Бюджет 2019 – щедър и най-амбициозният от началото на прехода

Държавата ще разпределя 44,5 млрд. лв., приоритетите са социална политика и отбрана

Прочетена: 104

Елица Илчева

„Обществото ни през 2019 г. ще бъде по-успешно и по-богато. Законът за държавния бюджет е прогноза за следващата година, която според мен, е добра. Оптимист съм, че този за 2019-а ще може да бъде изпълнен“. Това бяха думите на министъра на финансите Владислав Горанов след приемането на Държавния бюджет за 2019 г. от Народното събрание (НС), който авансово премиерът Бойко Борисов определи като „най-амбициозният от началото на прехода“. Одобряването на бюджета на второ четене отне на Парламента повече от три дни, дебатът продължи сумарно около 30 часа, но не предизвика никакви отклонения от проекта, с единствено изключение за покачването на минималния доход при земеделците до 400, а не до 560 лв., както беше заложено. По мнението на управляващите, финансовата рамка е реалистична и оптимистична, а според опозицията тя не гарантира растеж.

В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните налози и тези върху доходите на физическите лица, с цел повишаване на икономическия растеж. През 2019 г. бюджетът планира да събере почти 43,9 млрд. лв., или близо 38% от БВП, и да преразпредели малко повече от тази сума – 44,5 млрд. лв. (38,2% от БВП). Експерти коментират, че се залагат рекордно високи разходи – увеличението им е с над 5,8 млрд. лв. спрямо нивото от тази година. Затова пък дефицитът от 600 млн. лв., или 0,5% от БВП е минимален, подобно на предишните няколко години. Същевременно се очаква 31,7% ръст на икономиката, а последните 3 години завършват с излишъци. Държавата няма да излиза на международните дългови пазари, а дългът ще продължи да намалява – от 22,5% през 2018 г. на 20,5% през 2019 г. до достигане на 17,7% през 2021 г., като в края на 2019 г. трябва да е 22,2 млрд. лв. при таван от 23,5 млрд. лв. за 2018 г. През следващата година България ще внесе в общия бюджет на Европейския съюз почти 1,3 млрд. лв.

Приоритетите през 2019 г. са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите

В сферата на социалната политика са предвидени 40,4 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период до 2021 г. (50% повече спрямо парите за 2018 г.). Размерът на минималната работна заплата през следващите години ще расте от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.

През 2019 г. фонд „Работна заплата“ на ведомства и финансирани от бюджета сектори ще се увеличи с 10%, като целта е те да се разпределят между служителите според оценката, която получат за работата си, но възнаграждението им няма да може да се увеличи с повече от 20%. Сумата, нужна за следващата година, е почти един милиард. Тя ще бъде разпределена между 433 хиляди души.

Хората с увреждания получават обещаните от премиера Бойко Борисов допълнителни 150 млн. лв. За 2019 г. увеличението на възнагражденията в сферата на образованието ще е средно с 20%, като целта е през 2021 г. те да се двойно по-високи от 2017 г.

По приоритет „Отбрана” е спазено изискването за достигане на разходите до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаването им до 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. са разчетени 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58% от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и на способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти.

Вече е факт и широко дебатираното увеличение на максималния осигурителен доход на 3000 лв., с идея това да въздейства положително на осигурителната и пенсионната политика. Същевременно минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 560 лв., максималният размер на пенсиите от 1 юли 2019 г. ще бъде 1200 лв. (дотогава остава 910 лв.), а всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., се увеличават с 5,7%. Минималната сума за прослужено време и възраст ще бъде 219 лв., като дотогава ще остане сегашната сума от 207 лв.

Дефицитът във фонд „Пенсии“ ще е 3,7 млрд. лв

Разпределението на субсидии за общините – по нова схема

Народните представители определиха общата субсидия на общините за 2019 г. в размер на 3,2 млрд. лв., или с 477 млн. лв. повече от настоящата година. Освен това целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава с 10 млн. лв. Догодина общата сума по това перо ще е 179 млн. лв. Парите ще бъдат насочени към 131 малки общини, от 4-та и 5-а категория, всяка от които ще получи по 25 хил. лв. допълнително за капиталови разходи.

Предвиденият трансфер за общините за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища е в размер на 38,2 млн. лв. По време на дебатите за бюджетите на общините от БСП поставиха въпроса за това, че състоянието на третокласната пътна мрежа в страната е изключително тежко и пътните артерии са хронично недофинансирани.

