Избори за Европейски парламент 2019 – следващото предизвикателство пред ЕС

Институциите са обезпокоени, че младите хора показват незаинтересованост към бъдещия вот

Прочетена: 99

Мирослав Еленков

Следващите избори за Европейски парламент (ЕП) ще се състоят между 23 и 26 май 2019 г. С наближаването им все повече се говори за това какви са очакванията сред гражданите на Съюза. Последното проучване на Евробарометър, измерващо обществените нагласи спрямо ЕС, показват, че европейците са настроени положително към членството на страните им в Съюза и го подкрепят. Над две трети от анкетираните, или 67%, са убедени, че държавата им печели от членството си в ЕС, като това е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам. Също така за първи път мнозинството от хората, включени в допитването, 48%, считат, че в ЕС гласът им има значение. Почти една трета от запитаните – 32%, знаят датата за провеждането на европейските избори

за Парламент през 2019 г., а 50% са заинтересовани от тях. От друга страна, се наблюдава

значителен спад на гласоподавателите сред младите хора,

което според мнозина политици и анализатори ще бъде основен проблем на предстоящия вот.

Идващите избори за ЕП и незаинтересоваността за тях от страна на младите граждани на ЕС бе и темата на 11-те „Европейски младежки журналистически дни”, които се проведоха в Брюксел. През тази година на форума се събраха над 100 журналисти между 18 и 30 години. В конференцията взеха участие президентът на Европейския парламент Антонио Таяни, генералният секретар на ЕП Клаус Веле, вицепрезидентът на ЕП с ресор „Информационна политика, връзки с пресата и с гражданите“ Силви Гийом, говорителят на институцията Жуме Джило, както и Рафаела де Марте, ръководител на медийните услуги в ЕП.

„Следващата пролет стотици милиони граждани ще изберат нов Европейски парламент. Преди да вземат решения, те внимателно ще оценят кандидатите и програмите, които ще оформят бъдещето на нашия континент и ролята ни в света през следващите години. Европейският съюз, уникален споделен проект, подкрепен от мирното сътрудничество, е под заплаха от сили, които искат да унищожат постигнатото“. Това каза президентът на ЕП Антонио Таяни при откриването на форума. По думите му, през следващите месеци европейските граждани ще следят как и какво прави ЕС, за да ги защити и да създава нови възможности. Те ще очакват отговори на проблемите, свързани с миграционните потоци, сигурността, околната среда и работните места. „Трябва да положим усилия, за да гарантираме, че гражданите на ЕС са наясно с ежедневната дейност на депутатите, като реформите в областта на миграцията, по-тясното сътрудничество с Африка, борбата с тероризма, антидъмпинговите мерки за защита на европейските работни места“, посочи още Антонио Таяни.

„Важно е да чуем какво имат да кажат младите“, изтъкна Силви Гийом и подчерта, че пресата играе решаваща роля за успеха на изборите. Според нея медиите трябва да информират общността постоянно за вота, защото следващият Европарламент ще е от съществено значение за бъдещото развитие на Съюза.

Генералният секретар на ЕП Клаус Веле заяви, че институцията се нуждае от промяна в комуникацията, която да е на 180 градуса. „ЕС трябва да говори по-малко за себе си и повече за това как Съюзът засяга живота на хората. По-малко бюрократичен език – това е, което ни е нужно“, коментира Веле и каза още, че политиците не могат да очакват всеки да дойде в Брюксел или да отиде в Страсбург. „Ако хората не идват при нас, трябва ние да отидем при тях“ , сподели Веле.

По думите на Жуме Джило,
през 2019 г. ще се проведат най-важните европейски избори за Парламент до момента

и затова от голямо значение е всеки да даде своя глас, за да избере представителите на страната си. Джило счита, че кандидатите трябва да бъдат разпознаваеми лица в собствената си държава, които да се включват повече в темите и идеите на ЕС, както и да говорят на достъпен за гражданите език.

От Европейския парламент също отчитат недостатъчната заинтересованост на младите по време на изборите. През 2014 г. гласувалите между 18 и 24 години са били едва 28%, което е по-малко от един на всеки трима младежи. Целта на ЕП е да има повече информираност, достъпност и ангажираност на младите по отношение на дейностите, които ЕС провежда за тях.
Джило цитира и статистика, според която младите заявяват, че са положително настроени към ЕС, както и че Великобритания трябва да остане в Съюза, но в същото време не са упражнили правото си на глас.

В рамките на събитието бе представена и платформата www.thistimeimvoting.com. Нейната идея е всеки в ЕС, който е решил да гласува, да се регистрира и с това да стартира кампания за изборите, като убеди своите приятели и близки в социалните мрежи във важността на предстоящото събитие.

Рафаела де Марте, ръководител на медийните услуги в ЕП: Ще проведем редица информационни кампании 

Г-жо де Марте, какви са медийните инициативи, които ЕП ще предприеме, за да популяризира предстоящите парламентарни избори?

Ще проведем редица медийни кампании, с които ЕП цели да уведоми колкото се може повече жители на страните членки на ЕС за ползата от това да гласуват за евродепутати през 2019 г.

