УАСГ избира ректор

Най-старото висше техническо учебно заведение – Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), ще избере нов ректор на 14 декември. След това, вероятно през януари, ръководителят на университета ще представи на Академичния съвет своите заместници. Обикновено те са четирима от четирите различни факултета. Единствено пред вестник „Строител” и петимата кандидат-ректори представиха визията си за развитието на университета.     Проф. д.ик.н. инж. Цвети Даковски Проф. Цвети Даковски е роден в София на 12 ноември 1947 г. Завършил е УАСГ със специалност „Промишлено и гражданско строителство”. През 1975 г. завършва и „Планиране и управление на стопанството” в УНСС . Постъпва като асистент в УАСГ през 1974 г. и досега е преподавател в катедра „Организация и икономика на строителството”. Той е основател и ръководител на Лабораторията по аудио-визуална техника за обучението, след това е декан на вече закрития Факултет за следдипломна квалификация, директор на центъра „Сократ”, впоследствие Център за международно сътрудничество и европейска интеграция. Към момента е втори мандат декан на Строителния факултет. Член е на Академичния съвет на университета. Бил е в УС на „Ремонтстрой” и член на Контролния съвет на търговското дружество. Председателствал е тръжни комисии по ЗОП за възлагане на инвестиционни проекти. Зам.-председател е на секция „Технически науки” при Съюза на учените в България.   Искам да сменя управленския модел в УАСГ и той да стане адекватен на бъдещите промени в системата на висшето образование. Трябва да се създаде специализирана структура, вероятно отделен стопански субект, чрез който УАСГ да заработва допълнителни доходи - нашите специалисти биха могли да работят по паспортизацията на сградите. Водещата ми стратегическа цел е преутвърждаването на позициите на университета като авторитетен образователно-квалификационен, научноизследователски, експертно-консултационен и творческо-проектантски център. Академичният съвет трябва да бъде превърнат в по-действен орган, участващ активно в разработването на нормативните ни документи чрез своите специализирани комисии. Ще работя за по-голяма самостоятелност на отделните факултети и катедрите в тях. Нужна е обаче диалогичност и консенсусност при вземането на управленските решения. Трябва да повишим мотивацията на младите преподавателски кадри, приоритетно е и внедряването на съвременните информационни технологии в процеса на обучение и при практическата работа в упражненията и курсовото проектиране. Предвиждам задълбочаване на практическото обучение чрез разширяване на възможностите за работа в строителните фирми. Научни изследвания трябва да се осъществяват, освен в основните направления на теоретичната и практическата дейност в областта на архитектурата, строителното инженерство, хидротехническото строителство, транспортното строителство и геодезията и в други важни за стопанството области.       Доц. д-р арх. Жеко Тилев Доц. Жеко Тилев е роден на 26 август 1950 г. в Симеоновград. Завършва с отличие специалност „Архитектура” в УАСГ. През 1987 г. защитава докторска степен, а по-късно специализира „Технология на архитектурата” в Рим. От 2008 г. е професор в Международната архитектурна академия. През 1995 г. става ръководител на катедра „Сградостроителство” в Архитектурния факултет при УАСГ. Има 52 статии по историята на архитектурата, архитек­турни конструкции и технология на архитектурата. Проектирал е многофункционалната спортна зала в София, Олимпийския комплекс в Инсбрук, Австрия, пленарната зала на Народното събрание в сградата на Партийния дом, Американския университет в България.   Университетът трябва да изготви стратегията на своето развитие. Няма успешна нация, сдружение, корпорация, която да се е отказала от стратегическо планиране. Ние не знаем какъв университет сме и какъв университет трябва да бъдем, за да провеждаме каквито и да е политики и реформи. Ние сме специализирано висше техническо училище, ако искаме да бъдем университет, трябва ясно и категорично да го заявим и да работим, за да бъдем. Това значи да развиваме научни направления и специалности. Ако искаме да сме тясно специализирани, трябва да изпълним стандартите на архитектурно-строителна академия. Искам в рамките на един мандат да стартира и да бъде завършено изработването на стратегия за развитието на УАСГ. Стратегия, която да определи целите, задачите, развитието на учебните форми, материалните и кадровите ресурси и тяхното осигуряване, учебно-методическата база – специалности, дисциплини, учебни програми в съответстващи учебни планове, източници на финансиране, финансова политика и механизми, учебна и административна структура, направления и средства за научно-изследователска дейност, международно сътрудничество. В зависимост от това каква форма на съществуване ще пожелаем и ще се организираме да постигнем, финансовите механизми за набиране на приходи на университета са различни. При всички случаи университетът се нуждае от фонд УАСГ, зад който да стоят мощните строителни компании – ние произвеждаме специалисти за тях и те трябва да подпомогнат този процес.     Доц. д-р инж. Добрин Денев Доц. Добрин Денев е роден на 25 декември 1946 г. в Ямбол. Завършва висшето си образование като строителен инженер през 1972 г. Неговата професионална и преподавателска област е геотехниката. От 1990 г. е доцент, а от 2003 до 2007 г. е декан на Факултета по транспортно строителство. През 2008 г. става ректор на УАСГ. Извън професионалните му интереси са старата история на България и българските земи.   