Устойчиво строителство – изисквания и принос за опазване на околната среда и за устойчиво развитие – II част

Прочетена: 186

Акад. Ячко Иванов,
инж. Виолета
Ангелиева

Продължение от бр. 51

Национални политики. Законодателство за устойчиво развитие в сферата на строителството в България

Държавите членки, в т.ч. и България, адекватно обновяват националните си законодателства и формират политики в отделните стратегически направления, особено успешно в онези, за които има поети конкретни ангажименти пред Съюза. Точно в тези направления на ниво европейско право подчертано са интегрирани целите на устойчивото развитие. Едновременно с това не може да се пренебрегне фактът, че процесът на сближаване е сложен и е повлиян, от една страна, от социално-икономическите различия, от друга, от специфичните национални особености на всяка държава.

През последните години в сектор „Строителство” в България все по-често се говори и пише за „устойчиво строителство”, „устойчиви сгради”, „устойчива архитектура”, „устойчиви обитаеми пространства”, „трансформация на строителната индустрия към устойчивост”. За последните 15 години националното законодателство за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите беше поетапно хармонизирано в съответствие с изискванията на европейското, вкл. през последните години се въведоха редица технически и други норми с насоченост към устойчивост в развитието на икономическите, социалните и екологичните процеси. Именно тези технически стандарти определят европейските параметри за устойчивост в отделни области на техниката: при определяне на необходимата енергия за сградите, при производството и употребата на продуктовата гама от строителни материали, при сградната автоматизация, достъпността, пожарната безопасност, мониторинга и управлението на процесите за разпространение на топлина и студ в сградите, процесите на вентилиране и при материалите, които се монтират в инсталациите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници. Едновременно с хармонизацията с европейските директиви и стандарти техническата нормативна уредба на България адекватно се допълва с национални приложения на база постиженията на българската наука.

Основополагащият документ, с който се създадоха условия за хармонизирана система от общи европейски правила в строителната индустрия и свободна употреба на строителни продукти по предназначението им в цялата Общност, е Директива 89/106/ЕИО, съответно Регламент №305/2011. Разпоредбите на регламента са отразени в редица български закони и наредби, най-осезателно в Закона за устройство на територията (ЗУТ), в Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и в подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане, в секторното законодателство по околна среда, енергетика и енергийна ефективност. Изпълнението на основните изисквания към строежите (в т.ч. сградите) е обезпечено с широк пакет от технически наредби за прилагане на ЗУТ и те са засегнати в някои други закони и наредби за тяхното прилагане. Обвързани разпоредби се съдържат в:

– Закона за енергийната ефективност;
– Закона за енергията от възобновяеми източници;
– ЗТИП;
– Закона за здравето;
– Закона за опазване на околната среда;
– Закона за защита на потребителите;
– Закона за стандартизацията;
– Закона за защита от шум в околната среда и др.

Със ЗУТ са определени ключовите разпоредби, с които се въвежда комплексен подход и принципните изисквания и аспекти за планиране, проектиране, изграждане и поддържане на устойчиви строежи – сгради и строителни съоръжения. Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации – Еврокодовата система за проектиране на видовете строителни конструкции, хармонизираните европейски стандарти, европейските технически оценки и др.

Изпълнението на чл. 169 от ЗУТ поражда изисквания за всеки етап от живота на сградата – планиране, проектиране, изграждане, поддържане и експлоатация, и разрушаване. Тези изискванията трябва да се изпълняват през целия жизнен цикъл на сградата. Основната европейска философия за осигуряване на безопасност и комфорт на обитателите на строежите е, че нормативните изисквания се прилагат не само по време на проектирането и изграждането на строежите, но и през целия експлоатационен период.

Нормативните условия за безопасен и устойчив строеж включват: вложените строителни продукти в зависимост от предвижданата за тях употреба да притежават подходящи характеристики и експлоатационни показатели за строежите, в които се вграждат, монтират, поставят или инсталират, и при правилно проектиране и изграждане на строежите трябва да удовлетворяват основните изисквания към тях в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок. С чл. 169 от ЗУТ са въведени от Регламент 305/2011 7-те основни изисквания: Механично съпротивление и устойчивост; Безопасност в случай на пожар; Хигиена, здраве и околна среда; Достъпност и безопасна експлоатация; Защита от шум; Енергийна ефективност – икономия на енергия и топлосъхранение, и Устойчиво използване на природните ресурси:

а) повторно използване или рециклиране на строежите, техните материали и части след разрушаване;
б) трайност на строежите;
в) използване на екологично съвместими природни суровини и вторични материали в строежите.

