Местните власти и експерти от институциите направиха равносметка за изпълнението на програмите от ЕС

Във фокуса на вниманието бяха ОПРР, ОПОС и ПРСР

Прочетена: 58

Росица Георгиева

В Боровец се проведе Десетата юбилейна национална среща на експертите по програми и проекти в общините. На събитието традиционно се поставиха проблемите на местните власти при изпълнението на проекти със средства от ЕС и се направи равносметка за напредъка на програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Форумът, организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), събра над 250 участници. Тридневната среща започна с открито съвместно заседание на Постоянните комисии на НСОРБ по „Управление на европейските фондове“ и „Земеделие, гори, селски и планински райони“. На него се обсъдиха различни актуални теми, сред които бяха и основните предложения на Европейската комисия по Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и предстоящите дейности на НСОРБ за подкрепа на общините при изпълнението на проекти по ЕСИФ.

На откриващата пленарна сесия изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева приветства участниците и коментира въпроси, свързани със средствата за развитие на селските райони, и критериите за формирането на ресурса за трансгранично сътрудничество през следващия програмен период. В продължилите дискусии се включиха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) Деница Николова, Валерия Калчева, главен директор на ГД „Оперативна програма Околна среда” (ОПОС) към МОСВ, Светослав Цеков, и.д. началник-отдел „Публични мерки“ в дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерството на земеделието, храните и горите, Калоян Костадинов, зам. изпълнителен директор на Дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” (­ДДПМРСР) към Държавен фонд „Земеделие”, и други представители от институциите. Те дадоха насоки на местните власти за това какви действия е необходимо да предприемат бенефициентите за минимизиране на допусканите грешки, за намаляване на административната тежест и за ускоряване на договарянето и изпълнението на общинските проекти. Във фокуса на дискусиите най-голям интерес предизвикаха ОПРР, ОПОС и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

„Към момента програмите за трансгранично сътрудничество се изпълняват с много добри темпове. По INTERREG V-A „Гърция – България 2014 – 2020“ ще бъдат осигурени над 10 млн. евро за подпомагане на малките и средните предприятия в пограничния регион. Мярката ще бъде отворена до края на годината, като ще финансира между 70 и 80 предприятия от двете страни на границата, които ще получат средства за инвестиционни проекти. Така ще се дадат тласък за развитие на малкия и средния бизнес и допълнителни възможности за вложенията в Южния пограничен регион.“ Това съобщи зам.-министър Деница Николова и отчете
сериозен напредък на всички програми за междурегионално и териториално сътрудничество,

в които участва страната ни. По трите трансгранични програми, които управлява Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за сътрудничество с Турция, Македония и Сърбия, до момента са подписани 130 договора за изпълнение на проекти на стойност над 38 млн. евро. „До края на 2019 г. ще бъдат одобрени проекти и по втората покана за набиране на проектни предложения по програмите, като в момента се оценяват подадените общо 527. По останалите програми за трансгранично сътрудничество – с Румъния, Гърция и Черноморския басейн, където България е партньор, към момента се изпълняват 205 договора за 317 млн. евро, които дават сериозна подкрепа за развитието на пограничните региони в страната. Повечето проекти ще приключат през 2019 и 2020 г.“, информира Деница Николова.

Тя подчерта, че по многонационалните програми за сътрудничество, в които България участва с цялата си територия, също се отчита сериозен интерес и напредък. По думите й в момента се работи по 167 проекта за над 4,5 млн. евро. Очаква се тяхната реализация да приключи до 2021 г.
„Анализът ни за ОП „Региони в растеж“ показва риск от неизпълнение на отделните индикатори по различните оси на оперативната програма. Единият е свързан с отчитането на средствата по

проектите. Деница Николова подчерта, че
по-малките общини изпълняват инвестиционните си проекти по ОПРР много по-бързо от големите,

и призова за максимална активност при отчитането на проектите и средствата за тях. „Сред рисковите индикатори към днешна дата са мерките за енергийна ефективност в големите общини, социалната инфраструктура, предвиждаща изграждането на центрове за деинституционализация на деца и възрастни с увреждания, модернизацията на спешната помощ и мерките, които се финансират с финансовите инструменти“, посочи ръководителят на УО. Наблюденията на Управляващия орган показват, че част от общините се справят с постигането на поставените цели, други – не, а има и такива, които са на ръба. Николова съобщи още, че се очаква в средата на следващата година да станат ясни резултатите от междинните цели на Оперативна програма „Региони в растеж“, което означава, че преразпределяне на ресурс по ОПРР няма да се приложи преди това. „През 2019 г. ще отчетем изпълнението на индикаторите към 31 декември 2018 г. по всички проекти и ще се прецени как да се приложи методологията за преразпределение. Нашата цел ще е да обработим всички плащания, постъпили до 31.12.2018 г. Направено е максимално възможното да се приоритизират плащанията, защото в момента в УО на ОПРР трябва да се обработят над 210, които са постъпили към края на септември“, посочи тя и обясни, че общините могат да отичат разходи до края на годината, за да постигат заложените в договорите цели.

