Уплътняването на местата, през които кабели и тръбопроводи пресичат пожарозащитни стени и подове, рядко се разглежда като самостоятелна позиция в проекта. При приемане на обекта обаче то често става причина за забележки — не защото изпълнението е лошо, а защото вложената система или придружаващите я документи не отговарят на изискванията. По-долу са основните точки, които определят дали един такъв преход ще бъде приет.

Какво изисква Наредба № Iз-1971

Съгласно Наредба № Iз-1971 (изм. ДВ бр. 91/2024) системите за уплътняване на отвори, през които инсталации преминават през пожарозащитни прегради, следва да имат клас по огнеустойчивост, доказан при двустранно огнево въздействие. Това е съществено уточнение: изпитване само от едната страна не покрива реалната ситуация, при която пожарът може да възникне от всяка от двете страни на преградата. Не всеки продукт на пазара е изпитан по този начин.

Критерият за приемане

Класът по огнеустойчивост на прехода трябва да е най-малко равен на класа на пресичания строителен елемент. Ако стена е класифицирана EI 120, преходът през нея също трябва да е най-малко EI 120. По-нисък клас на прехода понижава целия пожарен компартимент до стойността на най-слабото място — а това често е именно уплътнението.

Кой документ какво доказва

В досието често се влагат документи, които не доказват това, което се очаква от тях. Изпитвателният доклад (по EN 1366-3) описва как се е държала конкретната конфигурация по време на изпитването. Класификационният доклад (по EN 13501-2) превежда резултата в клас EI и определя обхвата на приложение. Европейската техническа оценка (ETA) е независима оценка на продукта. Декларацията за експлоатационни показатели (ДЕП, по Регламент (ЕС) 305/2011) е документът, с който производителят декларира класа и носи отговорност за него. За приемане е меродавна връзката между ДЕП и класификационния доклад, а не рекламна брошура или единичен протокол.

Типични несъответствия при приемане

Най-често срещаните забележки са: преход с клас, по-нисък от този на преградата; система, изпитана само едностранно; липса на ДЕП или на класификационен доклад; и монтаж, който се отклонява от изпитаната конфигурация — друг диаметър на отвора, друга плътност на запълване или недопустими разстояния между кабелите. Всяко отклонение от изпитания обхват прави класа недоказуем.

Спецификата при тунелни и подземни съоръжения

При тунелни и подземни обекти към пожарната сегрегация се добавят още две изисквания. Първо, преходите трябва да са водоплътни срещу подпочвени води, понякога под налягане. Второ, при обекти с релсов транспорт конструкцията е подложена на вибрации и микродвижения, които коравите замонолитвания не понасят добре. Затова тук се предпочитат еластични модулни системи, които съчетават огне-, газо- и водоплътност и поемат движенията без да се напукват. Темата е актуална с оглед на разширението на метрото в ж.к. „Люлин“ и другите текущи тунелни обекти.

Решение, което покрива и трите изисквания

Модулните уплътнителни системи от типа NOFIRNO (Beele Engineering, Нидерландия) са класифицирани до EI 240 по EN 13501-2, изпитани по EN 1366-3, с Европейска техническа оценка ETA 13/0153, маркировка CE 0620 и Декларация за експлоатационни показатели по Регламент (ЕС) 305/2011. Системите са едновременно огне-, газо- и водоплътни, монтират се без хоросан и остават реотваряеми — може да се добавя или премахва кабел без разрушаване на прехода.

Тази комбинация ги прави приложими както при сгради, така и при тунелни и подземни съоръжения, където водоплътността и поемането на движения са също толкова важни, колкото пожарната устойчивост.

Същите модулни системи се прилагат и в среди с високи изисквания — морски, офшорни и ядрени съоръжения — където към пожарната устойчивост се добавят и изисквания за плътност и дълготрайност.

„Албатрос Марин Солюшънс“ ЕООД (Русе) е оторизиран дистрибутор за България на Beele Engineering. Освен доставка предлагаме и техническо съдействие на етап проектиране — оразмеряване на преходите по спецификация на обекта и комплектоване на документацията за съответствие.