Да поведеш строителното братство из България

Прочетена: 33

Невероятно беше изживяването да поведеш строителното братство от FIEC из София и Пловдив и да им разказваш за архитектурните шедьов­ри на два древни града. Не че можеш да ги изненадаш. Все пак това са строители – инженери, проектанти, конструктори, архитекти от цяла Европа, хора, учили теорията, владеещи практиката на строителния бизнес. Мениджъри от градове, които блестят със световна строителна слава… Независимо дали това е Париж, Лондон, Прага, Будапеща, Брюксел или Берлин и Амстердам.
Невероятно беше отношението на тези хора, за ден-два приобщени от каузата FIEC, когато застанаха пред Ротондата зад президентството. И когато влязоха вътре. Смайващо впечатление оставиха стенописите, някъде от X век, и особено уникалният образ на глава на ангел, изписан под купола. Той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която дава представа за високото майсторство на българската художествена школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание смятат, че той надминава образ­ците на много по-късната Боянска църква и дори Италианския ренесанс. В това се убедиха и нашите нови познати Франциска Байер, Елине Шлойцер и Анелизе Хуберт, които с особено внимание слушаха обясненията на нашия екскурзовод, който водеше групата немскоговорещи гости. Добавяме само, че в Ротондата известно време са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България – св. Иван Рилски.
Градската градина беше мъничък оазис в този най-горещ юнски ден, но и начало на приятната архитектурна изненада за гостите, наречена Народен театър „Иван Вазов”. Камерите на Ян Варденаар и Рикардо Гомес запечатваха всеки детайл от импозантната сграда на Мелпомена. Гостите научиха подробности – сградата е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на
1906 г. и е открита за представления на 3 яну­ари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския инженер Кирил Чапаров.
През 2007 г. е извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. При боядисването на фасадите е използвана боя със съдържание на каучук, която повишава издръжливостта й на атмосферните влияния. Позлатените декоративни елементи по фасадата са покрити с нови листове златно фолио. Всичко това за европейските строители беше любопитно, те се интересуваха от подробностите, задаваха въпроси…
Покрай Руската църква пътят води до храм-паметника „Александър Невски”. Бодил Джонатан Брюн и Мишел Буро са категорични – „това е перлата в короната на вашата столица”. Ние допълваме, че храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март 1882 г. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Строежът е започнат през 1904 и е завършен през 1912 г.
Бърз автобусен маратон из задръстените софийски улици, и ето ни пред боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“. Тази средновековна света обител е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тук през 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на Българското средновековие.
Нашите приятели от FIEC са впечатлени. Нещо повече, както се изрази Халдор Рагнерсон, „това място излъчва особено вътрешно сияние, то е неземно като усещане…” Допълваме за нашите гости, че най-старият строителен период е от края на Х век – началото на XI век. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. вълчи зъби от поставени керамични зидарийни тела при сводовете. Тези майсторски похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян.
Впечатлени от историята и от познанията на нашите гидове, гостите спират за час-два в едно от култовите заведения под Витоша  „Воденицата”. Национални ястия, национален фолклор, свежест от планината… Какво повече?
Какво повече? Пловдив, разбира се. На другия ден старият град посреща гостите от FIEC с цялата прелест на архитектурен резерват, в който обаче живеят хора… Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, ехти камбанен звън. Гостите са впечатлени. Тук виждаме и генералния директор на федерацията на европейските строители Улрих Петцолд, разговаряме със Себастиян Ришер и с Катерине Лоуренс. Те се интересуват практически от всичко, дори и от това, че някои от къщите, строени през Възраждането, са с дървена скелетна конструкция, с пълнеж от непечени тухли… Естествено, всички снимат многоцветно изписаните отвън и отвътре стенописи, дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоките долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи, които са всепризнати шедьоври на строителното и зографското майсторство.
Разбира се, какво е да се опиташ да опознаеш Пловдив и да не посетиш Античния театър – най-голямо постижение в област­та на реставрацията на паметниците от Античността у нас. Построен е в началото на II век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе.
На финала на тази незабравима двудневна среща с представителите на европейското строително братство отидохме… „На мегдана”. Пловдивчани изненадаха приятно гостите с автентичен фолклор – в кръшните български ритми гостите се забав­ляваха като за последно. За съжаление, както заявиха Кристина Матос и Хан Бот-Ботман, „времето е пари, а нашите пари – това са строежите на Европа. И те ни очакват”.
Разделяме се. За тези два дни, независимо от народността им, независимо от езиците, които говорят, тези хора от цяла Европа усвоиха езика на приятелството, на единомислието.
Два дни заедно – хората от европейския строителен бранш!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 24.06.2011. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.