Вестник „Строител“ и Историческият музей (ИМ) в Дряново стартираха съвместна рубрика, озаглавена „Строително наследство“. Нейната цел е да популяризира недвижимото наследство в областта на строителството и архитектурата, да представя проучвания за приноса на емблематични фигури от бранша, включително ученици и последователи на майстор Колю Фичето, както и на други по-малко познати. С рубриката изданието на КСБ и ИМ – Дряново, разширяват успешното си сътрудничество, в рамките на което през 2025 г. бе издаден албумът „Колю Фичето - Българският строителен гений“, реализиран от Историческия музей – Дряново, и в. „Строител“ с финансовата подкрепа на КСБ. През миналата година изданието бе медиен партньор на честванията на 225 г. от рождението на Колю Фичето, които ИМ организира.

Д-р Венелин Бараков,

главен уредник в

Исторически музей –

Дряново

Ценни сведения за строители, работили за и с майстор Колю Фичето, дава стогодишният Кънчо Иванов Колев, записан от Н. Пенчев, тогава уредник в дряновския музей, през 1986 г. Той е работил заедно с Драган Моралията в Дряново през 1907 г. при заграждане на лозе, когато майсторът му разказва за дюлгерите от тайфата на Колю Фичето, работили на Беленския мост. Освен спомените на Кънчо Колев няма други писмени документи за учениците на Първомайстора. Малко на брой данни се откриват в архивите на първия хронограф и изследовател на творчеството на Никола Фичев – Георги Козаров. Наличната информация е оскъдна, но дава възможност да се посочат хората, строили в близкото обкръжение на Фичев.

Един от най-добрите ученици на Колю Фичето е Недялко Тихойнов

– родом от Килифарево. Макар че е неграмотен, той притежава изключителен природен талант. Още от ранна възраст става чирак на легендарния Първомайстор уста Колю Фичето, а по-късно като негов калфа участва в изграждането на емблематичния мост при град Бяла. След като усвоява тънкостите на занаята от своя учител, се прибира в родното си място и започва самостоятелна строителна дейност. Негови строежи са мостът на р. Белица и участието му в строежа на църквата „Св. Архангел Михаил” в Килифарево.

Каменният мост над река Белица е разположен на около 1,5 км източно от гр. Килифарево по пътя за с. Плаково. Строежът му датира от 1883–1885 г., като мостът демонстрира класическите Фичеви строителни традиции в изграждането на сводестите каменни конструкции. Всичко научено при строежа на моста при гр. Бяла е приложено от ученика на Колю Фичето – Недялко Тихойнов в това забележително инженерно съоръжение. Както свидетелства надписът за този градеж и неговия майстор: „Този мостъ се почна на 20 май 1883 год. и се свърши на 1885 год. Майсторъ Нидялко Юрдановъ”. Мостът има право пътно платно. Изграден е от обработени каменни блокове, споени с хоросан. Представлява умалено копие на Беленския мост със същото разположение на водорезите, издигнати до каменните парапети, и отводнителните отвори, които са встрани от тях.

Храмът „Архангел Михаил” в гр. Килифарево се намира в центъра на града на високо естествено доминиращо над околността място. Според арх. Николай Тулешков той е построен през 1871 г. от уста Колю Фичето. Авторът привежда редица аргументи, като извития корниз, който обрамчва покрива на цялата сграда, извитата в двойна кобилична линия апсида на храма, външната декорация на сградата и пр.

Църквата е изградена на равна тераса от добре обработени каменни блокчета. В план тя е типична възрожденска псевдобазилика с конхи от север и юг и една апсида от изток. Първоначално храмът е с отворена нартика, която впоследствие е била зазидана и затворена. От запад над входа на храма се извисява кула-камбанария, градена едновременно с храма. Обектът няма външна пластична украса, като изключим извития корниз, чиято нагъната траектория опасва църквата от всички страни. Най-отдолу на корниза са поставени „вълчи зъби” – един често срещан прийом в пластичното оформление на фасадите на храмовете.

