Без допълнително финансиране качеството на общинската пътна мрежа няма да достигне това на републиканската

На 13-ата си годишна среща представителите на местната власт поискаха подкрепа от държавата

Прочетена: 66

Росица Георгиева

Проблемите на инфраструктурата, приходната политика на местните власти, подобряването на нормативната уредба, електронното управление, капиталовата субсидия за малките градове и Националната жилищна стратегия бяха сред основните теми на най-голямото събитие на общините за 2018 г. 13-ата годишна среща на местните власти, която се проведе в кк „Албена” постави акцент и върху възможностите на общините за привличане на инвеститори чрез развитие на индустриална инфраструктура и източници за финансирането й. Традиционно форумът беше организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В него се включиха вицепремиерът Томислав Дончев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министрите на регионалното развитие и благоустройството инж. Петя Аврамова, на образованието и науката Красимир Вълчев и на труда и социалната политика Бисер Петков, зам.-министрите на икономиката Лъчезар Борисов и на вътрешните работи Красимир Ципов, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол арх. Иван Несторов, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър Виолета Коритарова, директорът на Държавната агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) Атанас Темелков, народни представители, кметове, председатели на общински съвети, секретари на общини и др. Домакин на събитието беше инж. Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на УС на НСОРБ.

По време на пленарната сесия под надслов „Силни общини – силна държава” инж. Панов очерта основните постижения на местните власти през изминалата година, проблемите на общините, както и предстоящите задачи. „Сдружението даде своя принос за успешното осъществяване на Българското председателство на Съвета на ЕС. Впрегнахме целия си потенциал при провеждането на международни форуми, които бяха част от него. Така ние привлякохме интерес не само към дейността на НСОРБ, а и към България като цяло”, каза инж. Даниел Панов. Той определи като постижение започналия процес на категоризация на язовирите и създаването на възможност местните власти да прехвърлят на държавата тези съоръжения, които не могат да поддържат в добро техническо състояние. „Имаме проблеми, на които не може да намерим решение, и един от тях е общинската пътна инфраструктура. От години алармираме за това. Няма европейско финансиране за поддържането й, а нашите ресурси ни позволяват само да изкърпваме отделни участъци. С помощта на централната власт можем да започнем изграждането на качествени пътища в междуселищните райони, за да осигурим на хората безопасно и комфортно пътуване”, заяви инж. Панов. По думите му
без допълнителна финансова подкрепа от държавата
качеството на общинската пътна мрежа няма да достигне това на републиканската. Инж. Данаил Панов припомни, че има решение на УС на НСОРБ, с което общините поискаха от държавата 20% от събраните такси от ТОЛ системата да бъдат прехвърляни към бюджетите на местните власти, които те да разходват за пътища. Искането на НСОРБ не беше прието от парламентарната

Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при гласуването на промени в Закона за пътищата, свързани с въвеждането на ТОЛ системата. На НСОРБ бе обещано да се търси друга алтернатива за осигуряване на необходимите финанси. „Ще продължим диалога по темата с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на финансите”, каза още инж. Панов и съобщи, че през 2019 г. НСОРБ ще организира дискусия за развитието на България в следващите 10 години. Той обясни, че това ще е заключителната конференция в мандата на настоящия Управителен съвет на НСОРБ. На събитието ще се очертаят необходимите промени по отношение на правомощията на общинските ръководства и източниците на финансиране на дейността на местните администрации. На базата на това НСОРБ ще подготви документ с предложения, които ръководството през следващия мандат 2019 – 2023 г. ще представи на държавните власти.

„НСОРБ ще започне разговор с правителството за промяна на фискалната политика, според която на местните власти да се предоставят права върху част от събраните преки и косвени данъци. Трябва да се обсъди и приходната политика на общините и да се работи за повишаване на събираемостта“, каза инж. Даниел Панов и посочи, че е необходим
нов Закон за местните данъци и такси.

„Време е да се спрат промените в настоящия нормативен акт. Трябва да започнем да мислим за нов закон и за нови източници на приходи, с които да решаваме нашите проблеми”, посочи още председателят на УС на НСОРБ.