Трудът на преподавателя в УАСГ трябва да бъде оценяван в съответствие с изискванията към него – по европейски. УАСГ трябва да бъде утвърден като мощен конферентен и научен център. Повишаването на рейтинга на университета също е от особено значение, най-малкото защото с него е свързана и държавната субсидия на висшето учебно заведение. През следващата година ще има европейска субсидия в размер на няколкостотин хиляди лева, предназначена за учебни практики. Не само трябва да я усвоим, а трябва да я използваме ефективно. Освен всичко, което научават тук, студентите трябва да подобряват и практическата си подготовка. Обучението трябва да бъде осъвременено в съответствие с европейските, което означава и пълно въвеждане на еврокодовете в учебния процес и в дипломното проектиране. Трябва да осъществим ефективно сътрудничество с държавните институции и особено с браншовите организации. Очертава се голяма международна програма, финансирана от ЕС за описване, изследвания и възстановяване на Дунавския лимес – границата на Римската империя по р. Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята. Като университет можем да участваме и като проектанти, а с нашите студенти - и в реализацията на проекта. Сключили сме и меморандум с Националния институт за недвижимо културно наследство. Предвиждам в УАСГ да създадем условия за експониране на музея на българската архитектура. Идва годишнина от Миланския едикт и университетът отново ще бъде съпричастен, така спомагаме и за кандидатстването на столицата за културна столица на Европа. Сердика или София е била и ще бъде културна столица на Стария континент, орисана е да бъде такава.     Доц. д-р инж. Иван Марков Доц. Иван Марков е роден в с. Мало Конаре на 14 май 1957 г. Завършва УАСГ със специалност „Промишлено и гражданско строителство” през 1982 г. След това става и инженер-специалист по приложна математика в Техническия университет. През 1986 г. защитава докторска степен. От 2003 г. е доцент в катедра „Строителна механика” на УАСГ, а през 2008 г. става неин ръководител. От 2003 до 2010 г. е научен секретар на СНС по механика на строителните конструкции. Специализирал е разработване на софтуер за строително проектиране и създаване на графични потребителски интерфейси в Белгия.   Най-важното е УАСГ да бъде привлекателно място за образование на младите хора. Затова трябва да работим за увеличаване престижа на университета. Вече сме в конкуренция с други висши училища. Тя не бива да ни плаши, а да бъде ново предизвикателство. Ние всички трябва непрекъснато да се адаптираме към промените в България, като същевременно отстояваме и запазваме традициите на най-старото висше техническо училище. Другата ни задача е да използваме всички възможности за увеличаване на трудовите възнаграждения на преподавателите и служителите. Ще работим за привличане към преподавателската професия на най-добрите от младите, като им създадем условия за бързо научно развитие. Моята визия за развитието на университета включва по-активно излизане на международния пазар с подготвяне на магистърски програми с преподаване на чужд език. Предлагам да се създаде асоциация на завършилите УАСГ. Така ще се организира лоби за подпомагане дейността на университета и получаване на информация за нуждите на практиката. Ще поддържаме тясно сътрудничество с браншовите организации на архитектите и инженерите и с Камарата на строителите в България. Нужно е ефективното оползотворяване на потенциала на УАСГ за усвояване на средства по различните оперативни програми на ЕС - трябва да се научим да пишем и да печелим европейски проекти.     Проф. д-р инж. Красимир Петров Проф. Петров е роден на 6 март 1958 г. в Перник. Завършва УАСГ със специалност „Хидромелиоративно строителство”. От тази година е професор по научната специалност „Водостопански изследвания и напоителни системи и съоръжения”. От 1997 г. е доцент в катедра „Хидромелиорации” и до 2010 г. е член на Факултетен съвет на Хидротехническия факултет (ХТФ) при УАСГ. Бил е научен секретар на СНС по водно строителство. В периода 2003 - 2007 г. е зам.-декан по учебната работа на ХТФ. До 2010 г. е член на Академичния съвет, а от 2008 г. - зам.-ректор по учебната работа. Член е на Сдружението на независимите експерти по околна среда (СНЕОС) и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.   Трябва да се справим със задълбочаващата се финансова криза в Европа, с всичките й неблагоприятни последствия върху страната ни и с намаленото държавно финансиране за образование и наука. Натискът от страна на бизнеса да се субсидират само специалности, от които икономиката има нужда, също е предизвикателство заедно с тенденцията за дългосрочно намаляване на обема на строителните дейности в България и нуждата от специалисти само в основните сфери на строителството. Очакваме и силната демографска криза в годините на най-ниската раждаемост 1993 – 1999, която непосредствено ще засегне всички висши училища чрез рязко намаляващия брой на завършващи ученици от средното образование. Допълнително голяма част от завършващите избират да учат в чужбина, а не в България. Този крайно неблагоприятен факт трябва да се разглежда в контекста на сериозната конкуренция от много сродни висши училища. Решения на тези проблеми могат да бъдат гъвкавият и адаптивен образователен модел на база на досегашните традиции и потребности на бизнеса. Трябва да запазим кадровия потенциал и да стимулираме академичния състав за научно развитие и израстване. От голямо значение е и запазването на водещата роля на УАСГ в националния рейтинг по направление „Архитектура, строителство и геодезия”.