Анализи

Инвестициите в енергийното обновяване на сградния фонд носят обществени и икономически ползи

Проучване на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) сочи, че санирането създава работни места и постига макроикономически ефекти

В. „Строител“ Building Perfomance Institute Europe (BPIE) e провел проучване по искане на организаторите на кампанията Renovate Europe в момент, в който всички говорят по темата за енергийното обновяване. Заявката е отправена след осъзнаването, че преглед на последните проучвания за създаването на работни места и макроикономическите ползи от обновяването в ЕС не е съставян от почти 6 години. Направени са много изследвания на всички нива – национално, европейско и глобално. Резултатите са обнадеждаващи, те показват, че рестимулиращият ефект от инвестирането в енергийното обновяване е голям. „Това кратко проучване е ценен принос за дебата за ефективното изразходване на значителните средства, които се мобилизират за подпомагане на ЕС и неговите държави членки да се възстановят от въздействието на пандемията COVID-19 върху икономиката“, се посочва в анализа на BPIE, предоставен на в. „Строител“ от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Анализът отчита, че строителният сектор играе решаваща роля в този преход и планираната вълна за обновяване трябва да се превърне в двигател на европейския план за икономическо възстановяване. „Европейската Зелена сделка признава, че строителният сектор е ключов стълб за растеж. Сградният фонд на ЕС се нуждае от широко обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд, да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност“, е записано в изследването. Основните изводи в доклада на BPIE за отражението на енергийното обновяване върху работните места и икономическото въздействие са:  На всеки 1 млн. евро, инвестирани в енергийно обновяване на сгради, в ЕС се създават средно 18 работни места. Това са местни дългосрочни работни места, които ще стимулират икономическата активност в целия ЕС.  Броят на създадените работни места на 1 млн. евро варира в целия ЕС в зависимост от националните обстоятелства и разходите за заетост. Тези числа са: Хърватия – 29, Естония – 17, Финландия – 16; Италия – 15, и Испания – 18. За България тази цифра е значително по-висока поради по-ниските цени на труда в строителството.  В Испания за създаване на заетост в строителството са необходими средно 14 000 евро, докато в същата държава издръжката на безработен работник струва 20 000 евро. В допълнение за всяко 1 евро публични пари, изразходвани за енергийно обновяване, испанското правителство получава 0,62 евро обратно в рамките на една година главно чрез данъчно облагане. Констатациите относно макроикономическите ползи от енергийното обновяване са:  Енергийно ефективният ремонт на офисни сгради увеличава производителността с около 12%, което води до потенциална полза от около 500 млрд. евро за икономиката годишно.  Добре проектираното и изпълнено обновяване на болниците намалява средния престой на пациентите с около 11%, което води до потенциални спестявания от около 45 млрд. евро годишно за сектора на здравеопазването.  Във Франция медицинските разходи от около 930 млн. евро годишно са свързани с жилища с влошени параметри на микроклимата. Ако се включат и косвените последици от този фактор (отсъствия от работа, по-ниска производителност и т.н.), некачествените жилища могат да струват на френската икономика 20 милиарда евро годишно. От BPIE изтъкват, че проучването носи ясното послание, че инвестициите в енергийното обновяване на сградния фонд са правилният избор, защото то носи лични облаги, обществени и икономически ползи. „Сега зависи от всяка държава членка на ЕС да включи санирането на сградния фонд в своите планове за възстановяване и устойчивост, така че обещаната вълна за обновяване да бъде успешно изпълнена в полза на всички“, е записано в доклада. Според Европейската конфедерация на строителите (EBC): 1. В момента секторът преживява спад в частното и публичното търсене на ново строителство, реновиране и поддръжка на сгради и инфраструктура. Скорошно проучване сред строителните компании изчислява средна очаквана загуба в дейността им между 20% и 25% както за 2020 г., така и за 2021 г. спрямо 2019 г. или общо почти 3 млн. работни места. Следователно стимулирането на енергийно обновяване е изключително важно за възобновяване на тези дейности и ограничаване на въздействието на COVID-19, особено за микропредприятията и МСП. Чрез въвеждане на мерки за задействане на обновяването на сгради и устойчивото строителство европейският план за икономическо възстановяване има потенциала да подкрепи гражданите на ЕС след пандемията и да предостави възможности в период на отрицателен икономически растеж и висока безработица, като същевременно се насочва ЕС към нейното въглеродно неутрално бъдеще. Увеличаването на реновирането би имало пряко въздействие върху заетостта във всички държави членки. За да постигнем европейските цели в областта на климата и енергията, нивата на енергийно обновяване трябва да се утроят и да се стремят да превърнат сграденият фонд с близко до нулата потребление на енергия. Наскоро беше потвърдено, че средният годишен процент на енергийно ефективно обновяване в ЕС е 1%. 