Проф. д-р инж. Добрин Денев

Първите съобщения за „императорска гробница от римската епоха... на метри от върха на най-голямата могила в България край с. Маноле” (известна като Малтепе) се появиха преди няколко години. Тогава стана известно, че в горния си край тя представлява в план квадрат с размери 7/7 м, а в дълбочина достига над 5 м. До края на миналата година в резултат на интензивни археологически работи бе постепенно разкрита една впечатляваща стена на „кулата над гробницата”, което сочи, че дълбочината й всъщност е далеч над предположените 5 м и дори повече от 13 м. Разкопките установиха и наличие на минали иманярски набези, свързани с опити за проникване отгоре и отстрани на сравнително малка дълбочина спрямо върха на могилата. Началните работи по обекта показаха онова, което се вижда на Обр. 1 и Обр. 2.

Оценката, че под могилата се намира погребение на виден римски или тракийски аристократ, не е загубила актуалност, макар че с времето се заговори за това, че разкритата постройка не е кула в истинския смисъл на думата, а вероятно представлява

фундамент на гигантска статуя.

Счита се, че тази предполагаема статуя е била разположена в оста на симетрия на могилата, била е висока не по-малко от 10 - 15 м и че е имала тегло от няколко десетки тона.

Към идеята, че разглежданата структура е служела за фундамент, може да се дадат чисто технически аргументи, защото един значителен по размери и тегло паметник с оглед на неговата устойчивост не би трябвало да стъпва директно върху изкуствения насип, какъвто е всяка могила от почва. Тази идея няма как да отречем изцяло. Но, има едно „но”. Ако е така, защо добре оформената корона на фундамента (т.е. на „кулата”) не излиза на повърхността, а се оказва вкопана поне на 5 м? Би трябвало контурите й да се появят на върха (или съвсем близо до него) и от там нагоре да се е издигал монументът. А тя (короната) се оказа доста дълбоко затрупана, както може да се прецени от Обр. 1. Ако въпросният паметник е трябвало да бъде здраво закрепен (т.е. запънат) в каменния фундамент, най-добре би било последният да достига билото, там да има своеобразен архитектурен завършек, от който нагоре да започва монументът. С други думи, ако върху Малтепе е имало някакъв паметник, защо е трябвало да се отделя от „кулата-фундамент”, т.е. защо е трябвало над нея да се прави още няколко метра земен насип? Този насип в никой случай не би могъл да бъде здравата основа, върху която да легне базата на висок и тежък паметник или храм. А корона или нещо, което да наподобява завършване на „кулата” отгоре, наистина има. Имало е доскоро и насип от няколко метра почва отгоре. Този насип стои там още с изграждането на могилата, което се вижда добре на Обр. 1. Той не може да се появи сам поради елементарните закони на гравитацията.

В продължение на същите разсъждения, ако „кулата” е изпълнявала ролята на фундамент, защо няма спойка (т.е. няма разтвор) между камъните (които видимо не са дялани), които я изграждат? Поне най-горе. Впрочем няма спойка по цялата разкрита днес височина, освен в зоната на оголената (!) вертикална повърхност. Иначе тя не би се срутила. Единственото, което е забележимо,

е фугирането на външните камъни,

което... оставя формалното впечатление, че „кулата” е зидана. Но не е така. В действителност (а и снимките от разрушението го илюстрират) зад фугираните „стени” (които са подобие на облицовка) има... каменен насип. Свободен. Едва ли не от свободно нахвърляни камъни (Обр. 3 и Обр. 4).

„Кулата” няма стени, което означава, че тя съвсем не е кула, а само така изглежда външно. Това значи, че сама за себе си тя няма устойчивост, камо ли да е служила за основа на нещо друго. Нейната устойчивост се гарантира от насипа около нея, който я подпира странично. Особеното на строежа е било, че

„кулата” е издигана едновременно с насипването на земната маса около нея.

Даже добре видимите очертания от почвеното напластяване показват, че т.нар. „стени” са подпирани от локален насип, застиган скоро след това от масовия насип за оформянето на цялата могила (Обр. 5).

Всичко това сочи, че „кулата от Малтепе” няма как да е служила за фундамент на каквото и да е значително съоръжение – паметник, голям храм, светилище и пр. Откритите при разкопките колона с дължина 4 м, два броя капители и няколко каменни блока показват само, че ако горе е имало нещо, то е било съвсем леко и скромно като размери и по-скоро само маркиращо обекта.

