„Витошка“ не е това, което беше

Прочетена: 46

Някога бул. „Витоша” беше много специално място – средище на елита в началото на века и луксозен и представителен търговски център в неговия край. Софиянци, а и не само те, свързват улицата с лъскавите бутици и изисканите заведения, приятните разходки на влюбените, трамваите и оживлението. Днес обаче „Витошка” не е специална. Нещо повече, под старите фасади властват мръсотията, грозотата и посредствеността.
И макар разходките тук вече да не са приятно разтоварващи, нашият екип се впусна в едно 20-минутно пътешествие от лъвовете на Съдебната палата до крановете и бетоновозите край Националния дворец на културата, където продължава строителството на поредната метростанция.
В началото картинката не е толкова грозна, може би защото Президентството, храмът „Св. Неделя”, хотел „Шератон” и Съдебната палата все още определят атмосферата в района. Тук има и няколко прилични заведения. Географският център на София все още е харизматично място.
Това усещане приключва отвъд кръстовището на ул. „Алабин”. Около трамвайните релси са се образували цели коловози и дупки в асфалта. Има петна и от машинно масло. От заведенията за бързо хранене се носят всякакви миризми. Още по-страшно е „лъчението” от старите и разбити контейнери, някои от които са разположени точно пред входа на Областната управа. Осветлението е от 1985 г., като оттогава е претърпяло няколко боядисвания и нищо повече. Стълбовете са в ръжда и избледнял син цвят, а лампите на места са изпочупени.
Продължаваме по посока НДК и отново няма на какво да се усмихнем. Наблюдаваме поредната изложба на т. нар. „фасаден пачуърк”. Някои сгради са реновирани и санирани, а други сякаш са извадени от старите ленти. Има и жилища, и офиси, които са еднакво остарели. Падаща мазилка и висящи железа играят на безмилостна „руска рулетка” с всеки пешеходец, минаващ под тях.


А какво да кажем за бездомниците? Гледката как ровят в кошчетата за боклук не може да се включи в контекста на нашия репортаж. Ще я подминем с мълчание и тихо примирение, така както минувачите подминават старците, ромите или пияниците…
Оставихме най-интересното за финал. Но нюансът пак ще е тъжен. Какво представлява „Витошка” като търговска улица? Отговорът – нищо особено. От витрините греят надписи за ликвидации, безумно високи отстъпки и финални разпродажби. Магазините очевадно вървят към фалит. Тази участ вече е засегнала някои от тях. Това, което е останало, са спуснатите завеси, мръсните стъкла и боклуците, които зацапват дори спомените на гражданите…
Няма ги вече луксозните магазини. Големите марки, които години наред властваха тук, сега са подменени с магазини тип втра употреба. Съвремието на „Витошка” принадлежи на капанчетата, уличните търговци, будките за алкохол, цигари и шоколадови вафли.
Решихме този път да не търсим причините. Много приказки трябва да се кажат, да се изпишат десетки страници. Дали моловете взеха хляба на „Витошка”, дали търговците подцениха нейната харизма? Дали и гражданите не потънаха в дълбоката народопсихология и вместо да гледат към Европа, обърнаха поглед в противоположна посока? Истината е една – българската „Шанз Елизе” изгуби цялото си очарование, вече го няма.
Стигнахме и до градинката пред НДК. Под сянката на високите кранове и звуците на строителните машини съзряхме спасителната сламка за „Витошка” – бъдещата метро станция. Има надежда, че спирките на метрото в двата края на булеварда, красотите на археологическите открития и паркът пред НДК някога отново ще дадат блясък на европейската ни столица. Само времето обаче ще покаже каква съдба е отредена на най-емблематичната софийска улица.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.08.2011. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.