в условията на ограничен публичен ресурс. Той е на мнение, че към държавата ни има инвеститорски интерес. „Това се потвърждава и от подписаните по-рано тази година рамкови споразумения с пет китайски компании за сътрудничество, но потенциалните партньори са много повече“, припомни инж. Йовев. Фирмите, които проявяват интерес към инвестиция в пътни инфраструктурни проекти в България, са China Communications Construction Co, China Road and Bridge Corporation, CITIC Construction, Mizrahi Real Estate Group inc. съвместно с China Machinery Engineering Corporation, и Quantum Global Solutions съвместно с PowerChina International Group Limited. „През последните години интензивният политически диалог между България и Китай създаде рамка за ползотворно сътрудничество във всички сфери, което дава хоризонт и на възможността за публично-частно партньорство между двете държави. „Страната ни има стратегическото географско положение – през България минават пет от 10-те трансевропейски транспортни коридора. А пътищата, които могат да бъдат изградени чрез ПЧП, са обект на интензивен трафик, което гарантира добра възвръщаемост на инвестициите“, сподели още зам.-министърът. Той даде за пример магистралата „Русе – Велико Търново“, която е част от Коридор 9 и ще поеме големия поток от тежкотоварни автомобили, влизащ у нас през „Дунав мост“. Според експертите от МРРБ осъществяването на подобен проект ще гарантира преминаването на над 5000 ТИР-а на денонощие, като прогнозите са този поток да се увеличава. „Това е една от възможностите през следващите години България да играе важна роля в процеса на свързване на Европа с Азия, тъй като през нашата страна минава връзката със Западна Европа по река Дунав, както и най-пряката – през Черно море и

Персийския залив по Пътя на коприната”, добави още инж. Валентин Йовев и посочи, че има

големи възможности за публично-частни партньорства и във ВиК отрасъла.

Той е на мнение, че в условията на недостиг на средства от бюджета и на намаляващо европейско финансиране през следващия програмен период ПЧП могат да бъдат добра алтернатива за привличане на експертиза, финансиране, ноу-хау и други. Една от възможностите е сключването на договори за управление с цел подобряване на ефективността на ВиК операторите. Този вариант е подходящ за дружества в тежко финансово състояние, при които един добър мениджмънт би намалил разходите и би подобрил услугата за гражданите. Подобен контракт за управление трябва да е с ограничен срок на действие, като засегнатите ВиК оператори ще запазят статута си на изцяло публични дружества, контролирани както от собственика, така и договорно от асоциациите по ВиК. Възможно е също да бъдат сключени контракти за отдаване на лизинг, които се използват широко във Франция, или такива договори с доказан резултат.
По време на форума представителите на Business Advisory Board подчертаха, че на България й е необходима по-голяма ангажираност за реализирането на публично-частни партньорства. Те изразиха готовност Икономическата комисия за Европа на ООН да помогне на експертно ниво българското правителство да реализира значими проекти. „От всички групи частният сектор разбира най-добре необходимостта не просто да изпълнява проекти с ПЧП, а да осъществява такива, които могат да генерират високи темпове на възвръщаемост и в същото време да имат социално-икономическо въздействие“, поясни експертът от ООН Тони Буничи. Той подчерта, че подобно на други структури на Организацията на обединените нации, сред основните цели на BAB е да подкрепя устойчивото развитие на държавите членки на Европейския съюз, което трябва да бъде постигнато до 2030 г.

„Нашият основен акцент е инфраструктурата – както съществуващата, така и изграждането на нова. Също така желанието ни е да видим подобряване на предоставяните на обществено услуги в областта на водоснабдяването и канализацията, както и на здравното образование“, посочи още Буничи. Според него

всички правителства се сблъскват с остър недостиг на средства,

което е и една от предпоставките да се търси начин за развитие на публично-частното партньорство. Представителят на BAB счита, че ако се направи внимателен анализ на ситуацията в Европа, ясно ще се очертае липсата на финансиране за важни инфраструктурни проекти. „Дори да съберем всички пари на данъкоплатците, ще видим, че те няма да са достатъчни за реализирането им. Следователно единствената възможност е тези държави да се обърнат към частния сектор, който да се яви като донор“, сподели Тони Буничи. За него участието на бизнеса в изграждането на инфраструктура е от основно значение при предоставянето на обществени услуги.