„Проверките на обществените поръчки, които правим, показват едни и същи пропуски при обявяването на търговете от общините, както и при оценителния процес – има ограничителни изисквания и субективна методология за оценка на изпълнителите. Ако се направи анализ, ще се види, че нарушенията са идентични”, допълни тя.

Деница Николова заяви, че се работи по нов тип регионална политика, с различен подход. По думите й това ще стане с
промени в Закона за регионалното развитие (ЗРР),

които предвиждат обособяване на четири района за планиране. „Този закон е важен и за стратегическите документи и подготовката за финансирането след 2020 г.“, подчерта Николова и обясни, че смяната на модела се фокусира и върху факта, че част от населените места сега не могат да се включат в проекти, реализирани с европейски средства. „В бъдеще можем да преодолеем тези „бели петна“ с регионални проекти между общини и области. Към края на 2018 г. проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗРР се очаква да бъде внесен в Министерския съвет и в началото на следващата година да бъде одобрен от Народното събрание. „Нужен е диференциран подход за инвестиции, за да насърчаваме характерните нужди на определен регион, да се възползваме от възможностите“, обясни тя. По думите й новото райониране дава предпоставки за целенасочен модел на въздействие върху регионите, съобразен със спецификите и населението на всеки от тях и потенциалите му за развитие. С промените в Закона за регионалното развитие се цели и намаляване на броя на стратегическите документи, които в момента са над 400. Въвеждат се три основни нива за стратегически документи – национално, регионално и общинско, като местните власти ще разработват план за интегрирано развитие на общината.

В рамките на форума Валерия Калчева представи напредъка по Оперативна програма „Околна среда“. Тя припомни, че приоритетните оси по ОПОС са пет и те финансират проекти в секторите „Води”, „Отпадъци”, „Биологично разнообразие”, мерки за превенция на рисковете от наводнения и свлачища и мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух. „През 2019 г. предстои да бъдат обявени няколко процедури по ОП „Околна среда“, насочени към общините. Една от тях е за изграждане на ВиК инфраструктурата в Столичната община. В рамките на

Приоритетна ос 2 чрез подбор ще обявим набиране на демонстрационни проекти в сферата на управление на отпадъците”, информира Калчева.

По ОПОС са
договорени 1,3 млрд. лв.,

или около 40% от бюджета на програмата. „В рамките на 2018 г. по общински проекти са изплатени 111 млн. лв., а от старта на програмата с натрупване – 245 млн. лв., което е 7% от ресурса й”, каза още Калчева. Тя обясни, че по приоритетни оси 2 и 4 на ОПОС има проекти, които са в процес на оценка и предстои да бъдат одобрени през тази и следващата година.
„На фона на договорените средства изпълнените проекти до момента са малко. По фазираните ВиК проекти от предходния програмен период са приключени тези на Раднево, Банско, Шумен и частично на Враца. От т.нар. ранни ВиК проекти е завършена мрежата на община Долна Митрополия и в рамките на годината ще бъде въведена в експлоатация пречиствателната станция на Тервел“, каза още Калчева. Тя определи 2018 г. като изключително трудна. „Това, което постигнахме, нямаше как да се случи без участието на нашите бенефициенти и партньори. Обявили сме над 99% от ресурса на ОПОС и постигнахме ръст на договорените средства, които в началото на годината бяха 23%, а сега са около 40%. Имаме по-висок резултат и при платените суми и верифицираните разходи – от 3% в началото на 2018 г. до 11%”, каза още Валерия Калчева.
От началото на 2018 г. по Програмата за развитие на селските райони са обявени приеми по 17 различни общински и частни мерки. Сред тези, които се радват на внимание, е подмярка 7.2

„Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ и подмярка 7.6, насочена към строителство и реконструкции на културното и природното наследство в селата.

Светослав Цеков, и.д. началник-отдел „Публични мерки“ в Дирекция „Развитие на селските райони”, призова общините активно да подават искания за плащания по проектите, които изпълняват.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 15.11.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.