Също в ЗУТ е дадена легална законова дефиниция на понятието „икономически обоснован експлоатационен срок”, което се базира на тълкувателните документи на директивата за продуктите: „Икономически обоснован експлоатационен срок“ ЗТИП е перио­дът, през който строежът трябва да бъде поддържан на необходимото ниво за изпълнение на основните изисквания по чл. 169, с отчитане на всички разходи за проектиране, строителство и експлоатация, на рисковете и последствията от аварии по време на експлоатацията и на покриващите тези рискове застраховки, на разходите за инспектиране, за текуща поддръжка, обслужване и ремонт, както и отчитане на местоположението и въздействието на околната среда върху строежа.

Определенията от Регламент 305/2011, Директива 2010/31 и Директива 2012/27 за жизнен цикъл и оптимални разходи са въведени в националните наредби: държавите членки отговарят за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и на сградните компоненти. Тези изисквания следва да бъдат определени с оглед постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените разходи за енергия през жизнения цикъл на сградата. „Равнище на оптимални разходи“ означава енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл. Тези най-ниски разходи се определят с отчитане разходите за инвестиции, свързани с енергията, както и с разходите за поддръжка и експлоатационните разходи. Всичко това показва, че в българското законодателство са поставени минимални технически нива на показателите за устойчивост (безопасност, енергийна ефективност и дълготрайност), които характеризират сградата. За оценяване на устойчивото използване на ресурсите и на въздействието на строежите върху околната среда следва да се използват екологични декларации за продукти, когато съществуват такива, а когато е възможно, следва да бъдат прилагани единни европейски методи за установяване на съответствие с основните изисквания. С техническите норми и правила, уредени в подзаконовите актове, са въведени процедури и ред за изчисления
и/или оценки за определяне на количествените и качествените измерения на техническите показатели, които трябва да бъдат постигнати със строежа на сградата, с което да се гарантира едно минимално ниво на устойчивост. Инвестиционният строителен процес на сгради и взаимоотношенията на участниците в него са регламентирани със същия закон – ЗУТ, с отчитане на правилата и нормативните актове по прилагането на специалните закони. Съгласно действащите разпоредби на ЗУТ техническите проекти на сградите задължително се оценяват за съответствие с изискванията по чл. 169. Тази оценка е ключова с това, че удостоверява комплексното изпълнение на седемте основни изисквания към сградите, с което се гарантира на проектно ниво покриването на минималните технически изисквания за устойчивост през периода на икономически обоснования в проекта експлоатационен срок на сградата.

Техническият паспорт има специално значение за сградата. Това е така, защото в общ документ – на едно място, са удостоверени всички основни обемно-планировъчни, функционални и технически характеристики на сградата, както и че за новопостроената сграда са изпълнени основните изисквания по чл. 169 от ЗУТ. По такъв начин се гарантира, че излизайки на пазара на недвижимите имоти, тази сграда е носимоспособна и дълготрайна, пожарообезопасена, безшумна, безопасна за своите обитатели и осигурява хигиенна и здравословна вътрешна среда, достъпна и енергийноефективна – съхраняваща топлината на енергийните ресурси единствено за комфорта на хората, които живеят или работят в сградата.

Строежите като цяло и като отделни части трябва да са годни за предвидената за тях употреба, като по-специално се вземат предвид здравето и безопасността на лицата, участващи в целия жизнен цикъл. При условие че е налице нормално поддържане, строежите трябва да отговарят на тези основни изисквания в продължение на един икономически обоснован период на експлоатация.

В съответствие със Закона за енергийната ефективност и Наредба №7 за енергийна ефективност в сгради са определени: минималните изисквания за енергийна ефективност на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване и начините за изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите; методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сградите; граничните стойности на интегрирания енергиен показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ в kWh/m2, определени със скалата на класовете на енергопотребление; референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи; изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период; техническите изисквания по отношение на ефективността на генераторите на топлина/студ в сградите, включително на децентрализираните системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници. Въведени са стойности за отделните класове за енергопотребление от „A” до „G” от скала за енергопотребление, съгласно която – на база достигнато ниво на енергопотребление, съответстващо на интегрираната енергийна характеристика
kWh/m2 – сградите в България могат да се класифицират на всеки етап от жизнения си цикъл. С Наредба №Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради са определени условията и редът за издаване на сертификати за проектни енергийни характеристики, както и за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради и части от сгради в експлоатация.

Предвид значимостта на проблема с устойчивото строителство в България Българският институт за стандартизация учреди Национален технически комитет БИС/ТК 101 „Устойчиво строителство“. Националният технически комитет действа като огледален на CEN/TC 350.

