Тема

Кольо Фичето – гениален възрожденски строител и архитект

Акад. Ячко Иванов, зам.-председател на УС на НКСВ

Доц. д-р инж. Ана Янакиева, Институт по механика, БАН

Никола Иванов Фичев е роден в Дряново през 1800 г. Малък (на 3 г.) остава без баща, а бедността принуждава майка му рано да го изпрати на работа – първо като чирак при абаджиите, а на десетгодишна възраст вече е при тревненските дюлгери да учи занаят. На 17 г. в Югозападната българска строителна школа в гр. Корча се обучава как се дяла камъкът, а след това при брациговските майстори овладява тънкостите на строителството на църкви, камбанарии, мостове. С дряновска строителна бригада започва пътувания наблизо и далеч – в Трявна, Габрово, Карлово, Добруджа, Тракия, Влашко, Одрин и Цариград. Работата и пътуванията „отварят” очите му, той трупа опит и знания. От чирак на 23 г. израства до калфа, а на 36 г. е признат за майстор от дюлгерския еснаф. През 1823 г. се жени за Марина от Дряново, с която имат седем деца. Дряново обаче става недостатъчно за неговата работа и през 1830 г. семейството се мести в Търново, където майсторът остава до смъртта си на 15 ноември 1881 г.

Гениалният строител със забележителна работоспособност и организационен опит създава своите шедьоври. Владеейки съвременните методи на строителство и притежавайки необикновено дарование, той заслужено получава званието Уста Кольо Фичето („уста” произхожда от арабското „устаз” – майстор, учител, професор). Около 1849 г. за три години завършва изграждането на няколко сгради в Търново и четири църкви. Работи с екип съмишленици и с това мащабно за епохата строителство се явява като своеобразен предтеча на днешните проектантски и предприемачески фирми.

Уста Кольо Фичето е признат от свои и чужди. Особена значимост за неговата строителна дейност има признанаването на майстора от Мидхад паша – валия на Дунавския вилает. Времето, в което разгръща своята църковно-строителна дейност, съвпада с момента, когато Гюлханският хатишериф и Хатихумаюнът (султански укази, издадени съответно през 1839 г. и 1856 г.) наред с други права разрешават свободното изповядване на християнската вяра и безпрепятствен строеж на храмове. Това дава възможност на майстора да издига просторни светли църкви с куполи и камбанарии. Той предпочита камъка да е обработен добре, а фасадите да са украсени.

Около 1855 г. Кольо Фичето става главен архитект на Търново. По-късно временното руско управление, отчитайки неговия опит и организационни способности, го назначава да се грижи за водопроводите и чешмите в града и селищата около Търново, както и за строежите. Поради напреднала възраст той не е активен участник в строителството, но не престава да наблюдава и надзирава строителните си екипи, изграждащи черкви по селата, и не отказва да помага за изработването на плановете им. След Освобождението до смъртта си през 1881 г. се подписва с титлата архитект, вместо с „уста”. Неговите ученици и следовници продължават делото му в свободна България, която има потребност от бързо и качествено строителство.

Лобното място на Фичето е в старите гробища на Марно поле, днешния парк „Дружба” във Велико Търново. Поради липса на негови снимки, освен една от погребението му, гробът му е отворен през 90-те години на ХХ в. от специална комисия с цел да се направи лицева реконструкция на черепа от антрополога чл.-кор. проф. Йордан Йорданов. За съжаление състоянието на костните останки на майстора не дава възможност да се изпълни пластична антропологична реконструкция на образа му. По снимката от погребението известните хужожници Ненко Балкански (1968), Симеон Хинчев (1969), Елза Гоева (1969) и Антон Антонов (2000) предлагат картини с неговия образ.

Строител на църкви и камбанарии

През 1835 г. поема първата си самостоятелна работа – завършва църквата на Преображенския манастир до Велико Търново след обесването на майстор Димитър Софиялията заради участието му във Велчовата завера. В търновските строежи за пръв път работи по завършването на църквата „Св. Никола” в кв. „Вароша“, започната от майстор Иван Давдата (1836 г.). Вече майстор, започва да строи обществени и частни сгради в града и околните села – разширява църквата в Килифаревския манастир (1840/41 г.), в Плачковския манастир (1841/45 г.), изгражда храма „Рождество Богородично” (1842/44 г., разрушен от земетресението през 1913 г.), църквата в манастира „Св. Троица” до Велико Търново (1846/47 г.), в селата Присово (1845/46 г.), Лясковец („Св. Димитър”, 1848/49 г., съборена от земетресението през 1913 г.), Горна Оряховица („Св. Никола”, 1849/50 г.).

