Басейните на Централната минерална баня са идеални за сцена на културни събития

Общината иска да спаси емблематичното здание с проект за разгръщане на Музея за история на София

Прочетена: 182

Елица Илчева

Хайде на театър в Централна баня! Да идем на концерт в музея! Така ще се подканят столичани след около две години, ако се реализира идеята на общината помещенията на мъжкия и женския басейн в старата Централна минерална баня да се превърнат в зали за културни събития, а цялата сграда да бъде преобразена за нуждите на Музея за история на София. Автор на идейния проект за реставрация и адаптация на второто крило на банята, който общината е внесла за обсъждане в Столичния общински съвет (СОС), е арх. Станислав Константинов, който още през 1998 г. печели националния конкурс за адаптация на зданието за нови нужди. Именно по неговия проект е реставрирана и вече действащата част на обекта. Всеки, който е имал повод да влезе там, се радва на възстановения интериор. Отвън зданието също предизвиква възторг, но една разходка оттатък отворените помещения издава, че то всъщност ден след ден се руши.

Продължилите във времето доста опити тази половина от банята да бъде дадена на концесия за изграждане на балнеоцентър, който да запази старите й функции, се провалиха и
решението на местната власт в момента освен целесъобразно е и спасително.

Според арх. Константинов концепцията му запазва оригиналния интериор на помещенията, където са били мъжкият и женският басейн, и в този си вид с незначителна намеса те са идеални за културни събития, като театрални постановки, камерни концерти и дори може да се постави екран за кинопрожекции. Оркестри като „Софийски солисти“, „Симфониета София“ и 20 любителски театрални състава имат нужда от подобно място, където „регулярно да развиват своята дейност“, потвърждава и зам.-кметът на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости” доц. д-р Тодор Чобанов, който заедно с арх. Станислав Константинов разходи журналисти из порутената част на сградата на Централна баня. „Използването на други зали за тази цел, като например „България“, струва много пари на данъкоплатците, а и сградата на банята се нуждае от нов сценарий, защото се видя, че идеята за балнеоцентър не е привлекателна за инвеститорите“, категоричен е доц. Чобанов. Той припомни, че Централната минерална баня е изградена между 1906 и 1912 г. и е със статут на архитектурно-художествена недвижима културна ценност от национално значение.

Общата площ на неизползваната в момента част е 7500 кв. м.

И двете зали имат и горни етажи, които ще могат да служат за балкони, на които ще се поставят седалки, а в дълбочината им ще се изложи поне още една част от богатството на институцията, която съхранява 120 000 експоната. Помещението на мъжкия басейн е с капацитет около 250 души, а на женския – около 150. С приобщаването на сутерена Музеят за история на София ще се сдобие с хранилища, реставрационни площи и ателиета, за да може столичани да видят какво притежават, а служителите да работят в привлекателна и отговаряща на изискванията за съхранение на артефакти среда.

Приблизителната стойност на
инвестицията по ремонта и реставрацията ще е между 7 и 10 млн. лв.

Това обаче не включва допълнителното техническо оборудване, което предстои да се закупи, като например аудио-визуални системи и техника за 3D mapping, уточни доц. Чобанов.
Финансиране ще се търси по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“), като Столичната община ще осигури част от средствата, както това се случи при осъществяването на първия етап от проекта, каза доц. Тодор Чобанов. Докладът, който вече е в Общинския съвет, предстои да бъде гледан в няколко комисии, а след това да се гласува в зала. Ако получи одобрение, каквото ще се търси и от обществеността, ще се изготви проектно предложение, с което ще се кандидатства по мярката за развитие на туризма на „ОПРР 2014 – 2020“. Шансовете да се осигури финансиране от ЕС са напълно реални, защото оперативната програма стимулира проекти, които надграждат инфраструктура, какъвто е точно този. Подготовка за започване на строителството може да се очаква не по-късно от края на 2019 г. и началото на 2020 г.

Зам.-кметът на София обясни, че
инвеститор, който да изгради СПА център, не е намерен,

тъй като освен първоначалните средства за реконструкцията на паметника на културата допълнителните разходи са сериозни.

„По сметки, направени във връзка с минералната баня в Банкя, минималната месечна издръжка на подобен обект е 50 хил. лв. В Банкя обаче има много хотели наоколо и потенциал да се създаде голям СПА комплекс, който да се свърже с банята, а тук дори няма паркинг, който да се ползва от евентуални посетители, т.е. липсват тези предпоставки, които биха позволили на инвеститора да реализира нормален работен процес и да си възвърне вложенията в следващите години“, каза доц. Чобанов.

Друг проблем, върху който акцентира арх. Станислав Константинов, е, че дебитът на минералния извор намалява през годините и особено сериозно след слабо земетресение през 2013 г., което явно е разместило подземните пластове. В момента той е 12 литра в секунда, докато през 1985 г. е бил 17 литра. Сега 6 литра в секунда отиват към чешмите отвън, а другите 6 са включени в новоизградената геотермална централа, която върти водата през радиаторите. Новата част също ще се отоплява по този начин.

