FIEC: необходимо е да се увеличат инвестициите в строителния сектор

Нина Георгиева,  експерт КСБ

На 12 май Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) проведе конференция на тема „Избори за Европейски парламент през 2024 г. - послания на FIEC към кандидатите”. Събитието се състоя в централния офис на Асоциацията на италианските строителни предприемачи  (ANCE) в Рим. В него участваха председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев и зам.-председателят на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков, който е и зам.-председател на Конфедерацията на асоциациите на международните контрактори (CICA) и председател на ОП на КСБ – София.

Конференцията се проведе в рамките на Общото годишно събрание на FIEC. На форума бе избран нов първи вицепрезидент на Федерацията – представителят на ANCE Пиеро Петручо.

Фокусът на първата пленарна сесия на конференцията беше насочен към формулиране на основните проблеми и послания, които Федерацията да постави на вниманието на ръководителите на европейските институции след провеждането на  европейските парламентарни избори през следващата година, а втората част включваше интерактивни панели, структурирани като три „мозъчни тръста“. Модератор на първата сесия бе Филип Крамптън, президент на FIEC.

Трите паралелни сесии бяха посветени на актуални теми, като първата бе „Енергиен и екологичен преход“, в която дистанционно встъпително изказване направи Енрико Джованини, научен директор на Италианския алианс за устойчиво развитие (ASviS) и бивш министър на устойчивата инфраструктура и мобилността. „Предприятия и пазар” бе втората тема с председател Тим-Оливер Мюлер, ген. директор на Bauindustrie – немската федерация, обединяваща основно големи строителни фирми. Вицепрезидентът на ANCE проф. Паола Малабайла води третата сесия, посветена на „Градовете на 2050 г.“.

Основен говорител бе Мишел Барние, външен министър на Франция, бивш комисар на ЕС и главен преговарящ за Брекзит от името на ЕС. Той илюстрира как COVID пандемията и последните геополитически промени са се отразили на структурите и икономиката на ЕС, както и на политическите събития на национално равнище и какво влияние могат да окажат те върху изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Идеята на избрания формат бе посредством обмена на мнения за настоящата ситуация и развитието на строителната индустрия в ЕС е да се определят основните въпроси и искания, които FIEC да постави пред ръководителите на главните институции на ЕС през следващия им мандат 2024-2029 г. Те ще се официализират в Манифест на FIEC, чийто текст ще бъде одобрен от всички членове. Резултатите от дискусиите и възловите послания ще поставят фундамента на този документ, който ще бъде публикуван през есента на 2023 г. Основната цел е

да се гарантира, че бъдещите избрани лидери на ЕС разбират нуждите и предизвикателствата на строителната индустрия

и че те са адекватно взети предвид в техните приоритети и политики.

В рамките на събитието беше представен проектът „Оазиси на иновацията: Изграждане на интелигентни технологии в пустинята“ от лекторите на Miloslavsky Architects – Гай Милославски и Айнав Жив.

Главни акценти от трите интерактивни сесии

Основните точки на дискусията в първата сесия „Енергиен и екологичен преход“ бяха:

– Как можем да гарантираме, че преходът към „зелено“ ще се превърне в бизнес възможност за строителството, а не във фактор, определящ разходите?

– Какви са най-добрите начини за декарбонизация на строителството?

– Как можем да гарантираме, че застроената среда ще стане устойчива на климата?

– Как можем да съчетаем очакваното нарастване на потреблението на ресурси и генерирането на отпадъци с ограниченията, свързани с околната среда и устойчивостта?

– Каква е ролята на научните изследвания и иновациите?

– Как да се гарантира, че компаниите разполагат с подходящ капацитет за осъществяване на такъв преход в предвидения срок?

Същност на „зеления” преход и въздействието му върху строителната екосистема

Драстичните последици от изменението на климата и бързият преход към енергийна система без изкопаеми горива – ускорени от настоящата геополитическа ситуация – подтикват обществото и промишлеността на ЕС да станат неутрални по отношение на климата и устойчиви на него. За да изпълни правното задължение за неутралност спрямо климата до 2050 г. и да намали нетните емисии на парникови газове (ПГ) с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., ЕК стартира Зелена сделка 1 - пакет от политически инициативи, целящи да поставят ЕС на пътя на екологичния преход, като същевременно подкрепят превръщането на Съюза в проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна промишлена база. Застроената среда има специална роля в екологичния преход, тъй като сградите и инфраструктурата едновременно допринасят за изменението на климата и са засегнати от него, строителната екосистема е призвана да декарбонизира своите дейности (смекчаване на последиците от изменението на климата) и да ги защитава (адаптиране към изменението на климата/устойчивост).

