Ако зажалиш някой ден за драмска ракия…

Прочетена: 137

Горещият августовски ден не предполагаше да разглеждаш гръцкия град Драма с очите на репортер от строителен вестник, ако нямаше няколко обективни причини…Първата от тях безспорно беше свързана с няколко исторически мотива, дошли до нас най-вече чрез фолклора. И свързани с прочутата драмска ракия. Твърдя, че в таверната останаха изненадани от искането ми да дегустирам този народен бисер, но пък ми предложиха…узо, и аз, уверявам ви, не отказах. И не сбърках. Но за това малко по-късно…
Втората причина беше близка до тематиката на вестника и определено свързана с визията на този типичен за гръцкото слънце град. Разбира се, архитектурната традиция се губи в дълбините на праисторията. Тя се усеща във величествените останки от средновековните стени на града, елинистичната гробница, храма „Света София” от X в. сл. Хр., храма „Великите Архангели”, старата Метрополия, мраморната къща „Анастасиадис”. Не по-малко интересни са сградите, свързани с дейността на преподобния великомъченик митрополит Хрисостомос Калафатис, епископ на Смирна. Хранилище на историческата памет на града е Археологическият музей, където може да се проследи
пътя на местната история от дълбока древност (50 000 г. пр. Хр.) до наше време.
Но ние сме в 21-то столетие и Драма ни е интересен като административен, икономически и културен център на един от северните окръзи в Гърция и най-близо до нашите вече европейски граници. Той свързва географски, исторически, екологически и икономически горещите брегове на Егея с Балканския регион, магията на древния юг с набиращите сила и като икономика, и като туристически бизнес градчета на севера.
Разположен в подножието на планината Фалакро, Драма е построен буквално върху вода. Бистрите извори на река Агия Варвара образуват един рядко срещан воден басейн в сърцето на града. В августовските 38-градусови горещини това наистина се оценява подобаващо.
На всеки ъгъл в същинския център има чешмички,
без към тях да са закачени водомери(!), а огромният парк с фонтани, водни огледала, каскади и… патици в прозрачните води е едно градоустройствено решение, което прилича на нашата градска градина срещу Народния театър, но с неизмеримо по-големи мащаби. Паркът Агия Варвара е с приблизителна площ от 60 000 кв.м. Чиста вода в реките, следи от старата и новата история на Драма… Изворите са разпръснати по различни точки на парка и водата оформя малки езера и водопади под сянката на многовековните дървета.
Град Драма значително се е развил през ХХ век и промените в градоустройствения план и архитектурата са били наложени с бърз темп, за да посрещнат нуждите на нарастващия брой жители. А един внимателен поглед из споменатия вече обществен парк, под прохладата на вековни брястове и водни атракции, може да ви даде достатъчно за историята на Драма, да получите познания за предаваните традиции и разнообразието в културното наследство на областта.
Паркирахме в сянката на църквата „Св. Николай“
(бивша джамия) и за наше учудване (сравняваме с центъра на София…) забелязахме, че в Стария град много от сградите се нуждаят от сериозни реставрационни работи. Те определено очакват своите строители, защото е недопустима ярката контрастност с новите квартали, които се издигат около града по посока на България.
Разбира се, неремонтираните сгради правят впечатление само на хора като нас, защото много туристи посещават и разглеждат центъра не само като строително-архитектурни забележителности или недостатъци.
Хората тачат гръцките таверни. И за наше изумление, в този период на тежка гръцка криза – както твърдят вестници, други медии, икономисти, анализатори и министри, точно в 13 ч. от офисите и магазините се изсипаха тълпи от работещи хора и заеха места в…ресторантите в парка. Градът замря в жегата, от ресторантите се чуваше тиха музика и приглушени разговори.
Гърците обядваха. Обядваха дълго и напоително…
По едно малко узо за възрастните, малка наливна бира за всички останали. И риба, приготвена по всякакъв начин – на скара, на жар, маринована, на фурна, пържена, готвена.
Ние не направихме изключение от тази обедна кулинарна вакханалия, но все пак гледахме критичното око да бъде отворено. Напразно. Бързо обслужване, любезни сервитьори, касови бележки накрая…
На масата нашите домакини успяха да ни разкажат за фестивала в чест на патрона на града Св. Варвара, който се чества през декември. Тогава стотици деца пускат малки лодки с огънче по водите на езерото пред църквата с името на светицата и си пожелават само прекрасни неща за себе си и за своите родители. Обещахме да запомним датата 3 декември и пак да дойдем.
А на север са върховете на планината Фалакро (която преминава в българските Родопи или обратното…), реките, които извират от нея, високите дървета, които обгръщат изворите и поточетата наоколо, спокойният живот в кварталите и парковете, заедно с любезните хора, които срещахме непрекъснато –
всичко това оформя имиджа на града и региона, без да се съобразява с кризата.
Или въпреки нея.
Естествено е след центъра нашето внимание да се насочи към покрайнините. Забравете панелните спални тип „Люлин” или „Младост”. В покрайнините е модерната част на града. Тук сградостроителите, архитектите и проектантите са дали воля на творческата си фантазия. В типичния за южняшкото слънцегреене стил са оформени фасадите със задължителните дълбоки лоджии и сенници. Червеното на мушкатата те обгръща отвсякъде, а задължителните слънчеви колектори на покривите говорят и за модерност, и за икономичност. Гърците са практични хора.
Практични са и в развитата в тези краища добивна промишленост за строителството. Мрамори, ломен и дялан камък, различни фракции от пресевните машини говорят за сериозно промишлено строителство. Естествено, терените за добив са неизчерпаеми. Планинските масиви за изцяло каменни. Има работа за векове. Е, няма я прохладата на Родопите с вековните иглолистни и широколистни гори,
но нека отдадем дължимото на справедливостта на Господа
На едни камъните, на други – горите. Единственото, което си пожелахме при пресичане на границата, бе да се научим да тачим това, което имаме в изобилие.
По отношение на щадящото отношение към природата, на развитието на селското стопанство, на чистотата в населените места, братята елини все още са на светлинни години пред нас. За съжаление.



Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.08.2011. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.