Има неща, които (при факта на разрушението) вече могат със сигурност да се твърдят. Интересна особеност на строежа например е, че за „облицовката” са използвани камъни с плоско лице, по която причина до момента на срутването тя наистина изглеждаше като изрядно иззидана кула. Нещо повече, издигането на облицовката е предшествало насипването вътре, като същата облицовка е правена на „пръстени” и подравнявана на всеки 30 - 40 см. Вътрешността на „кулата” обаче представлява своеобразен каменен пълнеж. Тя е пълна със заоблени камъни, които я правят подобие на „пясъчна кула”, т.е., както стана ясно, не може да стои за кратко време без външното околовръстно подпиране. Малките отвори по разкритата стена вероятно са от временно укрепващи дървени греди, които още тогава са били премахнати, а на тяхно място са останали съответни „гнезда”.

По всеобщо мнение

строежът е от III в. сл.Хр.,

или на няколко хиляди години, което значи, че устойчивостта му е постигана благодарение на всестранно насипаната отстрани почва. Камъните вътре, ако той е бил истинска кула, би трябвало да са споени с хоросан (даже с кал), или поне трябва да са били подредени така, че да се получи суха каменна зидария. Ако бе така, въобще нямаше да се стигне до срутване след осъщественото миналата година едностранно разкриване. Но картината, както се вижда, е съвсем друга. Тя без съмнение доказва, че само по контура са били подредени камъни на хоросан (подобно на плитко корито), след което вътре са били насипани обли камъни (подредени така, че лесно да падат, ако някой тръгне да дълбае през тях надолу!), а непосредствено отвън най-напред е направен локален подпиращ насип, последван от оформяне насипа на цялата могила. Всичко е изпълнявано като серия от еднотипни операции.

През изминалите почти две хилядолетия все пак (поради собственото тегло и главно в резултат на земетръсите) се е получило някакво стабилизиране (наместване и заклинване) на каменния насип. Затова и „кулата” не се срути веднага след едностранното й оголване. Тя обаче не се държеше истински от здрави „външни стени”, защото такива няма. Това се разбира достатъчно добре от снимките, които дават основание за извода (да повторим), че става дума за призматично изграден каменен насип, прецизно оформен по контура и временно стабилизиран в строителното състояние чрез фугиране на външните камъни. Даже има добре различими следи от локални разрушения, станали още при самото изграждане.

Любопитно е, че в дълбочина „кулата”, макар и незначително, се разширява в план. Това предполага намаляване на възможността от т.нар. „засводяване”, като съответно засилва предположенията, че каменният насип е вложен с цел непременно да пропадане, ако се подкопае отстрани или отдолу. Вероятно такива са били съображенията на нейния строител.

Съоръжението Малтепе, ако трябва да го оценим накратко, е изградено много професионално... и от някогашна, а и от днешна гледна точка. Ако камъните във вътрешността на „кулата” са били свободно насипани (като „свободен блокаж”), то това е било направено напълно съзнателно.

Доказателство за професионализма на строителите е и доброто уплътняване на глинестата почва,

от която е изградена могилата. Това се вижда много добре от всички снимки на разкопките, които свидетелстват за устойчиви вертикални откоси от 10 и над 10 метра. Повече от година те въобще не са „помръднали”. Падна „каменната кула”, но не и глинените откоси. Единствената протекция за тях е полиетиленовото фолио, което предпазва от дъждовни води само най-горната част и въобще няма значение за общата им устойчивост. Опитът от съвременното строителство сочи, че при естествените (естествено уплътнените) почви вертикални изкопи с дълбочина над 3 - 5 м задължително трябва да се укрепяват. Изключение прави единствено т.нар. льос, който „държи вертикален откос”, но... него го има само в Северна България. Иначе (в традиционни условия) изкопите над 3 - 5 м се свличат, при това повсеместно. А тук вертикалният откос е изкуствен, висок над 10 м и както по всичко личи, продължава да е достатъчно устойчив.