„Вие сте хората, които може да посочите какво ние като законодатели трябва да променим, защото Вие сте най-близо до гражданите. Проблемите на българските общини ще продължат да бъдат основен ангажимент на Народното събрание (НС)”, каза Цвета Караянчева и подчерта, че между 44-тото НС и Националното сдружение има активен диалог и успешно партньорство, базирано на подписаното преди една година Споразумение за сътрудничество. „Изпълнявайки Споразумението, ние работим за още по-активно включване на дневния ред на общините в законодателния процес. В процеса на усъвършенстване на партньорството с местното самоуправление виждам основния потенциал за изграждане на доверие и за успешно икономическо развитие на страната ни”, посочи тя и допълни, че е наясно, че проблемът с качеството на общинската пътна инфраструктура все още не е решен. Караянчева подчерта, че това, което е възможно, ще бъде направено за общините. От думите й стана ясно още, че се подготвя

механизъм за увеличаване на размера на капиталовата субсидия за малките общини.

Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че в бъдеще държавата ще прави сериозни по обем инвестиции там, където ще има по-голям ефект от тях и ще носят по-висока добавена стойност. „Това означава, че трябва да променим цялата си система на планиране. Към момента нямаме нормативно ограничение всяка агенция или община да си разработва самостоятелни стратегии, без значение дали има пари за тяхното изпълнение и дали заложените цели са важни за дневния ред на обществото. Редно е в този процес да се въведе ред“, коментира Дончев и информира, че предстои законодателно да се регулира създаването на стратегически документи – да става ясно кой какво предлага, носи ли добавена стойност, възможно ли е да се реализира и т.н. По думите му икономиката на страната бележи ръст, но тя се основава на ниски заплати и данъци. Според него единственият начин за ускоряване на финансовия растеж е развиването на производства, които дават добавена стойност.

„Ще правим инвестиции в пътна, ВиК и образователна инфраструктура, но трябва да се научим да комбинираме тези вложения с такива, които имат потенциал да създават производства с висока добавена стойност. Стъпка в тази посока е обособяването на индустриални зони, изграждането на довеждаща инфраструктура, повишаването на професионалната квалификация на хората”, обясни още той. Според него в бъдеще ЕК ще постави темата, че логиката на планиране и на разходване на европейските субсидии, която се прилага към момента, е несъвършена, като това важи за целия Съюз. По думите му конкретно за България мнението е, че страната ни има добре разработена система за инвестиции на национално ниво, натрупан опит, капацитет, но нямаме регионален обхват на проектите и инвестициите. „Затова голямата задача, която стои пред нас, е да намерим механизма, по който ще се случват регионалните инвестиции. Нямаме готова административна структура, която да натоварим с този ангажимент. Затова трябва да се търси комбиниран орган, в който да участват и по-малки, и по-големи общини”, каза още вицепремиерът.

В рамките на срещата Томислав Дончев дискутира и
темата за електронното управление.

Вицепремиерът обясни, че електронизацията изисква продължителна подготовка. „Нужна е подкрепата на цялата власт – и централна, и местна. Въвеждането на електронно управление по същество е административна реформа. Това не е електронно копиране на процеси, а друг режим на организация в администрациите, оптимизиране на работата и комуникацията помежду им“, каза той.

Дончев беше категоричен, че ще продължи отпадането на издаването на хартиени удостоверения от държавните структури. Той информира, че 218 общини са реални участници в електронния обмен на документация, а 15 не са предприели никакви действия за въвеждане на е-управление. Вицепремиерът обърна внимание и на сигурността. „Държавата има над 17 хил. регистъра и колкото повече стават те, толкова по-уязвими ще бъдем от хакерски посегателства“, каза Дончев и призова да се правят инвестиции по отношение на сигурността на съхраняваната информация.

„За мен практиката показва, че трябва да имаме еднотипен софтуер, който да покрива еднотипни данни и информацията да се обобщава на национално ниво. Обсъждаме възможността за подкрепа на малките общини за закупуване на техника и за създаване на сигурна връзка“, допълни Томислав Дончев.

Председателят на ДАЕУ Атанас Темелков определи основните предизвикателства пред електронизацията – хората и ресурсите. Работещите в държавната администрация, занимаващи се с ИТ индустрия, са 2,3%. Според него ще има все по-голям недостиг на хора, които внедряват нови технологии в администрациите, бюджетът ще става все по-голям, но няма да има кой да управлява парите. „Изводът е, че трябва да вървим към централизирано и споделено предоставяне на услугите от администрациите“, посочи той. Според него хората, заминаващи се с IT индустрия, са 70 хил., но те са в компании, изнасящи продукцията си в чужбина. В държавната администрация те са едва 2,3% от общия брой на работещите в сектора. „Все повече ще има недостиг на кадри, които да внедряват нови технологии в администрацията, бюджетът ще става все по-голям, но в същото време няма да има кой да управлява парите“, подчерта Темелков и допълни, че няма смисъл всяка една отделна администрация да създава системи за електронни услуги. Той подчерта, че е по-добре е да се създаде платформа на централно ниво, която да работи по един и същи начин за всички. „За миналата година бюджетът за внедряване на електронното управление беше 115 млн. лв. Голяма част от тези ресурси не бяха ангажирани и след разговори с общините парите бяха пренасочени към Министерството на образованието и науката”, каза още Темелков.

