#EURegionsWeek: сближаването е основен фактор за бъдещето на Европа

Проведе се 16-ото издание на Европейската седмица на регионите и градовете

Прочетена: 35

Емил Христов,
Брюксел

„Бъдещето на Европа е в младежта, регионите и градовете – бъдещето на Европа е в единството и сближаването“. Това беше посланието на 16-ото издание на Европейската седмица на регионите и градовете (#EURegionsWeek), като акцентът беше поставен на необходимостта от силна политика на сближаване след 2020 г. Ежегодната конференция, която се провежда в Брюксел, се организира съвместно от Европейския комитет на регионите и ЕК. Това е най-мащабната проява в света, посветена на регионалното развитие.

Политиката на сближаване на ЕС е създадена през 1988 г. С времето тя се превърна в основен инвестиционен инструмент, помагащ на градовете и регионите да създават работни места и икономически растеж, да насърчават конкурентоспособността и устойчивото развитие и да подобряват качеството на живот на гражданите. Основната й цел е да спомогне за преодоляването на неравенствата между и в регионите на ЕС и да допринесе за хармоничното му развитие и благоденствието на европейците. Всяка година #EURegionsWeek събира близо 6000 участници от местните, регионалните и европейските администрации, учени и експерти, за да обсъдят и обменят мнения по различните аспекти на политиката на сближаване в рамките на повече от 170 работни групи, семинари, дискусии и срещи в течение на четири дни. Програмата се адаптира в зависимост от конкретния дневен ред на ЕС, като сега в центъра му беше бъдещето на кохезионната политика.

Форумът беше открит на 8 октомври от председателя на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц. В изказването си той посочи, че бъдещето на политиката на сближаване е много повече от финансов въпрос. За него то е отражение на основни европейски ценности. По думите му само чрез сътрудничеството между европейските, националните, регионалните и

местните органи

политиката на сближаване може да помогне за преодоляването на сериозните проблеми на 21-ви век.

„Орязването на този ресурс е в разрез с целите на ЕС за териториално, икономическо и социално сближаване. Днес повече отвсякога се нуждаем от силна кохезионна политика, за да може ЕС да спечели сърцата и умовете на гражданите, на които служи. Не може да има Съюз без сближаване“, допълни Ламберц.

„Днес говорим за бъдещето на нашите региони и градове – но всъщност говорим за бъдещето на Съюза, тъй като двете неща са неразривно свързани. През следващото десетилетие Комисията ще продължи да подкрепя усилията на регионите и градовете да осъществят преход към по-иновативна и по-зелена икономика в интерес на работните места, растежа и социалния прогрес“, заяви пред гостите на форума председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Според него политиката на сближаване, която е един от най-конкретните примери за европейска солидарност, ще играе основна роля в този преход. Същото се отнася и за програмите „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“, InvestEU и всички други инициативи, включени в предложението за бъдещия бюджет на ЕС. „За да може тази подкрепа да достигне навреме до регионите и градовете, е изключително важно да се постигне споразумение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС преди изборите за

Европейски парламент“, каза още Юнкер.

Темата продължи еврокомисарят по регионално развитие Корина Крецу, която посочи, че се гордее с идеята за нова, по-модерна, гъвкава и опростена политика на сближаване. „Предстои обаче още работа. За да може инвестициите да стартират реално през 2021 г.“, заяви тя и подчерта,

че планирането на следващите програми трябва да започне отсега.

Крецу отчете, че Европейската комисия е предложила кохезионна политика, в която няма да има неравнопоставеност на регионите. Тя обясни, че дори развитите европейски държави имат различни специфични нужди, на които трябва да се отговори, за да има модерна икономика в целия Съюз. „Целим да водим по-проста и по-гъвкава кохезионна политика чрез намаляване на бюрокрацията и ускоряване на изпълнението. За периода 2021 – 2027 г. заложените цели са да бъде постигната по-зелена Европа чрез иновации, цифровизация, икономически растеж и

подкрепа на малките и средните предприятия“, заяви Корина Крецу.

По време на откриването думата взе и зам.-председателят на Европейския парламент Павел Теличка, който отбеляза, че политиката на сближаване е най-силният израз на солидарност в ЕС. „Инвестициите по тази линия постигат дългосрочните цели на Съюза. Затова е важно да повишим максимално потенциала й след 2020 г., като увеличим нейната гъвкавост и добавена стойност, както и последователността и съгласуваността на политиката с процеса на европейския семестър“, каза той. Според него е необходимо да има по-голяма целенасоченост на разходите, основана на обективна оценка. „Европейската седмица на регионите и градовете предлага отлична възможност да обсъдим бъдещето с хората, които имат експертен опит по места“, завърши той.

Темата за

насочване на ресурсите там, където те са най-необходими,

бе продължена от експертите на #EURegions­Week.

Бъдещата политика на сближаване е съсредоточена върху резултатите и насочва допълнителни ресурси към най-изоставащите региони в ЕС, за да се гарантира сближаване и справедливо третиране на всички. Методът за разпределяне на средствата се основава предимно на БВП на глава от населението, като се използва „формулата от Берлин“, приета от Европейския съвет през 1999 г. ЕК предлага изменение на метода, за да се насочат повече средства към по-слабо развитите държави членки и да се предостави по-голяма финансова помощ на регионите, изправени пред индустриален преход. Включват се също нови критерии за всички категории региони, за да се отрази по-добре социално-икономическото положение по места – младежката безработица, ниските равнища на образование, изменението на климата и приемът и интеграцията на мигрантите. Освен това Комисията предлага предпазни мерки, за да се избегнат твърде резките промени в разпределените между държавите членки бюджетни средства. По отношение на Кохезионния фонд методът остава непроменен – държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90% от средния за ЕС, ще могат да използват средства от него.