Ако трябва най-популярно да се опише класификацията на земните породи – на почвите, всички те (валуни, чакъли, пясъци, глинести пясъци, песъчливи глини и глини) се характеризират със своя зърнест строеж. Разликата е в едрината на зърната (вкл. микроскопичните зрънца) и наличието (или не) на свързаност (т.е. сцепление) между тях. Тази свързаност в геотехниката се нарича кохезия. Тя е част от якостта на почвите, като не е постоянна във времето, вкл. като съществува естествена възможност за постоянното или временното й нарастване. При разрушаването на почвите кохезията се унищожава частично, но наистина има възможност с времето да се възстанови. Ефектът се дължи на обстоятелството, че кохезията на почвите има преобладаващо водно-колоиден характер.

Могат да се дадат най-елементарни примери за ефекта на водно-колоидните връзки. Дори от... игрите на децата. От сух пясък например те не могат да направят „кофичка”, докато от мокрия – могат. Всички го знаем. Опи­са­на­та кохезия в случая е временна, дори се нарича „привидна”, понеже при изпаряване на водата тя изчезва и „кофичката” се разпада. При глинестите почви обаче с изсъхването кохезията нараства (напр. при непечените тухли) и от геотехническата наука това е изяснено добре. Примери също могат да се дадат достатъчно.

Особеното е и в това, че когато се уплътняват глинести почви (а при влагането в могилата те безусловно са били уплътнявани), същите е необходимо да имат точно определена влажност (наричана „оптимална”), трябва същевременно да се вложи и максимална уплътнителна работа, така че с времето якостта да нарасне и да бъде предпоставка за постигане на устойчив вертикален (или необходимия стръмен) откос. При чистите и сухи пясъци и чакъли, които не притежават кохезия, това не може да се постигне, независимо от вложената уплътнителна работа. Същото се отнася и за каменния насип в „кулата” на Малтепе, който ако не е подреден и подпрян добре, ще се стреми да заеме своя т.нар. „естествен откос” (който в масовите случаи достига най-много до 40° - 45°) – с други думи, ще се свлече надолу.

Сравнението с естествените вертикални откоси при строителни изкопи и разкривката на Малтепе показва, че

глината от могилата е била много професионално уплътнена и въобще, че тя именно крепи „кулата”.

Отстраняването на тази глинеста почва предполага саморазрушаването на „кулата”. От вътре навън (независимо от получилото се самоуплътняване) действат силите на т.нар. „земен натиск”, за поемането на който е нужна подпорна стена (по моя преценка), дебела в долната си част поне 3 м, чиято задържаща функция съществуващата облицовка от външно обмазани камъни не може да изпълни.

Допълнителен фактор, провокиращ свличането, се е оказало и разширяването на отвора в долния край на разкритата част, останал от иманярите. Трябвало е да се запълни своевременно, а не да се разширява. Вижда се частично на Обр. 5 и най-добре на Обр. 6. Изглежда даже, че и напречната стена е силно подкопана и всичко там е било акуратно почистено. Дори е чудно, че срутването не е станало по време на разкопките.

Може да се добави и още една техническа подробност. Древният строител е решил успешно задачата за дълговечност на своето творение, но е взел мерки и срещу бъдещи похитители. Той е предпазил онова, което се намира скрито в основата на Малтепе, чрез идеята за предизвикване на бъдещо срутване – било за онзи, който се опита да дълбае от горе надолу, било за този, който се опита да разкопае „кулата” странично.

„Кулата” явно няма зидове, а само една околовръстна „люспа”. Точно това впрочем се набива на очи, то се вижда и доказва от всички снимки. Разбира се още при самата „корона”. Средновековните иманяри са опитали да проникнат по описания начин, но както изглежда, безуспешно. Станало им е ясно, че

могилата притежава „сериозна самозащитна система, която вероятно е... задействала”.

И навреме са се отказали.

Щом обаче в съоръжението има заложени препятствия и съответни защити, това за иманярите от изминалите две хилядолетия трябва да е бил достатъчен знак, че под могилата „има скрито нещо много ценно” и че трябва да се намери друг способ освен копането от горе надолу за достигането му. Това, другото, което представлявало примамлива и същевременно осъществима идея, е било навлизането към „сърцето” на могилата чрез тунел. За такъв опит също се знае, при това (съдейки по намерените в остатъците от тунела монети и др.) през османско време. Тунелната „проходка” е била осъществена практически на нивото на естествения околен терен, което предполага, че „малджиите” са стигнали до „кулата” там, където сега се установява „долна каверна” (Обр. 6). Може отново да се е получило „задействане на охранителната система”, да са копали встрани или укрепявали отвътре... Дали обаче са стигнали точно до онова място, което са търсели? Това все още е неизвестно. От последните снимки се вижда, че има отворена една междинна „горна каверна”, която може да е следствие на пропадането на тавана на тунела, когато иманярите са навлезли в периметъра на „кулата”. Нейното наличие във вътрешността при проведеното миналата година археологическо разкриване е нямало как да се забележи и оцени. То се установява сега, след срутването, и има свое обяснение.