Членът на BAB Педро Невеш представи една от ползите от ПЧП, свързана с гарантираното увеличаване на инвестициите на дадената страна, което води и до създаването на повече работни места. Неговото мнение е, че само така може да се постига развитие. Невеш е убеден, че

публично-частното партньорство е начин да се повиши инвестиционният капацитет,

което ще доведе до увеличаване на държавния бюджет на страните, а на по-късен етап и на европейския. „За да може този частен капитал да бъде привлечен, е необходимо да има ясни инвестиционни програми и проекти, които са обвързани с местната специфика на заетостта“, заяви още Педро Невеш. Той запозна гостите на форума и с добрите практики, които

Икономическата комисия за Европа на ООН е подпомогнала в Казахстан, Украйна, Беларус и много други държави. „Нашият съвет към Вас е преди всичко да определите точните си приоритети, които да преобразувате в една инвестиционна програма, като тя трябва да е обвързана с конкретни проекти“, каза Невеш. По думите му като отправна точка могат да се използват целите на ЕС за устойчиво развитие до 2030 г. По този начин ще бъде намерен отговор на въпроса как пътният и водният сектор да получат необходимото финансиране. Невеш е сигурен, че има излишък на частен капитал, който не се използва. „Инвеститорите не обичат рисковете, поради което трябва да им представяте много добри и конкретни проекти с ефект върху качеството на живот и заетостта на местно равнище“, подчерта членът на BAB. „От една страна, стои публичният интерес, от друга – частният капитал и динамиката му. Въпросът е как да се съчетаят тези две неща. Именно това е нашата роля, да споделим своя опит и мнението си как е възможно да проработи това съчетание, а българското правителство да вземе окончателното решение относно

скоростта на реализация и на вида на ПЧП“, завърши Невеш.

В края на първия ден от форума присъстващите се обединиха около общото мнение, че предизвикателствата пред публично-частното партньорство в България наистина са големи, но ПЧП е начинът и правилната посока за реализирането на редица проекти.

Втората част на конференцията беше открита от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова. Тя изрази позиция, че осигуряването и поддръжката на адекватна инфраструктура и съпътстващите я услуги, било то в областта на водоснабдяването и канализацията или по отношение на пътищата, са енергоемки и изискващи висока степен на мобилизация дейности. „Това налага да ползваме всички възможности за привличане на финансов ресурс и експертиза. Постигането на ефективност в тези два отрасъла е неизменно свързано с перспективите за развитие на публично-частното партньорство у нас“, каза Крумова.

В изказването си пред участниците тя отбеляза предимствата на ПЧП. „По своята същност това е дългосрочно сътрудничество, създавано с цел постигане на ускорено, по-качествено и ефективно предоставяне на публични услуги чрез оптимално разпределение на ресурси, рискове и възнаграждение за страните“, каза Малина Крумова и допълни, че

в основата на ПЧП стои привличането на частен капитал за обществени ползи,

което ускорява процеса на инвестиране и постигане на желаните цели.

„ПЧП е свързано с дългосрочно планиране, пренасяне на рисковите фактори към по-подготвени партньори и възможност за директно използване на уменията и експертизата на частния сектор“, обясни заместник-министърът и изтъкна, че публично-частното партньорство не осигурява автоматично по-добра ефективност. Тя счита, че ефективността изисква придобиването на умения и опит, както и добро управление на финансите. По думите й не всяка форма на ПЧП е универсална и работи при всички условия, затова е важно да се провеждат подобни форуми, които да дават трибуна на международния опит в областта и възможност да бъдат разбрани начините, по които тези процеси могат да бъдат управлявани по-добре.

Във втория ден на събитието се проведоха и уъркшопи между представители на Business Advisory Board към Икономическата комисия за Европа на ООН, АПИ и МРРБ, на които се разискваха възможностите за прилагане на ПЧП в България и начините за привличане на инвеститори и кредитори.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.09.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.