Килифаревският манастир е основан около 1350 г. от св. Теодосий Търновски, който бил подпомогнат от цар Иван Александър. Преди да бъде унищожен от османските нашественици през 1393 г., манастирът е развивал книжовна дейност – пишели са се и са се превеждали жития, проповеди, богослужебни книги и др. На днешното си място светата обител е построена отново през 1718 г., но през 1793-1798 г. е разрушена. Повторното възстановяване на храма започва през 1842 г., когато Кольо Фичето изгражда едновременно църквата „Св. Димитър“ и жилищните сгради. За новата църква са използвани материали от стария храм. Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ се намира на 16 км южно от Велико Търново и на около 5 км от Килифарево. Светата обител заедно със стенописите и иконостаса на църквата е обявена за художествен паметник на културата.

Храмът „Св. Никола“ е построен е през 1851 г. върху основите на по-стара църква. Това е първият опит на Кольо Фичето да въведе свой собствен стил, което е ясно изразено при оформянето на фасадите. Стенописите в него са от 1926 г. Към обителта се е намирало едно от килийните училища в Дряново, като през 1819 г. започва работа и първото редовно надкилийно школо. До храма „Св. Никола“ през 1896-1898 г. е построена голямата училищна сграда, която е обединила ведно трите дряновски училища.

Малко известен е фактът, че майсторът строи Солак джамия в Казанлък (1837 г.) и джамията на площад „Баждарлък“ (сега „Велчова завера“) във Велико Търново (1846 г.). Изгражда още църквите „Св. Никола” в Дряново (1851 г.), „Св. Троица” в Свищов (1865/67 г.) и „Света Марина“ във Велико Търново.

„Света Марина“ е разположена в центъра на В. Търново. Храмът официално е осветен 1854 г. от гръцки архиерей. В първия си вариант той е бил еднокоробен без кубе с размери 26/10 м. До него, в северната страна от църковната ограда, е имало камбанария, която след земетресението през 1913 г. е започнала да се руши. През 1931 г. се предприема реконструкция и обновяване на обекта. Построена е нова камбанария, но вече като част от църковната сграда. Храмът е бил цялостно изрисуван от големия руски иконописец Николай Ростовцев. Църквата притежава красив иконостас, датиращ от около 1850 г. и дело на майстори дърворезбари от Трявна. Той е дълъг 5,5 м и е с височина 5 м. Направен е от орехово дърво и има изящна изработка. В храма има и много стенописи и икони с библейски сцени, като особенно ценни сред тях са „Исус Христос“ и „Св. Богородица с малкия Христос“.

Храм „Св. Троица“ е съграден от големия български възрожденски строител през 1867 г. Обектът е сред най-интересните архитектурни паметници в Свищов. Иконите са рисувани от свищовлията Николай Павлович. Църквата е пострадала сериозно при земетресението от 1977 г. Направена е реставрация, която завършва през 1992 г. След възстановителните дейности двете дървени въртящи се колони на входа на църквата отново се въртят, за да индикират нежелани деформации на сградата.

Запомнящи и изящни със своята красота са камбанариите към построените от Кольо Фичето църкви, особено каменната камбанария в с. Пчелище, Търновско.

Строител на сгради и чешми

1849 г. е много плодотворна за Кольо Фичето, тогава той завършва известната Къща с маймунката на търговеца Никола Коюв във Велико Търново. На нея за пръв път с червена тухлена облицовка и изпъкнали фуги оформя фасадата. Над южната й част е поставена малка скулптура на седнал човек, наподобяваща маймунка, което прави сградата популярна под името Къщата с маймунката. В нея известно време живее видният търновски възрожденец и колекционер на български старини Стефан Пенев-Ахтар (1806-1860 г.), който открива и съхранява за науката единия от двата преписа на Бориловия синодик.

През 1858 г. майсторът завършва и хана на търговеца Хаджи Николи, който и днес украсява Самоводската чаршия във Велико Търново.