Масивната кула-камбанария от запад стъпва върху здрави правоъгълни стълбове. Във височина тя има квадратна основа, осмостенно призматично тяло с колонки и отвори и шатровиден ламаринен покрив. Под осмостенното тяло на камбанарията са оставени кръгли прозорци. Прозорци на два реда има и по надлъжните страни на църквата, като на долния и горния ред по надлъжните страни са правоъгълни, а на горния – над двете полукръгли конхи-певници и апсидата – елипсовидни с метални решетки. Тези елипсовидни прозорци придават на сградата бароков вид и са едно новаторско решение, което се среща при редица градски храмове.

Според описанието на Ф. Каниц, който за първи и последен път среща Колю Фичето в Килифарево, може да се твърди, че храмът „Архангел Михаил” е проектиран и дори изграден от него. Планът и особено кулата-камбанария намират точен паралел с построената две години по-късно църква „Св. св. Константин и Елена” в Търново – една от най-елегантните и представителни черкви на Първомайстора. Стилът на храма в Килифарево е типично фичевски, което подчертава връзката с Първомайстора, който е строителят на храма. Недялко Тихойнов като родом от Килифарево е участвал в градежа на църквата, но не е авторът на плана и конструктивните особености. По това време той е калфа на Първомайстора и работи на неговите обекти. Изящната изработка на храма, конструкциите с извитите корнизи, използването на релефни орнаменти по корнизите – „вълчи зъби”, говорят за една традиция и опит, чийто представители са част от дряновския строителен център през Възраждането. Големият строител е Колю Фичето, а неговите ученици продължават делото му, като му подражават и използват създадените от него архитектурни и пластични решения в строителството.

Други ученици на Първомайстора са Боньо Минев и Ганьо Стоянов

от с. Руня, Дряновско. Те правят парапетите на Ганчовския мост на Дряновска река, който е построен също от ученик на Първомайстора – Иван Пенчев от с. Марча. Двамата дюлгери започват строежа на училище „Максим Райкович” в Дряново, което е завършено по-късно от други дряновски майстори. На моста на Ганчовец работи и Пеньо Рашков от с. Марча – отново научил занаята от Колю Фичето.

Представители на школата на Първомайстора градят и далеч от родното място. За това свидетелстват епиграфски паметници от района на Етрополе и Правец. През 1859-1860 г. дряновци извършват ремонт на църквата „Света Параскева“ в с. Видраре, един забележителен архитектурен паметник на Българското Възраждане в региона. Издигната е върху останки от по-древен храм от езическо време. Преди мащабното преустройство на това място е съществувала по-стара рухнала църква, датирана от 1730 г., построена наново през 1834 г. Свидетелство за това е църковнославянският надпис върху каменна плоча над северната входна врата, който гласи: „Создаде ся сей храмъ преподобная мати Параскева въ лето от Рождество 1834 г“. Години по-късно, през 1859 г., е извършен ремонт на храма от тайфата на дряновския майстор Йоан Маринов. Събитието е увековечено с надпис на южната страна на църквата.

В план храмът е масивна трикорабна базилика с една апсида и двускатен покрив, изграден от каменни плочи. Сградата се отличава с богата скулптурна украса. Каменна пластика украсява прозорците, вратите, ъгловите пиластри и подпокривния корниз. Релефите са предимно плитки (плосък релеф), като ефектите се постигат чрез линейно гравиране и графично извеждане на детайлите. Наблюдава се наивистичен характер при изобразяването на фигурални мотиви, комбиниран с висока геометрична прецизност при орнаментите. Срещат се няколко групи символи - Християнски символи: разнообразни форми на кръстове (равнораменни, латински), херувими (ангелски глави с крила), гълъби (символ на Светия Дух), риби, лозови храсти, двуглави орли, орли с разперени криле, пауни; Растителни и геометрични орнаменти: слънчеви розети (ротационни розети, символизиращи вечността и светлината), лозови листа, филизи и плетеници; Зооморфни елементи: плитки релефи на птици или змейове, змии, гущери, хищници – вълци, характерни за епохата и местния фолклор, вградени като пазители на храмовото пространство; Човешки фигури и лица, конници.

 Богатата пластична украса на черквата символизира естетическите виждания на строителите, както и техния религиозен мироглед.