Интересно е, че от догодина държавната изравнителна субсидия за общините ще се разпределя по нова формула. Така 217 малки общини ще получат пари по тази линия, а 19 „богати“ ще бъдат лишени от нея. Тя ще се определя на база постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител, които са по-ниски от 120% от равнището им за страната. Тези, които имат постъпления в размер над 120% над средното за страната на човек от населението, няма да получат пари. Според изчисленията на Финансовото министерство по този начин около 22 млн. лв. ще бъдат преразпределени към по-нуждаещи се населени места. Промяната на формулата засяга предимно големите общини като София, Пловдив, Бургас, Варна, включително и Златица, която има солидни приходи. Според управляващите, с предвидените промени в данъчните закони се цели създаването на допълнителни условия за укрепването на финансовата децентрализация на местните власти.

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика по места.

Парите на ведомствата – с лек ръст нагоре

НС прие финансова рамка на Държавния бюджет за 2019 г. с 25,6 млрд. лв. в приходната част, от които 23,1 млрд. лв. са данъчните приходи. От тях най-голям е делът на ДДС – 10,8 млрд. лв. От акцизи са предвидени приходи от 5,3 млрд. лв. В бюджета за следващата година разходите са 13,3 млрд. лв., като държавата е предвидила най-много средства за персонал – 5,1 млрд. лв.
80 млн. лв. от бюджета ще се отпуснат за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. 3,7 млрд. лв. ще бъдат трансферите за общините.

С над 5 млн. лв. повече ще са парите за Министерския съвет (МС) – спрямо сегашните 91,07 млн. лв., за 2019 г. са предвидени 95,086 млн. лв. Приходите на МС са 14,2 млн. лв., от които 10,1 – от собственост. За персонал се отпускат почти 59 млн. лв. Според разпределението на разходите по области най-много средства ще се отделят за осъществяване на държавните дейности в страната – 27,2 млн. лв. За ремонт и строителство на храмове и манастири ще се отпуснат 2,9 млн. лв. По 70 хил. лв. са предвидени за ремонт на молитвени домове на Католическата църква, на синагоги и на храмове на Арменската църква. 460 хил. лв. се отпускат за ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание. Допуска се правителството да натрупа нови задължения в размер на 36,5 млн. лв.

С малко са увеличени парите за Президентството – спрямо тазгодишните 6,668 млн. лв., за 2019 г. са предвидени 7,3 млн. лв., от които за служителите – 4,9 млн. лв. Тук са включени и капиталови разходи – 200 хил. лв., като те ще отидат за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт. Максималният размер на новите задължения, които могат да бъдат натрупани от институцията през 2019 г., е 2,3 млн. лв.

Народното събрание одобри и собствения си бюджет, като Парламентът получава повече пари спрямо 2018 г. – вместо 62,150 млн. лв., за догодина са разписани 79,3 млн. лв. През 2019 г. депутатите ще може да натрупат нови разходи до 34,3 млн. лв. и дори да надвишат тази цифра с до 20%. Издръжката на персонала в НС ще струва 15,5 млн. лв.

Институцията на омбудсмана ще е с бюджет 3,1 млн. лв., като от тях 2 млн. лв. ще отидат за персонал. За съдебната власт приходите са изчислени на 116 млн. лв., от които 100 млн. лв. от съдебни такси, а разходите – на 704,3 млн. лв., от тях капиталовите разходи – 26,3 млн. лв. Конституционният съд ще може да изхарчи 3,3 млн. лв., от които за персонал са предвидени 2,9 млн. лв.

Бюджетът на МВР продължава да расте. Преди няколко години той надмина 1 млрд. лв. За 2018 г. Вътрешното министерство имаше да харчи близо 1,3 млрд. лв., а планираните за 2019 г.

разходи са 1 514 790 200 лв. От тях над 1,338 млрд. са за заплати.
44 млн. лв. ще бъдат приходите в Министерството на отбраната, от които 29,3 млн. лв. ще дойдат от собственост на ведомството. 1,4 млрд. лв. ще бъдат разходите в бюджета, 996 млн. лв. от тях ще отидат за персонал. През бюджета се отпускат 14,7 млн. лв. на Националния военен университет „Васил Левски“, почти 7,5 млн. лв. на Военната академия „Г. С. Раковски“ и 5,8 млн. лв. на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Министерството на правосъдието за 2019 г. е с приходи 61,5 млн. лв., като 61,2 млн. лв. от тях ще са от държавни такси. 274,8 млн. лв. са разходите на ведомството. За персонал държавата отпуска почти 200 млн. лв. Най-голям дял от разходите министерството ще отдели за политика в областта на изпълнението на наказанията – 171,3 млн. лв. В разходите са включени средства за увеличаване на персонала на ГД „Изпълнение на наказанията“ със 134 служители и на ГД „Охрана“ с 66 бройки.