От направения преглед на основните моменти от законодателството става ясно, че за сгради ново строителство в България достигнатото ниво на качество, на база покриването на нормативните изисквания, не може да се удостовери с единен идентификатор. Друг важен момент, когато се поставя въпросът за качеството на сградата, е качеството на проектите по отделните инженерни части. Неслучайно ударението пада именно върху тяхното качество, а то е повлияно от много фактори: ниво на професионални компетентности на проектантите, вида на предлаганите технологии в проектите, съвместимостта на техническите решения и тяхната приемлива себестойност. Напоследък се говори по-отчетливо за интегриран подход в проектирането не само за синхронизиране на проектните части, но и за единно прилагане на изискванията на техническите нормативни актове, независимо въз основа на кой закон са издадени, ако те засягат аспектите за устойчиво строителство. Следователно, освен строителното законодателство, следва да се прилагат критериите за редуциране на ресурсите за строителство; използване на рециклирани строителни продукти; повторно използване на ресурсите; опазване на околната среда; изключване използването на токсични материали; гарантиране на евтино поддържане (икономика). По такъв начин системата за оценка на влиянието на строителството през целия жизнен цикъл на сградите гарантира управление и намаление на това влияние и създаване на комфортна среда в сградите. Несинхронизирането на проектантските решения през целия жизнен цикъл на сградите може да компрометира решения за подобряване на енергийната ефективност на дадена сграда във фазата на използване – то може на по-късен етап да затрудни и оскъпи рециклирането на вложения топлоизолационен продукт.

Индустрията за производство на строителни материали също играе важна роля за цялостното въздействие на сградите върху околната среда и в която могат да се приложат мерки за намаляване на енергията за производство. Проучванията показват, че между 5 и 10% от общото енергопотребление в ЕС са свързани с производството на строителни продукти. Направените проучвания показват /7/, че най-голямата бариера е липсата на информация – 78% от професионалистите строители в света не разбират негативното действие на сградите и влиянието на строителството върху околната среда. У нас вероятно този процент е по-голям (ако включим и обитателите на жилищата). Недостатъчните знания за методите за изчисляване на разходите през целия жизнен цикъл са не по-малка трудност /8/. Сградите, които са проектирани и изпълнени с оглед намаляване на въздействието върху околната среда за периода на жизнения цикъл, носят преки икономически ползи: по-ниски оперативни разходи и разходи за поддръжка, по-бавна амортизация и по-висока стойност на активите, и не на последно място, процесът има и положително социално въздействие. Проучвания сочат, че допълнителните разходи за изграждане на устойчиви жилищни сгради, за разлика от стандартните, са намалели от 10% през 2003 г. на по-малко от 1% към 2015 г. /6/.

Заключение

Направеният анализ на законодателството за устойчиви строежи показва, че в националната техническа уредба има въведени минимални изисквания по отделните компоненти на устойчивото строителство, но все още не е въведено нормативно изискване, което да обедини всички показатели, с които сградата се въвежда в експлоатация, в един общ идентификатор за нивото на нейното качество, с което тя се предлага на пазара.

У нас строителният сектор постепенно започва да възприема идеята за изграждането на устойчиви сгради като една инвестиция, обвързана с екологията и ефективността, и като част от цялостната концепция за устойчиво развитие. Вървят редица дискусии и се организират събития с цел да се запознае обществото с тази инициатива, с понятия като устойчивост в строителството и енергийна ефективност.

Днес, за да са успешни организациите, независимо в коя сфера работят – в производството на строителни продукти или в строителството, те задължително трябва да започнат да прилагат екоиновативния подход. Екомаркировката предоставя на предприятията в ЕС обща платформа за насърчаване и предлагане на пазара на продукти и услуги, които имат намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.

Задачите, които са свързани с предизвикателствата за практическото прилагане на стандартите за устойчиво строителство, трябва да се решават съвместно – от държавните институции, браншовите организации на проектантите архитекти и инженери, на консултантите и на строителите, и не на последно място, от университетите. От държавата се очаква поощряване на строителния сектор чрез стимулиране на благоприятни инвестиционни условия и подобряване на законодателството, а от браншовите организации – по-голяма активност и участие в пилотните проекти и научните разработки за възприемане на общ подход за оценяване устойчивостта на сградите, за усвояване на методите за оценка на жизнения цикъл (LCA) и за оценка на разходите (LCCA), за прилагане на добрите практики за електронизация на строителния процес (популяризиране на европейското ръководство за въвеждане на BIM).

ЛИТЕРАТУРА

/6/ Angelieva V.,
/7/ UNEP.org/annualraport/2016/index.php.pa.
/8/ Ivanov Ya., Proc. III th Int. sci. conf., Tuzla, 2016, 31

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.01.2019. Категория Анализи, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.