Построената чешма в двора на Соколския манастир „Успение Богородично” (1868 г.) и до днес впечатлява със своята красота. Има кръгообразна форма и 8 чучура. Специалистите високо оценяват този шедьовър на големия майстор не само заради елегантната форма и орнаменти и каменните соколи, но и защото това е единствената чешма с купол и кръст у нас. Уста Кольо Фичето я издига в памет на убитите бунтовници от четата на Капитан Дядо Никола. Чешмата е безценен паметник на архитектурата.

Кольо Фичето – мостостроител

Изграденият от Кольо Фичето мост в Дряново е една от ранните хидротехнически постройки на майстора, в която той развива своите идеи за традиционния възрожденски тип „гърбат“ (римски) мост. Неговата дължина е 38,50 м, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 м. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най-висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено.

По време на Кримската война движението на войска, пътници и стока се засилило. На местната власт в Севлиево било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост над река Росица. За главен майстор на строежа бил ангажиран вече прочутият български строител и архитект Кольо Фичето. Приемането на тази голяма поръчка било изпитание за възможностите на майстора.

Като най-впечатляваща творба на Кольо Фичето е сочен мостът при Бяла в област Русе. (1865/67 г.) Построен е по заповед на управителя на Дунавския вилает Мидхад паша, за да свързва Русчук (сега Русе), Търново и Орхание (Ботевград). След неуспешни разговори с придворния архитект и френски инженери пашата възлага строителството на моста на Уста Кольо Фичето. Тук ще припомним думите на гениалния строител, казани в отговор на запитване дали е сигурен в обявената цена: „Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата”. Съоръжението е дълго 276 м и широко 9 м. Състои се от 14 свода, поддържани от 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, украсени с релефни изображения на лебеди, грифони и нимфи, и два брегови устоя. По средата има мраморна плоча с надпис на арабски език. Направен е от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.

При откриването на това изключително българско възрожденско архитектурно и инженерно-строително постижение гениалният строител получава султанското отличие „Меджидие”, нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново, и като награда допълнително 60 хил. гроша. При среща с майстора известният пътешественик Феликс Каниц видял моста и го попитал: „Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?” и получил интересния отговор „Завършил съм Байова ливада” и последвал естественият въпрос: „Ама къде се намира това?” Запомнящи са и следните думи на Ф. Каниц: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград”. Тук ще добавим и казаното от Ф. Каниц в книгата му „Дунавска България и Балканът”, появила се 4 г. преди Априлското въстание – „Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана”.

През 1897 г. по време на проучвателни разкопки в конструкцията има голямо наводнение, което унищожава осем свода в средната част на моста (около 130 м). През 1922-23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик не е променен. Обектът е запазен като паметник на строителното изкуство. Използва се само като пешеходен.

В средата на втората половина на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към майстор Кольо Фичето с молба да изгради покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874 г. и го завършил през зимата на 1876 г. Съоръжението било широко 10 м и дълго 84 м. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. И в този строеж майсторът оформя опорите с водорези и облекчаващи ниши. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села. Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва.

През август 1925 г. пожар унищожава съоръжението в Ловеч. В периода 1927-1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост по проект на арх. Стефан Олеков и инж. Цветков. През 1981-1982 г. по проект на арх. Христо Златев и инж. А. Малеев железобетонният мост е реконструиран, като придобива днешния си вид – реплика, която напомня оригинала на Кольо Фичето. Покритият мост свързва новата със старата част на града – архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят на Васил Левски и Етнографският музей. По него са разположени магазинчета, кафене и сладкарница, от които се открива красива гледка към реката и града. Мостът над р. Осъм е и единственият по рода си на Балканския полуостров, един от символите на Ловеч и сред най-посещаваните местни забележителности.

Като самоук майстор Кольо Фичето не чертае, а прави макети от восък и пръчици на обектите, които строи. С този начин на подготовка преди започване на работа той фактически поставя началото на моделирането в строителството. Неговите строежи и днес имат статут на паметници от национално или местно значение, което от дистанцията на времето е показателно за майсторството му, а „двойната Фичева кобилица” става негова запазена марка.

Майсторът подхожда с изключително новаторство за времето си, като украсява носещите опори и сводовете на мостовете със символни скулптури и релефни изображения на животни. Преди това подобни елементи са поставяни само върху фасади на сгради. Пионерен характер имат и оформянията на опорите на моста с водорези и ниши. По този начин Кольо Фичето изгражда моста не само здрав и надежден, но и истинско произведение на изкуството.