 Зелената сделка създава голям потенциал за строителния сектор.

Браншът е фактор за постигане на целите в областта на климата, например чрез подобряване на енергийните характеристики и устойчивостта на сградния фонд или чрез насърчаване на кръговото строителство.

Зелената сделка обхваща наред с другото Плана за действие за кръговата икономика, „Вълна на обновяване“, Стратегията за биологичното разнообразие, Стратегията за адаптиране към климата, Стратегията за почвите, законодателството на ЕС в областта на климата, пакет „Подготвени за цел 55“, Инициативата за устойчиви продукти (Регламент за строителните продукти), Закона за възстановяване на природата, Закона за здравето на почвата, Пътя на прехода в строителството и Пътната карта за въглеродните емисии през целия жизнен цикъл на строителството, Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране или Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост.

„Зеленият“ преход ще бъде и особено предизвикателство за екосистемата поради разходите за нис­ковъглеродно или кръ­гово строителство и за енергийното обновяване, които се очаква да нараснат чрез „зелените” политики. Без ефективни финансови стимули за потребителите и компаниите има риск преходът към по-устойчиво строителство да не бъде достъпен. Ето защо е от съществено значение да се въведе масово устойчиво финансиране и устойчиви публични разходи.

Енергоефективно обновяване

Сградите са отговорни за приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на CO₂ в ЕС. Понастоящем около 35% от зданията в Съюза са на възраст над 50 г. и почти 75% от сградния фонд са енергийно неефективни, в същото време се обновяват само 0,4-1,2% от него. Увеличаването на дела на ВЕИ в енергийния микс на ЕС, обновяването на съществуващите сгради и изграждането на нови нисковъглеродни обекти има потенциал да доведе до значителни икономии на енергия. В допълнение процесът може да се подпомогне, като заедно с подобряването на ЕЕ на зданията се внедряват технологии – например слънчеви панели, термопомпи и интелигентни системи за управление на енергията, както и да се осигури достъп до сградите за хора с увреждания.

Ускоряването на темповете на саниране ще изисква голям обем материали и квалифицирани работници, както и увеличаване на административните процедури, финансовата подкрепа и инструментите за собствениците на жилища, особено за домакинствата с ниски доходи. Трябва да се има предвид, че ситуацията е различна в отделните страни и нуждите и възможностите за енергийно обновяване в Северна и в Южна Европа не са еднакви.

Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС)

е основният законодателен инструмент на ЕС, който в момента се преразглежда с цел значително намаляване на емисиите на парникови газове и окончателното потребление на енергия в сградния сектор до 2030 г., както и да се определи дългосрочна визия за сградния сектор на ЕС, за да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Преработената ДЕХС има за цел да увеличи темповете и дълбочината на обновяване на сградите.

FIEC подкрепя общите цели на ЕК и смята, че инвестициите в енергийна ефективност могат да стимулират строителната индустрия, но настоява да има повече гъвкавост за държавите членки при определянето на пътя им към целта за 2050 г. в съответствие с техните национални и местни особености, за реалистични срокове за изпълнение и за адекватна финансова подкрепа.

Кръговост с мисъл за жизнения цикъл

На строителните и ремонтните дейности се пада около половината от теглото на добитите ресурси в Европа и над една трета от общото количество отпадъци, генерирани годишно в общността. Нарастването на темповете на саниране ще увеличи потреблението на ресурси и генерирането на отпадъци. Ето защо е наложително секторът да работи по по-ефективен начин по отношение на ресурсите и да се обърне внимание на всяка част от жизнения цикъл, като същевременно стане по-цифров. При прилагането на кръгови подходи в строителството все повече внимание ще се обръща на емисиите през целия жизнен цикъл и на „включения“ въглерод в производствените и строителните процеси.

Устойчиво финансиране

Настоящата тенденция на равнище ЕС е да се помогне на инвеститорите, емитентите и т.н. да насочат инвестициите си към екологични дейности чрез използване на хармонизирани системи за класификация и отчитане. През 2020 г. ЕС стартира „таксономията на ЕС“ с конкретни критерии, на които трябва да отговаря дадена икономическа дейност, за да бъде квалифицирана като екологично устойчива. Въпреки че не всички предприятия, които не спазват тази система, ще бъдат отрязани от финансиране веднага, може да се очаква, че все повече от тях ще бъдат държани отговорни за цялостното си въздействие върху околната среда в средносрочен и дългосрочен план.

Основните теми във фокуса на сесия 2 „Строителни предприятия и пазар“ бяха потребността от повече инвестиции в строителния сектор, обществените поръчки, конкурентоспособността и проблемите и предизвикателствата пред него.

