В разгара на сезона туристическият бранш гони рекорда на предпандемичната 2019-а

Изглежда, че посланието, което туристическият сектор излъчи за лято 2024 – „В България си желан“, е било чуто зад граница, след като последните данни от края на юли т.г. на Института за анализи и оценки в туризма сочат, че над 13 милиона чуждестранни туристи (което е почти 2 пъти населението на страната) се очаква да е броят на посетителите за цялата година.

Въпреки че е рано за статистиката за лятото, на последната среща с бранша от миналата седмица в Слънчев бряг министърът на туризма Евтим Милошев обяви, че данните до момента сочат, че ще може да се отчете най-добрият въобще за страната сезон, който да достигне и дори да надмине предпандемичната 2019 г. Има шанс прогнозите да се сбъднат, след като от 15 август са започнали и намаления в цените, а се очаква и втора силна вълна от туристи, която ще бъде в началото на септември.

Оптимизъм дава и новина от последните дни от

община Приморско, която отчита рекорден ръст от 30% в края на летния сезон.

Курортният град е интересен, защото тази година е домакин на Черноморския форум, събитие, което премира най-успешните компании и общини в Черноморския регион. То ще се проведе на 6 септември 2024 г. и ще се представят най-добрите примери и устойчиви модели за развитие на крайморските ни територии.

Рекордният ръст в Приморско местната власт обяснява с обновения събитиен календар и заради подобрената инфраструктура в курорта, фактор, който си остава ключов за всеки успех на бранша. Кметът на общината Иван Гайков отбелязва, че действията на неговия екип са били насочени в подобряване на средата, и подчертава, че те са дали ползотворен резултат. „Предприехме ремонт на най-натоварените от туристопоток участъци – главни улици, подходи към плажове, крайбрежни алеи, парково устрояване и др. Променихме облика на временните търговски обекти“, изтъква Гайков.

И след края на сезона общината планува да реализира дълго отлагани инфраструктурни обекти от изключително стратегическо значение за туристическия продукт. „За първи път трите черноморски общини – Приморско, Созопол и Царево, са в добра комуникация и с обща визия за развитие на региона. Единни сме в усилията за реализация на четирилентов път, разширяване на ГКПП „Малко Търново”, осигуряване на целогодишни полети към водещи дестинации от летище Бургас, развитие на екологичен и културен туризъм в региона. Със Созопол и Царево участваме в различни съвместни проекти. Програмите са насочени както към общински обекти, така и към частния сектор с възможност за по-широк обхват. По мое предложение обмисляме съвместна реклама между трите общини и реализиране на морски транспорт за по-добра свързаност и популяризиране на нашите черноморски дестинации“, допълва Иван Гайков.

Кметът на Царево Марин Киров също обяви тези дни, че е осигурено държавно финансиране за проектирането на две пречиствателни станции за отпадни води във Варвара и Синеморец. „Това бележи значителна стъпка напред в ангажимента ни за опазване на околната среда и осигуряване на по-чисто и по-„зелено” бъдеще за нашите крайбрежни селища. Предстои да бъде обявена обществена поръчка за избор на проектант“, информира Киров.

В Слънчев бряг комплексите на първа линия също отчитат добра заетост,

а курортът буквално се пука по шевовете. Традиционно посетителите са чужденци и млади хора, търсещи развлечения с висок адреналин.

Според Димитрина Горанова, председател на УС на Асоциацията на Българските туроператори и туристически агенти (АБТА), все още е рано да се правят големи заключения. Тя обръща внимание, че през последните години летният сезон доста се е скъсил от гледна точка най-вече на пристигане на чуждестранни туристи. Председателят на УС на АБТА контрира надеждите за огромен ръст, но според нея със сигурност се очаква една по-добра година от миналата. Горанова посочва още, че туристическият продукт, особено по Северното Черноморие, „не е това, което трябва да бъде“.

Според туроператори там освен по-малкото българи има сериозен отлив и на румънци заради основния ремонт на Дунав мост при Русе и огромните опашки с чакане по 4 часа на граничния пункт при Дуранкулак. „Сезонът върви като миналата година, а на места и по-зле. Дори приходите на хотелиерите и ресторантьорите да са по-големи, разходите през 2024 г. са значително по-високи. Така че крайните резултати като печалби ще са по-ниски“, обясни Георги Щерев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. По думите му големите намаления на цените и промоции на хотелите през август показват, че сезонът не е добър. Има около 20% спад на посещаемостта в Кранево и Балчик за първата десетдневка на месеца.

В планинските курорти Боровец, Банско и Пампорово се усеща оптимизъм.

Макар и за краткосрочни посещения, в тези населени места българите са много, а има и организирани групи от чужбина, предимно от балканските държави. Специализираните туристически продукти привличат хора от други страни. „Велопаркът при нас в Пампорово води хора, включително от Франция и Австрия, защото е много голям и интересен и няма много подобни в региона и на Балканския полуостров като цяло, но той е обект за по-специфичен тип клиентела“, коментира Мариян Беляков от „Пампорово“ АД. Курортът търси нова ниша с медикъл туризъм и по-конкретно различни постковидни програми.