Гениалният строител Кольо Фичето – скромен човек с голямо „Ч“ и висок морал, патриот и дарител

Майсторът впечатлява със своята скромност – той само веднъж на изграден от него шедьовър, за да подчертае, че е дряновец, пише „Построен от Уста Кольо Фичето – роден в Дряново”. Признат и заслужил доверието и уважението на османците, той никъде няма снимка с фес и гордо е заявявал: „Прежде человек да съм, родил съм се болгарин”. Кольо Фичето е осъзнал и истината, че строителството учи човека на любов към красивото, че то му внушава идеята за дълг и необходимостта от труд като нравствена сила и изисква непрекъснато учене и усъвършенстване. А каква сила, увереност, високо ниво на съзнание за дълг и чест имат думите, казани на Мидхад паша по повод предложената цена за изграждането на моста край Бяла!

И днес с особена сила звучат словата на майстора: „Може да сте господари на всичко или роби на всички – от Вас зависи. Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да Ви делят, ами повече мостове – да Ви събират”! Той самият дава пример с градежа на мостовете, за да събират човек с човек, черкви, за да събират човек с Бог и да утоляват душата, чешми, за да утоляват жаждата на тялото.“

Тук ще си позволим да цитираме още една мисъл: „Стройте за векове, не само за пари, но за слава и чест на майстора”. По повод на тази тъй важна и съвременна препоръка известният учен, икономист и преподавател проф. Боян Дуранкев в излязлата наскоро негова книга „Златни мисли за бизнеса” отбелязва: „Той създава тези блага за хората и се хвали не с парите си, а с продуктите и резултата. Няма друг такъв, той е жалон, фар, пример за всички останали. За съжаление той остава като Еверест, докато повечето бизнесмени са като малки приятни морски вълни.”

Неговият син Иван Фичев е споделял, че майсторът в края на годината е отделял средства за закупуване на храна за беднте сънародници, както и това, че дарените му 60 000 гроша при завършване на моста край Бяла е раздал на хората от Дряново, Трявна и Бяла, участвали в строителството му.

Как пазим паметта за великия талантлив възрожденски строител и архитект?

Със своето дело майстор Кольо Фичето се нарежда, в буквалния и преносния смисъл, сред строителите на българската държава. И ако за нас, българите, може да изглежда, че сме пристрастни в оценката си за него, то неговият съвременник, ерудираният Феликс Каниц, споделя: „Гледах го с чувството, че съм срещнал ренесансовия човек на България, онзи, който с изкуството си окриля свободомислието на народа си” (казва д-р Жулиета Гюлева от Регионален исторически музей - Велико Търново). Поради това ние днес се гордеем, че България е имала и пази паметта за майстора, за когото има и популярна песен, в която има рефрен:

„Преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми.

И мост направил над реката, да видим другите земи”.

Първият паметник на майстор Кольо Фичето е издигнат в Дряново. Той е първият образ, който изниква в съзнанието на мнозина, когато стане дума за града. Изработен е от скулптора Борис Гондов и е открит през 1969 г. Бронзовата фигура на Кольо Фичето е в цял ръст. Тя е поставена върху гранитен постамент. В ръцете си държи модел на църква, който е нежно притиснат към гърдите на майстора като нещо много ценно, важно, любимо, необходимо. Толкова добре се вписва в околната среда, че създава усещането да е там от незапомнени времена. Почти незабележимо, доловено в една крачка напред, е движението, а от скромно сведената в неповторима поза глава лъха онази възрожденска духовна сила, способна да промени и в действителност променила културното развитие на страната ни през XIX век. Стремежът на скулптора да въздейства на сетивата чрез така създадения образ и да внуши на зрителя моралната и идейна висота на личността на майстора, както и преклонението, което му дължим, е напълно постигнат.

Експозицията на историческия музей в Дряново, посветена на живота и работата на Кольо Фичето, е открита през 1969 г. по случай 170 години от рождението на майстора. Архитектурно-скулптурният комплекс е разположен в началото на квартал „Гилей“, запазил очарованието на възрожденско селище от 40-те години на XIX век. Показани са инструменти, строителни документи и образци от църковна и домашна дърворезба, свързани с дейността на прочутия строител. На най-голямо внимание обаче се радват макетите, архивните снимки и чертежи на най-забележителните му строежи.