2. Без силна намеса в полза на енергийно ефективното обновяване има риск процентът на саниране на сгради в ЕС да намалее още повече през следващите години. 3. Някои изследвания количествено определят преките и косвените работни места, други предоставят само цифра, но обяснението, дали се отнася до директни работни места, обща работа или нетни работни места, невинаги е достъпно. Поради тази причина наборите от данни не са сравнявани пряко, тъй като тяхната съпоставимост зависи от методологията, географското покритие (национално, европейско или глобално), приложеното определение на работните места и кои сегменти от веригата на стойност на обновяването се отчитат при всяко проучване. Повечето от тези работни места са местни и непрехвърляеми. Разликите между държавите членки са забележими: ниските разходи за заетост и производителността водят до по-голям брой в страните от Централна и Източна Европа. Анализът на BPIE показва също, че инвестирането в обновяване на сгради може да има други ползи за публичните бюджети, като увеличаване на приходите от облагане на доходите, корпоративно данъчно облагане и ДДС, намалени разходи, свързани с обезщетения за безработица, и по-ниски преки и косвени разходи за здраве. Въздействия на сградния сектор върху трудовия пазар В доклада е отчетно, че микро-, малките и средните предприятия (по-малко от 250 служители) съставляват 99,9% от европейския строителен сектор. В ЕС микропредприятията са с най-голям дял както в сградния сектор така и в отрасъл „Строителство“ (94,1%), както и от общата заетост в строителството. Цитирани са и данните на Евростат (2019), че в строителната индустрия работят около 13,4 милиона души (производството не е включено) в ЕС-27. Повечето заети в строителния сектор са ангажирани в МСП с по-малко от 50 работници. „Ролята на строителния сектор за заетостта зависи от структурата на националната икономика, но Съвместният изследователски център (JRC) изчислява, че икономическата и финансова криза през 2008 - 2011 г. са довели до загуба на заетост в строителния сектор от 30 - 40% при повечето държави членки. Подобни или по-лоши загуби могат да се очакват като следствие от икономическия спад, който ще последва кризата COVID-19“, изтъкват от BPIE. От Европейския институт за енергийните характеристики на сградите отбелязват, че в неотдавнашно проучване, публикувано от ЕК, работната сила, назначена за обновяване на жилищни сгради, се оценява на около 4,6 милиона служители на пълно работно време (FTE) годишно между 2012 и 2016 г. За същия период прогнозната работна сила, заета за енергийно ефективно и неенергийно обновяване на нежилищни сгради, е била около 1,9 милиона FTE годишно. Важен извод в анализа на BPIE е, че ако темпът на енергийното обновяване в цяла Европа се утрои, както се изисква за постигане на високоенергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., търсенето на квалифицирани работници в строителния сектор също ще се увеличи драстично с положително въздействие върху заетостта. Ще се изискват нови компетенции и могат да бъдат създадени нови видове работни места с нарастващо търсене на цифрови умения (свързани с иновации в технологиите, извличане и управление на данни и прогресивно прилагане на цифровата стратегия на ЕС8), управление на проекти за изграждане/обновяване, за координиране на местното търсене и предлагане, сглобяване и монтаж на място, управление и консултантски услуги (свързани с проектирането и изпълнението на пакети за обновяване, както и с нови финансови и фискални схеми), продажби и дистрибуция. Ефекти върху заетостта от инвестиране в обновяване на сгради Във фокуса на BPIE е било и проучване през 2019 г., проведено за групата C40, обединяваща властите във водещите градове в света, което изчислява, че общото създаване на работни места при обновяването на жилищни сгради, офиси и училища варира между 13 и 28 на инвестиран 1 млн. евро при приблизително средно 18 работни места. Анализът на C40 също така счита, че 33% от тези работни места биха били директни (създадени в резултат на интервенцията, например строителство на място), 52% - косвени (производствени работни места), и 15% - индуцирани (създадени в съседния квартал). „Дори ако някои отделни проучвания за страни показват по-голям брой, например общо 29 работни места на 1 млн. евро, инвестирани в Хърватия, 42 в Полша, въз основа на големия брой източници, включени в проучването C40, изчисленият диапазон от 13 - 28 работни места на 1 млн. инвестирани средства (с 18 работни места като среден) се счита за точна и всеобхватна