Засилване на посещенията отчитат в Боровец, макар че няма прилика със силната 2019 г. „Всичко се случва в последния момент и обикновено разчитаме на уикенд туризма“, коментират от Съюза на хотелиерите в Боровец. В планинския курорт се предлагат допълнителни дейности с цел привличане на повече семейства. Това са уроци по плуване за малки деца, готварски и сладкарски мастер класове, лечебни гимнастики и кино.

„Ще има добър сезон и през лятото в планината“, каза Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. По думите му миналата година „лятото е било под точката на замръзване“. Сега в курорта се радват на гости от балканските страни, особено от Румъния. В Банско има посетители дори от Израел. Концесионерът на ски зоната „Юлен“ пък още в началото на лятото презентира десетки атракциони, сред които и най-дългата водна пързалка - 400 метра, на Бъндеришка поляна.

Туризмът става приоритет и за София,

обяви кметът на Столичната община (СО) Васил Терзиев пред министъра на туризма Евтим Милошев по време на работна среща в края на миналата седмица. На нея стана ясно, че СО ще разчита сериозно на държавата за сътрудничество. Една от новите идеи на местната власт е тази за повишаването на туристическия данък, като Евтим Милошев подчерта необходимостта това да бъде изпълнено в разбирателство с бранша и приветства предложението средствата да се разходват за реклама и популяризиране на София като туристическа дестинация.

Световни анализи дават надежда за България

Последното издание на тримесечния доклад „Тенденции и перспективи в европейския туризъм“, публикуван наскоро от Европейската комисия по пътуванията, сочи, че данните от началото на 2024 г. отчитат, че както традиционните, така и нетрадиционните южноевропейски и средиземноморски дестинации продължават да бъдат най-популярният избор за туристите в Европа. Забележително увеличение на броя на пристиганията в сравнение с нивата от 2019 г. е регистрирано в дестинации като Сърбия, в която покачването е с 40%, и България с повишение от 29%. Отдавнашни фаворити, сред които Малта, Португалия и Турция, също бележат ръст. И скандинавските страни са все по-привлекателни за туристите. Чуждестранните нощувки са се увеличили в Дания с 38%, в Норвегия с 18% и в Швеция с 9%. Според доклада това показва нарастващ успех извън Южна Европа и в дестинации, които са относително по-скъпи.

Обратно, Балтийският регион продължава да изпитва затруднения. За Латвия, Естония и Литва все още се отчита спад на чужденците.

Специалистите в туризма виждат основни проблеми в нарастващите разходи за хотели и полети, както и в недостига на персонал. Въпреки това сега тези предизвикателства не са толкова голяма пречка, колкото през предходното тримесечие, са категорични експертите.

Очаква се през 2024 г. посетителите да похарчат 800,5 млрд. евро в Европа, което е с 13,7% повече от миналата година. В анализа е записано, че това е резултат от повишените оперативни цени, завръщането на туристите с високи разходи от Азиатско-тихоокеанския регион, както и комбинирането на пътуванията по работа с почивката. Секторът на настаняването е особено облагодетелстван през първата половина на годината, като приходите от налична стая са се увеличили с 5,4%, а коефициентът на заетост – с 1,8%.

За Хърватия, България и Румъния се очаква през 2024 г. да има по-дълъг среден престой в сравнение с предходната година, което също трябва да доведе до увеличаване на приходите от туризъм.

Докладът на ЕК установява нарастваща диверсификация на европейския туризъм. Сред факторите, които допринасят за това, са търсенето на изгодни цени в нетрадиционни дестинации, туристите от Азиатско-тихоокеанския регион и все по-широкото предлагане на пътувания с жп транспорт. Европейските градове се оказват особено привлекателни за китайските посетители, тъй като се очаква през 2025 г. Китай да се превърне в най-бързо растящия пазар, изпреварвайки САЩ. „Увеличава се също така броят на хората, които избират пътувания извън сезона и по-малко известни дестинации, водени от търсенето на изгодни цени и уникални автентични преживявания“, е друг извод на ЕК.

Публикуван наскоро анализ на консултантската компания McKinsey&Company посочва, че след спад със 75% през 2020 г. туризмът е на път към пълно възстановяване в края на 2024 г. Докладът акцентира на това, че в световен мащаб туризмът и хотелиерството са в процес на преструктуриране. Подчертава се, че променящите се пазари и дестинации, нарастващото търсене на преживявания и луксозни пътувания и иновативните бизнес стратегии се комбинират, за да променят драстично пейзажа в индустрията.

От McKinsey&Company отчитат ръст на интереса към вътрешнорегионалния туризъм и голямото значение на пътуванията в рамките на държавата. Според експертите потребителите все повече обръщат внимание на персонализираното изживяване, а пътуванията „по калъп“ вече не са толкова привлекателни.