Казусът за бъдещето на рушащата се сграда вече е обсъден на заседание на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие на Столичния общински съвет, на което до консенсус не се стигна. Председателят на комисията Малина Едрева обясни, че трябва да се направи подробен анализ, за да бъде взето решение какво ще се случи със знаковата сграда за София. Когато анализът е готов, ще бъде свикана извънредна комисия.

 

От началото до днес

Изграждането на „нова модерна банска постройка в центъра на София за оползотворяването на горещия термален извор“ започва през 1906 г. Сградата е завършена през 1912 г., а на 1 май 1913 г. е открита за посещения. Автори на идейния проект са австрийският архитект Фридрих Грюнангер и забележителният български архитект Петко Момчилов, а работният е дело само на Момчилов.

Във външното оформление хармонично се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на XX век в България, както и влияния от средновековното българско строително изкуство. Фасадата впечатлява с майоликовата си украса, каменната пластика и декоративно оформените куполи на централното тяло и страничните крила.

Високите художествени постижения при оформлението на фасадите са дело на изтъкнатите български художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев.

Не по-малко въздействащ е и интериорът. Отворените общи пространства, елегантните ажурни метални парапети на виещите се видими стълби, стилни канделабри, леки решетки и остъклени прегради отварят достъп на погледа до всеки кът.

Общинската минерална баня е затворена през 1986 г. Повече от 10 г. не се стопанисва и става свърталище на бездомници. През 1998 г. е взето решение сградата да се адаптира за Музей за история на София. Столичната община прави национален конкурс за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”, спечелен от колектив с ръководител арх. Станислав Константинов.

През 2007 г. се взема ново решение от Столичния общински съвет, с което се предвижда да се изгради и СПА център и в последния вариант за музейната част остават помещенията по западната и южната фасада на сградата и централното фоайе с разгъната площ на четирите нива приблизително 7400 кв. м. Към тях се добавят и два от общо четири от вътрешните дворове, които са от двете страни на централното фоайе. С подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие, е извършена реконструкция на частта, отредена за музей, разположена в 11 зали с обща експозиционна площ 3783 кв. м.

Изградена е и новата геотермална централа за нуждите на музея. За намаляване на експлоатационните разходи е изпълнено алтернативно решение за топлозахранване на обекта чрез индиректно използване на геотермалната вода, при което след като премине през ОВ инсталациите, температурата на минералната вода спада с 3 – 4 градуса, но се запазват питейните й качества и може отново да бъде използвана за водоналиване или за други нужди.

Арх. Станислав Константинов: Старите сгради трябва да добият нови функции

Приказките за павета принизяват направеното в столицата

Старите сгради трябва да добиват нови функции. Вижте генезиса на този проект, който се прави стъпка по стъпка, и ако бъде осъществен докрай, ще имаме един европейски музей, който София заслужава. Затова се борим да получим това пространство и молбата ни е да бъдем подкрепени от обществото.

Проектът е изключително значим, той е част от всичко, случващо се в София, която не е била обгрижвана така, както сега, през цялото време от промените до днес. Той е част от големите усилия, които издигат столицата на високо европейско ниво, а приказките за павета принизяват усилията на ръководството и на архитектите да се види направеното, да се усети, че можем. Вероятно има и грешки, което е нормално, но се върви в най-правилната посока и това никой не трябва да го забравя. Огорчен съм от група хора, които крещят, за да омаловажат направеното.
Всичко в идейната ни концепция предвижда да се запази оригиналната визия, изровените към момента плочки, които са съхранени на купчини в неремонтираните зали, ще бъдат реставрирани една по една, за да се върнат по местата им. Работили сме без компромис, така както и тези, които са строили сградата и дори в ония бедни години след Освобождението са купували най- добрите материали от водещите европейски фирми.

Освен че споделяме мисията да съхраним зданието, сме мислили и за това, как София да има музей, който ние нарекохме градски дом или жив музей. Място, където хората могат да дойдат не само за да съпреживяват историята, но да участват в ред мероприятия, които са свързани със социалния им живот, и това ще се случва тук. Интересът все повече се увеличава, като годишно в сградата на банята влизат по 70 000 души.

В проекта се отдава почит на водата и се прави препратка към функцията, която е имало това прекрасно здание. В централната зала ще направим вита стълба като ДНК спирала около извора, а пространството ще носи името „Градът край извора – Римска Сердика“ и именно там по най-модерен начин ще бъдат изложени всички експонати, свързани с живителната течност.

Най-красивите неща в сградата от архитектурна гледна точка са басейните. Самата пластика на пространствата им е толкова хубава, че те наистина като че ли са създадени за това, което предлагаме – да ги превърнем в многофункционални зали. Те ще действат и независимо от музея, и свързано с музея. Ще намерим място за изключително сериозната тема – градоустройството след Освобождението, на която днес не е отдадено заслуженото внимание. Децата ще могат да се докоснат до историята на столицата чрез ателиета, в които ще рисуват, и всичко ще действа като цял организъм.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.11.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.