Повече инвестиции в строителството

ЕС разполага с една от най-гъстите транспортни инфраструктурни мрежи в света, но голяма част от нея е остаряла, а трафикът нараства. Преразглеждането на насоките за Трансевропейската транспортна мрежа (TEN‑T) е положителна стъпка по отношение на преодоляването на липсващите звена в нея и нейното модернизиране.

Строителният сектор ще играе решаваща роля в подпомагането на ЕС да постигне амбициозните си цели, свързани с транспорта и климата, но това си има цена. Досега инвестициите в строителни проекти са били недостатъчни, което е породило множество проблеми. Например хроничната липса на инвестиции в поддръжката е довела до влошаване на състоянието на европейската транспортна инфраструктура, което не само излага на риск нейните ползватели, но и оказва значително въздействие върху околната среда. Ето защо е основен приоритет да се убедят личностите, вземащи решения както на национално, така и на европейско равнище, да увеличат инвестициите в строителния сектор и да се представят ползите, които това ще има за околната среда и икономиката като цяло.

Обществени поръчки

Настоящата законодателна рамка, определяща правилата за обществените поръчки, се състои от трите директиви на ЕС, приети през 2014 г. (2014/23/ЕС относно концесиите, 2014/24/ЕС, касаеща „класическите“ обществени поръчки, и 2014/25/ЕС за обществените поръчки за комунални услуги). Тези правила имат за цел да гарантират, че процедурите за възлагане са прозрачни и справедливи, но все още имат няколко недостатъка. Например най-ниската цена твърде често остава основен критерий за възлагане на обществени поръчки. Строителният сектор следва да прояви активност, за да гарантира, че несъвършенствата ще бъдат отстранени при бъдещото преразглеждане на директивите за обществените поръчки, което следва да се осъществи през следващия мандат на Комисията.

Отрасълът следва да бъде внимателен и по отношение на бъдещите инициативи в областта на обществените поръчки. В няколко стратегии, които бяха публикувани наскоро или предстои да бъдат публикувани от Комисията, се предвиждат множество новости, например „зелени“ обществени поръчки.

Инфраструктурата на града

Когато се разглежда инфраструктурата, трябва да се обръща внимание на мобилността (какъв тип мобилност да се насърчава в бъдеще), управлението на водата, енергията и отпадъците.

Поради изменението на климата достъпът до вода и нейното управление ще стават все по-важни. Трябва се работи за намаляване на течовете и разхищенията и т.н. В същото време някои региони стават по-чувствителни към наводнения, за което са необходими мерки. Всичко това ще има финансово отражение върху разходите за строителство.

Европа е в процес на енергиен преход. Сега е моментът да се реши дали да се насочи към 100% електрическо бъдеще или към по-балансиран енергиен микс. Освен това все още не е ясно до каква степен градовете на бъдещето трябва да насърчават индивидуалното или колективното производство на енергия.

Управлението на отпадъците е свързано с въпроса за кръговия принцип, включително в строителния сектор, където той набира скорост. Но рециклирането не означава намаляване на отпадъците, нито удължаване на жизнения цикъл на продуктите.

Строителният сектор трябва да помисли какво всъщност означава за него кръговата икономика. Дали иска да насърчава цел за 100% рециклиране на строителни материали и драстично намаляване на използването на природни ресурси/суровини? Иска ли да стимулира политика на „нулеви отпадъци“ заедно с удължаване на жизнения цикъл на сградите и строителните продукти? Дали стремежът е да се изграждат устойчиви на бъдещето/климата градове (построени „веднъж завинаги“) или по-скоро „предварително изработени“ градове със сгради като Лего, които могат лесно да бъдат разглобявани, променяни и адаптирани към постоянните климатични и демографски промени?

Настоящите и бъдещите градове са и ще останат цифрови и свързани. Цифровата инфраструктура не само е част от общата, но и все повече ще оказва влияние върху всички останали инфраструктури.

Кои ще бъдат строителите?

Строителната индустрия изпитва значителен недостиг на квалифицирана работна ръка. Поради застаряването на работната сила, липсата на привлекателност на сектора и продължаващия „зелен” и цифров преход (който изисква нови профили/нови умения) проблемът може да се задълбочи.

Това предизвикателство представлява и възможност, тъй като може да направи отрасъла по-привлекателен, особено за младите хора, които имат по-дигитален профил.

Възможни са няколко сценария. Един от тях е бъдещите строители да бъдат предимно автономни машини, създадени/обслужвани от инженери. Това би означавало по-безопасна работна среда, но и изчезване на нискоквалифицираните и средноквалифицираните работници.

Или, напротив, строителството да остане предимно трудоемък отрасъл със същите трудови права и проблеми, свързани с безопасността и здравето при работа.