Стремежът ни ще е да покажем не само какво е постигнатото до момента от ЕП, но и бъдещите предизвикателства пред институцията. Една от най-важните ни задачи е да осигурим добра връзка с медиите, защото те са тези, които разпространяват информацията и само с ползотворно сътрудничество ще стигнем до по-голям брой хора. Все още най-силният канал, по който се разпространява информацията, е телевизията. Също така залагаме много и на дигиталните медии, защото повечето хора четат новини онлайн. Освен това имаме идея да засилим връзката си и с регионалните медии.

Друг наш приоритет е да активизираме колкото се може и социалните мрежи като канал за комуникация, защото смятаме, че младите хора в ЕС трябва да гласуват. Според последните ни данни активността на младите жителите на ЕС по време на избори е намаляла драстично. В България гласоподавателите между 18 и 24 години на последния вот за евродепутати са били 27%. Вярваме, че комуникацията чрез социалните медии е най-добрият начин да достигнем до младите, защото всъщност те са бъдещето на ЕС и без тях не може да продължим.

Наистина много се надявам да успеем да убедим хората и те да повярват във важността на изборите за ЕП, да се включват и да говорят със семействата и приятелите си да гласуват. Считаме, че не само институциите трябва да дискутират изборите, от значение е и гражданите да обсъждат темата помежду си. Това, което искаме да заявим, е, че с този нисък процент на гласуване сред младите Европа е слаба. Активността показва, че хората приемат ЕС като даденост.

Каква е медийната стратегия, с която ЕП иска да ангажира вниманието на младежите към следващите избори?

По мое мнение, с тази група хора трябва да се комуникира чрез традиционните медии, защото те помагат на историята да я има. Знаете, че ако нещо не е написано, значи не съществува. Аз смятам, че не само трябва да информираме младите, но и да ги ангажираме с някакъв вид социална дейност. Това поколение не може да бъде само пасивен наблюдател на политическите дейности – младежите трябва да вземат бъдещето в ръцете си и да станат активни и ангажирани в Европейския проект.

Защо е важно за Вас да включвате все повече младите хора в решенията за бъдещето на ЕС?

Гласуването е акт на демокрация. Няма как да имаме здрава демокрация, ако хората не подкрепят изборите. Това е минимумът, който човек трябва да направи, за да покаже заинтересоваността си от бъдещето. Има и други по-активни начини като петиции, връзка с регионалните евродепутати за конкретни проблеми, но гласуването е в основата на Съюза.

Андрей Новаков, член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ: Фалшивите новини имат огромно негативно влияние върху обществото ни

Г-н Новаков, споделете първия си спомен, свързан с избори за Европейски парламент. Каква беше мотивацията Ви да гласувате?

Това беше преди вече около 10 години. През 2009 г. не само участвах като гласоподавател на изборите, но бях и в кампанийния тим на един от кандидатите за евродепутат. Тогава не само упражних правото си на глас, но бях и сред тези, които информираха гражданите колко важно е да се гласува.

Всеки трябва да упражнява правото си на глас, защото това определя как ще живеем. Искам да окуража всички млади хора да участват в идващите избори под всякаква форма, която намират за добре, и да гласуват, за да повлияят сами на бъдещето си, а не просто да обсъждат събития и да изказват несъгласие със случващото се около тях, седейки безучастно.

Защо е толкова ниска избирателната активност сред младите европейци?

Ние, като имам предвид тези, които представляват традиционните партии и политически движения, трябва да се постараем повече. Ключово е да комуникираме и обясняваме политиките си по-добре, защото се създава вакуум и обичайният ни „брюкселски“ език не говори нищо на обществото. Същевременно всеки ден ЕП постига значими неща, но никой не знае за тях. Според мен комуникацията с гражданите не е на нивото, на което трябва да бъде. Ако не го подобрим, то непременно ще има хора, които ще се възползват от това и чрез различни методи, най-вече с фалшиви новини, ще промотират своите идеи. За съжаление, сме свидетели на редица случаи, където такъв тип информация надделява над реалност­та и не може да се сърдим на хората, които й вярват. По-скоро трябва да насочим разочарованието към себе си и да подобрим комуникацията си с общността, която ни е избрала.

Споменахте фалшивите новини. Как те влияят на информацията, която достига до гражданите?

За съжаление, имаме много конкретни примери за фалшиви новини, които са далеч от истината, като в случая с Брекзит. Той беше представен изцяло на базата на неверни данни и двусмислици, но много добре звучащи, и хората им повярваха, като гласуваха за напускането на ЕС от Великобритания.

Според мен, ако се направи същият референдум днес, когато повече от лъжите са разбити и истината излезе наяве, резултатът от вота ще е съвсем различен. За съжаление, подобен е случаят и с ужасяващото престъпление в Русе, за което бе разпространена информация, далеч от реалността, но тя обиколи новинарските агенции по света. Затова фалшивите новини и този тип пропаганда имат огромно негативно влияние върху обществото ни.

Какво трябва да направим, за да се преборим с този проблем?

Както казах, на първо място истината трябва да бъде разпространявана от институциите много по-добре, защото ако чакаме някой да го направи по начин, по който сметне за добре, той може да манипулира обществото по удобен за него начин. Каквито и да са фактите и истината, институциите трябва да намерят способ да ги представят по най-разбираемия начин, защото решенията, които взимаме тук, влияят на начина ни на живот всеки ден.

 

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.10.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.