Улици без изход

Прочетена: 224

Истината е, че столичният квартал „Полигона” нашумя преди три години, когато стана архитектурна арена на мегапроекта за нов правителствен център в района на Шести километър на бул. „Цариградско шосе“. Студиото на един от най-известните френски архитекти – Доминик Перо, автор на сградата на Европейския съд в Люксембург и на кулите „Перо“ във Виена, се класира на първо място и ще проектира правителствения комплекс (някога …). На терен от 600 дка ще се разгърне модернистична сграда със стъклени конструкции с начупени и неправилни форми, следващи функциите на сградите, зелени и водни площи.
В конкурса участваха още три световноизвестни международни компании („Фостър и Партнърс“, „Заха Хадид Архитекти“ и „Масимилиано Фуксас Архитекти“, както и две български сдружения (Обединение Г3, Георги Стоилов и „АДАИС Проект“).
Дотогава този непредпочитан за живеене квартал беше известен с казармите на Четвърти километър, с двата самолета на пиедестал до колелото, сградата на „София Прес” и незавършения соцгигант на сградата на печатница „Родина”. Е, и „Мосю Бриколаж” отвори врати в района, но това не промени предпочитанията на хората.
Ситуацията коренно се измени през последните няколко години с изграждането на комплекс от жилищни сгради в празното пространство между старата печатница и втория административно-производствен център на Българската национална телевизия, известен повече като НРТЦ (Национален радио-телевизионен център).
Комплексът има транспортни комуникации, защото е близо до булевардите „Цариградско шосе“, „Брюксел“ и „Александър Малинов“. Но затова по-нататък… Цветовете на сградите преливат от синьо през виолетово, червено, оранжево и жълто до зелено и се развива идеята за дъгата – символ на нови надежди и цветен живот.
По същото това време на въпрос на гражданка, живееща в кв. „Полигона”, затова че в квартала няма нито детска градина, нито училище, а улиците са в безобразно състояние, Ирина Савина – зам. кмет по „Инвестиции и строителство” на Столична община (СО), отговаря: „В дългосрочната програма на СО за строителството на детски градини и училища не е предвидено изграждането на такива в кв. „Полигона”. До този момент не са повдигани въпроси, свързани с квартала, за това благодарим за Вашата идея, която ще обсъдим заедно с колегите от дирекция „Образование” и ще се опитаме да я включим за периода 2012-2014 г.”
Доста бъдеще време…
А строителите навлязоха с тежката си техника в район без никаква сериозна инфраструктура – улиците, канализацията, водопровода, топлоснабдяването и електрокомуникациите бяха според изискванията на миналия век. И за кратко време районът се оформи като един вторичен градски център. Особено със стъклените гиганти на Карфур, Виваком, Самсунг… Офисите бързо се напълниха с предприемчиви фирми и с още по-предприемчиви млади хора. И в транспортно отношение „Полигона” забуксува.
Административно кварталът попада в район „Младост“, който представлява 10 % от територията на София. Релефът е типичен предпланински, равнинен, с малък наклон. Слабо залесен. Като следва девиза „Младост – предпочитано място за живот и работа“, администрацията приоритетно се стреми да издига качеството на живота и да усъвършенства административното обслужване на гражданите в съответствие със стандартите и ценностите на Европейския съюз.
Стандартите и ценностите на Европейския съюз са си сериозно нещо, а понятията с български привкус, ей така, хвърлени във времето и пространството, не значат нищо.
Като заклети софиянци вече четвърто поколение и дългогодишни шофьори на нас определено не ни допадна транспортната инфраструктура в квартала. Ще се мотивираме, разбира се, но обиколката налага, за съжаление, един категоричен извод: тук няма и явно не е имало никога градоустройствена политика.
Започваме от ул. „Михаил Тенев”. Това е знакова улица поне от 30-на години, когато тя свърза с „Цариградско шосе” единствените постройки в необработваното сигурно от половин век горублянско землище. Сигурно се сещате – става дума за Националния радио-телевизионен център, който не е нов, а пък радио никога не е бил. Улицата тогава си вършеше съвестно работата, но сега тя дава лице на Виваком, на Самсунг, на Касовия център на БНБ, на сградата на КСБ, а след време и на реновирания и достроен Факултет по журналистика. Тя тръгва от „Цариградско шосе” и свършва до…бариерата на НРТЦ.
Същата участ има и ул. „Петър Протич”, следващата по посока към центъра. Разбира се, никой от събеседниците ни в района не знаеше, че Протич е завършил медицина в Атина и е защитил докторат в Париж, а през Кримската война е работил като военен лекар в руската армия. Добавяме за любознателните, че докторът е френски възпитаник и е един от основателите на Медицинския факултет в Букурещ.
Улицата, дала лице на ефектни бизнес и жилищни сгради, опира до стара желязна порта и свършва. До портала на едно военно поделение завършва и третата улица в „Полигона”. Стана дума, че на мястото на тези казарми в относително бъдеще време ще бъде издигнат новият правителствен център. Но бъдеще време затова е относително, защото може да чака…
Заобикаляме квартала през колелото на Четвърти километър, покрай „Арена София Армеец” и вдясно по линията на трамвай 20 търсим други инфраструктурни решения. Намираме една – единствена улица, която ни води отново до … портал на военно поделение.
Надявам се, че стана пределно ясно как пътната карта на „Полигона” е затапена от улици с един изход – към натовареното локално трасе на „Цариградско шосе”.
За огромния брой хора от кварталите „Дружба”, „Гео Милев” и „Слатина” единственият достъп до НРТЦ, до копирния център „Родина”, до телевизия „СКАТ”, Военна полиция, „София Прес”, „Мосю Бриколаж”, „МакДоналдс”, двете бензиностанции, до гигантските офис-сгради на The Moll, остава „въртележката” от бул. „Брюксел” през локалните пътища до Четвърти километър и нататък…
И сега си представете една авария и разкопаване на локалното шосе! Да, животът и работата в целия квартал, в иначе великолепните офис- сгради, ще замре. Ще замре и промишлеността в научно-производствената зона „Изток“. А тя е характерна с ярко изразена отраслова специализация в електроника и полиграфическа промишленост…
Защото, когато са се правели устройствените планове на тази територия, съображенията на градостроителите явно са се определяли от лицето, от визията на „Цариградско шосе”. Да, визията я има. И всеки чужденец, идващ от Истанбул или от аерогарата, има какво да види в 21-ия век на столицата.
Всичко останало – и слепите прозорци на големите казармени сгради, които великолепно се виждат от булеварда, и призрачната синева на недостроения полиграфически комбинат, и издигнатият на пиедестал ЛАЗ – българският изтребител, и затапените улици в квартал „Полигона”, са си от средата на миналото столетие. Както и да го погледнеш.
Как да се разсече гордиевият транспортен възел? С меч няма как…

Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.08.2011. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.