Страните в ЕС считат, че е необходимо да има
по-индивидуализиран подход към регионалното развитие,

тъй като разпределението на средствата от фондовете все още до голяма степен се основава на БВП на глава от населението. В бъдеще политиката на сближаване ще продължи да подкрепя стратегиите за местно развитие и овластяване на местните органи при управлението на средствата.

Друга основна характеристика е опростяването.

Идеята е да има по-кратки и по-ясни правила за предприятията и предприемачите в ЕС. Новата рамка предлага по-малко бюрокрация и по-прости начини за искане на плащанията, като се използват опростени варианти за разходите. За да се улесни взаимодействието, е въведена единна нормативна уредба, която обхваща 7 фонда на ЕС, които се реализират в сътрудничество с държавите членки. Европейската комисия предлага и по-леки проверки за програмите с добри резултати, като все повече се разчита на националните системи и се разширява принципът на „единния одит“, за да се избегне дублирането на проверки.

Регионалното развитие и сближаването на Съюза зависят и от
гъвкавостта на кохезионната политика,

която е необходима, за да внесе стабилност при планирането на инвестициите. Един от начините това да се случи е чрез междинен преглед, който ще определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране. Анализът ще се направи, като се вземат предвид нововъзникващите приоритети, напредъкът по програмите и най-актуалните специфични за всяка държава препоръки. В определени граници ще бъдат възможни трансфери на средства в рамките на програмите на ЕС, без да е необходимо официално одобрение от Комисията.

Друг важен елемент в бъдещото развитие на политиката за сближаване е свързан с
премахването на трансграничните препятствия и подкрепа за междурегионалните иновационни проекти.

В заложените промени в кохезионната политика се предвижда междурегионалното и трансграничното сътрудничество да бъде улеснено от новата възможност даден регион да използва част от своите собствени средства за финансиране на проекти навсякъде в Европа съвместно с други региони. Това ще помогне на държавите членки да се справят с трансграничните пречки и да разработват съвместни услуги. Комисията предлага нов инструмент за граничните региони и страните, желаещи да хармонизират своите правни рамки – Европейски трансграничен механизъм.
За да бъде Европа по-близо до гражданите, се отделя все повече внимание и на необходимостта от по-добро разясняване на положителните резултати на политиката на сближаване. Държавите членки вече имат по-високи изисквания по отношение на комуникацията, като например организирането на прояви при започването на големи финансирани от ЕС проекти и разработването на планове в социалните медии. В същото време обменът на информация по финансираните от ЕС проекти се опростява, като например единен портал ще предоставя информация за всички налични финансови средства за предприятията, въвежда се база данни за проекти, управлявана от Комисията, и др.

Във втория ден на форума Карл-Хайнц Ламберц участва в дебат за развитието на регионите и градовете през следващия програмен период 2021 – 2027 г., в който активно участие взе и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. Ламберц подчерта, че кохезионната политика не трябва да се представя сред обществото като отживелица и младите хора трябва да бъдат включени по-активно в процеса на реализирането й. Той изрази позиция, че единственият начин ЕС да се развие през следващия програмен период е, ако всички се обединят и имат единна визия. „Както неведнъж съм заявявал – сближаването е политика за бъдещето, която е предназначена, за да се справим с големите предизвикателства на нашето време, като същевременно задоволяваме и ежедневните изисквания на хората и регионите“, допълни той.

В словото си Карл-Хайнц Ламберц акцентира и върху
необходимостта да се подсили ролята на градовете и регионите,

като се премахне централизирането на управленските договорености, Според него това е нужно да остане в миналото. „Трябва да се стремим надалече, защото времето е кратко. Така че страните членки не трябва да отлагат работата по съгласуване на европейския бюджет. Губенето на време създава голяма несигурност точно когато европейците имат нужда от перспектива за бъдещето“, сподели още той.

Ламберц подчерта и значението на Европейската седмица на регионите и градовете като платформа, която има реално въздействие, особено за силна политика на сближаване. „Ключовият капацитет на това събитие е да мобилизираме регионите и градовете. Да тръгнем по-големи и по-силни през следващата година, особено с оглед на новия Европейски парламент“, заяви председателят на Ламберц.

На свой ред Антонио Таяни акцентира, че гражданите на Европейския съюз очакват от институциите конкретни отговори и
по-ефективна и справедлива политика на сближаване.

„Важно е да получим истинска обратна връзка относно политиките на ЕС. Слушането не е достатъчно, диалогът между хората трябва да бъде организиран и да се предприемат последващи мерки за подобряване на действията на Съюза в определени области. Ето защо предложих да очертаем постоянен европейски механизъм за диалог с гражданите“, допълни още Таяни.
Друг важен елемент от 16-ото издание на Европейската седмица на регионите и градовете бе участието на младите. За първи път тази година в рамките на инициативата Youth4Regions на форума присъстват млади журналисти, които са спечелили конкурс, свързан с материал за успешен проект, осъществен с европейски средства в конкретната държава.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.10.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.