Анализът откроява три основни посоки, към които заинтересованите страни в индустрията да насочат вниманието си. Първата от тях са вътрешните пътувания, които заемат най-голям дял в туризма, следвани от тези до съседни държави. Друга тенденция е изместването на вниманието към нови дестинации и обнадеждаващото е, че България попада в тази категория като страна от Източна Европа, наред с Индия и Югоизточна Азия.

Предизвикателство пред страната остава как да развие инфраструктура, която да отговаря на интересите към луксозния туризъм като сегмент, който се очаква да расте по-бързо, отколкото всеки друг.

Планира се промяна в закона за създаване на Туристически гаранционен фонд

Министерството на туризма публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, който касае създаването на Туристически гаранционен фонд. Предлаганите промени в националното законодателство са свързани с транспонираната в него през 2018 г. Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. Директивата хармонизира обезпечителната схема за защита на потребителите в случаите, в които (туроператори) обявят несъстоятелност.

За гаранционен фонд се говори поне от 15 г., припомни Ирена Георгиева, зам.-министър на туризма. Според нея той ще осигури по-силна и по-сигурна защита на потребителските интереси. Ще има значение и за туроператорите, защото е инструмент, който да помогне не само в хипотеза на несъстоятелност, но и когато имат финансови затруднения. След като законът бъде публикуван в Държавен вестник, туроператорите ще имат ангажимента да се пререгистрират и да дадат данни какъв вид дейност извършват.

В момента потребителската защита се гарантира със задължителна застраховка „Отговорност“ на туроператора. Но СOVID кризата показа, че тя не е достатъчно надеждна.

В законопроекта има категория „А” и категория „Б” туроператори. Към момента в Националния туристически регистър са вписани малко под 1500, но не е ясно колко са в едната или другата категория.

С предлаганите реформи размерът на вноските за участие в Туристическия гаранционен фонд ще се определя в зависимост от икономическите показатели на туроператора. Ще има и задължителен публичен регистър, като чрез него потребителят ще се ориентира дали конкретен туроператор участва във фонда и по какъв начин.

До края на август ще бъдат изслушани мненията на представители на бранша и на всички други заинтересовани страни.

Обещават 245 млн. лв. компенсации за високите цени на електроенергията за бизнеса

Новината, която донесе министърът на туризма Евтим Милошев на среща с представители на туристическия бизнес в Слънчев бряг, е радостна за бизнеса. „Над 633 хиляди небитови клиенти в България ще могат да се възползват от 100% компенсации за цена на електроенергията над 180 лв. за мегаватчас след одобрение от Европейската комисия“, обяви там Евтим Милошев. Присъствието му в най-големия курортен комплекс у нас бе продиктувано от заявените намерения за протести от страна на туристическия бизнес вследствие на високи цени на електроенергията за бизнеса за юли.

В срещата, проведена по инициатива на министър Евтим Милошев, се включиха представители на Съюза на собствениците Слънчев бряг, Българската хотелиерска и ресторантьорска организация, Клуба на хотелиера Несебър, Българската асоциация на заведенията, Българската асоциация за туризъм, както и други ангажирани в туристическия сектор у нас.

„Програмата ще действа от 1 юли до 31 декември 2024 г. и небитовите крайни клиенти ще бъдат компенсирани ежемесечно. Средствата ще бъдат изплатени не по-късно от 31 март 2025 г. Финансирането е от набраните във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски“, уточни по време на срещата министър Милошев. Индикативният бюджет на програмата ще бъде в размер на 245 млн. лв. Само за юли 2024 г. разликата в цената за представителите на бизнеса у нас възлиза на 139 млн. лв.

Небитовите крайни клиенти ще бъдат компенсирани ежемесечно със 100 на 100 разликата между реалната средномесечна борсова цена за съответния месец и базовата цена от 180 за мегаватчас. Очакванията са до 2 месеца желаната нотификация да бъде получена от Европейската комисия. „След решението на Народното събрание на 26 юли 2024 г. и последвалото решение на Министерския съвет от 31 юли 2024 г. на 7 август 2024 г. е изпратено писмо от Министерството на финансите и Министерството на енергетиката за нотифициране на тази мярка към Брюксел“, обяви министър Милошев, с което аргументира навременната реакция на Министерския съвет към проблема с високите цени на тока за бизнеса.

Компенсация от 100% за над 180 лв. сметка за мегаватчас важи за всички електроразпределителни дружества на територията на България. След решение, че не е държавна помощ от страна на Европейската комисия, те ще бъдат изплащани от доставчика на енергията към юридическите лица с приспадане на текущи задължения или директно по банковите сметки на дружествата от фонд за енергийна сигурност.

„Туризмът е в най-уязвимата ситуация в момента, защото сега са върховите два месеца за летния туристически сезон, юли и август, и потреблението в сектора е най-високо, затова и реакцията на правителството е възможно най-бърза“, коментира още министър Милошев.