В Министерството на външните работи ще влязат 59,7 млн. лв., като най-голяма част от тях са от държавни такси – 47,7 млн. лв. Разходите там са 132,6 млн. лв. Министерството на финансите е с планирани приходи от държавни такси – 114 млн. лв. и 521,2 млн. лв. разходи.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията през 2019 г. ще има приходи от 52,8 млн. лв. и разходи – 267,2 млн. лв. Държавата ще отпусне за персонал 33,4 млн. лв., а за субсидии са предвидени 196,4 млн. лв., от които за „БДЖ Пътнически превози“ са 175 млн. лв., а за „Български пощи“ – 21,4 млн. лв. За политики в областта на транспорта догодина ще бъдат дадени 223,7 млн. лв. За подобряване на транспортната достъпност и интегрирано управление на водните ресурси са отделени 467,5 млн. лв.

За Министерството на околната среда и водите са определени 51,9 млн. лв. приходи, като 51,3 млн. лв. са от данъчни такси. Разходите са 52,6 млн. лв. За персонал ще се отделят 31,7 млн. лв. За опазване на околната среда има 26 млн. лв. През 2019 г. институцията може да натрупа нови задължения за разходи в размер на 20 млн. лв.

В Министерството на енергетиката 155,2 млн. лв. са приходите, а 84,7 млн. лв. – разходите. За субсидии и текущи трансфери за нефинансови предприятия ведомството ще изразходва 39,4 млн. лв. 80,3 млн. лв. отпуска държавата за устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие.

Министерството на икономиката е с одобрени приходи от 26 млн. лв. По-голямата част от тях ще дойдат от държавни такси. Разходите в бюджета са 84,2 млн. лв., от тях за персонал 33,7 млн. лв., а за политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност държавата предвижда 62,3 млн. лв.

За политики в областта на земеделието и селските райони са предвидени 137,8 млн. лв., за рибарството и аквакултурите – 5,7 млн. лв. и за съхраняването и увеличаването на горите и дивеча – 26,9 млн. лв. 149,3 млн. лв. са приходите в бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите, а разходите – 192,8 млн. лв., като държавата отпуска 107,3 млн. лв. за заплати там.
Един от най-сериозно увеличените бюджети, предвид заложените приоритети за 2019 г., е този на Министерството на труда и социалната политика. Бюджетът на ведомството ще се увеличи със 190 млн. лв. Приходите там са 306,5 млн. лв., а разходите 516,6 млн. лв. и от тях за персонал – 46,1 млн. лв.

Най-скромната финансова рамка е тази на Министерството на туризма с приходи 9,8 млн. лв. и 19,3 млн. разходи. За персонал там ще изразходват 2,9 млн. лв., а за политика в областта на устойчивото развитие на сектора – 16,7 млн. лв. Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г., е 16,3 млн. лв.

Министерството на културата за 2019 г. ще привлече 26 млн. лв, от тях 25,8 млн. лв. ще дойдат от собственост. 194,3 млн. лв. са разходите, в голямата си част за персонал – 115,6 млн. лв. За създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование в бюджета се отпускат 168,3 млн. лв.

Приходите в бюджета на Министерството на образованието и науката са в размер на 14,8 млн. лв., 13,8 млн. лв. от тях ще дойдат от собственост на институцията. На фона на тази цифра разходите са 664,9 млн. лв., като 372,5 млн. лв. от тях отиват само за учители и персонал. Други 551,3 млн. лв. са заложени за трансфери за Българската академия на науките (БАН) и държавните висши училища. За БАН са предвидени 94,1 млн. лв., а от висшите училища най-много ще получи Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 66,1 млн. лв.

Депутатите одобриха и бюджета на Министерството на здравеопазването, където приходите ще са 37,5 млн. лв., от които 29,2 от държавни такси. 548,5 млн. лв. са разходите, от които се разпределят 245,9 млн. лв. за персонал и 392,6 млн. лв. за политика в областта на диагностиката и лечението.

Промяна на закони

В преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета бяха направени промени и в други нормативни актове. Парламентът отне на омбудсмана правото да се вози в кола на

Националната служба за охрана. Депутатите гласуваха окончателно и субсидията за партиите да остане 11 лв. за всеки получен глас.

Мнозинството одобри и отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология от Българската академия на науките от 1 януари 2019 г. Институтът ще излезе от структурата на БАН с цялото си имущество, с всички права и задължения, както и с членството във всякакви международни организации. С промени в Закона за държавния служител се забранява на пенсионери да работят в държавната администрация. Общо 250 служители ще трябва да напуснат МВР от следващата година, подобна е и ситуацията в Министерството на отбраната. Мярката е насочена най-вече срещу „младите“ пенсионери от системите за сигурност, които след пенсиониране започват работа в администрацията. В цялата държавна администрация работят над 1600 пенсионери. Промените няма да засегнат работещите по трудов договор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.12.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.