Ако се позовем на земномеханичната теория, можем най-общо да кажем, че натоварването, което е съществувало „от вътре навън” на „кулата”, е аналогично на това при силозните съоръжения и може да се идентифицира с т.нар.

„земен натиск по Янсен“.

Този натиск е по-малък от онова, което се получава по класическите теории, но той е все пак значителен и нарастващ в дълбочина. Приблизителното пресмятане води до извода, че сумарното хоризонтално натоварване върху „облицовката” към момента на свличането (провокирано вероятно от незначителен земетръс от типа на тези, които не се усещат, но се регистрират постоянно) е възлизало на не по-малко от 70 тона, разпределено по цялата височина на „кулата”. Него тя, съчетано с подкопаването отдолу (т.е. наличието и на „долна каверна”), не е могла да понесе.

На въпроса „Защо се срути „кулата” от Малтепе, отговор следователно може да се даде –

срути се, защото това е било заложено в нейното изпълнение, защото е била направена така, че да се срути, ако се посегне на нея,

а това подсказва, че най-долу тя наистина „пази нещо”... „Кулата” следователно не е била самоцелно издигната. Била е добре обмислена и много внимателно изпълнена.

Какво обаче може да има най-отдолу? Т.е. още по-надолу от разкритото? Моята хипотеза е, че там е разположена дебелостенна зидана гробница с масивен купол, който да е в състояние да понася натиска отгоре. Натиск от над 650 куб. м камъни. Тяхната маса възлиза общо на над 1000 тона. Със сигурност камерата, ако приемем, че там такава съществува, е с неголеми размери. Къде да се търси и дали я има, е въпрос, на който може да се отговори по-убедително чрез методите на съвременната археометрия. Напълно вероятно е самата гробница да е разположена доста по-ниско от нивото, до което са достигнали разкопките (респ. и иманярите), т.е. още по-надолу от това, което сега виждаме. Едва ли обаче тя стои по-ниско от нивото на подпочвените води.

За тези, които се интересуват от миналото и за които мотивите да разберат какво се крие в „сърцето” на Малтепе, са съвсем различни от стремежите на „търсачите на силни усещания”, е особено важно да се установи още нещо от историята на нашите земи. Ако под могилата има гробница, то на кого принадлежи тя, а ако е нещо друго – какво е то? Ясно е поначало, че могилата не е построена току-така, че не е издигната от някакви аматьори, че определено е струвала скъпо и че тя (щом е от римско време) е най-малкото опит за продължение на тракийските традиции и че в нея има запечатана частица от посланията на вечността. Включително и строителни.

Ние все още не знаем достатъчно какво е било предназначението на най-голямата могила в нашата страна. Не знаем дали там във вътрешността й са прониквали някакви хора, дали нещо са ограбили, или са оставили костите си на мястото - това са въпроси, на които все още не може да се даде отговор. Отговор можем да дадем само на въпроса: дали трябва проучването й да продължи до изясняване на всичко, което ни интересува? И той е „да”.

Има предположения, че Малтепе е гробница на Луций Домиций Аврелиан (270 - 275 г.), смятан за един от петимата добри римски императори, тракоилириец по рождение, убит в 275 г. в Тракия (при станция Кенофрурион – намираща се между Византион и Хераклея Синтика, което съответства на мястото на могилата).

Дори да не е така, „кулата” от Малтепе трябва да се възстанови. Тя трябва надеждно да се укрепи преди продължаването на проучвателните работи. Възможно е прилагането и на други способи, вкл. и съвременни тунелни технологии, които да се обвържат с евентуалното бъдещо експониране на обекта. Това е напълно възможно. За жалост онова, което е трябвало да се направи, се разбира „постфактум”. Нещо сериозно бе пропуснато, но не всичко на Малтепе е загубено.

Настоящият анализ е изнесен като доклад на научна конференция в Пловдив, „Тракарт“, 28.06.2020 г.