През 2021 г. във Велико Търново е открит монумент в памет на Уста Кольо Фичето близо до мястото, където е погребан.

Монументът е изработен от скулптора Денислав Сираков по проект на арх. Драгомир Йосифов и съчетава някои от най-известните елементи, които майстор Кольо Фичето използва при градежа на мостове и сгради – кули, „сляпа арка“, „Фичевата кобилица“, въртящи колони и др., които могат да бъдат видени нагледно. Над 170 дарители от цяла България са дали своя принос. Камъкът за самия монумент е осигурен от председателя на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев, а облагородяването на околното пространство е извършено от фирмата на инж. Любомир Шербетов, който е член на ИБ и УС на КСБ. Оригиналният надгробен каменен кръст е изложен в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание” в старата столица.

На 24.11.2021 г. по предложение на Националния клуб на строителите ветерани редовното Общо годишно събрание на КСБ реши пред сградата на Камарата на ул. „Михаил Тенев” 6 да бъде издигнат паметник на Кольо Фичето. На 30 ноември т.г. това стана факт – монументът бе открит в деня, в който се проведе редовното Общото годишно събрание на КСБ.

Бюстът е изработен по модел на Петко Арнаудов от младия талантлив каменоделец Иван Симеонов и неговия баща Иво Симеонов. Паметникът е реализиран изцяло с дарения на членове на КСБ. По проекта са работили арх. Иван Станишев, инж. Георги Цвятков и инж. Любка Денева. Координатор на дейностите, в т.ч. вносител на предложението в Общото събрание на КСБ за издигане на паметника и при изграждането му, e председателят на УС на НКСВ инж. Виктор Шарков.

Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Бургас достойно носи името на Кольо Фичето. Гимназията по строителство и архитектура, графика и дизайн в Ямбол също почита с наименованието си големия майстор.

В последните години в Съюза на архитектите в България бе създаден клуб на пенсионера на името на Кольо Фичето. Нека му пожелаем успешна дейност! В София има и Сдружение „Кольо Фичето”.

Преди 20 г. във Фондация „Еврика“ бе учредена ежегодна годишна стипендия „Кольо Фичето“, която се връчва на студент - отличник по строителна специалност или архитект. Голяма част от стипендиантите са активни участници в: изследователската дейност на висше учебно заведение, научни форуми, изложби и студентски конкурси. Вече има архитекти и строителни инженери – стипендианти на Фондацията, със собствени фирми.

Преди 15 г. Научно-техническият съюз по строителство в България (НТССБ) учреди ежегодни национални конкурси на името на Кольо Фичето за най-добър дипломен проект на абсолвенти бакалаври и магистри. Проучването на НТССБ показва, че носителите на тази награда имат успешна реализация в практиката, а има и такива със собствени фирми. Учредена е и ежегодна награда „Кольо Фичето - млад строител“ за отличници - строителни техници от ПГАСГ. Съюзът е благодарен на ОП на КСБ - София, което прие всяка година на тържеството си по случай Деня на строителя да се връчват тези награди.

Ликът на гениалния възрожденски строител и архитект намираме и на банкнота, която е била в обръщение от 1990 г. до 1999 г. Неговото име срещаме вече и в Антарктида.

Тук ще си позволим да предложим ежегодните награди на КСБ и ОП на КСБ – София, да бъдат наименувани на гениалния възрожденски строител и архитект Кольо Фичето.

Заключение

Майстор Кольо Фичето се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на Българското Възраждане. От своите съвременници е бил ценен като майстор (Уста), а от наследниците си – като всепризнат първомайстор на националната архитектура. Много са мостовете, къщите, църквите, камбанариите и чешмите, които е сътворил с ръцете си, и в тях е вложил цялата си любов към професията. Някои от днешните почитатели на майстора към званията гениален строител, архитект добавят и скулптор! Вярно е, че майстор Кольо Фичето при изграждането на знаменитите си църкви, мостове, сгради и чешми е бил като ваятел, но ние днес го ценим като гениален възрожденски строител и архитект. Надяваме се, че и бъдещите поколения български граждани, строители и архитекти ще пазят паметта му и ще се учат от примера му.