оценка на потенциалното създаване на работни места за обновяване на сгради за ЕС. Предимства за здравето и производителността Докладът на BPIE се спира и на положителните ефекти от обновяването на сградите върху здравето, като отбелязва, че реалното икономическо въздействие от тези ползи обаче не се измерва често. Институтът е обобщил някои примери за икономическите ползи, свързани с подобрените параметри на микроклимата в закрити помещения, като спестяванията за системите за здравеопазване поради намаляване на продължителността на престоя в болниците и увеличаване на производителността. Те обхващат три типа сгради – офиси, болници и жилищни сгради. Статистиката сочи, че една трета от европейските служители работят в офиси, а компаниите харчат около 90% от оперативните си разходи за персонал. Влошените параметри на микроклимата в помещенията може да повлияе значително на здравето, посещаемостта, концентрацията и работата или ученето. Проучване на BPIE от 2018 г. подчертава как цялостното обновяване, насочено към хората (гарантиращо адекватни нива на вентилация, температура на въздуха, дневна светлина и акустика), на типичен офис може да повиши до 12% производителността на служителите. В европейски мащаб това би довело до увеличаване на производителността на стойност до 500 млрд. евро годишно. Болници Същото изследване от 2018 г. показва, че осигуряването на адекватно качество на околната среда в болниците може да намали средната продължителност на престоя с около 11%. Като се има предвид средната цена на ЕС за болнично легло на ден, броят на леглата, наличната и средната за ЕС степен на заетост на лечебните заведения, това би възлизало на 110 - 150 млн. евро дневни спестявания, или около 40 - 50 млрд. евро икономии годишно. Жилища Две проучвания на BPIE, проведени във Франция и Испания, показват как справянето с лошото качество на жилищата чрез инвестиране в обновяване може да доведе до значителни икономии и разходи за труд. Във Франция е изчислено, че обновяването на 7,4 млн. енергийно неефективни жилища (клас F,G) до 2025 г. би довело до 758 млн. евро годишни спестявания за системата на здравеопазването, включително 666 млн. евро за избягвани публични разходи за здравеопазване, финансирани чрез социално осигуряване, и 66 млн. евро в частни вноски. В Испания Институтът за енергийни изследвания в Каталония е установил, че обновяването на 1,5 млн. жилища (построени между 1960 - 1980 г.), считани за застрашени от енергийна бедност, ще спести на публичната администрация до общо 555 млн. евро годишно. Заключенията на BPIE са, че строителният сектор е признат за основна икономическа дейност в цяла Европа. Той се характеризира с ниски нива на иновации и дигитализация и докато другите отрасли са приели нови методи за производство и организация, този бранш бавно се адаптира към прехода към нисковъглеродна и цифрова икономика. Според BPIE това е и една от причините секторът да е толкова уязвим от икономически спадове. От Института подчертават, че Зелената сделка е представена като новата стратегия за растеж за Европа с цел създаване на справедливо и проспериращо общество и защита на здравето и благополучието на гражданите на ЕС. „Това ще се окаже вярно и в светлината на кризата COVID-19 само ако Зелената сделка и планът за икономическо възстановяване на ЕС са предназначени да започнат бързо обновяване и по-добре да адаптират строителната инфраструктура към икономически, екологични и обществени предизвикателства“, категорични са анализаторите. Според тях увеличаването и подобряването на обновяването на сградите може да се превърне в катализатор за икономическо възстановяване. „Това би отключило цял набор от положителни въздействия на макроикономическо ниво, което би облекчило негативните ефекти от пандемията COVID-19 и би поставило условия за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. В този контекст разработването на политики за предизвикване на вълна за обновяване също означава стимулиране на местните икономики, създаване на нови и по-добри работни места по веригата на стойността и подпомагане на нови услуги и индустрии“, убедени са от BPIE. В анализа се посочва още, че са необходими планове за обучение, усъвършенстване и преквалифициране на работната сила, за да ги подготви да посрещнат търсенето на по-добри и по-качествени за експлоатация сгради. Новите работни места няма да се реализират спонтанно - те ще трябва да бъдат оформени чрез комбиниране на смели и далновидни политики и инвестиции и по-добро образование, обучение и повишаване на квалификацията на съществуващата работна сила. Експертите изтъкват, че, е необходимо да се обърне внимание на заключенията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), изложени в оценката за икономиката и прогнозите за 2020 - 2021 г.