Емил Кръстев е заместник-управител на „ЕОС Матрикс“ с над 20 години опит на ръководни позиции в сектора на финансовите услуги, управлението на риска и проблемни активи. През последните години активно ръководи проекти за мостово финансиране и работи по решения за компании, които имат жизнеспособен бизнес и активи, но се нуждаят от капитал в конкретен времеви прозорец.

„ЕОС Матрикс“ оперира на българския пазар от 24 години и е част от германската EOS Group, представена в над 20 държави. Компанията управлява над 1000 собствени изкупени портфейла с баланс над 3 млрд. евро.

Г-н Кръстев, може ли една успешна компания да има сериозен проблем с ликвидността?

Честа заблуда е, че щом една компания спешно търси финансиране, значи нещо с бизнеса ѝ не е наред. Практиката показва друго – добрият бизнес също може да остане без ликвидност.

Компанията може да има клиенти, активи, работещ модел и инвестиционни възможности, но средствата да не са налични точно когато са необходими. Това не означава, че бизнесът е загубил стойност. Проблемът е, че стойността е заключена на грешното място в грешния момент.

Бихте ли дали пример за възможно решение при подобен казус?

Едно от тях е обратният лизинг – при него компанията продава свой недвижим имот на ЕОС, получава необходимата ликвидност и продължава да ползва същия актив по договор за лизинг, в подобни случаи обикновено за срок от две години, с възможност за обратно изкупуване и с планиран изход, например банково рефинансиране. Така предприятието може да продължи да функционира, защото се променя финансовата структура, не оперативният бизнес.

Обратният лизинг решение ли е и за строителните компании? 

При тях по-често става дума не за затруднение, а за нова възможност с кратък срок за реакция. Появява се подходящ терен или инвестиционен имот, компанията има план за развитие, но дългосрочното финансиране още не е готово. Продавачът обаче няма да чака и така една добра инвестиция не се губи заради липса на капитал, а заради липса на капитал навреме.

Затова тук по-често препоръчваме мостово финансиране – краткосрочен заем срещу обезпечение с недвижим имот, който осигурява средствата за придобиването до следващия етап на проекта.

Това алтернатива на банковото финансиране ли е?

По-скоро е допълващ инструмент. Банката е естествен партньор за дългосрочно финансиране, но ние можем да сме полезни в периода, когато компанията има нужда от капитал, а още не може да получи подходящото банково решение – например докато подготвя проектната документация или трябва да приключи придобиване в кратък срок. Мостовото финансиране не е крайната дестинация – то помага на бизнеса да стигне до нея.

ЕОС беше сред първите небанкови финансови институции в България, които предложиха този инструмент на бизнеса в подобен мащаб, а при придобиването на имоти чрез публична продан с последващ лизинг обратно към клиента сме пионери на пазара. Размерът на мостовото финансиране при нас е между 1 и 10 млн. евро, срокът – от 12 до 36 месеца, а съотношението между кредита и обезпечението може да достигне до 75%. При добре подготвена сделка можем да финализираме процеса средно в рамките на месец от запитването. От януари 2025 г. предлагаме услугата съвместно с Международната финансова корпорация (IFC), член на Групата на Световната банка.

Можете ли да дадете пример от практиката на ЕОС?

Наскоро работихме с голяма строителна група с над 30 години опит в индустриални, инфраструктурни, търговски и жилищни проекти. Компанията имаше възможност да придобие пет имота с добра локация и потенциал за развитие, но в конкретен, лимитиран срок. 

След анализ на сделката и независима външна оценка структурирахме мостово финансиране в размер на 5,5 млн. евро за срок от 18 месеца при съотношение кредит към обезпечение 60%. От началото на процеса до затварянето на сделката бяха необходими 20 работни дни. Погасяването беше съобразено с инвестиционния план на клиента, включително с възможност за частично освобождаване на обезпечения при запазване на договореното съотношение. За строителната група това означаваше не само навременно придобиване на новите имоти, но и гъвкавост при последващото развитие на инвестицията.

Коя е най-честата грешка при търсенето на подобно решение?

Чака се твърде дълго. При инвестиционните възможности финансирането трябва да се подготвя паралелно с преговорите по придобиването, а не когато продавачът вече очаква плащане, тъй като времето променя качеството на възможните решения. 

Какво бихте казали на собственик на фабрика, цех или строителна компания, който притежава имот, но има нужда от капитал?

Първо – да не приема автоматично, че продажбата на компанията или отказът от инвестицията са единствените възможности. И второ – да погледне по различен начин на активите, които вече притежава. Фабриката, производственият цех, складът, теренът или инвестиционният имот не са само собственост. Те са натрупан капитал. Понякога парите, от които бизнесът има нужда, вече са в него – просто са заключени в имота.