Църквата „Свети Мина“ угасна на своя празник

Ще възродим ли най-стария храм в София?

Прочетена: 522

Людмил Митакев

 

Църквата „Свети Мина“ в кв. „Слатина“, София, за първи път не отвори врата за своя празник тази година. Уникалният паметник от 1872 г. е приютявал Апостола на свободата Васил Левски.

Храмът първоначално е посветен на света Троица, тъй като според преданието до края на XIV в. на това място има манастир със същото име, разрушен от османските турци. До 1957 г. патрон е свети Терапонтий. Легендата твърди, че богоугодният мъж е посечен тук.

Църквата обслужва хората от бившето село Слатина, сега един от най-приятните квартали на столицата. Северно от нея са се намирали селските гробища, където са били погребани английските летци, загинали през Втората световна война.

През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата като автентичен и единствен от XIX в. на територията на София. През 1989 г. е признат и като архитектурно-художествен паметник на културата.

 

В строителството
участват всички

 

Църквата е еднокорабна, засводена, с цилиндрична абсида без притвор. Макар и малка – дълга 23 м и широка 7,5 м, в нейното изграждане участват почти всички местни жители – кой с дарение, кой с труд. И майсторите са от Слатина. Техните имена и днес са изписани тук – Стойко, Тоте, Митар, Андон, Божил и Никола. Камъните за темелите и за част от стените са подбрани от Стара планина, от поречието на Искър и от село Бистрица.

От стенописите са запазени само в абсидната ниша осем фигури на църковни отци и на св. Богородица в конхата над тях. В проскомидийната ниша е сцената „Христос жертва”, а в спомагателната ниша е „Сретение Христово”. Състоянието на стенописите е лошо – покрити с варна бадана, надраскани. Иконите са от 1873 г. от опитния и смятан за много добър късновъзрожденски зограф Хаджи Иванчо Поплазаров от село Сестримо. В апостолския пояс има 17 икони от XIX в., нарисувани от същия майстор. Тронът е дъсчен с икона на Христос Архиерей от XIX в.

 

Храмът е символ
на Слатина

 

В годините на нашето Възраждане Слатина дава убежище на Васил Левски. В малката църквичка той намира подслон за през нощта. Непосредствено до нея има хан, където отсядали множество пътници и търговци. Тук Левски провежда съзаклятническата си дейност. В църквата има паметен текст, обясняващ този исторически факт.

През Втората световна война точно под нея се намира бомбоубежището, където се крият слатинчани, щом завие сирената, съобщавайки за въздушно нападение.

Но мнозина от местните патриоти на квартала вярват, че църквата е част от по-голям комплекс, стигащ до недалеч намиращата се „Света Троица”. Според тях тук е бил най-старият манастир в България.

Проучвайки оскъдните исторически данни за Сердикийския църковен събор, описани от католическия епископ Петър Богдан през 1653 г. и от пътешественика Тафернер през 1665 г., може да се извади заключение, че знаменателното събитие е в един стар манастир „Св. Троица”, чиято църква е строена преди 1400 години т.е. в 265 г. след Христа, вън от града Сердика, под хълма Триада. В съчинението си „Български твърдини” от 1971 г. историкът Иван Богданов заявява, че по-вероятно е събранието да е в издигнатия в ранновизантийската епоха манастир „Св. Троица” на възвишението източно от Сердика, недалеч от възникналото около края на XVIII в. софийско село Слатина.

Според народното и църковното предание тук е идвал св. Атанасий Велики патриарх Александрийски.

„Не ми се иска да вярвам, че това е краят“, каза специално за в. „Строител” отец Йоан Попиванов. Председателят на църковното настоятелство потърси помощ, тъй като знае, че изданието е на Камарата на строителите в България, известна с помощта си за възстановяването на културно-исторически паметници из цялата страна.

В документите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) още от 1985 г. е записано, че храмът се нуждае от основен ремонт. И ето сега той е затворен поради опасност от срутване на една от стените му. Необходима е специализирана реставрационна и консервационна дейност, основно обновяване, изграждане на ограда, камбанария и нова камбана и инфраструктура въз основа на проект, съгласуван с НИНКН. Финансови средства могат да постъпят от спонсори и по линията на европейските фондове в партньорство с общината.

„От наша страна сме направили постъпки през годините до Софийската митрополия, Столичната община и местното кметство. Идваха даже от фондация „1300 г. България”, които обещаха да отпуснат средства. Но досега няма нищо реално освен едни 7 хил. лв., за които знаем, че са заделени от бюджета на София. Специалистите твърдят обаче, че те едва ли ще стигнат за направа на проект, камо ли за възстановителните дейности. Добре, че има добри християни като арх. Любомир Семерджиев, който направи техническата експертиза за състоянието на храма. Оценка дадоха и професорите от Университета за архитектура, строителство и геодезия Бараков и Боряна Захариева, която е била член на църковното настоятелство“, обяснява отец Йоан.

В края на нашия разговор той попита: Колко действащи храмове на 140 г. има в София и България? И призова: нека всички християни в кварталите „Слатина”, „Гео Милев” и „Редута”, а защо не и от цяла София да помогнем за възстановяването на църквата „Свети Мина“ чрез финансовата си подкрепа, която може да се дари в намиращия се наблизо храм „Света Троица“.

Отец Йоан разчита и на  подкрепата на КСБ и фирмите, членове на Камарата. Екипът на в. „Строител“ също се присъединява към благородната инициатива „Да възродим най-стария храм в София“. Желаещите да помогнат могат да се обръщат и към редакцията на вестника на тел:
02 806 29 29.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 25.11.2013. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.