„Амбициозната цел на МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ е не само да прави ремонти на съществуващата инфраструктура, но и да изгражда нови пътища. Приоритет в дейността ни е и автомагистрала „Хемус“. Трябва да се работи активно за балансирано развитие на регионите и да дадем възможност на Северна България за инвестиции – АМ „Хемус“ да изиграе ролята, която изигра АМ „Тракия” за просперитета на Южна България“, отбеляза министър Петя Аврамова. Сред другите приоритети в работата на МРРБ са реализирането на проектите „Видин – Ботевград” и „Русе – Велико Търново”, както и довършването на АМ „Струма“. Тя обясни, че важна задача ще е и засилване в бъдеще на ролята на фирмите за строителен надзор и повишаване на контрола, упражняван от ДНСК. Министърът обяви, че има разработен вариант на Национална жилищна стратегия със срок на действие от 2018 – 2030 г. По отношение на бъдещето на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради стана ясно, че се търсят варианти за продължаването й.

Инж. Петя Аврамова обяви по време на срещата, че с
промени в Закона за регионалното развитие се предлага ново териториално разделение на страната.

Ще бъдат обособени четири района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Тя обясни, че няма да се определят административни центрове на всеки регион, но е възможно да се определят градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие. По думите й с промените се предлага нова система от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие. Предвижда се с нея да се въведат нов тип документи на всяко ниво, обединяващи стратегическото и пространствено планиране на регионалното развитие, като ще отпаднат стратегическите документи на областно ниво. Друго предложение е общинският план за развитие да включва и интегриран план за градско възстановяване и развитие.

Нов момент ще има и при организацията на управление на регионалното развитие. Предлага се въвеждане на двустепенен модел на управление на регионални съвети за развитие в регионите, който ще включва управленски и експертно-технически състав. Правомощията им ще бъдат разширени. Те ще отговарят за реализирането на програми, съфинансирани от ЕС, включително по отношение на съгласуване, избор и оценка на проекти в изпълнение на плана за регионално и пространствено развитие на региона при делегиране на функциите от съответните Управляващи органи на оперативните програми. Предлага се отпадане на областните съвети за развитие. Конкретните механизми за осъществяване на предложените промени ще бъдат изяснени в правилника за прилагане на закона, който трябва да бъде готов шест месеца след публикуването на нормативния акт в Държавен вестник. Предстои предложението за изменение на закона да бъде подложено на обществени консултации и междуведомствено съгласуване.

„Промяната на модела за регионална политика се изпълнява с подкрепата на Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съгласувано с Европейската комисия“, каза Петя Аврамова. Тя допълни, че трябва да се промени подходът и да се опитаме да мислим малко по-глобално. Вече всички са мобилни и при едни добри пътища в даден регион можем да планираме дейности, които да доведат до неговото икономическо развитие и то да се организира по-добре, посочи регионалният министър.

„Одобрени са кадастралната карта и кадастралните регистри за над 73 000 кв. км, представляващи почти 66% от територията на страната. Набраната информация обхваща 13,6 млн. недвижими имота“, съобщи инж. Виолета Коритарова. Кадастърът е покрил всички областни градове, 124 общински центрове и 671 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включващи Черноморското крайбрежие и планинските курорти. Коритарова припомни, че АККГ е подписала Споразумение с Нотариалната камара. „Така се дава възможност за получаване на документи по електронен път от разстояние, с което се облекчават и гражданите, и бизнесът, тъй като актовете по една сделка се получават от едно място“, обясни още тя и сподели, че приоритет на АГКК е подобряване на кадастралната карта. Коритарова призова общините да отразяват всички промени в собствеността в документите.

В рамките на най-големия общински форум през годината бяха връчени наградите на НСОРБ в категориите „Община – реформатор“, „Общинар – реформатор”, „Общински дарител“, „Партньор на общините“, „Активни граждани” и „Медиен глас на общините”.

Вестник „Строител“ получи почетна грамота и плакет в категория „Медиен глас на общините“. Изданието бе отличено за медийното отразяване на общинските достижения и проблеми.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.10.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.