за България, които препоръчват по-голяма правителствена подкрепа на икономиката на страната, като насочват вниманието към строителния сектор. „Анализите от предходната икономическа криза доказват, че строителството повече от всички други сектори има нужда от държавна подкрепа и е доказано устойчив подход за бързо и трайно икономическо възстановяване“, заявяват от BPIE. От Института припомнят, че в ЕС темата за зелено възстановяване на икономиката на Съюза е активно обсъждана на най-високо ниво. ЕК предлага до 750 млрд. евро за възстановяване след кризата, като 500 млрд. евро са грантово финансиране и до 250 млрд. евро - дългосрочни дългови инструменти. Основен фокус са зеленото възстановяване и дигитализацията. 25% от бюджета се предвиждат за опазващи климата технологии и до 100 млрд. евро ще бъдат целево насочени в енергийно ефективното реновиране на сгради. BPIE са разгледали и няколко добри практики и политики в ЕС, целящи икономическо възстановяване и постигащи енергийна ефективност на сгради, прилагани в редица европейски страни: ✓ Германия от 3 юни отпуска 130 млрд. евро за зелено възстановяване чрез редуциране на ДДС в строителството от 1 юли до 31 декември т.г., увеличен фонд за саниране на сгради за периода 2020 - 2021 г. с 67%, достигащ до 5 млрд. евро, опростяване на тръжните процедури и създаване на програма за подпомагане на енергийното обновяване на общински сгради. ✓ Испания планира влизането в сила до края на 2020 г. на ново законодателство, целящо нискокарбонова икономика до 2050 г. с бюджет 200 млрд. евро за 10-годишен период, който ще генерира 350 000 работни места. ✓ Франция създава фонд за енергийно ефективно обновяване на обществени сгради с бюджет 1,6 млрд. евро в допълнение към активните в момента Big Investment Plan 2018 - 2021 и данъчната кредитна схема CITE. ✓ Италия е въвела през май данъчни облекчения на инвестиционните разходи на домакинствата, свързани с енергийно обновяване на сгради. Каква е ситуацията в България В публикувания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на РБ 2021 - 2030 се предвиждат 49% намаляване на емисиите до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Експертите посочват, че освен липсата на амбиция по отношение на въглеродните емисии от индустриалните сектори според същия План е предвидено постигане на само 19,8% енергийно обновяване на съществуващия сграден фонд до 2050 г., а целта на правителството до 2030 г. е за саниране на едва 7,9%. „Предвижданите средства за зелено възстановяване на ЕС биха могли да подпомогнат финансово процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд в България, който към момента е съставен от 91% обекти с най-ниски класове на енергопотребление (E, F и G) поради липсата на съвременни сградни топлоизолационни решения“, са категорични специалистите. Според редица проучвания е доказано, че топлоизолирането на сградите води до най-бързи и икономически ефективни резултати по отношение на спестяванията на енергия и СО2 емисии. Домакинствата в България сами по себе си консумират 23% от крайната енергия, като 70% от нея са за отопление и охлаждане на енергийно неефективни сгради с класове на енергопотребление под клас C. Според задълбочени изследвания енергийните загуби в сградите са разпределени, както следва: 25% през фасадите, 30% през покривите, 20% изпускане на въздух и течове по вентилационните системи, 15% през прозорците и дограмата и 10% при подземните етажи на сградите. В този контекст БАИС апелира за навременното разработване и стартиране на програми в сферата на повишаване на енергийната ефективност на съществуващите жилищни сгради до клас B, което е технически постижимо с фокусирани мерки в сферата на архитектурно-строителните дейности по сградния фонд, както и за въвеждане на задължителни критерии за нови сгради за близки до нулевото потребление на енергия. От Българската асоциация за изолации в строителството считат, че е необходимо създаването и реализацията на програми за финансиране на енергийното обновяване и на еднофамилни сгради, както и рестартиране в кратък срок на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Браншова организация в сектора настоява да се предприемат спешни мерки в следните направления: 1. Изготвяне на програми за обновяване на съществуващия сграден фонд, в контекста на Зелената сделка, с цел осигуряване на европейско финансиране за реализацията им за периода 2021 - 2030 г.; 2. Разширяване на обхвата на програмите чрез включване на всички видове сгради във финансираните програми за ЕЕ; 3. Увеличаване на изискванията за клас на енергопотребление при обновяването на сгради (клас B). 4. Спешно изготвяне на програми във връзка с допълнителния към бюджета на ЕС за 2014 - 2022, много важен за Източна и Южна Европа фонд REACT – EU. Той предвижда финансиране с 55 млрд. евро за периода 2020 - 2022 г., като 50% от този бюджет ще бъдат насочени още през 2020 г. към страните членки след одобрение от Комисията. Държавите могат да използват 100% предварително финансиране на мерки за възстановяване.